Решение № 832 от 23.07.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 832 гр. Варна, 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Константин Д. И.

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Ралица Светославова като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело № 20263100501609 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 49962/22.06.2026г., подадена от Ж. И. Д. срещу решение № 1986/21.05.2026г., постановено по гр.д. № 11928/2024г. по описа на ВРС, с което е оставена без уважение молба с вх.№ 4605/20.01.2026г., подадена от ищцата Ж. И. Д. и уточнена с молба вх.№ 10384/09.02.2026г. за допълване по реда на чл.250 от ГПК на решение № 4066/14.11.2025г., постановено по гр.д. № 11928/2024г. по описа на ВРС.

В жалбата се излагат възражения за неправилност, необоснованост, немотивираност на обжалваното определение и постановяването му при допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения. Твърди се, че на първоинстанционния съд са дадени задължителни указания от въззивния съд с определение № 2396/18.08.2026г. постановено по в.ч. гр.д.№ 917/2016г. по описа на ВОС за произнасяне по пълния предмет на спора, които не са съобразени от него при постановяване на обжалваното решение, което се явява процесуално нарушение и отказ от правосъдие. Поддържа, че с молбата за допълване е внесена яснота по въпроса с какво решението не обхваща целия предмет на спора и съдът е следвало да се произнесе по заявените пороци на решението, чиято нищожност е претендирана. Твърди се, че съдът не се е произнесъл с основното решение по наведените възражения за нищожност на договора за доброволна делба от 15.02.1989г. поради невъзможен предмет, както и по възраженията за нищожност на съдебното решение поради липса на предмет на заявения спор предвид, че на това, че сградата с площ от 56 кв.м. предмет на нот.акт № 18/1978г., за която се е водил спора е погинала още през м.10.1983г., 1 както и поради това, че съдът се е произнесъл по непредявен иск с предмет – сграда с площ от 70 кв.м., построена в ПИ № 1756, поради което е било налице основание за допълването му по реда на чл.250 от ГПК. Твърди се също, че с постановеното основно решение съдът не е дал отговор на въпроса може ли с диспозитива на съдебното решение да се промени предмета на делото и това довежда ли до несъвместимост с основите на правопорядъка, както и по въпроса при зачитане от съда на силата на пресъдено нещо на съдебен акт, според който претендираното материално право по нот.акт № 18/1978г. е погинало през м.10.1983г., то това води ли до нищожност на постановения съдебен акт. Твърди, че непроизнасянето е налице както в мотивите, така и в диспозитива на решението постановено по гр.д.№11928/2024г. по описа на ВРС. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови ново по реда на чл.250 от ГПК с произнасяне по въведените пороци.

В законоустановения срок е постъпил отговор на жалбата от насрещната страна ДП „Български спортен тотализатор“, чрез процесуалния си представител, с който се излага становище за неоснователност на жалбата и за правилност на постановеното решение. Сочи, че изложените в жалбата пороци са по същество твърдения за неправилност на оспорените с исковата молба като нищожни решения и е следвало да бъдат заявени в производството по делото, по което са постановени оспорените решения. Твърди, че съдът е разгледал подробно в мотивите си по основното решение твърдяните от ищцата пороци и е приел, че са ирелеватни за спора. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение.

Въззиваемият М. И. Ж. не е депозирал отговор на жалбата.

За да се произнесе по жалбата, съдът констатира следното:

Жалба е подадена в законоустановения срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и изхожда от легитимирано лице – ищец в производството с правен интерес от обжалването, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Производството по гр.д.№ 11928/2024г. по описа на ВРС е образувано по предявен от ищцата Ж. И. Д. против ответниците ДП „Български спортен тотализатор“ и М. И. Ж. иск с правно основание чл.270, ал.2 от ГПК за установяване нищожността на решение № 138/12.01.2007г. постановено по гр.д. № 3454/2024г. по описа на ВРС, Решение № 1739 от 06.06.2007г. постановеното по реда на чл.247 от ГПК за поправка на ОФГ на решението от 12.01.2007г. и решение № 428/07.04.2011г. постановено по в.гр.д. № 2142/2007г. по описа на ВОС, поради липса на предмет на спора и поради постановяването им по непредявен иск.

С постановеното по делото решение № 4066/14.11.2025г. съдът е отхвърлил предявените от Ж. И. Д. срещу „ДП Български спортен тотализатор“ и М. И. Ж. искове по чл.270, ал.2 от ГПК за прогласяване нищожността на посочените решения поради липса на предмет на спора и поради постановяването им по непредявен иск.

С молба от 20.01.2026г., уточнена с молба от 09.02.2026г. ищцата Ж. И. Д. е поискала допълване на по реда на чл.250 от ГПК на решение № 4066 от 14.11.2025г. с твърдения, че 2 съдът не се е произнесъл по въведения от нея правен спор, обоснован с конкретни фактически твърдения и петитум. Посочва, че в исковата молба е направила възражение за нищожност на договор за доброволна делба от 15.02.1989г., както и е повдигнала въпроса може ли с диспозитива на съдебното решение да се промени предмета на делото и това довежда ли до несъвместимост с основите на правопорядъка. Сезирала е съда с искане за допълване на съдебното решение с диспозитиви 1.) по направеното възражение за нищожност на договора за доброволна делба от 15.02.1989г. поради невъзможен предмет; 2) по въведения въпрос „Може ли с диспозитива на съдебното решение да се промени предмета на делото и това довежда ли до несъвместимост с основите на правопорядъка“ и 3) „При зачитане на силата на пресъдено нещо на Определение № 12592/27.09.2019г. на ВРС по гр.д.№ 9333/2019г.; Определение № 3239/08.08.2019г. на ВОС по в.ч.гр.д.№ 2015/2019г. и Определение № 110/06.07.2020г. на ВКС, II г.о. по ч.гр.д.№ 1531/2020г., че претендираното материално право на ДП БСТ по нот.акт № 18/1978г. е погинало през октомври 1983г., то втория порок „липса предмет на спора“ установен след 2019-2020г. води ли до нищожност на процесните решения, след като предмета на спора по процесните решения е очертан единствено за обект сграда – фурна с площ от 56 кв.м. по нот.акт № 18/1978г.“.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил молбата по чл.250 от ГПК, като е приел, че се е произнесъл по предявения иск по чл.270, ал.2 от ГПК изцяло, поради което не е налице основание за допълването му.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.

На допълване по реда на чл.250 от ГПК подлежи съдебен акт, по който съдът не се е произнесъл изцяло по спорното право или не се е произнесъл по всички предявени от ищеца искове и/или възражения, по които се дължи постановяване на нарочен диспозитив.

В случая съдът е бил сезиран с иск за прогласяване нищожността на конкретни съдебни решения, поради това че са постановени при липса на предмет на спора, така и поради постановяването им по непредявен иск. Това е петитума на предявената искова претенция формулиран от ищцата в исковата и уточняващите я молби и именно по нея се е произнесъл съда с решението от 14.11.2025г. Всички останали възражения, правни доводи и повдигнати въпроси от ищеца, с които са обосновани предявените искове, не представляват самостоятелни искови претенции, по които съдът дължи произнасяне с диспозитив на съдебния акт. В този смисъл съдът не дължи произнасяне в диспозитива на съдебния акт нито по наведеното възражение за нищожност на договора за доброволна делба от 15.02.1989г., нито по поставените въпроси формулирани с молбата от 09.02.2026г., в какъвто смисъл е искането за допълване. Нещо повече, искането по реда на чл.250 от ГПК не може да се използва за преодоляване на непълнота в мотивите на съдебния акт. В случай, че съдът е пропуснал да се произнесе по някое от въведените от ищеца възражения, то това би могло да резултатира в евентуална неправилност на постановеното решение, което обаче се релевира с въззивната жалба срещу постановеното решение, а не с искане за допълването му.

Непълнотата на мотивите не води до непълнота на решението, поради което подадената от 3 ищцата молба с правно основание чл.250 от ГПК се явява неоснователна.

Като е достигнал до идентични правни изводи съдът е постановил правилен и законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1986/21.05.2026г., постановено по гр.д. № 11928/2024г. по описа на ВРС-Варна, 46-ти състав, постановено по реда на чл.250 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му, при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4