Решение № 1068 от 28.11.2025, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 1068 гр. Стара Загора, 28.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Илкова при участието на секретаря Анастасия П. Балабанова като разгледа докладваното от Таня Илкова Гражданско дело № 20255530101391 по описа за 2025 година

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 26, ал.1 ЗЗД за обявяване на нищожност на Договор за паричен заем кредирект № *************, съединен в условията на евентуалност за обявяване на нищожност на клаузите предвидени в чл. 6.1. и чл. 6.2. от същия договор.

Ищецът Г. В. Т., чрез пълномощника си адв. Д. Ф., твърди в исковата си молба, че на 02.12.2022 г. сключил договор за потребителски кредит ********** със „Сити Кеш“ ООД, по силата на който получил 800 лв., за които дължал заплащане на цена, определена като фиксиран годишен лихвен процент от 40.05%. Договорено било, че кредитът ще бъде върнат на 6 вноски, както следва: 2 вноски по 26.70 лв. и 4 вноски по 216.96 лв., или обща сума за плащане от 921.24 лв.. Кредитодателят разписал в договора, че годишният процент на разходите (ГПР) бил 48.52%.

Съгласно чл. 6.1 и чл. 6.2 от договора за кредит, кредитополучателят се задължавал да предостави едно от изброените обезпечения: поръчител или банкова гаранция. Предвидено било, че обезпечението следвало да отговаря на условията, посочени в чл. 33 от Общите условия към договора.

Съобразно чл. 6.2 от процесния договор, при неизпълнение на изискването на чл. 6.1 от договора в тридневен срок от сключването му да предостави обезпечение, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 542.76 лв., която щяла да се плаща разсрочено и щяла да се кумулира към падежните вземания по погасителния план.

В изпълнение на сключения договор, кредитополучателят 1 извършил плащания в полза на „Сити Кеш“ ООД в общ размер на 803 лв.

Поради нарушение на императивните изисквания на чл. 22 от ЗПК, процесният договор за кредит не бил породил валидни права и задължения, на което основание и съобразно чл. 23 от ЗПК потребителят дължи на заемодателя възстановяване единствено на чистата стойност на кредита.

Ищецът, чрез пълномощника си, счита, че процесният договор е нищожен съгласно чл. 22 от ЗПК, поради изначалната недействителност на съществен елемент от договорното съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК договорната лихва, която не е породила валидни правни последици на основание на нейното противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД/ , на основание чл. 21 ЗПК във вр.с чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал.1, т. 9 ЗПК, и на основание на нейната неравноправност по смисъла на чл. 143 във вр. с чл. 146 от ЗЗП. Съдебната практика приемала, че при формиране размера на възнаградителната лихва, макар нормативно да не е установен императивен лимит, обективен критерий за добросъвестното й определяне може да бъде размера на законната лихва, без обаче тя да може да се приеме като максимален размер. Трайно се приемала, че противоречаща на добрите нрави била уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а за обезпечени кредити - двукратния размер на законната лихва. В тази насока: Решение № 906/30,12,2004 г. по гр. д. 1106/2003 г. на ВКС, 2 г. о.; Решение № 378/18,05,2006 г. по гр. д. 315/2005г. на ВКС, 2 г. о.; Решение № 1270/09,01,2009 г. по гр. д. 5093/2007 г. на ВКС, 2 г. о.; Определение № 901/10,07,2015 г. по гр. д. 6295/2014 г. на ВКС, 4 г. о. В настоящия случай, договорната лихва надхвърля три пъти размера на законната лихва, с което в разрез с добросъвестността кредиторът използва материалната затрудненост на кредитополучателя, за да получи престация, значително неравностойна на предоставения от него кредитен ресурс.

Извършеното договаряне създавало неравноправност съгласно чл. 143, ал.2, т.

19 от ЗЗП в правоотношението поради това, че размерът на записаната в договора възнаградителна лихва бил неточен и подвеждащ, тъй като в нея не било включено вземането невярно наречено „неустойка“. Това вземане не притежавало обезщетителна и обезпечителна функции, с което разкрива действителната си природа на цена на кредита - скрита договорна лихва - в този смисъл Решение №187 от 17.10.2022г. по в.гр.д. № 220/22г. на ОС Ловеч. С такова договаряне се заобикаляли изискванията на чл. 10, ал. 1 във вр. с чл. 11, ал.1, т.9 от ЗПК в договора за кредит да се запише ясно и прозрачно действителния размер на дълга, поради което било осъществено и основанието по чл. 21 от ЗПК. Кредиторът не бил изпълнил и изискването на чл. 11, ал.1, т. 9 от ЗПК да разпише в съдържанието на договора условията за прилагане на възнаградителната лихва. Действително ЗПК не въвежда легална дефиниция какво се разбира под "условията за прилагане" на лихвения процент по кредита. От граматическото и логическо тълкуване на този израз както в контекста на правната разпоредба на чл.11 от ЗПК, така и в контекста на нормите, съдържащи изисквания по чл.10 ал.1, чл.11, ал.1 т.7 -12 и ал.2 и 2 чл.12 ал.1 т.9, които, ако не са спазени договорът за потребителски кредит е недействителен, се налага изводът, че под "условия за прилагане" трябва да се има предвид предварително разяснени на потребителя и съответно инкорпорирани в договора предпоставки за прилагането на лихвения процент, според които да става ясно как се начислява този, казано с други обяснителни думи - процент за възнаградителна лихва: дали върху цялата сума по кредита, дали върху остатъка от главницата при отчитане на извършените погасявания от длъжника в определен срок или по някакъв друг свободно избран от страните начин и оттук дали вноските са анюитетни или са намаляващи.

Не било изпълнено и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК в договора да бъде разписан лихвения процент на ден. Договорът се явявал нищожен и като сключен при неспазване на изискванията на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК във вр. с чл. 10, ал. 1 във вр. с чл. 19, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 21 и с чл.

22 от ЗПК, разписаният в договорът ГПР бил неточен и подвеждащ, тъй като в него не бил включен разходът за допълнителна икономическа облага допълнителна цена на кредита, която кредиторът неточно и заблуждаващо потребителя нарекъл „неустойка“ с цел да заобиколи изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, регламентиращо максималния размер на ГПР.

Посочването в договора на по-нисък от действителния ГПР, представлявало невярна информация и следвало да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП, което било основание тази клауза да се квалифицира като неравноправна - така решение по дело С- 453/10 на СЕС и решение от 10.06.2023г. по дело С-609/19г. на СЕС (т. 55 и т. 56). Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. В този смисъл цитират съдебна практика.

С решение от 21 март 2024г. по дело С.Р.Г. срещу „Профи Кредит България“ ЕООД, С - 714/22, СЕС дал отговор на поставения от Софийски районен съд въпрос дали следва чл. 10, пар. 2, буква „ж“ от Директива [2008/48] да се тълкува в смисъл, че неправилното посочване на [ГПР] в договор за кредит, сключен между търговец и потребител - кредитополучател, следва да се приеме за липса на посочване на [ГПР] в договора за кредит и националният съд да приложи последиците на вътрешното си право, предвидени за непосочване на [ГПР] в договор за потребителски кредит?

Според СЕС, член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница - така съображения по т. 47 - 56 и диспозитива на решението - в този смисъл и Решение № 50013 от 05.08.2024г. по т.д.

1646/2022г. на ВКС, 2 т.о., Определение № 2582/10.10.2024г. по т.д. № 653/24г.

3 на ВКС, 2 т.о., Определение № 1602/14.06.2024г. по т.д. № 1955/23г. на ВКС, 2 т.о. Определение № 898/10.04.2024г. по т.д. № 1201/23г. на ВКС, 1 т.о.

С Решение № 50013 от 05.08.2024г. по т.д. 1646/2022г. на ВКС, 2 т.о. било прието, че задължителните указания по тълкуването на Директива 2008/48, както и от цитираната в решението по дело С-714/22 предходна практика на СЕС следва, че преценката за неравноправност и поради това - за нищожност по смисъла на чл. 146, вр. чл. 143 ЗЗП на посочените ГПР и ГЛП в договор за потребителски кредит е релевантна и за преценката относно нищожността на целия договор съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК. По тези съображения на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване е даден отговор, че установената недействителност (нищожност) на съществен елемент от императивно уреденото съдържание на договора за потребителски кредит, попадащ в изброените в разпоредбата на чл. 22 ЗПК, в частност на посочените в договора ГЛП или ГПР съгласно изискванията на чл. 11, ал. 1, т.

9 и т. 10 ЗПК, се приравнява на неговата липса и поради това води до недействителност на договора за потребителски кредит. Неточното посочване на тези компоненти от задължителното съдържание на договора за потребителски кредит има същата последица, както и непосочването им.

В процесния договор за потребителски кредит, неточно и подвеждащо, кредиторът разписал ГПР в размер на 48.52%, без в него да включи скритата под формата на неустойка възнаградителна лихва.

Заблуждаващото посочване на ГПР обуславяло недействителността на клаузата, уреждаща размера му като неравноправно договорена поради прилагане от страна на кредитора на заблуждаваща търговска практика.

Липсата на правилно посочване на ГПР в договора за кредит било основание за нищожността на цялата кредитна сделка - арг. от чл. 23 от ЗПК и съобразно тълкуването, изведено в практиката на СЕС и на ВКС.

Освен това, в процесния договор, кредиторът се задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и на ГПР, с невярно посочена информация, че той бил формиран от общия разход за възнаградителна лихва. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР/ с посочване и на разхода за възнаграждението на дружеството поръчител, което от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин /чл. 10, ал.1 ЗПК/. Във величината на ГПР като глобален израз на всичко дължимо по кредита следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В този смисъл е и задължителното тълкуване на СЕС, който с Решение от 20 септември 2018 г. по дело C-448/17 и Решение от 23 януари 2025г. по дело С-677/23г. С решението по дело С-677/23г., СЕС е извел задължителното тълкувателно разяснение, че „член 10, параграф 2, буква ж) 4 от Директива 2008/48, изменена с Директива 2011/90, трябва да се тълкува в смисъл, че допусканията, използвани за изчисляването на годишния процент на разходите (ГПР), трябва да бъдат изрично посочени в договора за кредит и в това отношение не е достатъчно потребителят сам да може да ги определи чрез анализ на клаузите от договора. Доколкото непосочването в договора за кредит на тези данни може да постави под въпрос възможността потребителят да прецени обхвата на своя ангажимент, предвидената в националната правна уредба санкция, изразяваща се в отнемане от кредитора на правото му на лихви и разноски, трябва да се счита за пропорционална по смисъла на член 23 от Директива 2008/48 (вж. в този смисъл решение от 9 ноември 2016 г., Home Credit Slovakia, C-42/15, EU:C:2016:842, т. 71). От посоченото следва, че за да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Цитира се съдебна практика.