Акт от 01.03.2021, Районен съд - Радомир

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр.Радомир,

01.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд- Радомир, гражданска колегия, ІІ-ри състав, в публичното заседание на 27 януари две хиляди двадесет и първа година в състав:

Районен съдия: Антон Игнатов при секретаря Веска Китанова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 230 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявените обективно съединени искове са с правно основание чл.50 и чл.86 ЗЗД.

По изложените в исковата молба от ищцата Р.С.В., ЕГН **********, с адрес: *** и доразвити в съдебно заседание от нейната процесуална представителка- адв.Бл.Б. ***, са предявени обективно съединени искове срещу ответницата Д.В.И., ЕГН **********, с адрес: ***, с които моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да й заплати сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на увреждането, станало на 29.04.2020 г. в с.Прибой, общ.Радомир, обл.Перник, махала „Кацарска“, на пътя от нейния дом, към дома на съседката й Ц.К., от ухапване от куче- черно на цвят, средно на ръст, собственост на ответницата и намиращо се под неин надзор, ведно със законната лихва, смятано от деня на увреждането- 29.04.2020 г., както и направените по делото разноски.

Ответницата Д.В.И., в отговора си в срока по чл.131, ал.1 ГПК и доразвити в съдебно заседание от нейната процесуална представителка- адв.И.В. от САК, е изразила становище, че искът е неоснователен, като моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло исковата претенция.

Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна.

Претенцията на ищцата се основава на инцидент, настъпил на 29.04.2019 г. Ищцата притежавала заедно със съпруга си дворно място с жилищна сграда в с.Прибой, община Радомир, което дарили на сина им, но си запазили правото на пожизнено и безвъзмездно ползване върху имота. В почивните дни, а и през цялото лято ищцата живее в имота. В съседство ответницата Д.В.И. също има дворно място с къща. В него тя отглежда над 50 кучета, различни породи. Кучетата били агресивни. Има оплаквания от ищцата и от други съседи до съответните компетентни органи. Тези кучета на 07.05.2019 година нахапали сестрата на ищцата Н. С. Ш., която завела дело в Радомирския районен съд.

На въпросната дата 28 април 2020 година ищцата и съпругът й П.Н.В. били в имота в с.Прибой на село.

На 29.04.2020 година около 7.00 часа по телефона се обадила Ц.К.- съседка, която плачела и крещяла „Помощ, ще ме изядат кучетата“. Ищцата и съпруга й по пижами се затичали по пътя да помогнат на съседката. Изведнъж към тях се спуснали глутница кучета от тези, които се стопанисват от ответницата Д.В.И.. По-късно установили, че те са подкополи под оградата и са излезли безстопанствено на улицата в селото. Едно от кучетата ухапало ищцата в областта на дясната предмишница. Тя се уплашила да не я захапят и останалите кучета. Съпругът й П.Н.В., който бил зад нея, също извикал от болка. Едно от кучетата го било ухапало също по дясната предмишница, по дясната ръка и дясната подбедрица в долна трета. Ищцата започнала да вика за помощ. Насъбрали се съседи с вили, набони и колове и успяли да отблъснат кучетата.

Една от съседките имала син- лекар и държала в къщата си медицински материали за оказване на първа помощ, с които превързали раните на ищцата и тези на съпруга й. Пострадалите отишли в ЦСМП- Радомир, където отказали да ги приемат заради пандемията от коронавируса и това наложило да отидат в ЦСМП- гр.Перник, където им оказали първа медицинска помощ. Извършена била хирургическа обработка на раните на ищцата, като били направени три шева и й била поставена инжекция против тетанус.

След това ищцата отишла в „Съдебна медицина“ при МБАЛ “Р. А.“*** и било издадено съдебно- медицинско удостоверение № 73/2020 година. В него било посочено, че има разкъсно-контузна рана, зашита с хирургически конци и две повърхностни разкъсно- контузни рани по външната повърхност на дясната предмишница.

Тъй като изживяла изключително силен стрес, поради претърпяна преди това операция на щитовидната жлеза, която била премахната изцяло, посетила и психиатър- д-р Р.К.. Същият започнал лечение, като й казал, че то ще бъде продължително.

Ищцата твърди, че е претърпяла множество болки и страдания както по време на увреждането, така и по време на лечението, които продължават и да днес. Не може да спи. Сънува кошмари, тъй като сънищата й са свързани с кучета. Отново изживява травмата, която й донесла допълнителен стрес и пие успокоителни лекарства. Страхува се да излиза сама.

В качеството на свидетелки са допуснати посочените от ищцата Ц.К.и П.Р.и посочената от ответницата А.А..

Свидетелката Кирилова, на 75 години, живеела в момента в с.Прибой и познавала Д. от момента, в който отишла да живее там и местата им граничели. Познавала Р.В. от 1974 г. Р. *** и всяка седмица посещавала имота в с.Прибой. Д. докарала много кучета, стигали са до 40 бр. Нямало изграден кучкарник. Кучетата се отглеждали свободно в двора на закупената къща. Имотът на Д. е бил ограден с много мистериозна ограда- зелена ограда, малко по- висока от металната, която била преди. Кучетата могли да излизат на улицата и на няколко пъти са излизали и са влизали в дворовете на съседите. Не са вързани, а се отглеждали свободно. Свидетелката не знае да са хапани други хора от селото, освен Н.Ш. и Р. К.. Виждала е кучетата на улицата.

Денят, в който станало това нещо, свидетелката видяла, че било пълно с кучета.

Кучетата били излезли, защото под мрежата те си правят дупки и излизат. Веднага вдигнала телефона и съобщила на съседите, че кучетата са излезли, защото били дошли с малки деца. Оградите на къщите са били една до друга и започнал комшията и той да вика и да гони кучетата. Обадила се на Р. по телефона и на друга съседка- К. че са излезли кучетата навън. Веднага излезли К. и Р. по пътя от долу, а тя излязла навън. Дошъл и съседът С. Кучетата се пръснали навсякъде едни на горе, едни на долу. Нея не са я ухапали. Точно когато Р. са я ухапали кучетата, когато е била в двора на К.. Свидетелката е възприела инцидента непосредствено след като е излязла на улицата, където е главния вход на Д.. Там видяла как е ухапана ищцата, която цялата треперела и имало много кръв. От Р. знае, че веднага е отишла на лекар, веднага са й зашили ръката, че не може да се успокои. Вечерно време не може да спи. Това се случило през месец април, сутринта към 6.30 ч. Случаят с ухапването на Н.Ш. бил преди този.

Според свидетелката Р., която също имала имот в с.Прибой, представляващ една обща къща с Д., която през годините била разделена с отделни входове. Между двата входа има една мрежа. Нейната кухня гледала към съседния двор. Знае, че Д. отглежда голям брой кучета, с различни размери- от бебета до големи. Броила ги е и е съм стигала до 50 на брой. Отглеждала ги пуснати в двора, съответно така биват и хранени, което водило до разпространение на голям брой плъхове. Нямало изграден кучкарник. Дворът на Д. бил заграден с мрежа и когато тя се появила, сложила засенчваща мрежа и една по- рехава. Оригиналната мрежа била много ниска. Нито едно куче не било вързано. Кучетата излизали навън и малко преди това през пролетта Н. била ухапана. Били минали през цялата й градина и намачкали разсада. Вторият път когато се случило било когато ухапали Р. и в последствие още два или три пъти. Лично тя е виждала повече от 10 кучета. А пък в нейния двор я гонили две. Безстопанствени кучета в с.Прибой не е виждала, освен тези на Д.. Инцидентът с Р. бил вторият инцидент, който се случил. През месец април била с двете й деца, по телефона съседката Ц. казала, че в двора й има много кучета. Тя била много уплашена. Свидетелката тръгнала, но по стълбите я посрещнали две огромни черни кучета. Върнала се в къщи и позвъняла на 112. Когато видяла Р. да минава с мъжа си, разбрала, че е ухапана. Той също бил ухапан, но не толкова сериозно. Разменяли си реплики с Д. и продължили нагоре по улицата. Р. била много уплашена. Дясната й ръка била окървавена. Била ухапана между китката и лакътя. Имало видими дупки от зъби.

Виждала е Р. след инцидента и преценява, че определено не се чувства добре, често се оплаквала от липса на сън, била стресирана и съответно това повлияло и на нервната й система. Търсили са помощ от тогавашния кмет на селото във връзка с тези кучета. Сезирали са общината. Идвала е и полиция и регионални органи от Перник, но без никакъв резултат. Имало е и други инциденти с избягали кучета, които са нападали и нейното семейство.

Според свидетелката на ответницата А.А., която познава Д. много преди да дойде в с.Прибой, тя е посветила живота си на животните. Когато ходи в дома на Д., първото, което й е направило впечатление, че има в близост къщи и нейната ограда била изписана с червена боя, с обидни думи към Д., затова, че гледа кучета и това било направено от съседи. Знае, че имало опит за побой, тя била заплашвана с пушка.

Знае, че била удряна през лицето с нещо, но не знае с какво. Отглежда кучетата напълно, защото, тъй като всяко едно куче е кастрирано, чипирано. Ако някой среже мрежата, те могли да излязат. Иначе не могли. Оградата била висока 2 м.- 2,20 м. Нямало агресивни кучета, а любопитни. Знае когато Д. е тормозена. При положение, че това не е първо дело за ухапване, според свидетелката, има опити да се изкара, че има инциденти. Категорично не знае да има инцидент причинен от куче на Д.. Ходи често в имота на Д.. Има и други кучета в с.Прибой, виждала е.

Имало и домашни, и бездомни. Виждали са безстопанствени кучета и даже са прибирали с помощна на полицията. От БАБХ тук, който е шефа на гр.Радомир Д.К., бил направил предписание и бил ходил в дома на Д.. Предполага, че предписанието било изпълнено. Предполага, че предписанието е било оградата да бъде над 2 м., но не е сигурна.

Свидетелката живее в гр.Перник. Има кучкарник в с.Владимир, като евентуално отглежда 180 кучета. Нейният кучкарник бил с всички условия за отглеждане на кучета. Д. нямала изграден кучкарник. Кучетата се отглеждали свободно в двора на къщата. Последно е ходила в дома на Д. преди две седмици в с.Прибой. Виждала резултатите за червената боя. Д. казала, че съседите са го направили. Не е била на инцидента при ухапването на Р..

По делото е допуснато изслушване на съдебно- психиатрична експертиза на вещото лице д-р Р.К..

Запознавайки се с предоставените материали по делото, както и с цялата налична медицинска документация, същият е дал следното заключение по поставените му въпроси: След инцидента ищцата е страдала от посттравматично стресово разстройство, което е в пряка връзка преживения инцидент. Към настоящия момент ищцата страда от разстройство в адаптацията. Касае се за емоционална лабилност, тревожност, нарушаване на съня и апетита, силно изразен и устойчив във времето, страх от кучета и ситуации, свързани с тях. Медикаментозното лечение е спомогнало значително за овладяване на ситуацията. Състоянието на ищцата, според експерта, може да трае от няколко месеца, до няколко години, в зависимост от индивидуалните адаптивни и възстановителни способности на психиката й и от липсата или наличието на евентуални нови психотравмиращи ситуации от подобно естество, като в този период качеството й на живот ще бъде влошено с тенденция към постепенно подобряване.

По делото е допуснато изслушване на съдебно- медицинска експертиза на вещото лице д-р В.Д.П. – хирург.

Според същата на

29.04.2020 г. Р.С.В. била ухапана от съседско куче в областта на дясна предмишница с разкъсно - контузна рана зашита с хирургични конци и две повърхностни разкъсно - контузии рани по външната и повърхност. Проведено амбулаторно лечение с първична хирургична обработка на разкъсно - контузиите рани в СПО - Хирургичен кабинет на МБАЛ „Р.А."***, след което превръзките са правени в Хирургичен кабинет на ДКЦ Перник. Целият лечебно - възстановителен процес е протекъл в рамките на месец, месец и половина. Ухапването от куче е причинило страдание, болка, дискомфорт, затруднено самообслужване по време на целият лечебно - оздравителен процес, уврежданията получени от ухапването на кучето са причинили временно разстройство на здравето неопасно за живота.

Разпечатката съдържа 33 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cb00dbdd-f75b-4231-add7-66eee780ce50