Решение № 205 от 24.11.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 205 гр. Пловдив, 24.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно гражданско дело № 20235000500413 по описа за 2023 година

Производство по чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 17088/29.05.2023 г. от М. А.

Т. ЕГН **********, С. И. Т. ЕГН **********, С. И. Т. ЕГН **********, Р. И.

Т. ЕГН **********, А. И. Т. ЕГН ********** и А. И. Т. ЕГН ********** против Решение № 540/26.04.2023 г., постановено по г. д. № 2175/2021 г. по описа на ОС – Пловдив в частта, с която са отхвърлени исковете от М. А. Т.

ЕГН **********, С. И. Т. ЕГН **********, С. И. Т. ЕГН **********, Р. И. Т.

ЕГН **********, А. И. Т. ЕГН ********** и А. И. Т., ЕГН **********, всички от с. С., община Р., ул. „Б.“ №* за осъждане на „Е.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Н.З., ул. „Д. Б.“ №* да заплати на всеки един от ищците, солидарно с „Т.-**“ ЕООД, сума в размер от по 80 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на И.А. Т., настъпила при трудова злополука на 21.07.2018 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 21.07.2018г. до окончателното изплащане.

Жалбоподателите молят съда да отмени обжалваното решение, в 1 съответната част и да осъди „Е.“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати процесните суми, както са предявени. Претендират разноски.

По жалбата е постъпил отговор вх.№ 20378/23.06.2023 г. от „Е.“ ЕООД, ЕИК *********, с който се оспорва същата като неоснователна и се иска да бъде потвърдено първоинстанционното решение в обжалаваната част.

От ответника „Т.-**“ ЕООД не е подаден отговор.

Постъпила е и въззивна частна жалба вх. № 22353/11.07.2023 г. от М. А. Т. ЕГН **********, С. И. Т. ЕГН **********, С. И. Т. ЕГН **********,

Р. И. Т. ЕГН **********, А. И. Т. ЕГН ********** и А. И. Т. ЕГН ********** против Определение № 1488/20.06.2023 г., постановено по г. д. № 2175/2021 г. по описа на ОС Пловдив, с което се оставя без уважение молба с вх.

№17121/29.05.2023г. на адвокат П. К., в качеството й на пълномощник на ищците, да бъде изменено постановеното по делото решение, в частта за разноските, като вместо възнаграждение в размер на 21 096,00 лева, да й бъде определено възнаграждение в размер на 50 760,00 лева, а адвокатското възнаграждение, присъдено в полза на ответника „Е.“ЕООД да бъде намалено от 11 130 лева на 8 790 лева.

В законния срок, от „Е.“ЕООД е подаден отговор по частната жалба, с който се оспорва същата като неоснователна и се иска да бъде потвърдено обжалваното определение.

Пловдивският апелативен съд, след преценка на материалите по делото, в съвкупност с направените от страните твърдения и възражения, в аспекта на чл.269 ГПК, намира следното:

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

Предмет на делото в тази част е предявен от всеки от ищците иск с правна квалификация по чл.49, вр. чл.121 ЗЗД против „Е.“ ЕООД за осъждането на последното да заплати на всеки от тях, солидарно с „Т.**“ЕООД, по 80 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени от всеки от ищците неимуществени вреди от смъртта на И.А. Т., на който ищците се явяват наследници (съпруга и синове), настъпила при трудова 2 злополука на 21.07.2018г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 21.07.2018г. до окончателното изплащане. По отношение на първия ответник „Т.-**“ ЕООД, исковете са уважени изцяло от първоинстанционния съд и решението в тази част е влязло в сила поради необжалването му.

Отговорността на този ответник е ангажирана на основание по чл.200 КТ, с оглед качеството му на работодател на починалия при трудова злополука наследодател на ищците. Касае се за едно обезщетение за всеки от ищците, в размер на 80 000 лв, претендирано солидарно от двете ответни дружества, но на различни основания – от първия ответник „Т.-**“ ЕООД, като работодател на починалия наследодател на ищците, а от втория ответник „Е.“ ЕООД, на основание чл.49 ЗЗД, вр. чл.121 ЗЗД, като възложител на работата, при която е настъпила смъртта на общия им наследодател. Твърденията в тази насока са, че работодателят „Т.-**“ ЕООД не е осигурил здравословни и безопасни условия на труд и не е взел мерки за защита на здравето и живота на работещите, както и че отговорност за допускане на нарушенията, вследствие които е загинал наследодателят на ищците, носят и двете дружества, тъй като помежду им е подписано споразумение за координиране на съвместното осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при едновременна работа на обект „Разрушаване на монолитна постройка „Мебелна къща“.

По делото няма спор, а и се установява от представените доказателства (удостоверение за наследници изх.№226/25.07.2018г., изд. от община Р., обл.П.), че ищците са наследници по закон на И.А. Т., починал на 21.07.2018г., като М. Т. е негова съпруга, а останалите – негови синове.

Установява се също, че общия наследодател на страните И.А. Т. е починал на 21.07.2018г. в гр.П., за което е съставен акт за смърт №****/22.07.2018г.

Не е спорно също, а и се установява от представените доказателства, че наследодателят на ищците е загинал при трудова злополука, по време на изпълнение на задълженията си по трудов договор с „Т.-**“ЕООД. В тази връзка, от „Т.-**“ЕООД е подадена декларация за трудова злополука №1/23.07.2018г., а с постановление №1/02.08.2018г. на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.П. е обявено съществуването на трудово правоотношение между И.А. Т., изпълняващ длъжността „газорезчик“ в обект „разрушаване на монолитна постройка „Мебелна къща“ в гр.П. и „Т.-**“ЕООД, считано от 21.07.2018г.

3

Видно от представения по делото пред първата инстанция от ищците, неспорен от ответниците, Протокол №38/26.10.2018г. на комисия при ТП на НОИ – П. за резултатите от извършено разследване на злополука, станала на 21.07.2018г., комисията е установила, че И.А. Т. е починал на 21.07.2018г. при злополука на горепосочения обект, около 10,40 ч. на 21.07.2018г. Като свидетели на злополуката са посочени лицата С. И. Р. и С.Г.М..

В раздел VII „Начин на увреждане и материалния фактор, причинил увреждането“ е посочено, че в процеса на извършваната работа по газокислородно рязане на носеща метална конструкция, пострадалият И.А. Т. е бил затиснат от падналата внезапно стоманобетонна плоча, като пристигналия на място екип на Бърза помощ само е констатирал смъртта му.

В раздел“ Анализ на причините за злополуката“ от протокола е посочено следното:

1. Работодателят „Т.-**“ЕООД е допуснал И. Т. да извършва на обекта дейност по рязане на метални елементи от конструкцията на втория етаж от сградата с цел разрушаване, без същият да притежава документ за правоспособност, с което е нарушена разпоредбата на чл.281, ал.1 от КТ във вр. с чл.403 от Правилник по безопасността на труда при рязане и заваряване на метали;

2. работодателят не е взел подходящи мерки за защита на здравето и живота на пострадалия срещу случайно падане на отрязаната част от метален елемент, като е допуснал същия да изрязва елементи, намирайки се под самата конструкция, с което е нарушено изискването на т.1.2 от Приложение №6 към чл.2, ал.2 от Наредба №2/22.03.2004г. за минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи;

3. пострадалият е проявил несъобразителност и небрежност към собствената си безопасност, като е извършвал рязане на елементи от металната конструкция на сградата непосредствено под самата конструкция и под железобетонната плоча на втория етаж, която е лежала върху нея; не е взел под внимание предупреждението на колегата си, че железобетонната плоча над него е провиснала и вероятността същата да падне е голяма.

В раздел Х „Лица, допуснали нарушения“, като такива са посочени 4

„Т.-**“ЕООД и И.А. Т., като последния е нарушил чл.33 ЗБУТ ( „ Всеки работещ е длъжен да се грижи за здравето и безопасността си, както и за здравето и безопасността и на другите лица, пряко засегнати от неговата дейност, в съответствие с квалификацията му и дадените от работодателя инструкции.“)

Съгласно чл.58, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване, „Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, съвместно с Инспекцията по труда, комитетите и групите по условия на труд и други компетентни органи в зависимост от случая разследват всяка смъртна трудова злополука, всяка злополука, причинила увреждане на повече от 3-ма работещи, както и всяка злополука, за която има основание да се предполага, че ще доведе до инвалидност.“ Според ал.3 от същия член, „Разследването на трудова злополука трябва да установи: 1. причините и обстоятелствата за възникване на трудовата злополука; 2. вида на уврежданията; 3. други сведения, които ще подпомогнат териториалното поделение на Националния осигурителен институт да се произнесе за характера на злополуката.“ Съгласно ал.6 от същия член, „Резултатите от разследването се оформят в протокол в типизирана форма, който е валиден до доказване на противното.“ С оглед горецитираната норма, обективираните в процесния Протокол №38/26.10.2018г. на комисия при ТП на НОИ – П. за резултатите от извършено разследване на злополука, станала на 21.07.2018г. констатации, в това число относно начинът на настъпване и причините за злополуката, лицата, допуснатите нарушения на нормативни актов и лицата, допуснали нарушенията, са обвързващи за съда и страните, доколкото се касае за официален свидетелстващ документ по см. на чл.179 ГПК, който има материална доказателствена сила за изявленията пред съставилите го длъжностни лица и за извършените от тях и пред тях действия.

В случая, от доказателствата по делото не се опровергават констатациите в същия, вкл. за установената при разследването вина на пострадалия И.А. Т. за възникване на злополуката. Нещо повече, същите са потвърждават от показанията на разпитания пред първата инстанция свидетел С.М., свидетел на случилото се. Според същия, непосредствено преди инцидента, той бил заедно с пострадалия И. Т. и племенника му С. Р., като последният предупредил наследодателя на ищците да се пази, че плочата над 5 него е провиснала (Батко, виж плочата корем дава. Пази се.“), но Т. му отговорил, че има само 5-10 мин работа и излиза, както и че толкова години работи това и си знае работата.

С оглед горното, се налага извод, че наследодателят на ищците е съпричинил настъпването на процесната трудова злополука, тъй като не е съобразил предупрежденията на колегите си и очевидната опасност от пропадане на стоманобетонната плоча над главата му, разчитайки на опита си, което го е подвело и в крайна сметка е имало фатални последици. Според настоящата инстанция, съпричиняването е съществено, тъй като съдейки от показанията на свидетеля М., опасността е била очевидна и при съобразена от пострадалия предпазливост, вкл. с оглед дългогодишния му опита на заеманата длъжност, същият е могъл да избегне инцидента. Поради това, според съда, степента на съпричиняване от пострадалия е в размер на 50 %.

Така определения процент на съпричиняване е съобразен с установеното нарушение на работодателя, който не е взел подходящи мерки за защита на здравето и живота на пострадалия срещу случайно падане на отрязаната част от метален елемент, като е допуснал същия да изрязва елементи, намирайки се под самата конструкция, с което е нарушено изискването на т.1.2 от Приложение №6 към чл.2, ал.2 от Наредба №2/22.03.2004г. за минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи. Според съда, другото констатирано на нарушение на работодателя, че е допуснал И. Т. да извършва на обекта дейност по рязане на метални елементи от конструкцията на втория етаж от сградата с цел разрушаване, без същият да притежава документ за правоспособност, няма пряка връзка с настъпилата трудова злополука, тъй като същата не е в резултат на липсата на правоспособност на пострадалия.