Решение № 251 от 15.01.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 10811/2023
- Вид
- Решение № 251
- Подписан
- 15.01.2024
- В сила
- 14.06.2024
- Състав
- ЯНА ЦВЕТАНОВА ДИМИТРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.2, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 185, ал. 2 · Закон за данък върху добавената стойност
РЕШЕНИЕ
№ 251 гр. София, 15.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 12-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА Административно наказателно дело № 20231110210811 по описа за 2023 година
Производството е по реда на раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба вх.№ 26-В-308 от 27.07.2023г. по описа НАП-София от „ВИВЕКТА БГ" ЕООД с ЕИК 131404878, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Каменоделеца" № 5, представлявано от управителя Васил Иванов Лазаров чрез АД „ГРЪНЧАРОВА И С." с БУЛСТАТ 176699155, със седалище и адрес на управление: гр.
София 1303, ул. "Шар планина" N9 33, ет. 2, офис № 9, представлявано от адв. Велизар Н. С. срещу Наказателно постановление № 710361-F702540/ 30.06.2023 г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности" - София, Дирекция „Оперативни дейности" в ГД „Фискален контрол" в НАП, с което на жалбоподателя е наложена на основание чл. 185, ал.
2 от ЗДДС , имуществена санкция в размер на 700 за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно уведомен се представлява от адв. С. с пълномощно по делото. В хода на съдебните прения, последният от името на доверителя си иска отмяна на процесното НП, като поддържа липса на извършено нарушение с аргумента, че доверителят му е извършвал разносна търговия и е било невъзможно да се издаде касова бележка в момента на предаване на стоката, на разносвача.
По тези съображения, адв. С. иска НП да бъде отменено и претендира разноски, съгласно представен документ за платено адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание административнонаказващият, редовно уведомен не се явява.Представлява се от юрисконсулт Лафазански с пълномощно по делото.
В хода на съдебните прения , последният от името на доверителя си изразява мнение за неоснователност на жалбата. Сочи , че издаденото НП е паравилно и законосъобразно и 1 като такова, следва да бъде потвърдено.
В подкрепа на становището си юрк.С. посочва, че при разносна търговия, дружеството е било длъжно да използва мобилно фискално устойство, от което да се издава касова бележка в момента на предаване на стоката.
С оглед изхода от спора, юрк.С. претендира юрисконсултско възнаграждение.
От събраните гласни и писмени доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
Жалбата на „ВИВЕКТА БГ" ЕООД с ЕИК 131404878 срещу Наказателно постановление N 710361-F702540/ 30.06.2023 г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности" - София, Дирекция „Оперативни дейности" в ГД „Фискален контрол" в НАП, е подадена в законоустановения срок и от лице, което има право на жалба поради, което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
На 10.04.2023 г. св. Александрина Илиева , Емил Петров и Илиян Александров – инспектори по приходите в ГД ''ФК''на НАП София извършили проверка в търговски обект – склад, находящ се в гр. София , ул.Малашевска Ns 1, стопанисван от „ВИВЕКТА БГ" ЕООД, ЕИК: 131404878..
Свидетелите се легитимирали и извършили проверка на въведените в експолоатация три фискални устройства ( ФУ), едно , от които : фискално устройство марка DATECS DP25 peг. Ns 4073866, с ИН на ФУ N DT523112 и ИН на ФП N 02523112 .
Била изброена касовата наличност в касата на фискалното устройство, за което се съставил опис и сравнена с дневния финансов отчет от посоченото ФУ и касовата книга.
Констатирано било , че има разлика в касовата наличност на ИН на ФУ DT744645 и ИН на ФП 02744645 в размер на 6852,07 като в касата била служебно изведена посочената сума без да е отразена тази операция, във фискалното устройство, макар същото да притежавало функциите „ служебно въведени" и „служебно извадени" суми.
В хода на проверката били установени и други факти, и в резултат от направените, от контролния орган констатации бил съставен протокол за извършена проверка серия АА № 0124643 от 10.04.2023г.
Проверката била извършена в присъствието на ръководител складова база – Стоян Лазаров.
На 11.04.2023г. в ЦУ на НАП София се явил Стоян Лазаров, като пълномощник на управителя и в негово присъствие, и в присъствието на Емил Петров, св. Илиева съставила АУАН № F702540/11.04.2023г. срещу дружеството-жалбоподател.
АУАН бил връчен на Лазаров, който го подписал , като изложил възражението, че констатираната разлика е за стока, която е доставена на клиенти и средствата се отчитат в края на работния ден.
2
Въз основа на посочения АУАН на 30.06.2023г. било издадено Наказателно постановление № 710361-F702540/ 30.06.2023 г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности" - София, Дирекция „Оперативни дейности" в ГД „Фискален контрол" в НАП, с което на жалбоподателя е наложена на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС , имуществена санкция в размер на 700 за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ.
От така изложената и приета фактическа обстановка, за да постанови Решението си съдът следва да обсъди наличието на административно нарушение, доказателствата относно субекта на административното нарушение, административното наказание и реда, по който то е наложено. Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването на наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН. За неуредените в посочения нормативен акт случаи , чл. 84 от ЗАНН, препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК. В производството по обжалване на наказателно постановление, административно-наказващия орган е този, който поддържа административно-наказателното обвинение, съответно тежестта на доказване е за него. Отразените в Акт за установяване на административно нарушение фактически констатации нямат доказателствена стойност по презумпция . Същите не се считат за установени , до доказване на противното, със способите за събиране на доказателствата в наказателния процес.
В настоящия случай съдът счита, че в хода на съдебното производство се събраха достатъчно доказателства , за това, че констатираното с атакуваното Наказателно постановление административно нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н/18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ е било извършено.
Съдът кредитира показанията на св.Илиева , относно извършената проверка и резултатите от нея.
Показанията на свидетеля кореспондират в описаното в КП(л.36-38 от делото) и дневен финансоч отчет от паметта на ФУ(л.14 от делото).
Жалбоподателят в жалбата и чрез процесуалния си представител не оспорва установените факти, като излага възражения само досежно причините за наличието на констатираната разлика.
Съдът намира тези възражения за неоснователни.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ , според който извън случаите на продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми.
В случая, процесното ФУ има притежава конструктивно операциите "служебно въведени" и "служебно изведени" суми, което се установява от съдържанието на дневния финансов отчет.
3
От същият е видно , че в началото на работния ден на 10.04.2023г. служебно е въведена във ФП на устройството, сумата в размер на 00,00 лева, нямало въведени или изведени пари в касата , а по отчет на ФУ в касата е следвало да има налична сума в размер на 6852,07 лева. Посочените факти водят на недвусмислен извод, че от касата е била изведена сумата от 6852,07 лева, без това действие да е отразено във ФУ.
Не са допуснати , твърдените в жалбата процесуални нарушения и съдът намира възраженията за неоснователни.
АУАН и НП са издадени от компетентни лица в кръга на правомощията им, като съдържат всички изискуеми реквизити.
Нарушението е описано конкретно и ясно , като е посочена и съответната на установените факти правна квалификация.
Правилно е приложена и санкционната правна норма, като е наложено наказание по чл.
185, ал. 2 от ЗДДС.
Неоснователни са аргументите за маловажност на случая.
Касае се за формално нарушение, с осъществяването, на което се поставят в опасност , охраняваните обществени отношения без да е необходимо , настъпването на резултат.
Преценката за маловажност следва да се извърши по законосъобразност. Извън оперативната самостоятелност на АНО е по целесъбразност да решава кога да приложи института на чл. 28 от ЗАНН, а е негово задължение, винаги когато са налице предпоставките, да стори това.
В случая, според съда, тези предпоставки не са налице, като обществената опасност на нарушението и наруштеля не е по-ниска от обичайната при този вид нарушения.
Съдът обаче констатира, че прилагайки правилно санкционната разпоредба на чл.
185, ал. 2 от ЗДДС, АНО е допуснал нарушение при определяне на конкретния размер на санкцията.
Съгласно посочената рапоредба размерът на глобата е от 600 до 2000 лв., а на имуществената санкция - от 6000 до 20 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се прилагат санкциите по ал. 1 .
От своя страна ал. 1, определя размер на имуществената санкция от 1000 до 4000 лв.
В случая АНО не твърди нарушението да е довело до неотразяване на приходи, което е коректно, доколкото се касае за отрицателна разлика, съответно е бил длъжен да наложи санкция в размер от 1000 до 4000 лева.
С оглед факта, че АНО е наложил имуществена санкция под законустановения размер , то и съдът не може да измени НП в тази му част, респективно нарушението не може да се санира и размерът следва да остане непроменен.
При този изход на спора право на разноски има АНО, който чрез процесуалния си 4 представител, претендира юрисконсултско възнаграждение, без да посочи неговия размер.
Съдът , като взе предвид фактическата и правна сложност на делото, и извършените процесуални действия, намира, че следва да определи размер на юрисконсултско възнаграждение от 100 лв.
ВОДИМ от горното и на основание чл.63, ал.2, т. 5 и чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН съдът, РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 710361-F702540/ 30.06.2023 г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности" - София, Дирекция „Оперативни дейности" в ГД „Фискален контрол" в НАП, с което на „ВИВЕКТА БГ" ЕООД с ЕИК 131404878 е наложена на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС , имуществена санкция в размер на 700 за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ.
ОСЪЖДА „ВИВЕКТА БГ" ЕООД с ЕИК 131404878 ДА ЗАПЛАТИ на ЦУ НАП сумата в размер на 100 лева, представляваща разноски за юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр.
София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.