Разпореждане № 1065 от 30.06.2025, Районен съд - Сандански

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1065 гр. Сандански, 30.06.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Г. Калугерова като разгледа докладваното от Росица Г. Калугерова Частно гражданско дело № 20251250100841 по описа за 2025 година взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.410 от ГПК и е образувано въз основа на заявление подадено от “Стик-кредит“ АД, с ЕИК: 202557159, със седалище и адрес на управление- гр.Шумен, п.к. 9700, пл. ”Оборище“ №13Б, представлявано от Стефан Николаев Топузков, чрез пълномощника адв. Т. Н., срещу К. Й. Т., с ЕГН-**********, с адрес- гр. **********, общ. Сандански, обл. Благоевград, ул. „**********“ №*, за заплащане на сумата от сумата 400 лева -главница, сумата от 12 лева- възнаградителна лихва за периода от 21.12.2024г. до 20.01.2025г., за вземане по договор за паричен заем №1232840 от 21.12.2024г. и законната лихва от 26.06.2025г. до изплащане на вземането, както и направените по делото разноски за платена държавна такса в размер на 21,25 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 240 лева.

Съдът, след като се запозна със заявлението и приложените към него документи, намира, че същото е частично основателно по следните съображения:

Съгласно чл.410, ал.1, т.1 от ГПК, заявителят може да иска издаване на заповед за изпълнение за вземания за парични суми, когато искът е подсъден на районния съд.

Съгласно чл.411, ал.2, т.1 от ГПК, абсолютна процесуална предпоставка за уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е неговата редовност от външна страна.

Подаденото заявление е редовно от външна страна. Същото се отнася за вземания за парични суми в размер от компетентността на районния съд.

Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК, съдът издава заповед за изпълнение, освен когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави (т.2) или искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това (т.3). В настоящия случай заявителят основава искането си на договор за потребителски кредит, по който длъжникът е потребител.

За сключения от длъжника договор за потребителски кредит важат разпоредбите на специалния закон за потребителския кредит (ЗПК). Съгласно чл.11, ал.1 от ЗПК, договорът се изготвя на разбираем език и трябва да съдържа определени реквизити, един от които е годишния процент на разходите по кредита (ГПР) и общата сума дължима от потребителя, 1 изчислена към момента на сключване на договора за кредит.

В договора за кредит е посочена общо дължимата сума от потребителя в размер на 400лв., при предоставен кредит в размер на 400лв. и лихва-36%. Следователно, посочената в договора общо дължима сума не съответства на реално дължимата такава от потребителя, което е нарушение на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Кредитодателят е въвел в заблуждение потребителя относно реалните разходи по заема, които ще направи, а с разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК законодателят цели да защити правата на потребителите като им гарантира, че те ще имат информация за максималната цена, която биха заплатили за предоставената им услуга за периода на погасяване на кредита. Освен това, в договора за потребителски кредит е посочен ГПР в размер на 42,58%, но съдът намира, че той не отговаря на действително прилагания в отношенията между страните, тъй като при изчислението му не е взето предвид заплащането на уговорената между страните неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, а е следвало да се вземе предвид, тъй като така уговорената неустойката по съществото си представлява скрита договорна лихва. Като не е взел предвид този разход при определяне на посочения в договора размер на ГПР, кредитодателят е нарушил чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. При това положение кредитополучателят дължи само чистата стойност на кредита, но не и лихви и други разходи по кредита (чл.23 от ЗПК).

Предвид изложеното, съдът намира, че следва да уважи подаденото заявление за заплащане на сумата от 400 лева-главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението-26.06.2025г., до окончателното й изплащане, като отхвърли заявлението в останалата му част.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК длъжникът следва да заплати на кредитора направени по делото разноски съразмерно с уважената част от заявлението, а именно сумата от 253,64 лева.

Водим от горното и на основание чл. 410 и чл.411, ал.2, т.2 от ГПК, съдът РАЗПОРЕДИ:

Да се издаде заповед за изпълнение в полза на “Стик-кредит“ АД, с ЕИК: 202557159, със седалище и адрес на управление- гр.Шумен, п.к. 9700, пл. ”Оборище“ №13Б, представлявано от Стефан Николаев Топузков, срещу К. Й. Т., с ЕГН-**********, с адрес- гр. *******, общ.

Сандански, обл. Благоевград, ул. „**********“ №*, за заплащане на сумата от 400 леваглавница по договор за потребителски кредит №1232840 от 21.12.2024г., ведно със законната лихва от 26.06.2025г. до изплащане на вземането, както и сумата от 253,64 лева за направените по делото разноски.

ОТХВЪРЛЯ заявлението в останалата му част: за заплащане на сумата от 12 левавъзнаградителна лихва за периода от 21.12.2024г. до 20.01.2025г.

УКАЗВА на заявителя, че в едномесечен срок от съобщаването може да предяви срещу длъжника осъдителен иск за заплащане на сумата от 12 лева- възнаградителна лихва за периода от 21.12.2024г. до 20.01.2025г., като довнесе дължимата държавна такса.

Съобщение с дадените указания да се изпрати на заявителя след влизане в сила на настоящото разпореждане.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Благоевградския окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя. Да се изпрати препис от разпореждането на заявителя.

Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________

2