Определение № 1370 от 18.03.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1370 гр. София, 18.03.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Иванова

Членове:

Даниела Стоянова

Бисера Максимова като разгледа докладваното от Мария Иванова Касационно гражданско дело № 20268002100053 по описа за 2026 година намира следното:

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Р.

К., чрез адв. И. от САК, срещу въззивното решение на Апелативен съд София/АС/ по гр.д. №783/25 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са отхвърлени исковете на касаторката срещу „Топлофикация София“ ЕАД по чл.49 ЗЗД за заплащане на сумата от 46500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 300 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени на ищцата от забавен ремонт на топлопреносната мрежа на ответника в@@4@ [населено място], където живее ищцата, в периода 22.08.20 г. – 4.09.20 г.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, но е допустима срещу въззивното решение по иска за обезщетяване на неимуществени вреди.

Въззивното решение по иска за обезщетяване на имуществени вреди с цена под 5000 лв. не подлежи на касационно обжалване на осн. чл.280, ал.3, т.1 ГПК и в тази й част касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане.

За допускане на обжалването касаторката се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК. Намира, че по правния въпрос / уточнен и конкретизиран по смисъл – ТР 1

№1/19.02.10 г. ОСГТК/ за задължението на въззивния съд да изложи мотиви, в които да обсъди доказателствата по делото, доводите и съображенията на страните, въззивното решение противоречи на р. по гр.д. №520/12 г.на четвърто г.о.

В контекста на осн. по чл.280, ал.1,т.3 ГПК поставя въпроса: Наличието на предвидените уведомления / за ремонтите/ изключват ли изцяло и безусловно отговорността на „Топлофикация София“ЕАД за обезщетение за нанесени през посочения период на клиенти вреди от некачествен ремонт, от продължителен, несъответстващ на разумен срок ремонт и други основания?

По допускане на обжалването ВКС намира следното: Въззивният съд е приел, че отговорността по чл.49 ЗЗД на ответника като възложител е обективна, гаранционно-обезпечителна и невиновна, като нейната цел е да обезщети вредите, настъпили в пряка и непосредствена причинна връзка с извършването на възложената работа, в патримониума на трето лица - ищцата.

Посочил е елементите от състава на деликта по чл. 45 ЗЗД – противоправно деяние, настъпила в пряка причинно-следствена връзка него вреда и вина, която се презумира на осн. ал.2. Приел е, че предмет на иска са действията и бездействията на работниците и служителите на ответното дружество, довели до забавено и некачествено извършване на ремонтните дейности в близост до адреса на ищцата – бл.18 и по [улица], в[жк]. Ответникът е спазил задължението си по чл.45 и чл.38, ал.4, вр. с ал.1 от ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди да уведоми клиентите за ремонта и причините за удължаването му, поради което той не дължи неустойка или друго обезщетение на клиентите. По делото не са представени доказателства от ищцата, чиято е доказателствената тежест, за извършване на ремонта в процесния период извън одобрения проект и времеви график и за причинени й в пряка причинна връзка с незаконосъобразно продължилите ремонтни действия вреди. Затова искът е отхвърлен като неоснователен.

При данните по делото ВКС намира, че следва да допусне касационно обжалване на въззивното решение в подлежащата на обжалване част на осн. чл.280, ал.1,т.1 ГПК по втория поставен въпрос, който по смисъл и насоченост / относно отговорността за неизпълнение на договорни задължения/ попада в обхвата на служебно известната на съда задължителна практика на ВКС – ТР №4/12 г. от 29.01.13 г. ОСГТК и ТР №2/17.05.18 г. ОСГК/ мотиви към т.1/, както и за проверка на допустимостта на въззивното решение, за която ВКС 2 следи и служебно – чл.280, ал.2, пр.2 ГПК.

Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Р. К., чрез адв. И., срещу въззивното решение на Апелативен съд София по гр.д.

№783/25 г. от 22.05.25 г. в частта по иска за обезщетяване на имуществени вреди на осн. чл.49 ЗЗД с цена под 5000 лв.

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд София по гр.д. №783/25 г. от 22.05.25 г. в частта по иска за обезщетяване на неимуществени вреди на осн. чл.49 ЗЗД.

Определението само в частта за оставяне на касационната жалба без разглеждане подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му пред друг състав на ВКС.

След влизането му в сила делото да се докладва за насрочване в о.з., за разглеждане на касационната жалба срещу въззивното решение в допуснатата до обжалване част / касаторката е освободена от държавна такса/.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3