Решение № 147 от 27.10.2023, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 147 гр. Кърджали, 27.10.2023 г.

В ИМЕТО НА Н.ОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова

Членове:

Мария К. Дановска

Васка Д. Халачева при участието на секретаря К.а Хр. Боюклиева като разгледа докладваното от Васка Д. Халачева Въззивно гражданско дело № 20235100500196 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 121 / 05.05.2023 г., постановено по гр.д. № 17/2023 г., Районен съд – М. е осъдил „Д. О. з.“ ЕАД, гр. С. да заплати на „Е.-Т“ ЕООД, гр. М. сумата в размер на 1 311 лева, представляваща стойността по фактура № **********/19.10.2022 г., издадена от „Н.“ ООД, гр. С. за подмяна на задно стъкло и странично електрическо огледало, един брой задно стъкло, един брой странично огледало електрическо, увредени при настъпило застрахователно събитие и описани в щета № 4401112206381/20.09.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.01.2023 г. - датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 652.45 лева.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът „Д. О. з.“ ЕАД, който чрез процесуален представител го обжалва като неправилно и необосновано, постановено в Н.ушение на материалния закон и съдопроизводствените правила.

Жалбоподателят счита, че първоинстанционният съд не е направил обективна преценка на обстоятелствата по делото. Твърди в този аспект, че заплатената от него сума за обезщетение от 1 037.24 лв. напълно покривала щетите по процесния автомобил и била определена съгласно изготвена Калкулация към претенция № 44011512206381/18.11.2022г.

1

Твърди в този смисъл, че неправилно първоинстанционният съд приел, че това плащане е частично плащане, и неправилно относно това интерпретитирал представените от ищеца фактура № ****/19.10.2022 г. на автосервиз „Н.“ ООД и фактура № **/19.10.2022 г., издадена от доверен сервиз „Д. Р.“ ЕООД, приемайки че застрахователят е заплатил именно сумата по последната фактура.

Въззивникът моли въззивният съд да отмени обжалваното решение, като постанови ново, с което предявената искова претенция бъде отхвърлена изцяло като недоказана и по основание и по размер. Претендира се присъждане на разноски и за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, от въззиваемата страна „Е.-Т“ ЕООД чрез процесуален представител е депозиран писмен отговор, с който въззивната жалбата се оспорва като неоснователна. Претендира се присъждане на разноски за въззивната инстанция.

В проведеното пред въззивния съд открито съдебно заседание въззивникът чрез подадено от юрисконсулт писмено становище, поддържа въззивната си жалба по изложените в нея съображения. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемия. Претендира присъждане на разноски, за които представя и списък по чл.80 от ГПК.

В проведеното пред въззивния съд открито съдебно заседание въззиваемият чрез подадено от процесуалния му представител писмено становище оспорва въззивната жалба.

Претендира присъждане на разноски, за които представя и списък по чл.80 от ГПК.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства по повод депозираната въззивна жалба, приема следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима, поради което и следва да бъде разгледана по същество.

Първоинстанционното производство е образувано по предявена от „Е.-Т“ ЕООД против „Д. О. з.“ ЕАД, осъдителна претенция, съставляваща обективно съединени искове с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ и с правно основание чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сума в размер на 1 311 лева, представляваща стойност по фактура № **********/19.10.2022 г., издадена от „Н.“ ООД за подмяна на задно стъкло, странично електрическо огледало,1 бр. задно стъкло и 1 бр. странично огледало електрическо, и съставляваща допълнително обезщетение за причинени имуществени вреди от настъпило застрахователно събитие, описани в щета № 44011512206381/20.09.2022 г. за лек автомобил марка „Лада“, модел „В.“ с рег. № *****, както и сума в размер на 19.30 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 19.11.2022 г. до 10.01.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата претенция - 10.01.2023 г. до окончателното изплащане на сумите.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на 2 първоинстанционното решение в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС). С оглед изложеното, настоящият състав намира решението за валидно и допустимо, и при спазване на императивните норми на материалния закон. А за да се произнесе относно правилността му, съобрази следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 405 от КЗ за да възникне за застрахователя –ответник задължение да плати застрахователно обезщетение, в тежест на ищеца е да докаже сключването на договор за имуществено застраховане, както и че в срока на действие на договора е настъпило застрахователно събитие с покрит по договора риск, вследствие на което върху застрахованото имущество са нанесени твърдените вреди, тяхната действителната стойност към датата на настъпването им, както и че е уведомил застрахователя за настъпването им и че е представил необходимите документи за определяне и изплащане на обезщетението.

В аспекта на казаното, не е спорно по делото, че е налице застрахователно правоотношение между „Д. О. з.“ ЕАД, „О. И.“ ЕАД, в качеството на застраховащ като лизингодател и „Е.-Т“ ЕООД, в качеството на застрахован като лизингополучател, съгласно сключена на 16.01.2022 г. автомобилна застраховка "Каско +", обективирана в застрахователна полица № 440218213000983/5 за лек автомобил марка „Лада“, модел „В.“ с рег. № *****, със срок на действие от 17.01.2022 г. до 16.01.2023 г., с клауза „пълно каско“ и с включена допълнителна клауза „доверен сервиз”.

Не е спорно и, че в периода на застрахователното покритие, на 17.09.2022 г. настъпило застрахователно събитие – дъждовалене със силен вятър, в резултат на което настъпили имуществени вреди, отразени в изготвения от ответника–застраховател опис-заключение по щета № 44011512206381/ 20.09.2022 г., в който изчерпателно са изброени увредените детайли на автомобила: подмяна на повредено странично огледало-ляво електрическо; преден капак за възстановяване с боя, рамка врати-лява за пастиране; капак заден за пастиране; предна врата- лява за възстановяване с боя; задна врата-лява за възстановяване на боя и задно стъкло за подмяна.

Ответникът в срока по чл.131, ал.1 от ГПК възразява, че по процесната щета е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 1 037.24 лв., определено по поисканата от застрахования експертна оценка, която според него покрива всички щети, причинени на застрахования процесен автомобил. Едва във въззивната си жалба обаче ответното застрахователно дружество, въззивник в настоящото производство твърди, че в подкрепа на казаното е представил към отговора си в първоинстанционното производство Калкулация към претенция № 44011512206381/18.11.2022г., установяваща как и какво е било остойностено. В първоинстанционното производство обаче нито е представена към отговора на исковата молба, нито е приета цитираната калкулация, установяваща кои щети и на каква база са оценени и заплатени от застрахователя. В приетия на л.10 от първоинстанционното дело отговор с изх.№ 1024/06.12.2022 г. на „Д. О. з.“ ЕАД, с който е отказано доплащане на 3 поисканата от ищеца в настоящото производство сума, е посочено само, че заплатеното обезщетение/разбирай в размер на 1037.24 лв./ е съобразено с действащата методика на застрахователя. Такава методика обаче също не е представена по делото от застрахователя.

Т.е., от казаното следва да се приеме, че възражението на ответното застрахователно дружество, че заплатената от него сума напълно обезщетява причинените на процесния лек автомобил щети, се явява недоказано. Не се установи по какъв ред и начин, и дали за всички щети е заплатено от задължения застраховател дължимото обезщетение. А съгласно относимата в производството разпоредба на чл. 386, ал. 2 от КЗ, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност, каквито в производството не се установява да са договорени. Обезщетението при частична увреда следва да съответства на възстановителната стойност на застрахованото имущество, т. е. на стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид.

В този смисъл, доколкото в производството се установява, че за пълното възстановяване на застрахованото имущество /извън извършения от доверения сервиз ремонт/ на ищеца му се е наложило да извърши и допълнителен ремонт на признатите му с издадения от застрахователя опис- заключение щети, изразяващи се в подмяна на задно стъкло, подмяна на странично електрическо огледало,1 бр. задно стъкло и 1 бр. странично огледало електрическо, и за този ремонт се е наложило заплащане на допълнителна сума, равняваща се на претендирания размер на заплатената от него стойност от 1 311 лв. с ДДС, съгласно издадена му, неоспорена в производството и редовна от външна страна фактура № **********/19.10.2022 г. на „Н.“ ООД, гр.С., следва да се приеме, че заплатената от застрахователя стойност от 1037.24 лв., определено не е покрила действително претърпените от застрахования вреди, по смисъла на ал.2 на чл.386 от КЗ.

Или, казано в заключение в производството са налице законовите предпоставки за възникване задължението на застрахователя за изплащане на поисканото допълнително застрахователно обезщетение - в срока на действие на договора е настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит от договора риск, вследствие на което са причинени вреди върху застрахованото имущество /МПС/, като застрахователят е бил надлежно уведомен за настъпилото събитие. Не е спорен механизмът на настъпване на процесното застрахователно събитие, както че настъпилите имуществени вреди са пряка последица от същото и са отразени в изготвения опис –заключение на ответника-застраховател. Установи се в производството и, че застрахователят е заплатил сума в размер на 1037 лв., определена според експертна оценка, неясно в производството как изготвена и какво покриваща.

Установи се и, че тази сума определено не е обезщетила действително претърпените от застрахования вреди, и че същият се е наложило да заплати допълнително и претендираната сума в доказания размер от 1 311 лв., съставляваща стойността, необходима за възстановяване на застрахованото имущество във типичния му вид.

За изчерпателност на изложението следва да се посочи, че при извършената от 4 въззивната инстанция проверка се установява, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по предявения от ищеца иск за присъждане на сумата от 19.30 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 19.11.2022 г. до предявяване на исковата претенция -10.01.2023 г., но поправянето на този пропуск не е в правомощията на въззивния съд, а следва да бъде извършено по реда и при условията на чл.250 от ГПК.

Предвид изложеното обжалваното първоинстанционно решение, но по изложените в настоящия акт съображения, следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на въззивното производство се следват посканите от въззиваемия разноски за настоящата инстанция в доказания размер от 600 лв. В този аспект, подобно на първоинстанционния съд, и настоящият съд намира за неоснователно направеното от въззивника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна. А това е така, защото фактическата и правна сложност на казуса определено води до търсене на разноски над техния минимум. В подкрепа на това е и обстоятелството, че и процесуалният представител на застрахователното дружество е оценил тази сложност и е поискал присъждане на разноски по производството /справка -списък по чл.80 от ГПК/ в размер съществено надхвърлящ предвидения законов минимум на юрисконсултското възнаграждение.

Разпечатката съдържа 34 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cb07bcf8-54ea-41f5-a778-535873543768