Решение № 129 от 13.10.2021, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 129 гр. Пловдив, 12.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на шести октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Красимир К. Коларов

Членове:

Георги В. Чамбов

Емил Люб. Митев при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Красимир К. Коларов Въззивно търговско дело № 20215001000419 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 260020 от 02.03.2021 г., постановено от Хасковския окръжен съд по т. д. № 177/2019 г., дружеството ЗК „б. и.“ АД е било осъдено: да заплати на Т. Ц. П. сумата 5 000 лева, представляваща „обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от пътно транспортното произшествие, настъпило на 31.08.2011 г. в гр. л., на кръстовището на ул. „И. Р.“ и ул. „В. Л.“, ведно със законната лихва, считано от 30.11.2016 г., деня, следващ датата на която е изтекъл 3 месечния срок за произнасяне от страна на застрахователното дружество по претенцията за обезщетение по щета № **********“; да заплати държавна такса в размер на сумата 200 лева и 300 лева „платено възнаграждение за вещо лице от бюджетните средства на съда“, 1 както и да даплати на АНТ. Г. Г., адвокат от АК Хасково, адвокатско възнаграждение в размер на сумата 255.58 лева.

В тези осъдителни части решението се обжалва от ЗК „б. и.“ АД, с подробни съображения за неговата неправилност.

Ответницата по жалбата, също с подробно развити съображения, е на мнение, че тя е неоснователна.

С Определение № 260184 от 13.04.2021 г. окръжният съд, на осн. чл.

248, ал. 3 ГПК, е изменил постановеното решение в частта му за разноските, като е присъдил още 324.42 лева „адвокатско възнаграждение в полза на адвокат А.Г.“ и е оставил без уважение искането на ищцата „за намаляване присъдените в полза на ответника разноски от 1 704.23 лева на 100 лева“.

Това определение се обжалва от Т.П., с подробни съображения за неговата неправилност.

Апелативният съд прецени данните по делото и като съобрази становищата на страните, съобразно правомощията по чл. 269 ГПК прие:

Първият спорен въпрос по делото е, дали и доколко ищцата Т.П., като снаха на Г. А. П., който починал вследствие на катастрофата, предизвикана на 31.08.2016 г. от водач на застраховано при ответника МПС, е имала право на парично обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, в предявения пряк иск по чл. 432, ал. 1 КЗ.

Отговорът е отрицателен.

Разпитаните в съдебното заседание от 09.03.2020 г. (л. 66 и сл.) свидетели Х. Г. П. (син на пострадалия и съпруг на ищцата) и С. Г. Д. са установили, че ищцата и съпруга и живеели заедно с родителите на мъжа и от 2014 г., че с нейния свекър се разбирали много добре, два пъти двете семейства ходили на екскурзии в чужбина, съжителството им било „като на нормални семейства, заедно обядване, вечеряне, семейни празници“. И двамата свидетели са подчертали, че на годежа свекърът заявил, че „няма 2 снаха, а втора дъщеря“, че след катастрофата Т. си взела около един месец отпуска и заедно с мъжа и всекидневно ходили в болницата при тежко пострадалия баща на нейния съпруг и че последвалата му смърт и се отразила много зле.

А подробното заключение по назначената в процеса психологическа експертиза на вещото лице Д. Б. (л. 110 и сл.) е установило, че „Т.П. е индивид с предимно традиционни ценности и възпитание, със стремеж към постигане на сигурност в живота“ и че „всичко, което нарушава сигурността води до криза и силна тревожност“. Във връзка с нелепата загуба на свекър и, тя не е получавала и не е търсела „медицинска помощ и медикаментозно лечение“, вземала „само мента, глог и валериан“, към настоящия момент нейната психика „се е адаптирала и преработила преживяното, но като първа тежка загуба в живота и, загубата на свекър и Г. дава отражение на преживяването с факта, че не е успяла да тъгува и да бъде слаба в момента на преживяването. Така – според вещото лице – тя се връща отново обратно, когато условията са подходящи“. И заключителното мнение на психолога е еднозначно: към настоящия момент Т.П. „се е върнала към нормалния начин на живот, в лицето на свекъра тя е намерила сигурност и упора, които след неговата загуба намира в своите родители“.

При тези събрани в процеса доказателства, преценката на настоящата инстанция е, че ищцата не е била материалноправно легитимирана да получи обезщетение за причинените и неимуществени вреди от смъртта на нейния свекър Г. П. и тази преценка е в съответствие с разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г., ОСНГТК. Според тълкувателното решение, материално легитимирани в гражданския процес да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление № 5 от 24.09.1969 г. на Пленума на Върховния съд, както и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.

В процеса е била установена наистина близката връзка на ищцата с 3 ненадейно загиналия баща на съпруга и, но традиционната близост и емоционална привързаност между снаха и свекър, които са живеели в едно домакинство около две години, попадат в обхвата на общото и нормално правило, но нямат признаците на изключение, само което – според задължителното за съдилищата тълкувателно решение – би позволило присъждане на търсеното застрахователно обезщетение. В настоящия случай, събраните по делото доказателства не установяват наличие на релевантните факти, очертани в мотивите на тълкувателното решение, които да са свързани със съществуването на особено близка привързаност между Т.П. и бащата на нейния съпруг, при която смъртта на нейния свекър да е причинила на ищцата емоционални страдания с интензитет, оценен като надхвърлящ обичайния.

Заключението на Апелативния съд е, че материалните предпоставки за уважаване на иска са липсвали и заявената осъдителна претенция е подлежала на отхвърляне.

На осн. чл. 271, ал. 1 ГПК, обжалваното решение – като неправилно – ще следва да се отмени, а предявеният иск съответно подлежи на отхвърляне.

Обжалваното определение по чл. 248 ГПК също подлежи на отмяна, а на осн. чл. 273, във вр. с чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на ответника ЗК „б. и.“ АД ще се присъдят разноските, направени от това дружество пред двете съдебни инстанции, общо в размер на сумата 2 959.60 лева.

Затова Пловдивският Апелативен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 260020 от 02.03.2021 г. и Определение № 260184 от 13.04.2021 г. постановени от Хасковския окръжен съд по т. д. № 177/2019 г.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. Ц. П., ЕГН **********, иск против ЗД „б. и.“ АД, ЕИК ....., за заплащане на сумата 5 000 (пет хиляди) лева, представляваща „обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от пътно транспортното произшествие, настъпило на 31.08.2011 г. в гр. л., на кръстовището на ул. „И. Р.“ и ул. „В. Л.“, по щета № **********, ведно със 4 законната лихва върху тази сума, считано от 30.11.2016 г. до окончателното и изплащане, като неоснователен.

ОСЪЖДА Т. Ц. П., ЕГН **********, да заплати на ЗД „б. и.“ АД, ЕИК ....., сумата 2 959.60 лева (две хиляди деветстотин петдесет и девет лева и 60 ст.) разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5