Решение № 111 от 06.04.2026, Окръжен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 111 гр. Русе, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милен Петров

Членове:

Галина Магардичиян

Васил Петков при участието на секретаря Иванка Венкова като разгледа докладваното от Милен Петров Въззивно гражданско дело № 20264500500127 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Г. Й. М. от гр. Русе против решение № 1861/22.12.2025 г., постановено по гр. д. № 7189/2024 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е отхвърлен предявения от него срещу В. Ц. Ц. иск по чл.

79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 5900.00 лв. по договор за покупко-продажба на недвижим имот Гараж № * с идентификатор ***, обективиран в НА за покупко-продажба на недвижим имот № 115, том IV, рег. № 8652, дело 554 от 2009 г. по описа на нотариус Р.П., като неоснователен и недоказан. Излага подробни съображения относно неправилността и незаконосъобразността на първоинстанционното решение, моли същото да бъде отменено, а предявеният осъдителен иск изцяло уважен.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника В. Ц. Ц.. В о.с.з. на 10.03.2026 г., процесуалния представител на ответника по жалбата взема становище за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение. Моли то да бъде потвърдено, претендира 1 разноски.

Жалбата е подадена в срок от страна, разполагаща с процесуална легитимация и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.

Производството по първоинстанционното дело е образувано по предявения от Г. Й. М. срещу В. Ц. Ц. иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 5900 лв. по договор за покупко-продажба на недвижим имот Гараж № 4 с идентификатор ***, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 115, том IV, рег. № 8652, дело 554 от 2009 г. по описа на нотариус Р.П..

С исковата молба ищецът Г. Й. М. твърди, че е бил собственик на гараж № 4 в гаражна група Г-204-10, застроена в гр. Р., по ул. „Ш. с.", придобит чрез замяна от К. Й. ММ., която следвало да построи удължение на гаража от 6.76 кв.м., но не изпълнила тази уговорка. През месец юли 2009 г. последната уведомила ищеца, че е намерила купувач на процесния гараж с удължението, общо 25 кв.м. – ответника В. Ц. Ц.. Г. М. и В. Ц. постигнали съгласие ответникът да закупи гаража на цената от 12 000.00 евро с равностойност 23400.00 лв. На 26.07.2009 г. страните посетили нотариус Р.П. и пом. нотариус Д.Д. за подготовка на нотариалния акт по сделката. Ищецът твърди, че на следващия ден, без да го уведоми, ответникът посетил пом. нотариус Д.Д. с цел да бъде променена цената по договора на 10000.00 лв. и на 28.07.2009 г. страните подписали Нотариален акт № 115/2009 г. по описа на нотариус Р.П. с цена от 10000.00 лв., без да им е бил прочетен текстът на акта. Във връзка с покупко-продажбата на гаража В. Ц. изплатил на Г. М. общо 17500.00 лв., без да изплати разликата от 5900.00 лв., защото не бил получил удължение на гараж № 4.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът В. Ц. Ц. е депозирал отговор на исковата молба, в който е оспорил като неверни фактическите твърдения на ищеца изложени в обстоятелствената част на исковата молба, че двамата се били договорили процесният гараж да бъде продаден, респективно закупен на цена в размер на 12000.00 евро, че бил изготвен нотариален акт с такава продажна цена, че той лично и/или, с което и да било друго лице е уговорил нотариус Р.П. и/или помощник нотариус Д.Д. при същия нотариус, да бъде 2 намалена от 12000.00 евро на 10000.00 лв. продажната цена на процесния имот. Като самостоятелно основание за отхвърляне на предявения срещу него иск, направил възражение, че всякакви евентуални съществуващи вземания на ищеца по договора за продажба от 28.07.2009 г. са погасени по давност.

Като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, въззивната инстанция намира за установено следното:

Не се спори по делото, че с НА за покупко-продажба на недвижим имот № 115, том IV, рег. № 8652, дело 554 от 2009 г. по описа на нотариус Р.П., ищецът Г. Й. М. е продал на ответника В. Ц. Ц. Гараж № * в гаражна група „Г204-Х“, построена на основание отстъпено право на строеж върху общинска земя, по ул. „Ш. с.“, град Русе, община Русе, област Русенска, със застроена площ от 18.24 кв.м., при граници: гараж № 3, терен, ул. „Ш.с.”, представляващ по кадастрална скица сграда с идентификатор ***, в гр. Русе, ул.

„Ш. с.” № 40, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, застроена площ 25 кв.м., предназначение: хангар, депо, гараж, при съседи:

***, ***, улица, терен. Видно от нотариалния акт, гаражът е продаден за сумата от 10000.00 лв., която сума продавачът заявил, че е получил изцяло от купувача в деня на нотариалното прехвърляне на собствеността.

По делото е представено удостоверение на СГКК Русе от 04.12.2012 г., с което Службата по геодезия, картография и кадастър гр. Русе е удостоверила, че К. Й.а С. в качеството си на възложител по смисъла на чл. 161, ал. 1 ЗУТ на обект: „Десет броя гаражи с размери 3.20/5.70 с отстъпено право на строеж.

Удължение на гаражна клетка № 4 върху 4.52 кв.м. с идентификатор № ***, находящ се в гр. Русе ул. „Ш. с.“ № **“ е представила на АГКК необходимата документация на горепосочения обект, съгласно изискванията на чл. 52, ал. 4 от ЗКИР, чл. 116, ал. 1 и чл. 175, ал. 5 от ЗУТ и Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри.

След реализиране на проекта от Община Русе е издадено Удостоверение № 22/22.01.2013 г. за въвеждане в експлоатация на строеж категория пета „Удължаване на гаражна клетка № 4“.

Представено е постановление от 28.01.2011 г. по пр. вх. № 5655/2010 г. по 3 описа на РОП, с което е отказано образуването на досъдебно производство и преписката е прекратена. В постановлението е посочено, че преписката е образувана по жалба на Г. Й. М. гр. Русе срещу В. Ц. Ц. с оплакване за извършена измама при продажбата на недвижим имот, собственост на М. и за незаконосъобразни действия от страна пом.-нотариус Д.Д. при изповядване на сделката. Отказът е постановен, тъй като не са били налице данни за осъществено престъпление от общ характер.

Решението на първоинстанционния съд е правилно.

Съгласно чл. 200, ал. 1 ЗЗД основното задължение на купувача при договорите за покупко-продажба е да плати цената. Не се спори по делото, че посочената в нотариалния акт сума от 10000.00 лв. е платена изцяло на продавача в деня на прехвърлянето на собствеността.

В тежест на ищеца е било да сочи доказателства по отношение на твърдените от него факти, че за продажбата на процесния имот е била уговорена между страните твърдяната в исковата молба цена в размер на 12000.00 евро, с левова равностойност 23400.00 лв., вместо заплатените му от ответника 17500.00 лв. В хода на процеса пред първата инстанция ищецът не е ангажирал никакви доказателства, от които да се установи наличието на такава устна договорка между него и ответника.

С оглед на разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК, съгласно която свидетелски показания се допускат във всички случаи, освен ако се отнася за установяване на обстоятелства, за доказването на които закон изисква писмен акт, както и за установяване на договори на стойност, по-голяма от 5000.00 лв., освен ако са сключени между съпрузи или роднини по права линия, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до втора степен включително, ищецът не би могъл да докаже и със свидетелски показания дължимостта на претендираната сума в размер на 5900.00 лв., представляваща остатък от договорена продажна цена на процесния недвижим имот.

С отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за погасяване на претенцията по давност, което първоинстанционният съд е приел за основателно. Настоящата инстанция споделя изцяло този извод.

Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на задължението за заплащане на стойността на дължимата цена по договора за покупко-продажба 4 на процесния имот, доколкото в него няма изрично уговорен срок, се дължи от момента на предаване на вещта от продавача на купувача и тече от датата на подписване на договора от страните по сделката, което в разглеждания случай е 28.07.2009 г. Доколкото по делото не са ангажирани доказателства за спиране или прекъсване на давността, приложимата в случая обща петгодишна погасителна давност е изтекла много преди завеждане на иска. В тази връзка е правилен изводът на районния съд, че дори ищецът да беше доказал основателността на вземането си в размер на 5900.00 лв., то същото е погасено по давност.

Предвид горното обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора, разноските за въззивното производство са в тежест на жалбоподателя. Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител адв. В. В. от АК- Русе, е поискала присъждане на разноски за въззивното производство, като съгласно представеното пред първата инстанция пълномощно й е предоставена правна помощ по реда на чл. 38, ал.

1 ЗА. Предвид изложеното, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА съдът определя възнаграждение на ангажирания адвокат в размер на 450.00 евро.

Мотивиран така, Окръжният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 1861/22.12.2025 г., постановено по гр. д. № 7189 по описа за 2024 г. на Районен съд-Русе.

ОСЪЖДА Г. Й. М., ЕГН ********** от гр. Русе, ул. „М.“ № **, вх. *, ет.

*,да заплати на адвокат В. В. от АК-Русе, с Булстат **********, с адрес: гр. Р., ул. „Д.“ № **, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА възнаграждение в размер на 450.00 евро.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд, в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

5

1. _______________________

2. _______________________

6