Решение № 9738 от 22.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9738 гр. София, 22.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20251110146809 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.

Образувано е по Искова молба вх. № 307661/19.09.2025 г. на Н В. Д., ЕГН **********, гр.

София, ж.к. Люлин бл. 515 вх. ет. 8 ап. 66, със съдебен адрес: гр. София 1404, ул. „РВ“ № 8, вх. В, ет. 1, aп. 1, чрез адвокат И. Р., против „ЕМ ЕООД, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. М долина, ул. РПК № 4-6, представлявано от РИМТ, чрез пълномощника си гл. юрисконсулт ММ, с която е предявен отрицателен установителен иск по чл. 439 във връзка с чл. 124, ал.1 от ГПК за установяване недължимост на за установяване, че ищецът не дължи на ответното дружество сума в общ размер на 4072,56 евро, равностойност на 7965.24 лв., в това число сумата от 2556,46 евро, равностойност на 5000 лв. (пет хиляди лева) - главница с просрочена договорна лихва от 921,92 евро, равностойност на 1803.12 лв. (хиляда осемстотин и три лева и 12 ст.) за периода 22.03.2008-25.06.2009 г., ведно със законната, лихва върху главницата от 26.06.2009 г. до изплащане на вземането, както и 248,52 евро, равностойност на 486.06 лв.

(четиристотин осемдесет и шест лева и шест стотинки) разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, за които е издаден Изпълнителен лист от 03.07.2009 г. по гр.д.

№ 33087/2009 година на СРС, ГО, 46 състав, както и сумата 345,66 евро, равностойност на 676,06 лева - направените по делото разноски, за които е издаден Изпълнителен лист от 30.08.2012 г. по гр.д. № 6535/2012 г. на СРС и е образуваното изп. дело 462/2009 г. по описа на ЧСИ ОМ, per. № 846.

Съдът е дал указания на ищеца, които не са изпълнени в дадения срок за уточняване претенцията си за недължимост на суми като общ размер и по пера, предвид заявената сума като цена на иска и сумите, претендирани като недължими с петитума, като го е предупредил за последиците при неизпълнение, а именно връщане на исковата молба в частта за разликата, между претендираните като сбор суми с петитума на исковата молба и посочената сума като цена на иска.

В тази част, макар и молбата да не е върната, то същото следва да се извърши със съдебното решение, като съдът дължи произнасяне по претенциите, посочени в петитума на исковата молба.

1

В исковата молба се твърди, че поради неизпълнени договорни отношения между ищеца и „Първа инвестиционна банка” АД, последното дружество поискало издаване на заповед за незабавно изпълнение, като е образувано ч. гр.д. № 33087/2009 година на СРС, ГО, 46 състав и е издадена Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК от 01.07.2009 г. и е издаден Изпълнителен лист от 03.07.2009 г. Ищецът е бил осъден да заплати на кредитора „Първа инвестиционна банка” АД, сумата от 5000 лв. - главница с просрочена договорна лихва от 1803.12 лв. за периода 22.03.2008-25.06.2009 г., ведно със законната, лихва върху главницата от 26.06.2009 г. до изплащане на вземането, както и 486.06 лв. за разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на издадения изпълнителен лист ответника е образувала изпълнително дело № 462/2009 г. по описа на ЧСИ ОМ, peг. № 846 от КЧСИ. С Решение от 14.11.2012 г. по гр.д. № 6535/2012 г. на СРС вземането по издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 03.07.2009 г. е установено по исков ред и е издаден е изпълнителен лист от 30.08.2013 г. за разноските в исковото производство в общ размер на 676,06 лева.

Ищецът твърди, че на 14.11.2016 г. бил сключен Договор за цесия между „Първа инвестиционна банка“ АД и „ЕОС Матрикс” ЕООД, по силата на който „Първа инвестиционна банка“ АД (като цедент) цедирала гореспоменатото вземане по образуваното изпълнително дело, ведно с всички принадлежности на вземането, на „ЕОС Матрикс" ЕООД (като цесионер).

Счита, че вземането, придобито от ответника „ЕОС Матрикс” ЕООД е погасено на основание чл. 110 от ЗЗД, въз основа на изтекла петгодишна погасителна давност. Сочи, че с образуването на изпълнително производство 462/2009 г. по описа на ЧСИ ОМ е спряла да тече.

Позовава се на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г, по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, т. 10.

Счита, че от 26.06.2015 г. е започнал да тече нов давностен срок за вземането, като депозираната на 14.11.2016 г. молба от цедента-ответник „ЕМ ЕООД не е прекъснала течащата погасителна давност, тъй като няма поискани и предприети изпълнителни действия. Твърди, че изрично в молбата се посочва искане за справка БНБ, след което ЧСИ щяло да получи изрична молба за предприемане на съответни действия, с цел обезпечаване на вземането. Счита, че при съобразяване, че със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците от пандемията на Ковид 19, в сила от 14.05.2020 г., давността за вземанията е била спряна за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г., то, давността за вземанията от пет години, започнала да тече на 26.06.2015 г. е изтекла на 31.07.2020 г. първия ден след изтичане на 5 годишния срок, плюс още 65 дни (период на спиране течение на давностния срок). С оглед на изложеното, счита, че към датата на подаване на настоящата искова молба - 19.09.2025 г, вземането по образуваното и висящо изп. дело 462/2009 г. по описа на ЧСИ ОМ, е погасено на основание чл. 110 от ЗЗД. Моли съда да уважи исковата претенция и да му присъди разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответната страна е депозирала отговор на исковата молба, като оспорва като недопустим иска в размер на 676.06 лв., тъй като вземането по изпълнителен лист по г.д. № 6535/2012 г. не било прехвърлено на ответника и взискател по изп.д. № 462/2009 г. е все още „ПИБ“ АД. Сочи също така, че посоченият размер от 16703.76 лв. не отговарял на действителната претенция на ищеца, тъй като в петитума се претендира сума в общ размер на 7965.24 лв. Счита, че останалата част от вземането не е ясно на какво основание се претендира и счита същата за недопустима, поради липса на правен интерес. Твърди, че изпълнителното производство по изп.д. № 462/2009 г. било прекратено по силата на закона, поради настъпила перемпция. Счита, че ищецът няма правен интерес да води настоящото производство, доколкото не 2 се спори, че ново изпълнително производство не е било образувано въз основа на изпълнителния лист. Моли съда да прекрати производството по делото, поради недопустимост на предявения иск, а в случай, че исковата претенция бъде разгледана по същество – признава, че процесните вземания са погасени по давност. Моли съда да не присъжда разноски в полза на ищеца, тъй като не е дало повод за завеждане на производството и моли да му бъдат присъдени такива, на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Прието е по делото за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че за сумите, които са били предмет на прехвърляне с Договор за цесия между „ПИБ“ АД и „ЕМ ЕООД от 14.11.2016 г., касаещи ищеца, е настъпила погасителна давност, като възможността за тяхното принудително събиране е била погасена, на основание чл. 146 от ГПК.

От приложените в преписа на изпълнителното дело списък с прехвърлени от „ПИБ“ АД на „ЕМ ЕООД вземания, касаещи ищеца по процесния изпълнителен лист, е видно, че същият е вписан под № 4331 с общ дълг от 11541 лв., главница 5000 лв., договорна лихва от 1308 лв. и лихва за забава от датата на изпадане в забава до датата на прехвърляне на дълга – 5233 лв. С договора за прехвърляне на вземанията не са били прехвърлени разноски по съдебните производства.

По делото е изискан и приложен заверен препис на изпълнително дело № 462/2009 г. по описа на ЧСИ ОМ, per. № 846. Делото е образувано с Постановление от 23.10.2009 г., въз основа на Молба от „Първа инвестиционна банка“ АД от тази дата. С Постановлението са възложени справки и проучвания на имотното и имущественото състояние на длъжника, семейното му положение.

От приложения изпълнителен лист, е видно, че същият е издаден на 03.07.2009 г. по реда на чл. 417 и чл. 404-409 от ГПК, въз основа на заповед за незабавно изпълнение от 01.07.2009 г. по ч.гр.д. № 33087/2009 г. по описа на СРС, ГО, 46 състав. С изпълнителния лист е осъден Н. В. Д. да заплати на „Първа инвестиционна банка“ АД сумата от 5000 лв., представляваща главница по Договор за издаване на револвираща международна карта с чип и извлечение от сметка, просрочена договорна лихва от 1803.12 лв. за периода 22.03.2008 г. до 25.06.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.06.2009 г. до изплащане на вземането, както и разноски в размер на 486.06 лв.

С Молба от 03.02.2011 г. взискателят е поискал ЧСИ да наложи запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. На 03.02.2011 г. са изпратени запорни съобщения до множество банки, както и до „Стефанов консулт СП“ ЕООД, последният като работодател на длъжника. „ОББ“ АД е отговорила на 18.02.20011 г., че е наложен запор по сметката на длъжника в банката, но в същата няма авоари за погасяване на задължението. Запорното съобщение до работодателя не е било връчено.

На 27.10.2011 г. е връчена ПДИ на длъжника.

Второ запорно съобщение до работодателя на длъжника е изпратено на 03.04.2012 г., но няма данни същото да е получено и запорът да е наложен.

На 25.10.2013 г. взискателят е депозирал протокол от проведено съдебно заседание по гр.д.

№ 6535/2012 г. на СРС, 58 състав, съгласно с което е било постановено неприсъствено решение, с което по отношение на длъжника са били признати за установено вземанията за главницата в размер на 5000 лв., 1803.12 лв. договорна лихва за периода 22.03.2008 г. до 25.06.2009 г. и законна 3 лихва върху главницата, считано от 25.06.2009 г. до окончателното плащане, като длъжникът е бил осъден да заплати и разноски в размер на 676.06 лв., като за разноските е бил издаден изпълнителен лист от 30.08.2013 г. С молбата е поискано сумата от 676.06 лв. за присъединяване към делото. Със своя акт ЧСИ е присъединил посоченото вземане на взискателя на 25.10.2013 г.

Видно от приложения заверен препис от Протокола от открито съдебно заседание, проведено на 14.11.2012 г. по гр.д. № 6535/2012 г. на СРС, 58 състав, като съдът се е произнесъл с неприсъствено решение срещу длъжника и в полза на „ПИБ“ АД, като решението е влязло в сила в деня на неговото постановяване – 14.11.2012 г. На 30.08.2013 г. е издаден и изпълнителен лист за разноските по исковото производство в размер на 676.06 лв.

На 07.11.2013 г. е изпратена ПДИ до длъжника за суми в общ размер от 11994.34 лв., както и запорни съобщения до „Уникредит Булбанк“ АД. ПДИ не е получена от длъжника.

На 02.12.2016 г. „ЕМ ЕООД е поискало да бъде конституирано като взискател по делото, като правоприемник на „ПИБ“ АД, предвид извършеното прехвърляне на вземанията по изпълнителния лист с Договор за покупко-продажба на вземания от 14.11.2016 г. в общ размер към 30.11.2016 г. от 11563.23 лв., ведно с главница, лихви и разноски. С молбата е възложено на ЧСИ да определи начина на принудителното изпълнение. С Постановление от 02.12.2016 г. „ЕМ ЕООД е конституирано като взискател по делото на мястото на праводателя „ПИБ“ АД.

С Молба от 31.08.2017 г. новият взискател е поискал извършване на справки относно имущественото състояние на длъжника, без да посочи изпълнителен способ.

С Писмо от 16.05.2018 г. „ОББ“ АД е уведомила ЧСИ Мендов, че предстои служебно закриване на банкова сметка на Н. В. Д., с оглед наложения по сметката на лицето запор.

С Молба от 18.09.2025 г. длъжникът е поискал да му бъде предоставено делото за запознаване, чрез пълномощник.

С предявения отрицателен установителен иск се иска съдебно установяване на несъществуването в полза на ответника на вземане срещу ищеца. При отрицателен установителен иск ищецът не носи тежестта да докаже пораждащите спорното право факти - такава тежест е възложена на ответника, защото той поддържа да е титуляр на оспореното право. Ответникът по отрицателния установителен иск е в положението, в което би се намирал като ищец по иск за защита на оспореното право-той дължи установяване на основанието, от което правото е възникнало, както и на неговия размер и доколкото проведеното от него доказване е неуспешно, ще понесе неблагоприятните последици от правилата, разпределящи доказателствената тежест.