Присъда № 9 от 27.09.2021, Окръжен съд - Сливен

МОТИВИ към присъда № 9/27.09.2021г. по ВНОХД № 140/2021г. на СлОС С присъда № 260019/ 08.02.2021г. по НОХД № 1244 / 2020г. на Районен съд – С. подс. А. М. С. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 355, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, за това, че на 03.05.2020г. в гр. С., нарушил мерки, издадени против разпространяването или появяването на заразна болест по хората със Заповед № РД-01- 183/06.04.2020г. на Министъра на здравеопазването, издадена на основание чл. 61, ал. 2 и чл. 63, ал. 1, 3, 5, 6 и 7 от Закона за здравето, чл. 73 от Административнопроцесуалния кодекс, чл. 29 от Наредба № 21 от 2005 г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести и във връзка с усложняващата се епидемична обстановка, свързана с разпространението на COVID -19 на територията на страната - като лице по т. 7, раздел II от заповедта, поставено под карантина като контактно лице на потвърден случай на COVID - 19 с Предписание за поставяне на карантина, изх. № ЗП – 02 - 842/ 27.04.2002г. /COV – 22- 30448/ на РЗИ – гр.

С. за срок от 14 дни не е изпълнил задължението си по т. 8 раздел II от Заповедта да не напуска дома си, където е посочил, че ще пребивава за посочения в предписанието срок на адрес гр. С., ул. „П.**, като деянието е извършено по време на пандемия и извънредно положение, свързано със смъртни случаи, обявено с Решение от 13 март 2020г. на 44 –то Народното събрание на Република България, обн. ДВ бр. 22 / 13.03.2020г. и Решение от 03.04.2020г. за удължаване на срока на обявеното извънредно положение, прието от 44 – то Народно събрание на Република България, обн. ДВ бр. 33 / 07.04.2020г., за което на основание чл. 355, ал.2, вр.ал.1, вр. чл. 54, ал. 1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години и наказание глоба в размер на 10 000лв.

Срещу така постановения съдебен акт е подадена въззивна жалба от подс. С., подписана лично и от упълномощения от него защитник, в която се сочат доводи за неговата неправилност, незаконосъобразност, необоснованост, противоречие със събраните по делото доказателства и явна несправедливост на наложеното наказание. Твърди се, че постановената присъда била в нарушение на общия принцип “justitie fundamentum regnorum” (в превод „Правосъдието е основа на държавността“), поради което и с оглед общите и принципни интереси на правосъдието и на наказателното съдопроизводство, следвало да бъде изцяло отменена. Тя не обслужвала обществения и законов интерес, а почивала изцяло на инцидентното законодателство, продиктувано от Коронавирусната инфекция, обявено в условията на извънредно положение, прието с Решение на народното събрание и издадена Заповед на РД-01-183/06.04.2020г. на Министъра на здравеопазването. Като допуснати съществени нарушения на процесуалните правила жалбоподателят сочи, че:

1

1. Районният съд възприел изцяло като правилна и адекватна възпроизведената в Обвинителният акт фактическа обстановка.

2. Съдът не проверил авторството на издаденото Предписание за поставяне под карантина и компетентността на лицето, подписало този индивидуален административен акт. Предписанието изхождало от Н.Ц.Г., на длъжност И. в РЗИ – С., но не било ясно дали тя била упълномощена да подписва конкретно този административен акт. В предписанието за карантина били посочени задълженията на карантинираното лице, но там нямало изрично задължение за ненапускане на адреса за карантиниране. Посочено било, че подсъдимият бил контактен на заразено лице, но не било посочено кое е това лице и не се знаело от подсъдимият дали въобще има такова лице и това обстоятелство не било изяснено нито на досъдебното производство, нито от съда. Още повече, че не всички лица от семейството на подсъдимия били поставени под карантина, а само тези, които се завърнали от Великобритания.

3. В Предписанието било посочено, че издалият го бил Държавен здравен И., но не ставало ясно подписаното лице Н.Г. какво качество притежава в йерархията на РЗИ С..

4. Направените изводи, на които първоинстанционния съд основал „вътрешното си убеждение” и постановената от него присъда почивали на негодни, компроментирани и непроверени писмени доказателства. Съдът допуснал процесуално бездействие и освен това провел съдебното следствие и постановил присъдата си в грубо нарушение и на чл. 6 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, предвиждащ право на справедливо и публично гледане на наказателното дело. Нямало приложени адекватни и изчерпателни доказателства за причината за поставянето под карантина за втори път на подсъдимия и не било ясно в какво качество действал здравният И. при подписването на Предписанието за карантина.

Твърди се, че проведеният от първоинстанционния съд наказателен процес не можел да се квалифицира като справедлив, независим, обективен и законосъобразен и това не само дискредитирало изцяло правилността на постановената осъдителна присъда, но съставлявало абсолютно основание за нейната цялостна отмяна.

5. При провеждане на съдебното следствие първоинстанционният съд допуснал и други нарушения на принципите и правилата, императивно установени с процесуалните норми на чл. 13, чл. 14 и чл. 15 от НПК, а така също на чл. 107, ал. 3 и чл. 303 от НПК. Въпреки процесуално установената равнопоставеност на страните в съдебното производство, съдът поставил в привилегировано положение държавното обвинение.

6. Съдът отказал да събере гласни доказателства чрез разпита на лицето Х. А.ов М. - син на подсъдимия, който присъствал, когато били събрани Международните паспорти на лицата от семейството, и само на тях били издадени предписания за карантина, като не им било обяснено защо продължава срока на първата карантина след като са изтекли 14 дни и никой от семейството не е дал положителни резултати след направените тестове.

Съпругата на Х. М. била внучка на починалото лице, на погребението на 2 което следвало да присъства подсъдимия. Никой от семействата и на починалия и на подсъдимия не били носители на коронавирусната инфекция.

При постановяване на обжалваната присъда, първоинстанционният съд основал същата единствено и само на тотално дискредитираното Предписание за поставяне под карантина, за което не било ясно от кое длъжностно лице е подписано и какво е неговото служебно положение и представителна власт. PC - С. не основал вътрешното си убеждение на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и не се е ръководил от закона. Нямало извършен разбор на доказателства, което било предпоставка за огромна доза необективност както в Обвинителният акт, така и от първоинстанционния съд.

Във възззивната жалба са изложени твърдения и относно допуснати нарушения на АПК и Закона за здравето:

1. Жалбоподателят твърди, че с оглед обвинението, основният и главен въпрос бил концентриран върху това, че напуснал дома си, но не били изследвани причината за това и поведението на подсъдимия, въпреки че в наказателното производство били важни мотивите на дееца. Само бегло били коментирани мотивите за извършеното деяние - „трябвало да отиде до гробищата“.

2. Жалбоподателят счита, че съдът не е следвало да кредитира в пълнота субективните показания на разпитаните двама полицаи „констатирали нарушението“, а трябвало да направи цялостен анализ на поведението на подсъдимия, довело до констатираните факти от органите на МВР.

3. Неправилно първоинстанционният съд кредитирал в цялост показанията на свидетелите К.Д. и В.Д., а не кредитирал в пълнота показанията на свидетелите И.И. и П.Д., които обяснили за истинските причини, довели до поведението на подсъдимия за нарушаване на предписанието за карантина.

4. Съдът неглижирал множество установени факти и обстоятелства, включително посочените от свид. И., но отказал да допусне до разпит други свидетели, тъй като не се интересувал защо подсъдимият напуснал дома си, а само, че го напуснал и така покрил визираната хипотеза на чл. 355 отНК.

5. Налице бил още един важен факт, който въпреки заявени конкретни доводи от защитата в хода на проведените съдебни прения, останал без коментар от страна на първоинстанционния съд - спазването на личните предпазни средства от подсъдимия, което означавало, че същият действал адекватно и е спазвал общото задължение на всички български граждани на територията на РБ да носи предпазна маска на лицето.

В жалбата са изложени и доводи относно явната несправедливост на наложеното наказание:

1. Определеното наказание на подсъдимия очевидно не съответствало на целите по чл. 36 от Наказателния кодекс, постижими само при безспорно установено и доказано престъпление, какъвто не бил настоящия случай.

Наложеният размер на глобата от 10 000 лв. се явявал явно несправедлив като наказание, тъй като практически бил невъзможно да се заплати.

3

2. При внимателен прочит на събраните доказателства по делото можело да се направи извод, че само формално били осъществени признаците на престъплението по чл.355, ал.2 от НК. Деянието се характеризирало с малозначителност, с оглед на поведението на А. М. С., в сравнение с други противоправни прояви от подобен вид, свързани с прилагането на противоепидимиологичните мерки в Република България. Нямало доказателства да е посещавал публично място без маска; да се е отклонил от дома си в друг квартал или населено място; поискал съвет и съгласието на ръководителя на структурата на МВР по местоживеене; самият той или член на семейството да са били виросоносители. Касаело се за повторна карантина под която бил поставен не като болен или контактен на болен, а като завърнал се от Англия, която била рискова зона. Той бил поставен под карантина и я изтърпял без нарушение. След три дни бил поставен отново без аргументи за това, но я нарушил за да отиде на погребение на 03.05.2020г., за което отново е поискал разрешение. Липсвали доказателства за други нарушения по време на карантината и направеното предписание. Подс. С. не бил осъждан и имал добри характеристични данни. Липсвали данни за настъпили обществено опасни последици. Наложена била глоба без проучването на имотното състояние на подсъдимия и възможността за плащане. Не била преценена обществената опасност, липсата на подбуди, обективната причина за излизане от дома и смекчаващите вината обстоятелства с чистото съдебно минало.

Съдът трябвало да се аргументира подлежи ли на наказание лицето след като нямало легална забрана - валидно предписание.

В жалбата се сочат и съображения относно нарушеният принцип при издаване на предписанието за карантина:

1.В приетия и действащ Устройствен правилник на регионалните здравни инспекции в Република България, в сила от 18.01.2011г., издаден от Министерството на здравеопазването в Приложение № 20 към чл. 26 за Област С. била определена численост на персонала в Регионална здравна инспекция - С.: 61 щатни бройки. В чл. 5 от Правилника било посочено, че РЗИ се ръководи и представлява от директор, а в чл. 10 – че той при осъществяване на своите правомощия издава индивидуални административни актове. Това означавало, че Предписанието за карантина имало характер на индивидуален административен акт, поради което следвало да бъде издадено от компетентно лице, а в случая дори не било посочено в коя Дирекция или отдел работи лицето и дали е служител на РЗИ – С.. За отделните длъжности в РЗИ били изготвени длъжностни характеристики, но за това лице такава нямало приложена по делото. Нямало доказателства и за това, дали това лице е назначено и е действало като представител на РЗИ и с ясни правомощия.

След като при внасяне на обвинителния акт и по съдебното наказателно производство нямало доказателства за представителната власт на Н.Ц.Г., посочила за своя длъжност - И. в РЗИ С., а под подписа за Държавен здравен И. нямало доказателства за подписалото го лице, следвало да се приеме, че липсвал издаден Акт – Предписание за поставяне под карантина с Изх. № ЗП02-845 / 27.04.2020г., имащ характер на индивидуален административен акт.

Искането в жалбата е въззивният съд въз основа на изложените 4 фактически и правни аргументи и на основание чл. 334, т. 1, във вр. с чл. 335, ал. 2 от НПК да отмени изцяло постановената присъда от Районен съд С., като върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав и изрично да укаже процесуални действия, които следва да бъдат извършени от съда. Алтернативно моли, съгласно чл. 334, т. 2, във вр. с чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК въззивният съд да отмени изцяло обжалваната присъда и да постанови нова Присъда, с която да признае подс.А. М. С. за невиновен по обвинението за извършено от него деяние по чл. 355, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК, като го оправдае изцяло.