Решение № 183 от 13.07.2022, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 183 гр. Стара Загора, 12.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IА ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Румяна Б. Пенева

Членове:

Иванела Ат. Караджова

Трифон Ив. Минчев при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева като разгледа докладваното от Иванела Ат. Караджова Въззивно търговско дело № 20225501000072 по описа за 2022 година

Обжалвано е решение № 260743/01.11.2021 г., постановено по гр. д.

№ 4251/2019 г. по описа на РС – С.З. в частта, с която е признато за установено по отношение на З. Г. Н., ЕГН **********, от гр. С.З., ул. ***, и П. Ж. Д., ЕГН ********** от гр. С.З., ул.*** / в качеството й на наследник на Ж.В.М., поч.на 08.03.2021г./ ,че солидарно дължат на „П."ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. ***, сумата от 296.20 лева главница по договор за револвиращ заем № 5005086584/04.10.2013 г., ведно със законната лихва, считано от 18.04.2019 г. до изплащането й, за което вземане е издадена заповед за изпълнение № 1167/22.04.2019 г. по ч.гр.д. № 2145/2019 г., по описа на СтРС и е осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 29.03 лв., представляваща разноски по настоящото дело, и сумата от 9.4 лв., представляваща разноски по ч.гр.д.№ 2145/2019 г., по описа на PC С.З..

Въззивникът З. Г. Н. счита, че решението е неправилно и незаконосъбразно в обжалваната му част, като излага съображения. Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения иск.

Въззиваемият „П."ЕООД оспорва жалбата и счита същата за

1 неоснователна. Моли съда да потвърди решението в обжалваната му част.

Претендира разноски.

Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият си състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, УСТАНОВИ:

От приложеното към настоящото дело ч. гр. д. № 2145/2019г., по описа на Районен съд - С.З., се установява,че е издадена в полза на „П." ЕООД срещу солидарно отговорните длъжници Ж.В.М. и З. Г. Н. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 4 108.91 лв.главница по договор за потребителски кредит № 5005086584/07.10.2013г., за сумата от 2 170.29 лв. неустойка, ведно със законна лихва върху главницата от 18.04.2019г. до изплащане на вземането, както и за разноските в общ размер на 200.58 лв.С разпореждане на основание чл.415 ал.1 т.2 ГПК на заявителя е указано, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от връчване на разпореждането. В указания срок заявителя е предявил иск относно вземането си.

С определение от 01.03.2021г. по гр. д. 4251/2019 г. по описа на РС – С.З., потвърдено с определение от 10.06.2021г., постановено по ч.гр.д. № 1352/2021г., по описа на СтОС, заповедта за изпълнение е обезсилена по отношение на присъдената неустойка в размер на 2 170.29 лв.

Видно от представения по делото договор за револвиращ заем № 5005086584/04.10.2013 г., сключен между "П." ЕООД, в качеството на кредитор, от една страна, и от друга страна - З.Н., в качеството на кредитополучател, и Ж.М., в качеството на солидарен длъжник, кредиторът е предоставил на заемополучателя револвиращ заем от 3000 лв., със срок на заема от 48 месеца, при размер на всяка вноска от 139.20лв., при договорен годишен процент на разходите /ГПР%/ 55. 28%, годишен лихвен процент /ГЛП%/ 46. 81%, лихвен процент на ден 0,13%. Общото задължение по заема възлиза на 6 795.31 лв. Представени са подписани от длъжниците декларация във връзка с обработката на лични данни и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити. С преводно нареждане от 07.10.2013г. на ответника З.Н. е преведена отпуснатата заемна сума от 3 000 лв.

Видно от заключението на изслушаната съдебно икономическа експертиза, се установява, че по процесния договор за заем има извършено 2 плащане, в общ размер на 2 703.80 лв. От същата сума са погасени 19 пълни погасителни вноски по договора, а по 20 - тата има частично плащане, в размер на 41.60 лв., като от платената сума 607.69 лв. са за главница, а 2 078.71 лв. за договорна лихва. Вещото лице е изчислило, че към датата на изготвяне на заключението общата дължима сума по процесния договор възлиза на 4108.91 лв., от която сума 2 392.31 лв. - главница, и 1716.60 лв. договорна лихва за периода 05.07.2015 г. - 05.11.2017г.

При така установеното от фактическа страна се налагат следните изводи:

Няма спор, че в настоящия случай, ищецът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗКИ и по отношение на него е неприложима разпоредбата на чл. 60, ал. 2 ЗКИ .

Нормите на чл. 10, ал. 1 , чл. 11, ал. 1 и 2 и чл. 22 от ЗПК са императивни и за приложението им съдът следи служебно /ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/. Ето защо, въззивната инстанция следва да посочи и друго противоречие със закона, водещо до недействителност, изразяващо се в следното:

Договорът е сключен при общи условия (също представени по делото).

Видно от представените договор за револвиращ заем № 5005086584/04.10.2013 г., Общи условия на същия, същите не отговарят на изискването на чл. 10, ал. 1 от ЗПК . Посочената разпоредба императивно при сключване на договора всички елементи на същия да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12. Видно от приложените договор за револвиращ заем № 5005086584/04.10.2013 г., Общи условия на същия същите са изписани в шрифт и размер, който не е еднакъв с останалата част от договора по кредит и е по-малък от 12 пункта, а в представените общи условия липсват подписи на страните.

Освен това съдът намира, че на потребителя не е представена пълна, точна и максимално ясна информация за разходите във връзка с кредита.

Съгласно нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК , договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя като се вземат предвид допусканията, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по начина, посочен в Приложение към договора, който не е представен по делото, както и погасителен план, който да съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, както и последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми при различни лихвени проценти за целите на погасяването / чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК /.

Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите отразява разходите по кредита за потребителя – настоящи и бъдещи, преки и 3 косвени, комисионни и възнаграждения от всякакъв вид, включително и за посредници, които се изразяват като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а във втората алинея от обсъждания текст е указано, че ГПР се изчислява по формула съгласно Приложение 1 към Закона.

Липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 58.26 % /.

Договорената между страните годишна лихва в размер 46.81 % надхвърля размера на законната такава, поради което уговорката противоречи на добрите нрави и е нищожна.

Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна.

Ето защо са нарушени нормите на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК поради което следва да се приеме, че договорът е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

От заключението на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че по процесния договор за заем има извършено плащане, в общ размер на 2 703.80 лв.

Ето защо се дължи връщане на ищеца на сумата за назаплатените главници, която е в размер на 296.20 лева.

Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че решението в обжалваната му част е правилно и следва да бъде потвърдено.

По разноските:

Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди разноските по заповедното производство в исковото производство. В заповедното производство са дължими разноски съразмерно уважената част от искането.

Първоинстанционният оглед изхода на спора. съд е присъдил разноските съразмерно с

Виззивникът следва да заплати на въззиваемия разноски за юрисконсулстко възнаграждение, което съдът счита, че следва да бъде определено в размер на 100 лева, съгласно чл. 25 от Наредба за заплащане на правна помощ.

Водим от горните мотиви, Старозагорският окръжен съд 4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 260743/01.11.2021 г., постановено по гр.д. № 4251/2019 г. по описа на РС – С.З. в обжалваната му част.

ОСЪЖДА З. Г. Н., с п. а. , и П. Ж. Д., с п.а., да заплатят на „П."ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. *** сумата от 100 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5