Решение № 217 от 13.06.2019, Районен съд - Карлово

Р

Е Ш Е Н И Е

Номер Година

13.06.2019 Град К.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Карловски Районен съд първи граждански състав

На двадесет и втори май две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Асима Вангелова-Петрова

Секретар: Снежана ДАНЧЕВА като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1778 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид:

Предявен е иск с правно основание член

124 от ГПК.

Ищецът - Р.М.С. и Н.Г.С. твърдят, че ищци били собственици на източната част от двуетажна масивна жилищна сграда, построена на границата между урегулиран поземлен имот VI-188 и VII-188, в кв. 3 по плана на село С., П.област, Община К., която част била със самостоятелен вход и включва две стаи, салон и сервизни помещения на първия етаж и три стаи, салон и сервизни помещения на втория етаж. Правото им на собственост възникнало по силата на осъществено давностно владение върху тази част от сградата, в продължение на повече от двадесет години. По силата на покупко-продажба, извършена с нотариален акт № 80, том VII, дело № 2302/1997г. на КрлРС били собственици на урегулиран поземлен имот VII-188, в кв. 3 по плана на село С., П.област, Община К.. През 2015 година, ответницата - П.Н.М. се снабдила с нотариален акт № 140, том IV, дело № 740/2015г. по описа на нотариус с peг. № 517 в район на действие Районен съд К., с който на основание изтекла придобивна давност била призната за собственик на урегулиран поземлен имот VI-188, в кв. 3 по плана на село С. и построената в него двуетажна масивна жилищна сграда, след което прехвърлила чрез дарение имота на ответника Н.И.М., ведно със северозападната половина от двуетажната масивна жилищна сграда със самостоятелен вход. Това правно действие породило спор между страните досежно включването на югозападната стая на втория етаж в предмета на договора за дарение, тъй като още от построяване на сградата, тази стая била присъединена към източната част от двуетажната жилищна сграда и била свързана със двете стаи на втория етаж. На 21.02.2017г., ответникът Н.И.М. прехвърлил чрез дарение на ответницата П.Н.М. имотът, предмет на договора за дарение през 2015 година - УПИ VI-188, в кв. 3 по плана на село С., ведно със северозападната половина от двуетажната масивна жилищна сграда и на 09.03.2017г., П.Н.М. продала УПИ VI-188, в кв. 3 по плана на село С., ведно с построената в имота двуетажната масивна жилищна сграда със самостоятелен вход.

Така описаният предмет на покупко-продажбата, макар да е посочено, че двуетажната масивна жилищна сграда е построена в УПИ VI-188, в кв. 3 и има самостоятелен вход, пораждал спор досежно действителния размер на прехвърляните права - дали се касае за половината от двуетажната жилищна сграда, какъвто е бил предмета на договора за дарение или с договора за покупко-продажба били прехвърлени правата върху цялата двуетажна жилищна сграда, построена в УПИ VI-188 и УПИ VII-188, в кв. 3 по плана на село С.. Отделно от това, изначало бил налице нерешен спор досежно правото на собственост върху югозападната стая на втория етаж от северозападната половина на двуетажната масивна жилищна сграда.

Твърдят, че ищците не притежавали документ за собственост върху частта от жилищната сграда, като принадлежаща им по силата на изтекла придобивна давност. Давността била изтекла преди предявяване на исковата молба, като в молбата ищците за пръв път се позовават на давност. До сега никой не е оспорвал правото им на собственост, възникнало на това придобивно основание, включително и ответниците. Ищците владеели имота от началото на 1988г., т.е. налице е повече от 30 годишна давност. Сградата била построена през 1958 година, като до 1988 година владението било осъществявано от ответницата П.М. и нейния съпруг М.Р.М..

Владението било добросъвестно.

Твърдят, че сградата представлявала двуетажна двуфамилна жилищна сграда, построена през 1958 година като такава. Още с построяването и в нея били обособени две самостоятелни жилища, със отделни и самостоятелни входове - източно (процесното), включващо две стаи, салон и сервизни помещения на първия етаж и три стаи, салон и сервизни помещения на втория етаж и западно - включващо две стаи, салон и сервизно помещение на първия етаж и салон и една стая на втория етаж. Това разпределение на помещенията в сградата било от самото постояване.

Всяко жилище (източно и западно) съставлявало самостоятелен обект на собственост.

Източното (процесното) било собственост на ищците, а западното - на ответника Н.М..

Твърдят, че югозападната стая на втория етаж била функционално свързана и съставлява част от втория етаж на източното жилище и била част от обособен хол на втория етаж. От постояването до настоящия момент тази „стая” не е имала връзка ( свързаност) със западната част на втория етаж на сградата. Достъпът до тази част от втория етаж бил само един и той се осъществявал от входа за втория етаж на източната част на сградата. Достъп до тази „стая” от западната част на сградата нямало и не е имало. Това помещение било част от втория етаж на сградата, построено е едновременно с постояване на сградата и не съставлява пристрояване. Югозападна стая, съставляваща част от втория етаж на източното жилище се владеела от ищците от 1988 година, а преди тях от упоменатите П. и М.М..

МОЛЯТ съда, да постанови решение и признае за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици, в режим на СИО, върху на източната част от двуетажната жилищна сграда със самостоятелен вход, включващо две стаи, салон и сервизни помещения на първия етаж и три стаи, салон и сервизни помещения на втория етаж, която сграда е построена на границата между урегулиран поземлен имот VI-188 и VII-188, в кв. 3 по плана на село С., П.област, Община К..

ОТВЕТНИЦАТА - П.Н.М. сочи, че предявения иск е основателен.

Ищците били нейни дъщеря и зет. Къщата в УПИ VI-188 и УПИ VI1-188 била построена около 1960 година от нейния свекър и баща й. През 1961 година било взето решение югозападната стая на втория етаж да бъде приобщена към югоизточната половина на къщата, която била на съпруга й. Така по общо решение тази стая била приобщена към частта на съпруга й и бил създаден хол на втория етаж. Това фактическо положение съществувало от тогава и до днес. Нямало връзка между тази част от хола с северозападната част на къщата. Твърди, че през 2015 година се снабдила с документ за собственост върху УПИ VI-188 и построената в него двуетажна масивна жилищна сграда, като с този акт било признато правото й на онази част от къщата (северозападната половина), която лежала в парцел VI-188, след което прехвърлила този имот на внука й - Н.М., като в акта било записано, че прехвърля 1/2 идеална част от северозападната половина от къщата. Тъй като искала не половината от тази част на сградата, а цялата северозападна част да прехвърля на внука й, през 2017 година той й върнал имота, чрез дарение, след което тя му прехвърлила с покупко-продажба УПИ VI-188, ведно с построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда, като е имала в предвид северозападната половина от къщата, без югоизточната стая, която е част от хола на югоизточната част на къщата. Но тъй като в акта от 2017 година, с който прехвърляла на внука си не било описано ясно, че ставало въпрос за северозападната част от къщата, без югозападната стая, то възниквал този спор, за който е заведено делото.

Твърди, че между нея, Р. и Н. С.нямало спор за това разпределение, както и че ищците си владеят повече от десет години описаната в исковата молба част от сградата, като своя и като такива били собственици върху нея. Твърди, че не оспорвала това тяхно право. Спорът, ако такъв може да се смята, че има такъв, се пораждал от неточното и неясно описание на частта от сградата, която прехвърлила на внука й - Н.М., като потвърждава, че с акта от 2017г. е прехвърлила на него целият УПИ VI-188 и част от двуетажната жилищна сграда, представляваща северозападната част съм самостоятелен вход от УПИ VI-188, без югозападната стая, находяща се на втория етаж.

ОТВЕТНИКЪТ - Н.И.М. намира предявения иск за процесуално допустим, но по същество за неоснователен.

Оспорва изложените в исковата молба твърдения, както и в допълнителната молба от 02.01.2019г. Твърди, че бил собственик съм на дворно място, цялото застроено и незастроено с площ от 720 кв.м., находящо се в село С., съставляващо УПИ VI-188, в кв. 3 по плана на селото, одобрен със Заповед № 400 от 1960г., при граници и съседи: улица, УПИ V-189, УПИ VII-188, ведно с построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда със самостоятелен вход и ведно с всички други строителни подобрения и трайни насаждения в имота, съгласно нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 115, том I, peг. № 863, дело № 74 от 2017г. на Нотариус Р.К.град К.. Същият имот закупил от първата ответница - П.Н.М., която била негова баба по майчина линия. Притежаваната от него двуетажна масивна жилищна сграда била построена от родителите на П.Н.М., а именно - Н.Т.С., бивш жител ***, починал на 11.04.1978г. и неговата съпруга Г.А.С., починала на 15.02.1993г. В притежавания от ищците имот УПИ VII-188 , в кв. 3 по плана на село С. била изградена също двуетажна масивна жилищна сграда със самостоятелен вход. Същата била построена от Р.М.С., починал на 02.08.1981г. и неговата съпруга П.Д.С., които били родители на М.Р.М., починал на 06.03.2009г. - съпруг на първата ответница П.Н.М., които съответно му били баба и дядо по майчина линия. Твърди, че двете жилищни сгради със самостоятелни входове били долепени една за друга. При изграждането им двете жилищни сгради имали огледален образ - разположението на всяка една от стаите в жилищните сгради било идентично - еднакъв брой стаи и еднакъв брой етажи. При построяването им, двете жилищни сгради не са имали свързаност - връзка помежду си. Изначално двете жилищни сгради били напълно еднакви, като разположената в УПИ VI-188, в кв. 3 била собственост на Г.и Н.С., а другата жилищна сграда - разположена в УПИ VII-188, в кв. 3 била собственост на Р.и П.С..

След завършване на двете жилищни сгради, на първия етаж от жилищната сграда, изградена в УПИ VI-188, кв.3 живели до смъртта си Г.и Н.С.. В жилищната сграда, изградена в УПИ VII-188, в кв. 3 живели до смъртта си Р.и П.С., техния син - М.Р.М. и снахата им - П.Н.М. (първия ответник по делото). Г.и Н.С. имали само една дъщеря - П.Н.М., която живеела в съседната (залепена) къща, заедно със съпруга си - М.Р.М., неговите родители - Р.и П.С. и двете им дъщери П.М. М.(майка на втория ответник) и Р.М.С. (първи ищец по делото). В жилищната сграда, изградена в УПИ VII-188, в кв. 3 живели общо 6 човека, а в УПИ VI-188, в кв. 3 - само двама. Семейството на П. и М.М. имало нужда от повече жилищно пространство, докато жилищната сграда на Г.и Н.С. стояла неизползваема . Същите са предоставили за безвъзмездно и временно ползване една от стаите на втория жилищен етаж на дъщеря им П.Н.М. (първи ответник), като същите се уговорили с дъщеря им, че въпросната стая ще бъде върната към техния имот, за да не се разваля неговата цялост. Изричното желание на Г.С.било да се преустанови ползването на стаята на втория жилищен етаж, когато собствеността на жилищната сграда се прехвърли върху някой от нейните правнуци.

Твърди, че претендираната от ищците стая винаги била част от жилищната сграда, построена в УПИ VI-188, в кв. 3. Изначално достъп до нея имало само от жилищната сграда към която принадлежи - тази на Г.и Н.С.. Същите разрешили на дъщеря си - П.Н.М. да избие и отвори вход на втория етаж към процесната стоя. След като семейството на П.М. имало достъп до процесната стая, същите са я обособили в хол към техния жилищен етаж. Към настоящия момент процесната стая имала функционална свързаност към жилището, разположено в УПИ VII-188, в кв. 3, но същата не съставлявала част от това жилище, тъй като изначално било изградена като част от жилището, разположено в УПИ VI-188, в кв. 3. Оспорва твърденията на ищците, че процесната стая не е имала свързаност със жилищната сграда в УПИ VI-188 , в кв. 3. Към настоящия момент, достъпът до процесната стая се осъществявал само от жилищната сграда, разположена в УПИ VII-188, в кв. 3, но това не било изначално така. Входът от неговата жилищна сграда бил затворен. На мястото на монтираната врата била иззидана стена от тухли, с цел - обитателите на другата жилищна сграда да нямат достъп до процесната стая. Първоначално достъпът до процесната стая бил само от неговата жилищна сграда, тъй като същата принадлежала към имот УПИ VI-188, в кв. 3. Процесната стая никога не е била част от жилищна сграда, разположена в УПИ VII-188, в кв. 3. Същата била построена като част от УПИ VI-188, в кв. 3 и била предоставена за временно и безвъзмездно ползване на семейството на П.М..