Решение № 349 от 13.02.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 349 гр. Бургас, 13.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нина Р. Моллова Белчева при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Нина Р. Моллова Белчева Гражданско дело № 20252120100945 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, уточнена с молба от 05.03.2025г., подадена от „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Младост“, ж.к. „Младост“ 4, Бизнес парк София, сграда 6, срещу М. Т. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. К., с която се иска от съда да приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в общ размер от 1087,01 лв., за която има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 5552/2024 г. по описа на Районен съд- Бургас, от която сума: 201 лв.задължение за предходен период; 566,74 лв.- общ размер на дължими лизиногови вноски, и 319,27 лв.- общ размер на начислени неустойки, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащане на вземането.

Твърди се, че между страните по делото са сключени следните договори: допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от ***г., договор за лизинг от ***. за MOTOROLA Edge 20 5G 128GB White и договор за лизинг от *** г. за ACCESSORIES HUAWEI FreeBuds 4i Ceramic White. Сочи се, че по тези договори, длъжникът не е изпълнил задължението си за плащане, вследствие на което те са едностранно прекратени от ищеца на 14.07.2022г.

Заявява се, че към 20.07.2022г., ответникът е имал задължения за предходни периоди в общ размер от 201 лв., както и дължими лизингови вноски за периода ****** г. в размер на 566,74 лв., от които сума в размер на 511,84 лв. по договор за лизинг от *** г. за MOTOROLA Edge 20 5G 128GB White и сума в размер на 54,90 лв. по договор за лизинг от *** г. за ACCESSORIES HUAWEI FreeBuds 4i Ceramic White.

На следващо място се твърди, че като последица от неизпълнението са начислени договорни неустойки за предсрочно прекратяване на услуги в общ размер от 319,27 лв. по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с 1 предпочетен номер *** от ***., от които 130,83 лв.- тримесечни такси и сума в размер на 188,44 лева за MOTOROLA Edge 20 5G 128GB White, представляваща разлика между цената на устройствата без абонаментен план и преференциалната цена по сключения договор за лизинг.

Сочи се, че задълженията на ответника за предходен период в общ размер от 201 лв. са обединени във Фактура № *****г., Фактура № 7********** г. и Фактура № ****** г., като във всяка фактура е посочено подробно как е формирано задължението, а именно:

78,11 лв., дължими за период 20/03/2022-19/04/2022 г. по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги е предпочетен номер *** от ***., от които сума в размер на 40,63 лева, представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по договор за Мобилни услуги, сума в размер на 31,99 лв.- вноска по договор за лизинг от *** г. за MOTOROLA Edge 20 5G 128GB White и сума в размер на 5,49 лв.- вноска по договор за лизинг от *** г. за ACCESSORIES HUAWEI FreeBuds 4i Ceramic White.

98,96 лв., дължими за период ***г. по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги е предпочетен номер *** от ***., от които сума в размер на 61,48 лева, представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по договор за Мобилни услуги, сума в размер на 31,99 лв.вноска по договор за лизинг от *** г. за MOTOROLA Edge 20 5G 128GB White и сума в размер на 5,49 лв.- вноска по договор за лизинг от *** г. за ACCESSORIES HUAWEI FreeBuds 4i Ceramic White.

23,93 лв., дължими за период ***. по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от ***., представляващи частична вноска по договор за лизинг от *** г. за MOTOROLA Edge 20 5G 128GB White.

Посочва се, че всички непогасени и изискуеми задължения на ответника в общ размер от 1087.01 лева са обединени във Фактура № **********/20.07.2022г. за клиентски номер ***, със срок на плащане 15 дни от дата на издаването й.

Поради липса на изпълнение от страна на ответника, ищецът е инициирал производство за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като по образуваното ч.гр.д. №5552/2024 г. по описа на Районен съд- Бургас е издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК обосновава правния си интерес от предявяването на настоящия иск.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е подаден писмен отговор от ответника, чрез назначения за особен представител адв. М. С., с който се излагат съображения за неоснователност на предявените искове. Оспорва се самото сключване на договорите с ответника, с твърдение, че е под съмнение полагането на подпис от него. На следващо място се сочи, че ищецът не доказва собствената си изправност по договорите за предоставяне на мобилни услуги и за лизинг, тъй като по делото липсват доказателства ищецът да е осигурил достъп на ответника до мобилната мрежа през процесния период, както и доказателства за това, че устройствата, предмет на лизинговите договори, действително са предадени и получени от ответника. Оспорват се като неверни представените товарителница и декларация за връчване, като се твърди, че от тях не се установява да касаят процесните договори и задължения на страните. Оспорва се верността на фактурите, като се твърди, че същите са частни свидетелстващи документи, съставени едностранно от ищеца, които не се ползват с 2 обвързваща съда доказателствена сила. На следващо място се оспорват и претенциите за неустойки, като са изложени съображения, че не са представени доказателства, че ответника е уведомен за развалянето на договора.

Съдът, като взе предвид становището на страната, приложения по делото доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявените искове са с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1, чл.86, ал.1, чл.92 всички от ЗЗД.

По делото е представено соченото в исковата молба допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от ***., сключен между страните, съгласно който ответника е станал абонат на дружествотодоставчик на мобилни услуги, като титуляр на сочения мобилен номер, с избран абонаментен план „Тотал Макс“, и уговорен срок на действие 24 месеца. В раздел II е посочено, че оператора е предал на потребителя и последния е приел мобилно устройство MOTOROLA Edge 20 5G 128GB White с обща лизингова цена с абонаментен план- 767,76 лв. По отношение на това устройство е представен и договор за лизинг от *** г.

Приложен е и договор за лизинг с предмет ACCESSORIES HUAWEI FreeBuds 4i Ceramic White, отново с посочване, че е предаден и приет от ответника.

От страна на особеният представител на ответника бе оспорена автентичността на договорите, твърдейки, че на тях няма положени подписи на М. Т. Б.. В тази връзка бе допуснато изготвянето на съдебно- графологична експертиза, в заключението по която вещото лице заяви с категоричност, че всички подписи са положени от М. Б..

В тази връзка и доколкото договорите и споразуменията носят подписите на страните, съдът приема, че е била налице валидна облигационна връзка по тези съглашения. Наведените твърдения, че на Б. не били предоставени сочените мобилните услуги не се споделят от настоящата инстанция. Видно от представените извлечения към издадените фактури, в процесния период- 20.02.2022 г.- 19.06.2022 г., е налице потребление на мобилните услуги, поради което следва да се приеме за доказано, че ищецът е изпълнил задължението да предостави услугите, предмет на договора. В този смисъл ответника следва да заплати стойността им.

Що се касае до предоставените на лизинг устройства, то видно от представените договори за лизинг, в същите е обективирано изявление, че с подписването им оператора е предал, а потребителя приел същите. Ето защо за Б. е възникнало задължението да заплаща месечните лизингови вноски.

С оглед на гореизложеното доказано се явява твърдението, че ответника дължи процесните абонаментни такси и такси за потребление на мобилни услуги, както и вноските по договорите за лизинг, възлизащи на сумата от общо 201 лв., които са обединени във Фактура № *****г., Фактура № 7********** г. и Фактура № ****** г., като във всяка фактура е посочено подробно как е формирано задължението, а именно:

78,11 лв., дължими за период 20/03/2022-19/04/2022 г. по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги е предпочетен номер *** от ***., от които сума в размер на 40,63 лева, представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по договор за Мобилни услуги, сума в размер на 31,99 лв.- вноска по договор за лизинг от *** г. за MOTOROLA Edge 20 5G 128GB White и сума в размер на 5,49 лв.- вноска по договор за лизинг от *** г. за 3

ACCESSORIES HUAWEI FreeBuds 4i Ceramic White.

98,96 лв., дължими за период ***г. по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги е предпочетен номер *** от ***., от които сума в размер на 61,48 лева, представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по договор за Мобилни услуги, сума в размер на 31,99 лв.вноска по договор за лизинг от *** г. за MOTOROLA Edge 20 5G 128GB White и сума в размер на 5,49 лв.- вноска по договор за лизинг от *** г. за ACCESSORIES HUAWEI FreeBuds 4i Ceramic White.

23,93 лв., дължими за период ***. по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от ***., представляващи частична вноска по договор за лизинг от *** г. за MOTOROLA Edge 20 5G 128GB White.

Дължими се явяват и лизинговите вноски за периода ****** г. в размер на 566,74 лв., от която сума 511,84 лв. по договор за лизинг от *** г. за MOTOROLA Edge 20 5G 128GB White и сума в размер на 54,90 лв. по договор за лизинг от *** г. за ACCESSORIES HUAWEI FreeBuds 4i Ceramic White. Както бе посочено по- горе доказано е, че ищеца е предал, а ответника е приел сочените устройства, и в тази връзка лизингополучателят се е задължил да заплати обща лизингова цена, от която не е заплатена сумата в размер на 566,74 лв. Няма данни по делото Б. да е върнал устройствата на лизингодателя или да е погасил вноските, поради което и с оглед на това, че към днешна дата е изтекъл срока на договорите /24 месеца/, ответникът дължи плащане съобразно погасителния план.

С оглед уважаването на исковете за посочените по- горе суми основателна се явява е акцесорната претенция за заплащане на законната лихва за забава, дължима от датата на подаване на заявлението- 09.08.2024 г. до окончателното изплащане.

По отношение на претендираните неустойки поради предсрочно прекратяване на договора по вина на ответника, съдът намира следното:

Спорно е по делото дали е налице предсрочно прекратяване на договора от страна на ищеца. Последният представя в тази връзка покана за доброволно плащане, отправено до М. Б., в която наред с посочването, че същият дължи сумата от общо 1087,01 лв., е визирано, че при неплащане на дължимата сума договорът с мобилния оператор „ще бъде прекратен, след което използването на съответния мобилен/фиксиран номер, няма да бъде възможно“. Със същото писмо е даден 10дневен срок на ответника да заплати сумата, след което ищеца щял да предприеме действия по събиране на дължимите суми.

От така изложеното в писмото- покана, съдът намира, че не се съдържа ясна и недвусмислена воля на оператора, че същия прекратява договора след изтичане на дадения 10-дневен срок, а че ще предприеме действия по прекратяването му.

Доказателства за предприети последващи действия в тази насока не се съдържат в кориците на делото. Наред с това, дори и да се приеме тезата на ищеца, че след изтичане на срока за плащане договора следва да се счита за прекратен, то по делото не са представени доказателства, които да удостоверяват факта, че това писмо е достигнало до знанието на Б.. Още една индиция, че ответника не е получил представената покана е факта, че същата е изпратена на адрес в гр. П., а в представените договори и споразумения М. Б. е посочил адрес в гр. К.. Ето защо съдът приема за установено, че ответника не е узнал за волята на оператора за прекратяване на договора, поради което не са били изпълнени условията на чл.87 от ЗЗД. Това налага извода, че договора между страните не е бил прекратен предсрочно, поради 4 което и клаузата за неустойка не е породила действието си, съответно Б. не дължи търсените неустойки в общ размер от 319,27 лв. Предвид на това, че уговорените крайни срокове в договорите са изтекли преди образуване на заповедното производство и като се вземе предвид, че за първи път ответникът следва да се счита за узнал за упражнено право на прекратяване от ищеца, с връчване на препис от исковата молба на особения представител- 01.07.2025 г., то съдът счита, че облигационната връзка между страните не е била предсрочно прекратена, както твърди ищеца, а е прекратена с изтичане на срока на договора. Ето защо за Б. не е възникнало задължението да заплаща търсената неустойка, поради което тази претенция не следва да бъде уважена.