Присъда № 529 от 04.12.2023, Софийски районен съд

МОТИВИ към присъда №529 от 04.12.2023 г. по НЧХД №5075/2022 г. по описа на СРС, НО, 121-ви състав

Производството е образувано по тъжба на И. В. Г. против И. Г. Ф. за това, че на 18.11.2021 г. около 14.00 часа в гр.София, в близост до ул.”Проф.Асен Златаров” №15А, му е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в охлузвания и кръвонасядания в областта на челото и дясното слепоочие.

Със същата тъжба Ф. е обвинен, че на 19.11.2021 г. около 20.00 часа в гр. София, в близост до ул. „Проф. Асен Златаров“ №15А, причинил на И. В.

Г . лека телесна повреда, изразяваща се в охлузвания и крьвонасядания в областта на шията, бузите и челото - престъпления по чл.130 ал.1 НК.

С протоколно определение от дата 29.05.2023 г., влязло в законна сила, съдът е прекратил производството по делото в частта по повдигнатото частно обвинение за престъпление, осъществено на дата 18.11.2021 г. Мотивите на съда са съобразени с наличието на основанията по чл. 24 ал.1 т. 6 НПК, а именно, че с присъда №168/05.07.2022 г. по НЧХД №16884/2021 г. по описа на СРС, НО, 12 състав, /вече влязла в сила/, съдът е признал И. В. Г. за виновен в това, че на 18.11.2021 г. около 14.00 часа, чрез нанасяне на удар с юмрук и одраскване с нокът нанесъл на И. Г. Ф. травматични увреждания, представляващи лека телесна повреда по чл.130 ал.2 НК, като пострадалият е отвърнал веднага на дееца със също такава повреда, поради което съдът е приложил институтът на реторсия. В тази връзка, съдът е приел, че са налице основанията на чл. 24 ал.1 т. 6 НПК – спрямо същото лице за същото престъпление има незавършено наказателно производство /към момента приключило/. Производството по делото е продължило по обвинението за причиняване на лека телесна повреда на дата 19.11.2021 г.

Редовно призован, тъжителят Г. не се явява в последното съдебно заседание. Представлява се от повереник – А. К.-САК, който излага доводи за доказаност на обвинението, осъществено от подсъдимия на дата 19.11.2021 г., като в тази насока са показанията на свидетелката А.Г., която на същата дата вечерта била уведомена от тъжителя за станалото. Той й изпратил снимка с конкретните наранявания, която тя изтрила впоследствие. На другия ден, тя видяла тъжителя лично и забелязала наранявания по устата, лицето и шията, като най-скорошно като нараняване й се сторило това на устните му. Г. убедила тъжителя да не посещава съдебен лекар, от една страна, поради финансови причини, а от друга - за да се сложи край на случващото се между 1 него и подсъдимия. Вещото лице в изготвената СМЕ, при отговор на поставен въпрос от съдебния състав потвърждава, че нараняването е от характер да причини болка и страдания. Повереникът адв. К. предлага на съда да постанови осъдителна присъда по отношение на подсъдимия И. Ф., а алтернативно моли за приложение института на реторсията с оглед идентичността на нараняванията между ЧТ и подсъдимият. Не претендира разноски.

Подсъдимият И. Г. Ф. редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен защитник – адв. Б.М.-САК, който излага доводи за недоказаност на обвинението, което се крепи само на показанията на една свидетелка, която не е очевидец на станалото. Тя е видяла тъжителя един ден след инкриминирантата дата и дори не може да опише със сигурност какви наранявания е имал той, още повече, че предишния ден между същите лица е имало отново размяна на удари, видно от влезлия в сила съдебен акт на 12-ти състав на СРС, НО. Излага доводи, че що се отнася до заключението на вещото лице д-р Д., същият отговаря на въпрос на съда хипотетично въобще дали е възможна подобна травма, но с уговорката, че пострадалият казва истината, тъй като липсват каквито и да било медицински документи и въобще осъществени прегледи по отношение на същия. Липсват категорични доказателства за осъществено престъпление от страна на подсъдимия, като предлага на съда да постанови оправдателна присъда. Алтернативно, ако съдът приеме, че подсъдимият е виновен, моли за прилагане института на реторсията, но основната теза е недоказаност на обвинението. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимият И. Г. Ф. е роден на ***** г. в гр. П. . Същият е българин, български гражданин, неженен, работещ, неосъждан.

Частният тъжител И. В. Г. и подсъдимият И. Г. Ф. имали интимна връзка от месец май 2020 г. Прекарвали времето си заедно в дома на тъжителя в гр.София, **** или в апартамента под наем на подсъдимия в **** Н а 25.02.2021 г. подсъдимият Ф. прекратил отношенията си с частния тъжителя.

На 18.11.2021 г. ЧТ Г. решил да отиде до новата квартира на подсъдимия на ул. „Проф. Асен Златаров“ №15А. Там, около 14.00 часа възникнал конфликт помежду им, като Г. чрез нанасяне на удар с юмрук и одраскване с нокът, нанесъл на Ф. травматични увреждания – охлузване в областта на дясното слепоочие и малък подкожен хематом с кръвонасядане в областта на долния ръб на лявата очница, причинили на Ф. болка и страдание, 2 като последният отвърнал със също такава повреда, причинявайки на Г. болка и страдание от охлузване на ограничена площ в областта на челото вдясно и две продълговати ивицовидни, червеникави кръвонасядания на ограничена площ с ход надолу към дясно слепоочие.

За това престъпление с прилагане института на реторсията е налице влязла в сила присъда №168/05.07.2022 г. на 12-ти състав по НЧХД №16884/2021 г. /л.60-л.66 от делото/, потвърдена с Решение №489/07.06.2023 г. по ВНЧХД №762/2023 г. на 7 въззивен състав на СГС. /л.74 – л.77 от делото/.

На следващия ден - 19.11.2021 г. около 20:00 часа тъжителят решил отново да мине покрай апартамента на Ф. с надеждата, че може да се извини, като дори купил подарък за подсъдимия – плоча на любим негов изпълнител.

Частният тъжител срещнал подсъдимия в близост до ул. „Проф. Асен Златаров“ №15А и ситуацията помежду им отново ескалирала. Тъжителят нанесъл удари на Ф., като му причинил травматични увреждания, представляващи синкаво кръвонасядане с морав оттенък на вътрешните 2/3 на долния клепач на лявото око и нараняване на кожата зад дясно ухо – престъпление по чл.130 ал.2 НК. За това престъпление е налице влязла в сила присъда №168/05.07.2022 г. на 12-ти състав по НЧХД №16884/2021 г., потвърдена с Решение №489/07.06.2023 г. по ВНЧХД №762/2023 г. на 7 въззивен състав на СГС.

В тъжбата предмет на настоящото производство се твърди, че на процесната дата – 19.11.2021 г. подсъдимият Ф. също е причинил на Г. лека телесна повреда, изразяваща се в охлузвания и кръвонасядания в областта на шията, бузите и челото /тъжба, л.3 от делото/.

След станалото на 19.11.2021 г., ЧТ Г. се прибрал вкъщи и в телефонен разговор със свидетелката А.Г.Г. й споделил за станалото. Изпратил й снимка на нараняванията си, която Г. впоследствие изтрила. На следващия ден след разговора им, ЧТ Г. посетил дома на свидетелката Г. и тя видяла, че той има наранявания по устатата, лицето и по шията. Посъветвала го да не посещава съдебен лекар, поради финансова причина, както и, че на тази конфликтна ситуация трябва да бъде сложен край. Частният тъжител Г. послушал свидетелката и не посетил лекар.

Свидетелката Г. заявява, че след първия конфликт между страните по делото на 18.11.2021 г., тя не е виждала лично тъжителя, поради което не би могла да уточни нараняванията по него от коя точно дата са: от 18 или 19.11.2021 г. Спомня си, че „най-прясно” като нараняване било това на устните на тъжителя. Не си спомня в коя част било същото: горна или долна устна, лява или дясна част на устните, нито формата на нараняването, не може да опише и вида му.

Тъжителят също не споделил с нея, нито в разговора по телефона, нито впоследствие при срещата им в дома й на 20.11.2021 г. какъв е механизмът на получаване на нараняванията и как точно е бил удрян от бившия си интимен 3 приятел.

По тъжба на И. Ф. било образувано НЧХД №16884/2021 г. по описа на СРС, НО, 12-ти състав.

В хода на производството по горното дело, И. Г. подал „насрещна” тъжба, на основание на която било образувано НЧХД №5075/2022 г. на СРС, НО, 121-ви състав.

В хода на съдебното следствие по настоящото дело е назначена СМЕ по отношение на тъжителя, разпитана е свидетелка А.Г.Г..

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в съдебното производство доказателства: гласни – показания на свидетелката А.Г.Г. и заключението на вещото лице д-р Н..

Вещото лице е категоричен, че при прегледа на тъжителя към днешна дата не се установяват белези от наранявания. Г. не е търсил медицинска помощ за станалото на 19.11.2021 г., като ако се кредитират показанията на свидетелката Г. за нараняване на устната, доколкото такова липсва посочено от лекаря, извършил преглед на тъжителя от предходния ден, то същото би било от характер да причини болка и страдание. Липсата на медицинско освидетелстване обаче не дава възможност по експертен път и с категоричност да се посочи дали на 19.11.2021 г. е било причинено въобще травматично увреждане на тъжителя.

Съдът кредитира изцяло заключението на изготвената СМЕ. Експертът без обективни данни, стоящи извън показанията на свидетелката Г., която след като се е срещнала лично с тъжителя, не може да уточни при разпита си, нито в коя част на устните му е било нараняването, дали то е кървяло или не, отляво или отдясно се е намирало то, на горна или долна устна, каква площ е заемало и т.н., дава само хипотетично вида на подобно телесно увреждане, но не го установява с необходимата категоричност.

Свидетелката Г. уточнява също, че е наясно, че между тъжителя и подсъдимия е имало физическо съприкосновение с получени телесни увреждания от предходния ден. Заявява, че не може да бъде сигурна кога нараняванията по тъжителя са му били причинени. Г. е сигурна обаче, че е възприела като най-скорошно нараняване това по устните на тъжителя.

Подобно нараняване обаче липсва посочено в тъжбата, с която съдът е сезиран. Там фигурират твърдения за причинени увреждания в областта на шията, бузите и челото, но не и по устните.

4

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Съдът намира, че не се установи по делото с необходимата категоричност, че на процесната дата: 19.11.2021 г. около 20.00 часа в гр.

София, в близост до ул. „Проф. Асен Златаров“ №15А, подсъдимият е причинил на частния тъжител Г. лека телесна повреда, изразяваща се в охлузвания и крьвонасядания в областта на шията, бузите и челото.

От събраните по делото доказателства се установи, че на предходния ден – 18.11.2021 г. между двамата младежи е възникнал спор, прераснал във физическа размяна на удари, за които обстоятелства има постановен и влязъл в сила съдебен акт по НЧХД №16884/2021 г. на С РС, НО, 12 състав.

Установи се също, че на следващия ден – 19.11.2021 г., ЧТ Г. отново се отправил към адреса на подсъдимия, като така е възникнал втори поред конфликт между страните по делото, завършил с физически наранявания по отношение на подсъдимия И. Ф.. По отношение на тези обстоятелства е налице влязла в сила присъда №168/05.07.2022 г. на 12-ти състав по НЧХД №16884/2021 г., потвърдена с Решение №489/07.06.2023 г. по ВНЧХД №762/2023 г. на 7 въззивен състав на СГС. С тази присъда Гатовски е признат за виновен и освободен от наказателна отговорност с наложено административно наказание по чл.78а НК.

С частната тъжба се определят фактическите рамки на частното обвинение и предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и на участието на подсъдимия в него. Тежестта на доказване по наказателните дела от частен характер законодателят е възложил на частния тъжител. Настоящият състав намира, че не се установи в настоящото производство въобще да са налични подобни наранявания по отношение на тъжителя, а именно твърдените в тъжбата - охлузвания и крьвонасядания в областта на шията, бузите и челото.

Събраният по делото доказателствен материал не подкрепя фактическата обстановка, описана в обстоятелствената част на тъжбата по категоричен и безспорен начин. Не е безспорно установено наличието на подобни телесни увреждания, т.е., налице е обосновано съмнение по отношение главния факт по делото - осъществяването на деянието предмет на тъжбата. В тази връзка, без категорична установеност на факта на причинена телесна повреда, изследване на авторството на същата е безпредметно.