Определение № 4220 от 24.08.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4220 гр. София, 24.08.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Бонка Дечева

Членове:

Ваня Атанасова

Атанас Кеманов като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Касационно гражданско дело № 20268002102118 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. Р. Й., чрез процесуалния си представител адв.В. С. от САК, срещу решение №553/27.01.2024г., постановено по в.гр.д.№6924/2024г. на Софийски градски съд, с което е :

- обезсилено решение №4558 от 14.03.2024г., постановено по гр.д. № 10596/2023г. по описа на СРС, 125-ти състав, в частта, с която е признато за установено по предявения от М. З. Ц. против Д. Р. Й. и Т. В. Д. иск с правно основание чл. 440, ал. 1 ГПК, че имущество: 5/7 ид.ч. от поземлен имот, находящ се в [населено място], представляващ ПИ с идентификатор [№] по КККР, одобрени със заповед № РД – 18-69/14.12.2010г. на ИД на АГКК, с адрес на имота [населено място], район В., [улица], с площ 525 кв.м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване-ниско застрояване до 10м, с номер по предходен план 23, квартал 42, парцел III, съставляващ, съгласно документи за собственост – празно дворно място /градина/, по плана на [населено място] – „В селото”, по регулационния план на селото- дворище № 179, парцел осми, при съседи: [№], [№], [№], [№], [№], [№], [№], заедно с подобренията в имота- построените в имота сгради: сграда с идентификатор [№] с площ 49 кв.м., брой етажи 1, предназначение – еднофамилна, и сграда с идентификатор [№] с площ 16 кв.м., предназначение – друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, срещу което имущество, по изпълнително дело № 20218380411491 по описа на ЧСИ М. Б., е било насочено принудително изпълнение, не принадлежи на длъжника Д. Р. Й., като е прекратено производството по делото в тази част ;

- потвърдено решение № 4558 от 14.03.2024г., постановено по гр.д. № 10596/2023г. по описа на СРС, 125-ти състав, в частта, с която е признато за установено по предявения от М. З. Ц.

ЕГН [ЕГН], иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Х. В. П. ЕГН [ЕГН] с адрес 1

[населено място], [жк], блок 11А, вход В, етаж 5, ап.5 не е собственик на 5/7 ид.ч. от поземлен имот, находящ се в [населено място], представляващ ПИ с идентификатор [№] по КККР, одобрени със заповед № РД – 18-69/14.12.2010г. на ИД на АГКК, с адрес на имота [населено място], район В., [улица], с площ 525 кв.м., с трайно предназначение на територията- урбанизирана, с начин на трайно ползванениско застрояване до 10м, с номер по предходен план 23, квартал 42, парцел III, съставляващ, съгласно документи за собственост празно дворно място /градина/, по плана на [населено място] – „В селото”, по регулационния план на селото- дворище № 179, парцел осми, при съседи: [№], [№], [№], [№], [№], [№], [№], заедно с подобренията в имота- построените в имота сгради: сграда с идентификатор [№] с площ 49 кв.м., брой етажи 1, предназначение – еднофамилна, и сграда с идентификатор [№] с площ 16 кв.м., предназначение – друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда.

Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушения на материалния закон и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.Моли същото да бъде отменено и постановено друго по същество, с което да бъде отхвърлен предявения срещу касатора иск.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице предпоставките на чл.

280, ал. 1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.Поставени са следните правни въпроси:

1/Длъжен ли е въззивният съд, когато по делото са разпитани свидетели, намиращи се в близки родствени или други близки отношения със страните, а още повече когато повече от един свидетел са в такава близост със страните по спора, да извърши изрична, задълбочена и еднакво строга преценка по чл.172 от ГПК относно тяхната възможна заинтересованост, да съпостави показанията им с всички останали доказателства по делото и да изложи конкретни мотиви защо кредитира едни от тях, а не други.

Навеждат се доводи, че по поставеният правен въпрос, въззивното решение е в пряко противоречие с решение № 190 от 26.03.2024г. по гр.д.№1995/2023г., IVг. о. на ВКС.

2/Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и да изложи ясни мотиви защо приема един свидетелски показания за достоверни, а други отхвърля, когато между тях съществуват съществени противоречия относно правнорелевантните факти.

Касаторът счита, че изводите на въззивния съд са формирани в отклонение на ТР №1/04.01.2001г. по гр.д. № 1/2000 г. на ОСГК, решение № 212 от 01.02.2012г. по т.д. № 1106/2010г. на ВКС, II т.о., решение № 226 от 12.07.2011г. по гр.д. № 921/2010г. на ВКС, IV г.о., решение № 270 от 19.02.2015г. по гр. д. № 7175/2013г. на ВКС, IVг.о., решение №50239 от 18.01.2023 г. по гр.д.№ 4528/ 2021г. на ВКС, IV г. о.

3/Следва ли манифестирането на намерението за своене по смисъла на чл.68, ал. 1 от ЗС непременно да се изразява в изрично уведомяване на собственика, или когато фактическата власт е установена първоначално като владение е достатъчно владелецът да извършва явни, 2 недвусмислени и трайни действия по ползване, стопанисване, поддържане и фактическо господство върху имота, които обективират поведение на собственик, а изрично противопоставяне е необходимо само в хипотезите на превръщане на държане във владение.

Твърди се, че въззивното решение противоречи на ТР №4/17.12.2012г. по тълк.д.№4/2012 г. на ОСГК на ВКС.

4/Следва ли при уважаване на иск, основан на придобивна давност, съдът да установи конкретния начален момент на владението, както и действията, чрез които то е било манифестирано като владение за себе си.

По този въпрос въззивното решение е постановено в отклонение на Тълкувателно решение № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС.

5/Може ли да се приеме владение върху сграда като самостоятелен обект само от липсата па данни друго лице да е упражнявало фактическа власт върху пея, без положителни доказателства за corpus и animus именно спрямо постройката.

Твърди се, че въззивното решение противоречи на установената практика на ВКС относно съдържанието и доказването на владението - ТР № 4/17.12.2012 г. по тьлк. д. № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС, решение №170 от 11.06.2012 г. по гр.д.№961/2011г., І г.о. на ВКС, решение №33 от 18.03.2015г. по гр.д.№ 5322 /2014г„ I г. о. на ВКС, решение №157 от 19.07.2013г. по гр.д.№1098/2012г., II г.о. на ВКС и др.

С разпореждане от 09.03.2025г., въззивният съд е дал указания на касатора Д.Й. да уточни коя част от въззивното решение обжалва. Постъпила е молба, с която е уточнено, че се атакува решението в неговата цялост.

В срок е постъпил отговор от ответника по касация М. З. Ц., чрез процесуалния си представител адв.И. Г. от САК, в който се оспорват предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Решението в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което е уважен предявения от М. Ц. иск, е постъпила жалба от ответника Х. П., чрез процесуалния си представител адв.В. С., в която се правят оплаквания за неговата неправилност.Направено е искане за отмяна на въззивното решение и отхвърляне на предявения срещу него иск.

Изложението на касационните основания, което е приложено към жалбата, е с идентично съдържание на това, което е било депозирано от жалбоподателката Д.Й..

Постъпил е отговор от ответника по касация М. З. Ц., чрез процесуалния си представител адв.И. Г. от САК, в който се оспорват предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по тази жалба.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Въззивният съд е изложил следните съображения по предявените по делото искове :

По отношение на иска, предявен от М. Ц. срещу Д. Й. и Т. Д. :

Изложени са съображения, че обжалваното първоинстанционно решение е процесуално 3 недопустимо в частта, с която е уважен предявеният от М. З. Ц. срещу Д. Р. Й. и Т. В. Д. отрицателен установителен иск с правно основание чл.440 от ГПК.Една от предпоставките за допустимост на специалната защита на третото лице срещу изпълнението чрез уредения в чл. 440 ГПК отрицателен установителен иск е наличието на насочено принудително изпълнение срещу имота.В случай, че изпълнението изобщо не е било насочено към процесния имот и в случай, че то е приключило с влязло в сила постановление за възлагане на имота вследствие на проведена публична продан, искът по чл.440 от ГПК е процесуално недопустим.Ищецът няма правен интерес от предявения отрицателен установителен иск срещу длъжника по изпълнението, а следва да предяви претенцията си срещу приобретателя на имота.В настоящата хипотеза от приетия във въззивното производство заверен препис от изп.д. № 20218380411491 по описа на ЧСИ М. Б. се установява, че то е образувано по молба от 18.10.2021г.на ответника Т. В. Д. /взискател/ срещу ответника Д. Р. Й. /длъжник/ за изпълнение на парично вземане по запис на заповед, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 27.09.2021г. по ч.гр.д. № 42469/2021г. по описа на СРС, 52-ри състав.На 29.10.2021г. съдебният изпълнител е вписал в Службата по вписванията – [населено място] възбрана върху процесните идеални части от недвижимия имот с всички подобрения в него.След извършен опис и оценка на имота е насрочена публична продан, която да се проведе от 28.03.2022г. до 28.04.2022г. След като тази публична продан не е проведена, с постановление от 07.02.2023г. изпълнителното производство по делото е спряно на основание издадена в полза на ищеца М. З. Ц. обезпечителна заповед в производство по чл. 390 ГПК по ч.гр.д. № 1135/2023г. по описа на СРС, I-4 състав.На 13.02.2023г. с приетия по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот №5, том I, рег. № 97, дело № 4/2023г. ответницата и длъжник в изпълнителното производство Д. Р. Й. е дарила на ответника Х. В. П. 1/7 идеална част от процесния поземлен имот.На 14.02.2023г. с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 6, том I, рег. № 99, дело № 5/2023г. ответницата Д. Р. Й. е продала на ответника Х. В. П. останалите 4/7 идеални части от процесния имот.На 16.02.2023г. взискателят по изпълнителното дело Т. В. Д. е подал молба до частния съдебен изпълнител да бъде заличена възбраната по изпълнителното дело.Заличаването на възбраната е отбелязано в Службата по вписванията – [населено място] на 22.02.2023г.Следователно към датата на предявяване на иска по чл. 440 ГПК 28.02.2023г. – не само не е било налице насочено принудително изпълнение срещу процесния недвижим имот поради изоставяне на изпълнението от взискателя, но и не е било възможно то да бъде възобновено в бъдеще.Налице е хипотеза, сходна с тази при приключено принудително изпълнение върху имота с влязло в сила постановление за възлагане, защото макар такова да липсва, е налице транслативна сделка, по силата на която процесният имот е излязъл от патримониума на длъжника по изпълнението и е придобит от трето за изпълнителното производство лице - купувач, като тази сделка е противопоставима на взискателя и е извършена преди предявяването на иска.В тази хипотеза третото лице, което заявява собствени права върху имота, има правен интерес от иск за собственост единствено срещу приобретателя на имота – ответника Х. В.

П..Доколкото нормата на чл. 440, ал. 2 ГПК урежда хипотеза на задължително необходимо 4 другарство на страната на ответниците и на основание чл. 271, ал. 3 ГПК, решението следва да бъде обезсилено и по отношение на необжалвалия го необходим другар Т. В. Д..

По отношение на предявения от М. Ц. срещу Х. П. иск :

Изложени са съображения, че процесуалното развитие на посоченото по-горе изпълнително производство води до извод за наличие на правен интерес у ищеца от предявяване на иск за собственост именно срещу приобретателя на имота.