Решение № 77 от 04.03.2026, Районен съд - Петрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. П., 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Андрей Ив. Николов при участието на секретаря Величка Андреева като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело № 20251230100660 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са субективно (активно) съединени положителни установителни искове за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК.

Те са обективирани в искова молба, подадена от Р. А. П., с адрес в гр. Б., ул.

„Ст. С.“ № 49, ЕГН *** и от М. В. Х., с адрес в гр. Ш., ***, бл. 3, ет. 4, ап.

11, ЕГН **********, против З. А. А., с адрес в гр. Б., ж. к. „Е.“, бл. 29, вх. А, ет. 1, ап.

1, ЕГН **********.

Ищците твърдят, че първият от тях притежава 1/2 идеална част, а втората ищца – 1/32 идеална част, от поземлен имот (ПИ) с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на с. К., общ. П.. Поддържат, че ищцата М. Х. е собственик и на 1/16 идеална част от ПИ с идентификатор *** по КККР на същото населено място, както и на 1/16 идеална част от ПИ с идентификатор *** по КККР на с. К., общ. П.. Поясняват, че правата на ищеца П. са придобити въз основа на договор за доброволна делба от 17.01.2012 г., с нотариална заверка на подписите с рег. № 308/12 г. на нотариус с № 510 на Нотариалната камара (НК), а на ищцата Х. – от наследяване на М. Н. М. (М.), ЕГН **********, починала на 28.10.2020 г., която също е била страна по визирания договор за делба. Изтъкват, че на 18.04.2024 г. ответникът се е снабдил с нотариален акт по обстоятелствена проверка за посочените имоти. Считат, че той не е придобил по давност техните вещни права от имотите. Искат постановяване на съдебно решение, с 1 което правата им в тази връзка да бъдат признати за установени. Претендират и съдебни разноски.

Ответникът намира ищцовите претенции за неоснователни и настоява за отхвърлянето им. Излага доводи, че надлежно е станал собственик по давност на недвижимите имоти, до които се отнасят предявените искове, тъй като ги владее още от 2013 г.

Съдът приема следното:

1. По съществото на делото (изводи от фактическа и от правна страна):

В принципен план всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно право, когато има интерес от това (чл. 124, ал. 1 ГПК).

Типичен пример в тази насока е положителният установителен иск за собственост на лице, което претендира да е собственик на даден имот (или на идеални части от имот), предявен срещу друг субект, който релевира собственически права към същия имот (вж. проф. Г. Боянов, „Вещно право“, 2004 г., стр. 377 и сл., както и мотивите към Тълкувателно решение № 8/27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/12 г., ОСГТК на ВКС). В една такава ситуация правилата за разпределението на доказателствената тежест в исковото гражданско съдопроизводство (чл. 154, ал. 1 ГПК) възлагат на всяка от двете насрещни страни в спора да докаже фактите, от които произтича заявеното титулярство спрямо претендирания имот, съобразно поддържания придобивен способ.

От приложените към исковата молба 3 броя скици – с № 15-630890-15.04.2025 г., с № 15-630869-15.04.2025 г. и с № 15-630877-15.04.2025 г., издадени от Службата по геодезия, картография и кадастър – гр. Б., се потвърждава актуалната индивидуализация на процесните имоти, а именно:

- ПИ с идентификатор *** по КККР на с. К., общ. П., одобрени със Заповед № РД-18-577/27.10.2017 г. на изпълнителния директор (ИД) на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК), с последно изменение, засягащо имота – няма, с адрес – с. К., м. „Козеница“, с площ – 1701 кв. м., с трайно предназначение на територията – земеделска, с начин на трайно ползване – друг вид нива, с категория на земята при неполивни условия – 5, с предишен идентификатор – няма, с номер по преходен план – 066004, при съседи – поземлени имоти с идентификатори – ***, ***, *** и ***;

- ПИ с идентификатор *** по КККР на с. К., общ. П., одобрени със Заповед № РД-18-577/27.10.2017 г. на ИД на АГКК, с последно изменение, засягащо имота – няма, с адрес – с. К., м. „Връчви“, с площ – 2002 кв. м., с трайно предназначение на територията – земеделска, с начин на трайно ползване – лозе, с категория на земята при неполивни условия – 7, с предишен идентификатор – няма, с номер по преходен план – 024016, при съседи – поземлени имоти с идентификатори – ***, ***, *** и ***;

2

- ПИ с идентификатор *** по КККР на с. К.,общ. П., одобрени със Заповед № РД-18-549/20.10.2017 г. на ИД на АГКК, с последното, засягащо имота – няма, с адрес – с. К., м. „Ушиците“, с площ – 1028 кв. м., с трайно предназначение на територията – земеделска, с начин на трайно ползване – друг вид трайни насаждения, с категория на земята при неполивни условия – 8, с предишен идентификатор – няма, с номер по предходен план – 014052, при съседи – поземлени имоти с идентификатори ***, *** и ***.

От приобщеното към доказателствения материал копие на преписка с вх. № 17014/92 г. на Поземлена комисия (ПК) – гр. П. (сега Общинска служба по земеделия – гр. П.) се установява, че:

- с реституционно решение № 17014/28.04.1997 г. на ПК – гр. П. (влязло в сила на 14.05.1997 г.) на наследниците на А. К. П. (починал на 13.08.1967 г.) са били възстановени 7 недвижими имота, намиращи се в землището на с. К., общ. П.;

- сред тези имоти са:

= лозе от 4,004 дка, седма категория, м. „Връчви“, имот № 024011 по плана за земеразделяне, при граници (съседи): имот № 024014 – лозе на наследниците на Б. З., имот № 024012 – лозе на наследниците на Г. И. и И. В., имот № 000223 – полски път, общинска собственост, имот № 024010 – лозе на наследниците на И. Д. О., както и

= посевна площ от 1,701 дка, пета категория, м. „Козеница“, имот № 066004 по плана за земеразделяне, при граници (съседи): имот № 066003 – посевна площ на наследниците на С. И. С.ов, имот № 066007 – полска култура на наследниците на С. И.ов С.ов, имот № 066006 – полски път на Община П. и имот № 066005 – посевна площ наследниците на Б. Х. Р..

Съгласно горецитирания договор за доброволна делба от 17.01.2012 г., с нотариална заверка на подписите с рег. № 308/12 г. на нотариус с № 510 на НК, копие от който е прието като писмено доказателство, се констатира, че:

- наследниците на А. К. П. са извършили доброволно поделяне на имоти в с. К. и в с. К., общ. П., останали по наследство от същия;

- по силата на тази делба ищецът Р. П. е получил 1/2 идеална част от описаната по-горе посевна площ от 1,701 дка, представляваща имот № 066004 по плана за земеразделяне на с. К., общ. П., а лицето М. Н. М., ЕГН **********, е получила 1/8 идеална част от този имот;

- въз основа на делбата М. Н. М. е получила също така:

= 1/4 идеална част от лозе с площ от 2,002 дка, находящо се в м.

„Връчви“, представляващо проектен имот № 024016, който имот е образуван от имот № 024011 по плана за земеразделяне на землището на с. К., общ. П., при граници: имот № 024012 – лозе на наследници на Г. И. и И. Вълчев, имот № 000223 – полски път на Община П., имот № 024015 – лозе на Р. А. П., имот № 024014 – лозе на наследници на 3

Б. З., както и

= 1/4 идеална част от трайни насаждения с площ от 1,027 дка, находящи се в м. „Ушиците“, представляващи проектен имот № 014052, който имот е образуван от имот № 014001 по плана за земеразделянето на землището на с. К., общ.

П., при граници: имот 014053 – тр. насаждения на С. С. П., имот № 014039 – тр. насаждения на наследниците на М. Х. М.в и др., имот № 000088 – канал на Община П..

Съобразно представеното удостоверение за наследници с изх. 1085/07.04.2025 г. на Общинска администрация – гр. Ш., М. Н. М. (М.), ЕГН **********, е починала на 28.10.2020 г., оставяйки за наследници по закон:

- трима правници – Н. Т. П., А. Т. П. и С. Т. П., които са деца на Т. Н. П.

(починал на 26.11.2016 г.), който пък е син на едната дъщеря на М. Н. М. (М.) – С. Д.

М. (починала на 18.06.2017 г.), както и

- двама внуци – Д. В. Х. и ищцата М. В. Х., които са деца на другата дъщеря М. Н. М. (М.) – Р. Д. И.ова (починала на 03.02.2014 г.).

В резултат на посоченото наследствено правоприемство и на основание чл. 10, ал. 1 и ал. 3 във вр. с чл. 5, ал. 1 ЗН, ищцата М. Х. е получила 1/4 част от наследството на М. Н. М. (М.).

Според приетия към доказателствената съвкупност нотариален акт по обстоятелствена проверка с № 117/18.04.2024 г., издаден по нот. д. № 115/24 г. на нотариус № 287 на Нотариалната камара и вписан с дв. вх. рег. № 778/18.04.2024 г. на Службата по вписванията – гр. П., ответникът З. А. е бил признат за собственик, въз основа на давностно владение, на трите поземлени имота, до които се отнасят предявените искове.

Няма спор между страните, че недвижимите имоти, за които се спори по делото, са идентични със споменатите по-горе имоти, до които се отнасят правата, признати на ищеца П. и на М. Н. М. (М.), посредством обсъдения договор за доброволна делба от 17.01.2012 г.

В хода на съдебното дирене са събрани и гласни доказателствени средства, чрез разпита на двама свидетели, ангажирани от ищците – С. П. и Н. Г..

В показанията на свидетеля С. П. се съобщава, че:

- той е от наследниците по закон на А. К. П. и е участвал в доброволната делба от 17.01.2012 г.;

- познава ищеца П. и ответника А.;

- знае и имотите, за които се води делото, тъй като постоянно живее в с. К., общ. П., а и се занимава с животновъдство в района около самите имоти, като наблюденията му датират от около 30 години;

- още от възстановяването на собствеността (т. е. отпреди около 25 години) имотите в м. „Връчви“ и в м. „Ушиците“ не са били ползвани и обработвани от 4 никого, включително и от ответника;

- имотът, разположен в м. „Козеница“, е бил изоран и засаден с люцерна от ответника през 2025 г., а преди това изобщо не е бил обработван и е имал вид на поляна.

При разпита на свидетелката Н. Г. се сочи, че:

- познава ищеца П. от 2014 г., във връзка с работата й в агенция за недвижими имоти в гр. Б., която първият посетил, с цел обявяване за продажба или за отдаване под наем на имотите, до които се отнасят сегашните ищцови претенции;

- по този повод Г. е посетила и трите имота в края на 2014 г., както и през 2016 г. и през 2017 г., а последно е ходила там в края на 2025 г.;

- при всичките тези посещения свидетелката не е забелязала да има някакви следи от конкретно ползване спрямо недвижимите имоти.

Свидетелските показания заслужават кредит на доверие, тъй като са логични, непротиворечиви, базират се на непосредствени лични възприятия и не се опровергават от другите доказателства.

Доброволната делба и наследяването, подържани от двамата ищци, са надлежни способи за придобИ.е на вещни права, които имат деривативен характер (чл. 77, предл.

3 във вр. с чл. 35, ал. 1 ЗС във вр. с чл. 48 ЗН). Тук е важно да се отбележи, че ищецът е длъжен да доказва правото на собственост на своя праводател, само ако ответникът надлежно оспорва и него (вж. Решение № 2053/31.07.2018 г. по в. гр. д. № 2235/17 г. на Апелативен съд – гр. София, което е влязло в законна сила, след като не е било допуснато до касационно обжалване с Определение № 141/20.03.2019 г. по гр. д. № 4438/18 г., II г. о. на ВКС). В случая ответната страна не оспорва правата на общия наследодател на ищците – А. К. П., нито правата на прекия наследодател на втората ищца – М. Н. М. (М.), при което придобивните механизми, на които се прави позоваване в исковата молба, легитимират ищците като титуляри на претендираните вещни права.

В този контекст централният дискусионен правен проблем, от който е детерминиран изходът от разглеждания съдебен спор, е дали ответникът е придобил по давност вещните права на ищците от процесните имоти, защото правото на собственост се изгубва, ако друг го придобие (чл. 99, предл. 1 ЗС).

Давностното владение, като вид придобивен механизъм, е сложен юридически факт (чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 68, ал. 1 ЗС) и обхваща: 1/ упражняване на фактическа власт върху дадена вещ с намерение за своене; 2/ владението да бъде явно, спокойно, несъмнено, трайно и непрекъснато и 3/ то да е продължило за срок от 10 години (вж.