Решение № 10893 от 06.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10893 гр. София, 06.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Виктория М. Станиславова при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело № 20231110102328 по описа за 2023 година

Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция".

Образувано е по повод искова молба вх. № 10944/16.01.2023 г., уточнена с молба вх. № 341297/28.11.2023 г. и молба вх. № 73547/06.03.2024 г., на А. Г. А., ЕГН ********** , срещу „.............“ ООД, ЕИК ............, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, 2 и 3 и ал. 2, пр. 4 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 8 от сключен помежду им Договор за предоставяне на потребителски кредит № .................. г., като протИ.речаща и заобикаляща закона, накърняваща добрите нрави, както и при липса на основание; както и иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 131,92 лева /съобразно изменение на иска чрез намаляване на неговия размер, направено с молба вх. № 73547/06.03.2024 г./, представляваща недължимо платена сума по договор за кредит № .................. г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 16.01.2023 г. до окончателното плащане.

В исковата молба се излагат твърдения, че на 26.08.2022 г. е бил сключен договор за паричен заем № 852983 между „.............“ ООД – като заемодател, и А. Г. А. – като заемополучател, за сумата в размер на 500,00 лева, брой на седмичните погасителни вноски – 27. Съгласно чл. 6 от договора заемателят се е задължил да предостави на кредитора едно от следните обезпечения – поръчител, банкова гаранция, ипотека, особен залог върху движима вещ. В чл. 8 от договора е посочено, че при непредоставяне на обезпечение на кредитополучателя ще бъде начислена неустойка в размер на 335,44 лева. Тъй като ищецът не изпълнил задължението си за предоставяне на обезпечение, още със сключването на договора му била начислена неустойка в размер на 335,44 лева. На 31.08.2022 г. ищецът заплатил сума в размер на 200,00 лева, а на 01.09.2022 г. – сума в размер на 435,28 лева, с които плащания изцяло погасил задължението си по кредита. Ищецът сочи допуснато при сключване на договора нарушение на чл. 10, ал. 1 ЗПК, тъй като последният не е написан по ясен и разбираем начин, не всички елементи на договора са представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт не по-малък от 12, и в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Твърди, че е нарушена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в договора ГПР е посочен единствено като процент, без да е посочено какви компоненти са включени в него и как е формиран ГПР. Освен това, в договора ГПР бил грешно посочен, тъй като възнаграждението за неустойка не е било включено в ГПР, а действителният ГПР по кредита бил в пъти по-висок, в нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК и в протИ.речие с целта на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за 1 потребителски кредити. Поддържа, че е налице изначална невъзможност за предоставяне на посоченото в договора обезпечение, поради което счита, че договорът е нищожен на основание чл. 26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД, както и на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД – поради обстоятелството, че изпълнението на задължението по договора се обезпечава едновременно с неустойка за непредоставяне на обезпечение и със законна лихва в нарушение на чл. 33, ал. 1 ЗПК. Счита, че клаузата за неустойка е изцяло неравноправна и нищожна, на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като същата задължава потребителя при неизпълнение да заплати необосновано висока неустойка, като тази клауза не е индивидуално уговорена. Счита, че клаузата за неустойка не е свързана пряко с претърпени вреди и накърнява добрите нрави. Поддържа, че е налице разлика между посочената в процесния договор за потребителски кредит сума, подлежаща на връщане, и тази, която ищецът трябва да върне на ответното дружество. Поддържа, че в договора не е посочен размерът на лихвата, която ищецът е следвало да заплати по кредита, липсва уточнение на базата, върху която се начислява лихвеният процент, съответно не могло да се направи сравнение между дължимата лихва и главницата по кредита и да се провери дали посоченият от кредитора лихвен процент отговаря на действително прилагания. От това следва, че клаузите в процесния договор не са формулирани по ясен и разбираем начин съгласно изискванията на чл. 147, ал. 1 ЗЗП и не позволяват на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора. Поддържа се, че ищецът е сключил договора за паричен заем, поради това, че се е намирал в крайна нужда, не е разполагал с достатъчно средства, за да задоволи своите и на семейството си основни потребности, което е оказало влияние при формиране на вътрешната воля за сключване на процесния договор.

Поддържа, че са налице явно неизгодни условия с оглед драстичното несъответствие и несъразмерност в стойността на насрещните престации, тъй като ищецът е получил в заем сумата от 500 лева, като впоследствие е върнал сумата от 671 лева, респективно ответното дружество реално е получило възнаграждение за предоставения заем за срок от 6 дни в размер на 135,28 лева. Евентуално, поддържа, че са нищожни отделни клаузи от договора на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 ЗЗД, както и на основание чл. 146 ЗЗП поради неравноправност. Поради изложеното, иска да бъде признато за установено в отношенията между страните, че разпоредбата на чл. 8 от договор за потребителски кредит № 852983 е нищожна и да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 135,28 лева, представляваща недължимо платени суми по договор за кредит № 852983.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът изразява становище за неоснователност на предявения иск.

Поддържа, че договорът не е нищожен на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 ЗПК, тъй като са спазени изискванията на тази разпоредба; че не е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради това, че в чл. 3 от договора подробно са описани параметрите на договора, лихвеният процент е фиксиран и ГПР не подлежи на промяна. Счита за неоснователно твърдението на ищеца, че договорът за потребителски кредит е недействителен поради завишен размер на ГПР, като поддържа, че съгласно чл. 19, ал. 5 и ал. 6 ЗПК надвишаването на максималния размер на ГПР води до нищожност само на съответната клауза, не и на целия договор. Твърди, че клаузата за неустойка е индивидуално уговорена с кредитополучателя. Поддържа, че размерът на ГПР по договора е 49,039 %. Счита, че посочената в договора възнаградителна лихва не е нищожна, тъй като е в размер на 3,340 % на месечна и 40,080 % на годишна база, поради което нейният размер не е прекомерен и не протИ.речи на добрите нрави.

Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

С проекта на доклад, обективиран в определение № 43244/01.12.2023 г., и обявен за окончателен в проведеното на 31.01.2024 г. открито съдебно заседание, Софийски районен съд е отделил, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1./ между А. Г. А. и „.............“ ООД е сключен договор за паричен заем № .................. г. за сума в размер на 500,00 лева; 2/ за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение ищецът се е съгласил да заплати на ответника неустойка в размер на сумата от 335,44 лева. Със същото определение съдът е уведомил страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.

От приетия по делото като писмено доказателство Договор за паричен заем № 2

.................. г. се установява, че той е сключен между „.............“ ООД – като заемодател, и А.

Г. А. – като заемател, по силата на който заемодателят е поел задължение да предостави на заемателя паричен заем в размер на сумата от 500,00 лева, срещу насрещно задължение на заемателя да я върне чрез заплащане на 27 броя месечни погасителни вноски, всяка в размер на по 20,58 лева, първата от които платима на 02.09.2022 г., а последната – на 03.03.2023 г., заедно с възнаградителна лихва при фиксиран месечен лихвен процент в размер на 3.340 % и годишен процент на разходите /ГПР/ от 49,039 %, като общата сума, дължима за връщане от заемателя възлиза на 555,56 лева.

Съгласно чл. 6 от договора страните се споразумяват той да бъде обезпечен едновременно с две отделни обезпечения: гарант/и, отговарящ/и на условията на чл. 10, ал.

2, т. 1 от ОУ към договора за заем, и с второ, избрано от заемателя обезпечение – ценна книга, издадена в полза на заемодателя.

В чл. 8 от договора е посочено, че с подписването му заемателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че при непредставяне на уговореното в чл. 6 обезпечение в тридневен срок от сключване на договора, или в случай, че предоставеното от него обезпечение не отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 2, т. 1 и 4 от ОУ, същият дължи на заемодателя неустойка в размер на 335,44 лева, с начин на разсрочено плащане, посочен в погасителен план към договора за заем.

Видно от представените по делото като писмено доказателство Общи условия на „.............“ ООД, е, че в чл. 10, ал. 2, т. 1 от тях са предвидени конкретни изисквания относно обезпечението „гарант“, както следва: две физически лица, всяко от които да отговаря кумулативно на следните условия: да има нетен размер на осигурителен доход в размер над 1 000 лева съгласно справочните данни на НОИ; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател по договор за заем, сключен със заемодателя; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма кредити към банки или финансови институции с класификация, различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ.

Между страните не е спорно, а се установява от представения по делото като писмено доказателство разходен касов ордер /л. 44 от делото/, че заемодателят е предоставил на заемателя уговорената заемна сума в размер на 500,00 лева. В подкрепа на този фактически извод са и констатациите на вещото лице по изслушаното по делото и неоспорено от страните експертно заключение на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/.

Между страните не е спорно, а се установява от заключението на ССчЕ, че за погасяване на задълженията си по процесния договор за кредит заемателят е извършил в полза на заемодателя две плащания – на 31.08.2022 г. сума в размер на 200,00 лева и на 01.09.2022 г. сума в размер на 435,28 лева.

От изслушаното и прието без възражения на страните в срока по чл. 200, ал. 3, изр. 2 ГПК експертно заключение на вещото лице И. Д. по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което преценено по реда на 202 ГПК районният съд кредитира като обективно и компетентно изготвено от специалист в съответната област, се установява, че при включване в ГПР на уговорената в чл. 8 неустойка, то ГПР би бил в размер на 986,17 %.

След справка в счетоводството на ответното дружество експертът е установил реалното постъпване на сумата в размер на 635,28 лева, която е била разпределена за погасяване на задълженията по договора за кредит, както следва: 500 лева – главница, 112,19 лева – неустойка, 23,09 лева – лихви.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 26 ЗЗД

Ищецът релевира различни основания за нищожност на процесния договор за потребителски кредит и включените в него клауза за възнаградителна лихва и неустоечна клауза.