Акт от 03.02.2011, Окръжен съд - Благоевград

Решение № 20

Номер

20

Година

21.03.2011 г.

Град

Кърджали

Окръжен Съд - Кърджали

На

02.18

Година

2011

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Тонка Гогова Балтова

Секретар:

Николина Александрова

Мария Кирилова Дановска

Ангел Фебов Павлов

Прокурор: като разгледа докладваното от

Ангел Фебов Павлов

Въззивно наказателно частен характер дело номер

20105100600301 по описа за

2010 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С Присъда № 145/04.11.2010 г., постановена по Н.Ч.Х.Д. № 95/2010 г. по описа на РС – Момчилград, същият съд е признал подс. Ф. Х. П., роден на **.**..**** г. Г. К., б.г., със с. о., работещ като ш., ж., н., ЕГН *, за виновен в това, че на 20.08.2008 г. в с. Г. Ч., О. К., в съучастие като извършител с Х. М. П. от същото село, е причинил лека телесна повреда на М. Б. А. с ЕГН *, изразяваща се в разклащане на първи долен ляв зъб и сътресение на мозъка, протекло без пълна загуба на съзнание, довело до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, поради което и на основание чл. 130, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 2 вр. чл. 78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „Глоба” в размер на 600 лева. Със същата присъда подс. Ф. П. е осъден да заплати на М. Б. А. с ЕГН * сумата от 1000 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди ведно със законната лихва, считано от 20.08.2008 г. до окончателното й изплащане, като искът е отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 2000 лева като неоснователен и недоказан, както и да заплати на М. А. сумата от 1120 лева – деловодни разноски, а също и сумата от 50 лева по сметка на РС – Момчилград – държавната такса върху размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.

Делото първоначално е разгледано от РС – К., чиято присъда е отменена с решение на ОС – К.. С отменителното решение окръжният съд е върнал делото на първата съдебна инстанция за ново разглеждане. Поради невъзможност за формиране на съдебен състав от страна на РС – К., ВКС, на основание чл. 43, ал. 1, т. 3 от НПК, е изпратил делото на РС – Момчилград, който се е произнесъл с атакуваната в настоящото въззивно производство присъда.

В законоустановения срок срещу присъдата на РС - Момчилград е подадена въззивна жалба от подс. Ф. П.. В жалбата е изложено становище, че по делото не са събрани убедителни доказателства, от които да се установява по категоричен начин вината му, както и че районният съд не е взел предвид показанията на посочените от подс. П. свидетели. От въззивния съд се иска да бъде отменен обжалвания съдебен акт и да бъде постановена нова, оправдателна присъда.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция подсъдимият се явява лично и със защитника си А. Г. Т. от АК – К.. Заявява, че не се признава за виновен и иска от съда да бъде уважена въззивната жалба. Моли да бъде признат за невиновен.

Защитникът на подс. П. изразява становище, че първоинстанционната присъда не почива на събраните по делото доказателства. Твърди, че кредитираните от районния съд показания на свидетелите Х.М., Д.М. и М. А. са непоследователни, объркани и противоречиви и от мотивите на съда не става ясно на какво основание същите са кредитирани. Сочи конкретни възражения във връзка с визираните гласни доказателствени средства, включително и като се позовава на показанията на други, разпитани по делото свидетели. Обръща внимание и върху това, че първата съдебна инстанция е отказала извършването на оглед на местопроизшествието. Счита, че е налице основаване на присъдата върху допускане и предположения. Акцентира и върху това, че съдебно-медицинското удостоверение за здравословното състояние на частния тъжител е издадено няколко дни след възникналия инцидент, като счита, че няма гаранция, че в този срок не е настъпило друго събитие, предизвикало настъпването на процесните телесни увреждания. Прави извод, че няма категорични доказателства както за авторството на инкриминираното деяние, така и за неговия механизъм. Иска от въззивния съд да отмени атакуваната присъда и да постанови нова, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен, да бъде отхвърлен предявеният срещу него граждански иск и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

В заседанието пред втората съдебна инстанция частният тъжител М. А. се явява лично и с повереника си А. Д. Ч. от АК – К.. Повереникът на тъжителя оспорва жалбата. Сочи противоречия в твърденията на подсъдимия. Счита, че не са налице твърдяните от защитника на подсъдимия противоречия в показанията на свидетелите Х.М., Д.М. и М. А.. Намира още, че от приложения медицински документ безспорно се установява наличието на инкриминираното събитие. Иска от въззивния съд да потвърди първоинстанционната присъда и да присъди в полза на частния тъжител разноските пред двете инстанции.

Въззивният съд намира, че процесната жалба е допустима, доколкото е подадена от лице, което има право да обжалва постановената присъда, в законоустановения срок, при внасяне на дължимата държавна такса и при спазване на изискванията за форма и съдържание. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съдът, след като провери изцяло - по реда на чл. 314 от НПК - обжалваната присъда, независимо от основанията, посочени във въззивната жалба, намира следното:

По делото се установява следната релевантна фактическа обстановка:

Подс. Ф. Х. П. е неосъждан, с добри характеристични данни, женен с две малолетни деца, работи като шофьор.

Вечерта на 20.08.2008 г. в с. Г. Ч., О. К., възникнало сбиване между подс. Ф. П., бащата на подсъдимия – св. Х. П., брÓтът на подсъдимия – св. С. П., първия братовчед на подсъдимия – св. Ф. М. и другия брат на Ф. П. Т. П. – от една страна - и, от друга страна, тъжителят М. А., баща му – Б. А. - и майка му – Х. А.. Семействата П. и А. от много години били в лоши отношения. Конкретният повод за този физически сблъсък бил това, че малко по-рано на същата дата възникнал скандал и последващо спречкване между частния тъжител М. А. и св. Х. П., породени от влизането на животни на семейство А. в двора, стопанисван от семейство П.. При сбиването тъжителят понесъл различни удари, сред които и такива в главата от подс. Ф. Х. П.. В резултат на този физически сблъсък на частния тъжител А. били причинени инкриминираните увреждания, а именно - разклащане на първи долен ляв зъб и сътресение на мозъка, протекло без пълна загуба на съзнание. Били причинени болка и страдание. След побоя, тъжителят бил откаран с автомобил на ФСМП до Г. К. за оказване на спешна медицинска помощ. На 21.08.2008 г. в 00:35 часа, М. А. постъпил по спешност за болнично лечение в МБАЛ „Ж.”, Г. К.. Тъжителят бил изписан от болницата на 22.08.2008 г., в 09:30 часа, с подобрение, при задоволително общо състояние, с препоръки за спазване на лечебно-охранителен режим за една седмица и обезболяване и указания за необходимост от два контролни прегледа до 30 дни след изписването.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на св. А.М., от заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза (СМЕ), от изложеното в съдебно заседание от вещото лице по назначената СМЕ, от копията от съдебно-медицински удостоверения (СМУ) относно здравословното състояние на тъжителя, на св. Х. А. и на св. Б. А., от приложените по ДП № 98/2008 г. по описа на РУ на МВР – К. писмо от 28.11.2008 г. на управителя на МБАЛ „Ж..”, ЕООД, Г. К., ведно с приложените към него документи, отразяващи историята на заболяването на М. Б. А. с ЕГН *, заверено копие от книга за регистрация на повикванията и транспорта от ФСМП, Г. К., започната на 10/11.08.2008 г., СМУ от 21.08.2008 г. относно здравословното състояние на подс. П. и св. Х. П., от справката за съдимост и характеристичната справка за подсъдимия, както и - отчасти – от обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите Х.М., Д.М., М. А., Б. А., Х. А. и Х. П..

При обсъждане на гласните доказателствени средства по делото следва да се има предвид, че всички те изхождат от заинтересовани от изхода на делото лица, включително св. М.предвид това, че същият е познат от дълго време на брата на подсъдимия - св. С. П..

Въззивният съд намира за логични показанията на свидетелите Х.М., Д.М., М. А.,Х. А. и Б. А. относно това, че тъжителят, съответно - неговите родители, са били бити от група лица, включително подсъдимия, вечерта на 20.08.2008 г. в с. Г. Ч.. Тези показания се подкрепят от отразеното в книгата за регистрация на повикванията и транспорта от ФСМП, Г. К., от отразеното в документите относно заболяването на частния тъжител А., предоставени от управителя на МБАЛ „Живот+”, ЕООД, Г. К., от съдържанието на СМУ относно тъжителя, от заключението по назначената СМЕ и от заявеното от вещото лице по същата експертиза в съдебно заседание. Видно от документите от ФСМП, М. А. е транспортиран по спешност с автомобил на филиала до Г. К., като сигналът за инцидента и необходимостта от оказване на спешна медицинска помощ както за тъжителя, така и за майка му, е подаден в 22:10 часа на 20.08.2008 г. Видно от документацията относно заболяването на тъжителя, последният е постъпил по спешност в МБАЛ „Живот+”, ЕООД, Г. К. в 00:35 часа на 21.08.2008 г. с увредено общо състояние, контактен, адекватен, афебрилен, без огнища на неврологична симптоматика, с оплаквания от болки, главозамайване и гадене. В бележките на дежурния лекар при приемане на пациента е отбелязано и това, че тъжителят А. е с “хематом около лявата орбита множество кръвонасядания по гърба, с кръвонасядания по дясна подбедрица, с оток”. Видно от направлението за хоспитализация М. А. е с насочваща дианоза “мозъчно сътресение без вътрешна травма”. В анамнезата, в графа “настоящи оплаквания”, е отбелязано, че пациентът “постъпва по спешност след нанесен му побой от познати лица. Получил удари с кол по гърба, дясна подбедрица и главата. По данни на близките му е бил за кратÛо време в безсъзнание”. В издадената от болничното заведение епикриза като окончателна диагноза на лекуваното лице е отбелязано “мозъчно сътресение без вътрешна травма”. В издаденото относно неговото състояние СМУ от 27.08.2008 г. (от съдебен лекар д-р Маринов) е отбелязано, че при освидетелстването от страна на освидетелствания са предоставени данни, че е бит с кол от познати му лица на 20.08.2008 г. Като обективно състояние в удостоверението са посочени множество охлузвания по кожата на главата, лицето, гърба и крайниците и кръвонасядания, включително кръвонасядане по клепачите на лявото око, разположено на обща площ 5/6 см. при затворена очна цепка, а също и разклащане в значителна степен на първи долен ляв зъб, счупване на втори долен ляв зъб и липса на по-голямата част от коронката му, множество охлузвания по кожата на гърба с размери до 10/3 см., кръвонасядане по предната повърхност на лявата мишница с размери 9/2,5 см. В заключението на това СМУ е посочено още и това, че е причинено и сътресение на мозъка (“без пълна загуба на съзнание”), както и че “описаните увреждания са причинени при действието на твърд тъп или тъпо-ръбест предмет и по време и начин е възможно да са възникнали така, както съобщава освидетелстваният”. В същия смисъл е и заключението на назначената СМЕ. Вещото лице по експертизата – д-р Маринов, при разпита си в съдебно заседание, заявява, че установените при прегледа на 27.08.2008 г. телесни увреждания отговарят да са получени между 5 и 8 дни преди същия преглед. Показанията на свидетелите Х.М., Д.М., М. А., Х. А. и Б. А. относно факта на побоя намират опора и в издадените също на 27.08.2008 г. СМУ относно Х. А. и Б. А., в които също са отбелязани констатации относно кръвонасядания и охлузвания касателно Б. А., съответно – кръвонасядания, разкъсно-контузна рана на главата, сътресение на мозъка касателно Х. А.. Обстоятелствата, че подсъдимият не отрича наличието на физически сблъсък с негово и на баща му участие и с участието на пострадалия и родителите му, вечерта на 20.08.2008 г. в с. Г. Ч., че е търсена и оказвана спешна медицинска помощ за тъжителя и майка му още вечерта на 20.08.2008 г., че повикването е от с. Г. Ч., че още през същата нощ М. А. е постъпил по спешност за болнично лечение с горепосчените оплаквания (включително с предоставени при постъпването данни от пациента, че е бит от познати му лица), обективни констатации на медицинските специалисти към момента на приемането му в болницата и съдържанието на издадените по-късно СМУ са в подкрепа на това, че както на частния тъжител А., така и на родителите му, е бил нанесен побой вечерта на 20.08.2008 г., в споменатото село и от подс. Ф. П., Х. П., С. П., Т. П. и Ф. М., че на пострадалия при този побой са били нанесени удари в главата и че същият е получил мозъчно сътресение вследствие на побоя. По-късното издаване на СМУ относно М. А. (същият е изписан от болницата на 21.08.2008 г.) и неговите родители не поставя под съмнение горните изводи относно фактите и, по-конкретно, не води до съмнение за това, че частният тъжител е увреден при други обстоятелства, по-късно. При явяването си пред съдебния лекар тъжителят е предоставил данни за нанесен му на 20.08.2008 г. побой от познати му лица. Констатациите, отразени в издаденото относно тъжителя СМУ, съответстват на установеното от медицинските специалисти при оказването на спешна помощ на М. А. и постъпването му по спешност в болничното заведение. Съвсем естествено е това, че при предприетите през нощта на 20 срещу 21.08.2008 г. спешни действия не е установено наличието на охлузването на кожата на пациента в областта непосредствено зад дясната ушна мида с размери 1/0,5 см. Що се отнася до инкриминираното в настоящото производство дентално увреждане, като се има предвид и това, че през нощта на 20 срещу 21.08.2008 г. тъжителят А. е потърсил спешна медицинска помощ, в хода на оказване на която (още повече предвид причиненото сътресение на мозъка), е съвсем естествено към този момент да не бъде търсено дентално лечение на пострадалия, съответно – да не бъдат констатирани увреждания по зъбите на пациента. Във връзка с последното, съвсем логично се явява причиняването на процесното, констатирано от съдебния лекар увреждане по зъбния статус на освидетелствания М. А. именно от инкриминирания побой и предвид факта на нанасяне на удари в областта на главата му, което, като факт, освен от показанията на свидетелите Х.М., М. А. и Б. А., се подкрепя и от установения от медицинските специалисти още при постъпване на тъжителя за болнично лечение „хематом около лявата орбита”. Налага се още веднъж да бъде напомнено и посоченото от вещото лице в съдебно заседание, че установените при прегледа, предхождащ издаването на удостоверението, увреждания са причинени между 5 и 8 дни по-рано, т. е. – между съответния инцидент и явяването за освидетелстване при всички случаи е изтекъл неколкодневен период преди пострадалия да се подложи на съдебно-медицинско освидетелстване. Наличието на нанесен побой на М. А., включително удари по главата, като се има предвид и направения по-горе анализ на доказателствения материал, включително във връзка с посоченото от тъжителя при явяването пред съдебния лекар, води до несъмнения извод, че установеното на 27.08.2008 г. и предмет на процесното обвинение разклащане на зъб на частния тъжител е причинено именно в резултат на инкриминираното поведение на подсъдимия. Налага се още да се обърне внимание и върху обстоятелството, че не би било логично при търсене на спешна медицинска помощ и постъпване за болнично лечение по спешност, М. А. и неговите близки да подвеждат съзнателно медицинските специалисти относно загубата на съзнание на пациента, като в това отношение съдебният лекар, в издаденото СМУ, е отбелязал, че е причинено сътресение на мозъка, без “пълна” загуба на съзнание, т. е. – налице е едно, подобно на изпадането в безсъзнание състояние, поради което е нормално това състояние да бъде “квалифицирано” от близките на пострадалия като безсъзнание (включително при разпита им пред съда).Нанасянето на побой на пострадалия и неговите родители и то от група лица като факт се подкрепя от установените от съдебния лекар кръвонасядания, охлузвания и рана на главата и сътресение на мозъка (относно св. Х. А.). Очевидно е, още повече като се има предвид и факта на търсене на спешна медицинска помощ и за Х. А., че в сбиването явен превес са имали биещите се срещу тъжителя и неговите родители, което пък напълно подкрепя твърденията на свидетелите Х.М., Д.М., М. А., Х. А. и Б. А. за това, че нападателите са били няколко, като е напълно логично това, предвид състоялото се малко по-рано спречкване между частния тъжител и бащата на подс. П., а и предвид дълготрайните влошени отношения между двете семейства, Ф. П. и Х. П. да потърсят подкрепа от близки свои родственици при предстоящата физическа саморазправа с М. А., прераснала в такава и с неговите родственици.