Решение № 202 от 05.11.2024, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 202 гр. Монтана, 05.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА при участието на секретаря ТОДОРА ВЛ. ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА Административно наказателно дело № 20241630200828 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 24-0996-001088/ 06.06.2024г. на Началника на РУ на ОД на МВР-Монтана на Г. Р. Н. от село И., обл.Р., ул.“Р.“№ 34, с ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца на основание чл.175 ал.1 т.2 от ЗДвП, като на основание Наредба № Iз-2539/2012г. на МВР се отнемат и 12 точки.

Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал Г. Р.

Н., който чрез адв.В. В., АК-Р. обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Твърди, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като всяко едно от тях е със самостоятелно отменително основание. Оспорва изцяло фактическата обстановка посочена в атакуваното НП. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да се отмени атакуваното наказателно постановление. В съдебното производство пълномощникът му не се явява, но взема писмено становище, в което доразвива доводите изложени в жалбата.

1

Въззиваемата страна не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на пълномощника на жалбоподателя и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

Атакуваното наказателно постановление е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение, с който е констатирано, че на 21.05.2024г. в 21.15 часа, в село Владимирово, обл.Монтана по ул.“В.П.Минчев“ с посока на движение от град Бойчиновци към село Владимирово управлявал лек автомобил „Форд Фокус“ с ДКН Р 61 96КА, собственост на Н.Б.П., като при спирането му за проверка се установило, че водачът управляваавтомобила след употреба на алкохол, а именно 0.84%о в издишания от водачът въздух. Пробата е извършена с техническо средство „Алкотест“ 7510 „Дрегер“, като на водача е издаден талон за медицинско изследване за явяване на кръвен тест в ЦСМП-Монтана със срок от 60 мин. До 22.30 часа. С тези си действия е нарушил чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят не се е явил в медицинското заведение и не е дал кръв за изследване. Предвид на това административнонаказващият орган е издал атакуваното наказателно постановление.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на писмените и гласни доказателства събрани в хода на въззивното производство. Съдът изцяло кредитира показанията на свидетеля С. Л. М. – актосъставител и И. Л. Л. - свидетел по установяване на нарушението и по съставяне на акта. Свидетелите ясно и методично обясняват как и при какви обстоятелства е установено нарушението. Липсва индиция за заинтересованост.

Съгласно разпоредбата на чл.189 ал.2 от ЗДвП „редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното”, а жалбоподателят не успя по никакъв начин в процеса да докаже твърденията си. Предвид на това съдът намира, че правилно и законосъобразно е издадено 2 обжалваното наказателно постановление за реализиране административно наказателната отговорност на жалбоподателя за извършвеното нарушение.

Жалбоподателят навежда доводи, че е нарушена разпоредбата на чл.58 ал.1 т.8 от ЗАНН, тъй като не са посочени от наказващият орган всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства при определяне размера на наложеното наказание.

Съдът намира това възражение за неоснователно. Действително в обжалваното наказателно постановление наказващият орган е допуснал нарушение на разпоредбата на чл.57 ал.1 т.8 от ЗАНН, като не е посочил отегчаващите и смекчаващите обстоятелства и други обстоятелства, взети предвид при определяне на вида и размера на наказанието, но това нарушение не е съществено и не води до отмяна на наказателното постановление на това основание, тъй като по никакъв начин не се препятства жалбоподателя да разбере и да организира защитата си срещу вмененото му административно обвинение. Нещо повече, самата разпоредба на чл.175 ал.1 т.2 от ЗДвП ясно и точно е фиксирала размера на наказанията и в конкретният случай наказващият орган е ограничен във възможността да определя наказанията в диапазон.

Жалбоподателя през пълномощника си навежда доводи, че не е бил уведомен за правото му да сключи споразумение и развива доводи, че това съставлява съществено нарушение на процесуалните правила.

Съдът намира, че това възражение е неоснователно. Действително е налице нарушение на ЗАНН, но то не е съществено. В чл.58г ал.15 от ЗАНН е предвидено, че издаването на наказателно постановление без наказващият орган да е предложил сключване на споразумение по ал.1 изр.2 на същия текст /за сключване на споразумение до нарушителя/, не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила.

При извършената проверка за законосъобразност съдът не установи да е допуснато нарушение на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Жалбоподателят е изпробван с техническо средство, което е отчело алкохол над 0.5%о, а именно 0.04%о, съставен му е АУАН и е издаден талон за медицинско изследване. Това, че лицето не се е явило за да направи такова изследване неможе да бъде възприето като съществено нарушение на 3 процесуалните правила. Нещо повече, съгласно чл.6 ал.10 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози „..Концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване“.

Не са налице основанията за приложението на чл.28 от ЗАНН, тъй като деянието не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с деянията от този вид, а и видно от справката за нарушител л.13-л.17 от делото жалбоподателя е системен нарушител на правилата за движение по пътищата.

В случая правилно е определен размера на наложеното наказание, съгласно предвиденото в закона.

Разноски по делото не се претендират от въззиваемата страна, поради което не обсъжда и въпроса за присъждане на такива.

Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд - Монтана

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0996-001088/ 06.06.2024г. на Началника на РУ на ОД на МВР-Монтана, с което на Г. Р. Н. от село И., обл.Р., ул.“Р.“№ 34, с ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца на основание чл.175 ал.1 т.2 от ЗДвП, като на основание Наредба № Iз-2539/2012г. на МВР се отнемат и 12 точки, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 144 дневен срок от съобщението на страните.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 5