Решение № 2404 от 29.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2404 гр. София, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ при участието на секретаря ДАРИНКА Н. ЦАНЕВА като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно наказателно дело № 20241110215000 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 58д – чл. 63 и сл. от Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на А. Б. Т. депозирана чрез адв. К. Г. от ВрАК, редовно упълномощена срещу

Наказателно постановление

№

685281-F681985/17.02.2023 г., издадено от Д.С.Т. – Директор на офис „Младост“ в ТД на НАП - София, с което на жалбоподателя А. Б. Т. на основание чл. 179, ал. 1 от Закон за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 500,00 (петстотин) лева, за нарушение по чл. 125, ал. 5 във вр. с чл. 125, ал. 1 от ЗДДС.

С жалбата от А. Б. Т. депозирана чрез адв. К. Г. от ВрАК, редовно упълномощена се иска наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно, поради необоснованост и недоказаност на нарушението, както и поради нарушение на материалния и процесуалния закон. В тази връзка в жалбата са изложение подробни съображения, за това, че А. Т. не е годен субект на нарушението по чл. 125, ал. 5 от ЗДДС и същата неправилно е санкционирана.

На следващо място в жалбата се твърди, че в обжалваното наказателно постановление неправилно е определена датата на нарушението, в АУАН и НП липсват задължителни реквизити, в частност дата и място на нарушението, което води до неяснота в описанието на нарушението. В заключение са изложени доводи за приложение на чл. 28 от ЗАНН.

С оглед на всичко изложено и с жалбата се иска съдът да отмени обжалваното наказателно постановление като се претендира и присъждане на жалбоподателя на сторените по делото разноски.

1

В съдебното заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят А. Б. Т., уведомена не се явява като не се явява и упълномощения представител на същата адв. К. Г. от АК – Враца.

По делото е постъпила молба от А. Т., чрез адв. К. Г. от ВрАК, с която се иска от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното НП и с която се претендират разноски за адвокатско възнаграждение.

Административнонаказващият орган - Директор на офис „Младост“ в ТД на НАП София, редовно призован, се представлява от юрисконсулт . С.Е., редовно упълномощен, който пледира съда да остави жалбата без уважение и да потвърди издаденото наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер и прави възражение за прекомерност на адвокатско такова.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства и доказателствени средства намери следното от фактическа страна:

На 02.11.2011 г. на основание чл. 100, ал. 1 от ЗДДС жалбоподателката А. Б. Т. била регистрирана по Закон за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ като едноличен търговец (ЕТ) „Адела – А. Т.“.

На 12.09.2022 г. жалбоподателката била дерегистрирана по ЗДДС На 25.10.2022 г. жалбоподателят А. Т. подала справка-декларация за данък върху добавената стойност, отнА.ща се за данъчен период м. септември 2022 г.

Органите по приходите приели, че с поведението си, А. Т. е извършила административно нарушение по чл. 125, ал. 5 вр. ал. 1 от ЗДДС, което било установено при извършена на проверка на 17.10.2022 г., в офис „Младост“ при ТД на НАП София, доколкото справката-декларация за данък върху добавената стойност, отнА.ща се за данъчен период м. септември 2022 г. не е подадена в законоустановения срок, която била до 14.10.2022 г. Поради това и на 20.10.2022 г. свид. А. В. – инспектор по приходите в офис “Младост“ при ТД на НАП София съставила акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № F681985/20.10.2022 г. срещу А. Т., в който гореописаните фактически констатации били квалифицирани като нарушение на чл. 125, ал. 2 от ЗДДС във вр. с чл. 125, ал. 1 от ЗДДС.

Актът бил подписан от актосъставителя, свидетел при съставяне на акта и от нарушителя. На същата дата бил връчен препис от АУАН на жалбоподател А. Т.. В срока по чл. 44, ал. 1 от НК не са постъпили писмени възражения срещу акта.

Въз основа на АУАН на 17.02.2023 г. при сходни фактически и правни изводи Д.С.Т. - Директор на офис „Младост“ в ТД на НАП София издал обжалваното Наказателно постановление № 685281-F681985/17.02.2023 г., с което на А. Т. на основание чл. 179, ал. 1 от ЗДДС е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 500,00 (петстотин) лева, за нарушение по чл. 125, ал. 5 вр. ал. 1 от ЗДДС. Препис от НП бил връчен на жалбоподател А. Т. на 03.10.2024 г. На 17.10.2024 г. същата подала жалба 2 срещу НП.

В допълнение на горното, в хода на производството се установи, че в предходен период през 2021 г. жалбоподателката А. Т. е била наказвана с влязло в сила наказателно постановление, издадено от органите по приходите, за нарушение по чл. 125, ал. 5 вр. ал. 1 от ЗДДС.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена възоснова на показанията на свид. А. В., както и въз основа на писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, а именно – акт за регистрация по ЗДДС, резолюция за освобождаване от административнонаказателна отговорност с отправяне на предупреждение, наказателно постановление

№

561399-F568987/25.02.2021 г., Решение № 3436/03.02.2025 г. по КАНД № 9947/2024 г. по описа на АССГ, Заповед № 3857/05.04.2019 г. на директора на ТД на НАП София, Заповед № 1659/18.05.2009 г. на Изпълнителния директор на НАП, заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП, известие за доставяне /обратна разписка/, справка-декларация за данъка върху добавената стойност от 25.10.2022 г., справка за обща регистрация за задължено лице, заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г., товарителница на „Спиди“ АД.

От събраните и проверени по делото доказателства и доказателствени средства се установяват, времето, мястото, начинът на извършване на деянието, неговото авторство, компетентността на органите, издали АУАН и НП, дата на връчване на НП и на подаване на жалбата. В тази връзка и съдът се довери на показанията на свид. А. В. - инспектор по приходите в офис „Младост“ при ТД на НАП София като последователни, логични и кореспондиращи с писмените доказателства по делото.

Установява се още, че жалбоподателят А. Т. е бил санкционирана за същото нарушение, като това предмет на настоящото производство.

Посочените доказателства, ценени заедно и поотделно, са еднопосочни, непротиворечиви, взаимодопълващи се, спомагат за установяването на важни обстоятелства от предмета на доказване, затова настоящият съдебен състав ги кредитира изцяло.

Въз основа на описаната фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване акт по смисъла на чл. 58д, т. 1 от ЗАНН, а именно – наказателно постановление, в предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 14-дневен срок и от правнолегитимирана страна – санкционираното лице. Поради това същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, като съображенията на съда за това са следните:

Видно от представените по делото три броя заповеди, АУАН и НП са издадени от компетентни за това органи, в кръга на службата им. Същите са издадени в предвидените от закона форма и със съдържанието, предвидено в чл. 42 от ЗАНН, съответно - чл. 57 от ЗАНН. Съдът взе предвид датата на 3 извършване на нарушението, съответно датите на съставяне на АУАН и НП и достигна до извода, че при съставянето на последните два са спазени предвидените в чл. 34 от ЗАНН срокове за издаването им. В АУАН и Наказателното постановление нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя А. Т. е описано достатъчно ясно, конкретно и непротиворечиво както от фактическа, така и от правна страна, така че санкционираното лице да разбере в пълна степен за какво е ангажирана административнонаказателната му отговорност. В тази връзка следва да се отбележи, че противно на доводите в жалбата в атакуваното наказателно постановление са посочени дата и място на извършване на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя А. Т., а именно на 15.10.2022 г. на бул. 4Цариградско шосе“ № 111, където се намира офис мл“Младост“ при ТД на НАП – София - компетентен офиск по адреса на жалбоподателя, като наказващият орган се е възползвал от правомощията си по ЗАНН, доколкото преди това в АУАН липсва посочване на дата и място на нарушението.

На следващо място - АНО правилно е квалифицирал деянието и е приложил съответните санкционни разпоредби. Следва да се отбележи също така, че и АУАН, и НП са надлежно връчени на жалбоподателя.

Предвид горното, съдът намери, че в случая не са допуснати съществени процесуални нарушения при установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание на жалбоподателя А. Т., които да налагат отмяната на НП като незаконосъобразно.

Що се отнА. до приложението на материалния закон, съдът намери следното:

Жалбоподателят А. Б. Т. е санкционирана за нарушение по чл. 125, ал. 5 във вр. с ал. 1 от ЗДДС. Съгласно нормата на чл. 125, ал. 1 от ЗДДС - за всеки данъчен период регистрираното по чл. 96, 97а, 99 и чл. 100, ал. 1 и 2 лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл.

124. Съгласно ал. 5 от чл. 125 от ЗДДС, декларациите по ал. 1 и 2 и отчетните регистри по ал. 3 се подават до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнА.т.

Нарушението по чл. 125, ал. 5 вр. ал. 1 от ЗДДС е формално такова и се извършва чрез бездействие – като в законоустановения срок (до 14-то число на месеца, следващ данъчния период, за който се отнА.т) не е изпълнено задължение на задълженото лице по ЗДДС да подаде справка-декларация за съответния данъчен период.

В настоящия случай справка-декларация по ДДС за м. септември 2022 г. е подадена от А. Т. на 25.10.2022 г. (дата на справката) – 11 дни след срока, в който е следвало да бъде подадена такава, а именно до 14.10.2022 г. вкл.. Ето защо, съдът приема, че на 15.10.2022 г., като не е изпълнила задължението си за подаване на справка-декларация за данъчен период м. септември 2022 г. по чл. 125 от ЗДДС до 14.09.2022 г., включително, А. Т. е осъществила от обективна страна състава на нарушението по чл. 125, ал. 5 вр. ал. 1 от ЗДДС.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината 4 непредпазливост и по-конкретно – небрежност. А. Т. не е предвиждала общественоопасните последици, но е била длъжна и е могла да го направи, с оглед на това, че е търговец и данъчнозадължено лице, следователно същата е трябвало да положи необходимата грижа и усилия за своевременното подаване на справка-декларация за съответния данъчен период.

Административнонаказателната отговорност на А. Б. Т. е ангажирана на основание чл. 179, ал. 1 от ЗДДС. Съгласно посочената разпоредба, лице, което като е длъжно, не подаде справка-декларацията по чл. 125, ал. 1 или декларацията по чл. 125, ал. 2, или не ги подаде в предвидените срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и еднолични търговци, в размер от 500 до 10 000 лв.

При определянето на наказанието на А. Т., съдът съобрази, че на същата е наложено административно наказание глоба в минимален размер, а именно 500,00 лева. Предвид това и предвид чл. 27, ал. 5 от ЗАНН, съгласно който не се допуска определяне на наказание под предвидения най-нисък размер на наказанията глоба и временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност, освен в предвидените в закон случаи, съдът намери, че не са налице основания за изменение на НП в частта на наложеното наказание.

Същото е правилно определено, справедливо е и ще способства за постигане целите на административното наказание.

С оглед на това, че жалбоподателката е била наказвана с влязло в сила наказателно постановление за нарушение от същия вид и доколкото според настоящия съдебен състав степента на обществена опасност на деянието не е по-ниска в сравнение с други нарушения от същия вид, с оглед вида и характера на извършеното нарушение, случаят не е маловажен и не следва да се прилага чл. 28 от ЗАНН.