Определение № 2389 от 12.09.2024, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1045/2024
- Вид
- Определение № 2389
- Подписан
- 12.09.2024
- В сила
- 12.09.2024
- Състав
- Пламен Петров Чакалов, Румяна Иванова Андреева Атанасова, Бранимир Веселинов Василев
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл.2 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.25 ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 2, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.2 т.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 3 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 8 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 96 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.9 ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2389 гр. Пловдив, 12.09.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Пламен П. Чакалов
Членове:
Румяна Ив. Андреева Атанасова
Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело № 20245300501045 по описа за 2024 година
Производство по реда на чл. 248 от ГПК.
Делото се докладва по повод молба с вх. № 23272/05.07.2024 г., по опис на Окръжен съд-Пловдив, подадена от адв. М. В. М., пълномощник на Н. С. с искане да се допълни Решение, като не се посочва номера му, но от съдържанието на същата може да се направи извод, че това е Решение № 905/02.07.2024 г., в. гр. дело № 1045/2024 год. по описа на Окръжен съд Пловдив, в частта за разноските. Молителят иска да бъде осъдена насрещната страна да заплати сумата от 60.00 лв., която се явява претендирано ДДС към вече присъденото адвокатско възнаграждение от 300.00 лв.
Аргумент в тази насока е представеното доказателство – Удостоверение за регистрация по ЗДДС от 11.04.2023 год. на осн. чл. 96 от ЗДДС, издадено на адвокат М. М.. Цитирана е съдебна практика на ВКС, съгласно която върху дължимото възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА във връзка с § 2 от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 год. НМРАВ следва да се присъжда ДДС. В молбата още се посочва, че предоставените от процесуалния представител – адвокат правни услуги съставляват облагаема възмездна доставка, като е без значение момента на заплащане на възнаграждението – предварително или определено от съда по предвидения в чл. 38, ал. 2 от ЗА. Тази правна услуга е обект на облагане по чл. 2, ал. 1 във вр. с чл. 8 от ЗДДС, т.е. същата не представлява безвъзмездна услуга по ЗДДС. Също така в молбата е направено разграничение между „безвъзмездна услуга“ и „безплатна услуга“. Според молителя по чл. 38, ал. 1 от ЗА представителството по дела е безплатна услуга и съдът е орган, определящ възнаграждението и при наличие на регистрация по ЗДДС на адвоката, то неговото възнаграждение подлежи на облагане по ЗДДС.
Препис от молбата по чл. 248 от ГПК е връчен на насрещната страна и в 1 предоставения едноседмичен срок е постъпил отговор с вх. № 28138/22.08.2024 год. В цитирания отговор се взема становище за неоснователност на молбата по чл. 248 от ГПК за присъждане на ДДС в размер на 60.00 лв. Правоотношението, по което е оказана безплатна правна помощ и това, създадено със съдебния акт правоотношение, са между различни страни и с различно съдържание. Съдът не е нито данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3 от ЗДДС, което да издаде фактура и начисли ДДС по нея, нито е страна по правоотношението, възникнало от постановения от него осъдителен акт.
Настоящият състав като се запозна с изложеното в молбата и при съобразяване с данните по делото, намери за установено следното:
Молбата е по реда на чл. 248 от ГПК, направена в законоустановен срок и от лице, легитимирано да иска допълване на Решение № 905/02.07.2024 г., в. гр. дело № 1045/2024 год. по описа на Окръжен съд Пловдив в частта за разноските – иска да се осъди насрещната страна да заплати сумата от 60.00 лв., която се явява ДДС към вече присъденото адвокатско възнаграждение от 300.00 лв.
По същество молбата е неоснователна.
Съдът споделя доводите в отговора, постъпил от „Профи кредит България“ ЕООД, че съдържанието на създаденото със съдебния акт правоотношение се изчерпва със задължението на оказалия безплатната помощ адвокат да бъде платена определена парична сума от насрещната страна. Съдът не е нито данъчнозадължено лице по смисъла на чл.3 ЗДДС, което да издаде фактура и да начисли ДДС по нея, нито е страна по правоотношението, възникнало от постановения от него осъдителен акт.
Затова същият не може да начислява ДДС върху дължимото за оказаната безплатна правна помощ адвокатско възнаграждение без това да е изрично предвидено в закона. Както в ЗДДС, така и в ЗА не е въведена такава изрична нормативна уредба, която да се отклонява от общите правила за облагане с данък върху добавената стойност.
В тази връзка в чл.2 от ЗДДС са изброени изрично обектите на облагане с данък върху добавената стойност. При прегледна на цитираната разпоредба е видно че, безвъзмездните доставки на стоки и услуги не се облагат с ДДС.
Правната помощ, която адвокат или адвокат от Европейския съюз може да оказва на лица, които имат право на издръжка, на материално затруднени лица или на роднини, близки или на друг юрист, е безплатна. По смисъла на чл.9 ал.1 вр. чл.8 ЗДДС същата представлява безвъзмездна доставка на услуга.
Безвъзмездните доставки на услуги не подлежат на облагане с данък върху добавената стойност - арг. чл.2 т.1 ЗДДС, чл.2 пар.1, б. „в" от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност.
Тази услуга не може да се счете за възмездна на основание чл.38 ал.2 ЗА по съображения, че възмездяването става впоследствие - с акта на съда, с 2 който насрещната страна, при наличие на предвидените в нормата предпоставки, бива осъдена да заплати адвокатско възнаграждение на оказалия безплатната правна помощ адвокат.
Съгласно чл.25 ал.2 ЗДДС данъчното събитие възниква на датата, на която услугата е извършена. Последващите действия след тази дата не могат да имат значение за възникване на данъчно задължение. Постановяването на съдебен акт, с който насрещната страна е осъдена да заплати възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, не съставлява облагаема стока или услуга по смисъла на ЗДДС, т.е не следва да се начислява ДДС върху присъденото адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 23272/05.07.2024 г., по опис на Окръжен съд-Пловдив, подадена от адв. М. В. М., пълномощник на Н. С. с искане да се допълни Решение №905/02.07.2024 г., в. гр. дело № 1045/2024 год. по описа на Окръжен съд Пловдив, Х състав. в частта за разноските – да се присъди 60.00 лв. ДДС върху присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3