Решение № 1001 от 19.02.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1001 гр. София, 19.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Д, в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Боян Г. Бояджиев като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско дело № 20251100500377 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435, ал.2, т.2 и т.7 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от длъжника И. С. А., срещу постановление №6510/19.07.2024 г., постановено по изпълнително дело № 20227900401803, с което ЧСИ Р.М. е отказала да редуцира размера на разноските по изпълнението, представляващи уговорения адвокатски хонорар на процесуалния представител на взискателя и начислените такси по ТТРЗЧСИ, като е отказала да и вдигне наложената възбрана върху жилището на длъжника по изпълнително дело №20227900401803.

Жалбоподателят твърди, че до момента не й е връчена покана за доброволно изпълнение, като вместо това ЧСИ й е връчило съобщение за образувано дело. Сочи, че е нарушен двуседмичният срок за връчване на покана за доброволно изпълнение от образуване на изпълнителното дело през 2022 г. до получаване на съобщението, което е довело до неправомерно начисляване на лихви по изпълнителното дело. Сочи, че е наложена възбрана върху ½ ид.ч. от апартамент, нейна собственост, находящ се в гр.София, ул.

**** като поддържа, че имота е несекветируем, защото не притежава друго жилище. Твърди също, че е нарушен принципа на съразмерност, тъй като наложената възбрана не е съразмерна с размера на задължението. Сочи, че по изпълнителното дело е наложен запор върху МПС „Рено 5“, който е продала още през 1996 г. Излага доводи, че претендираното адвокатско възнаграждение било прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото, както и че няма доказателства за заплащането му от взискателя.

1

Отделно извършените процесуални действия се свеждали само до подаване на молба за образуване на изпълнително дело, поради което и адвокатското възнаграждение следвало да се редуцира до минималния размер от 200 лв., определен в чл.10, т.1 от Наредбата. Оспорва размера на таксите и разноските на ЧСИ по ТТРЗЧСИ като сочи, че не й е известно за какво е начислена сумата от 3230,15 лв. Твърди, че пропорционалните такси трябва да се редуцурат, съобразно чл.73, ал.5 ГПК, тъй като сбора от всички пропорционални такси за сметка на длъжника в едно изпълнително производство не могат да надвишават една десета от задължението. Моли се за отмяна действията на ЧСИ по изп.д. № 20227900401803 както и за намаляване на таксите и разноските. Претендира разноски.

В срок е постъпил отговор на жалбата от взискателя М.П.К.-В., в който се излагат доводи, че всички извършени от ЧСИ действия по изпълнителното дело са правилни и законосъобразни. В тази връзка взискателят сочи, че по изпълнителното дело са извършени множество действия от страна на ЧСИ като всички те са били необходими, с оглед удовлетворение вземането на взискателя по делото. Твърди, че наложената възбрана върху недвижимия имот е с оглед обезпечаване на вземанията по изпълнителното дело. Счита, че не е налице несъразмерност, тъй като длъжника не притежава достатъчно имущество и има възможност вземането да остане неудовлетворено. Оспорва твърденията, че не е заплатен адвокатския хонорар от взискателя като оспорва и възнаграждението да е прекомерно. Моли жалбата да бъде отхвърлена.

В законоустановения срок са депозирани писмени мотиви от ЧСИ Р.М., с рег. № 790, район на действие СГС, в които се излага становище за неоснователност на подадената жалба. В тази връзка се сочи, че по делото са извършени множество справки и действия, за които са начислени съотвтените авансови такси, в общ размер на 262,51 лв. Твърди, че длъжника е търсена три пъти на нейния настоящ и постоянен адрес, но тъй като не е открита, е залепено уведомление по реда на чл.47 от ГПК. Съобщението за образувано дело е връчено на длъжника в кантората на ЧСИ на 02.07.2024 г. Сочи, че допълнително са начислени, суми в общ размер от 35,51 лв. дължими при приключване на делото ТТР към ЗЧСИ . Сочи, че пропорционалната такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ, в конкретния случай върху материален интерес от 36403,65 лв. е 2885,06 лв., а за НАП, при материален интерес от 392,21 лв. таксата е 47,06 лв. Поддържа, че тъй като вземането е олихвяемо с нарастване на материалния интерес по делото нараства и пропорционалната такса. ЧСИ сочи, че всички такси са с ДДС, тъй като е регистрирано по ЗДДС лице.

Поддържа, че всички такси са нормативно определени, поради което няма как да бъдат редуцирани. Счита твърдението, че на основание чл.444, т.7 от ГПК изпълнението не може да се насочи върху единственото жилище на длъжника за неоснователно, тъй като възбраната не е несъвместима с несеквестируемостта, тъй като имотът не е потребима вещ. Още повече, възбраната има обезпечителна функция, за да може в случай, че длъжника реши да се разпореди с имота си, първо да погаси задължението си. Моли 2 жалбата да бъде оставена без уважение.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите на жалбоподателя, становището на ЧСИ и събраните по делото доказателства намира следното:

От представените материали по изпълнително дело № 20227900401803 на ЧСИ Р.М. се установява, че то е образувано на 08.11.2022 г. по молба на взискателя М.П.К.-В., ЕГН **********, срещу настоящия жалбоподател по силата на изпълнителен лист от 28.10.2022 г., издаден по гр.д. № 46652/2013 г., по описа на СРС, 46 състав, въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 10.03.2024 г. Със същия в полза на взискателя е присъдена сумата от 17 168,52 лв. за извършен, в периода м. октомври 2010 г.

– м.април 2012 г., ремонт на общите части на сграда, представляваща етажна собственост с адрес: гр. София, ул. ****, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК на 11.11.2013 г. до окончателното изплащане. Молбата за образуване на изпълнителното дело е подадена от взискателя чрез адвокат А.В. от САК, с приложени доказателства за представителната власт (пълномощно) и договор за правна помощ към нея, в който е уговорено и платеното в брой адвокатско възнаграждение в размер на 250 лв. Направено е искане да се направи проучване на имуществото на длъжника и да се наложи възбрана върху недвижимите имоти, собственост на длъжника, съответно да се насрочи, опис, оценка и публична продан като на ЧСИ Милчева са възложени и правомощия по чл.18 ЗЧСИ.

Съдебният изпълнител е извършил различни видове справки – за регистрирани адреси в НБД, за наличие/липса на задължения в НАП, за регистрирани трудови договори, справка за платежни сметки и банкови сейфове на физическо/юридическо лице, справка за притежавани не движими имоти и др.

На 09.11.2022 г. е изпратено съобщение за образувано дело до длъжника И. С. А., в което наред с останалите вземания по делото са посочени като дължими и сумите от 250 лв. адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело и 2874,52 лв. такси по т.26 от ТТРЗЧСИ. Длъжника не е намерена и след три посещения на адреса на 16.12.2022 г. е залепено уведомление по чл.47, ал.1 ГПК, след изтичане на двуседмичния срок ЧСИ е приело съобщението за редовно връчено.

Със запорни съобщения от 09.11.2022 г. съдебният изпълнител е наложил запор върху вземанията на длъжника при „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД и „ИЗИПЕЙ“ АД до размера на сумата от общо 36 034,42 лв.

Със запорно съобщение от същата дата, адресирано до Столично управление социално осигуряване, съдебният изпълнител е наложил запор върху пенсията на длъжника до размера на вземанията по изпълнението.

На 09.11.2022 г. е наложена от ЧСИ възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника И. С. А., с адрес: гр. София, ул. ****. Възбраната е вписана в Служба по вписванията, гр. София на 15.11.2022 г.

3

На 02.12.2022 г. е наложен запор върху МПС, собственост на длъжника.

Със запорно съобщение от същата дата, адресирано до Държавна административна комисия при Министерски съвет, съдебният изпълнител е наложил запор върху трудовото възнаграждение и всяко друго възнаграждение за труд на длъжника до размера на вземанията по изпълнението.

На 20.05.2024 г. е изпратено ново съобщение за образувано дело до длъжника И. С. А., в което е посочен актуалния размер на задължението към този момент. Като дължими са посочени и сумите от 250 лв. адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело, от 3230,15 лв. лв., представляваща такси по т.26 от ТТРЗЧСИ и присъединено публично вземане в размер на 391,21 лв. в полза на държавата. Видно от разписката на гърба на съобщението, същото е получено лично от длъжника И. С. А. на 02.07.2024 г.

На 16.07.2024 г. по пощата е подадена частна жалба с вх.№ 47840/18.07.2024 г. до ЧСИ Р.М., с която длъжника е възразила срещу неизпращането на покана за доброволно изпълнение, срещу насочване на изпълнението към единственото й жилище, срещу налагане на запор върху МПС, което вече не е нейна собственост и срещу несъразмерността на наложените обезпечителни мерки. Оспорени са и посочените вземания за разноски в размер на 250 лв. за адвокатско възнаграждение и таксите по ТТРЗЧСИ, в размер на 3230,15 лв., като длъжника е поискала от ЧСИ да намали адвокатското възнаграждение на основание чл. 78, ал.5 ГПК и да намали таксите по ТТРЗЧСИ.

С постановление №5610/19.07.2024 г. ЧСИ Р.М. е отказала да редуцира приетите по делото разноски, представляващи такси по ТТРЗЧСИ и адвокатски хонорар и е отказала да вдигне наложената възбрана по изпълнителното дело. Постановлението е връчено на длъжника с придружително писмо изх.№ 55136 на 08.08.2024 г. с указания ако подържа жалбата в едноседмичен срок да заплати таксите за администриране на същата. Таксата е внесена от длъжника на 15.08.2024 г.

При така установеното, съдът намира, че подадената жалба е допустима като подадена в срок от правнолегитимирана страна, срещу подлежащо на обжалване действие на ЧСИ и следва да се разгледа по същество.

По съществото на подадената жалба съдът намира следното:

Производството по чл. 435 – чл. 438 ГПК е процесуално средство за защита срещу незаконност на принудителното изпълнение и има за предмет незаконосъобразни действия или откази на съдебен изпълнител. Разпоредбата н а чл. 435, ал. 2 ГПК изчерпателно посочва кои действия на съдебния изпълнител подлежат на обжалване от длъжника.

Твърденията на жалбоподателя за ненадлежно уведомяване за образуваното изпълнително производство, поради неизпращане на покана за доброволно изпълнение, са неоснователни. Изпълнителното производство е образувано по молба на взискателя М.П.К.-В. по изпълнителен лист, издаден 4 въз основа на влязла в сила, а следователно - и вече връчена на длъжника И. С.

А., заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. При това положение и тъй като съгласно чл. 412, т. 8 от ГПК (в редакцията си към момента на издаване на заповедта за изпълнение) самата заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника, съдържа покана за доброволно изпълнение в двуседмичен срок, то съгласно разпоредбите на чл. 428, ал. 1, изр. 2, предл. 2 и изр. 3 от ГПК , нов срок за доброволно изпълнение не се дава на длъжника и, вместо нова покана, му се връчва съобщение за образуваното изпълнително дело и копие от изпълнителния лист. Връчването на съобщението за образуване е осъществено по реда на чл.47 ГПК и е редовно тъй като са извършени всички посочени в разпоредбата на чл.47 ГПК действия, при това в установената за тях последователност.

Освен това, неуведомяването за образувано изпълнителното производство поради неполучаване на покана за доброволно изпълнение, не подлежи на обжалване по реда на чл.435 ал.2 ГПК.

Чрез уредената в чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК процесуална възможност длъжникът да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което счита за несквестируемо, е създаден процесуален ред за защита на имуществените обекти, които са необходими за издръжката на длъжника и неговото семейство. Несеквестируемостта на непотребимите вещи е забрана за тяхното осребряване. В мотивите към т.1 по ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че налагането на запор/възбрана върху непотребимите вещи обаче е допустимо, тъй като запорът/възбраната ги задържа в патримониума на длъжника – налагането на запор или възбрана върху вещи не е несъвместимо с несеквестируемостта и в този смисъл не я нарушава. Ето защо, частната жалба се явява неоснователна в тази част.