Определение № 697 от 14.07.2025, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 697 гр. Габрово, 14.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Галина Косева

Кремена Големанова като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно частно гражданско дело № 20254200500427 по описа за 2025 година

Въззивното производство е образувано по частна жалба вх.№1877/28.03.2025г., подадена от адв. Н.Д. против протоколно определение от 27.03.2025г. по гр.д. №69/2024г. на РС Севлиево, с което е оставено без уважение искането на адв. Д. за увеличаване на определеното възнаграждение за особен представител на ответника по делото.

В жалбата се твърди, че съобразно заявената от ищеца цена на исковете минималното възнаграждение изчислено съобразно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №4/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в размер на 954,85лв., а определеното от съда възнаграждение на особения представител на ответника е в размер на 480лв. Твърди се, че като особен представител на ответника адв. Д. бил извършил редица действия и счита, че делото е с фактическа и правна сложност.

Намаляването на възнаграждението на особения представител било в следствие на субективна преценка на съда, но същото било неадекватно съобразно фактическите особености на делото. Моли съда да отмени обжалваното определение, да определи възнаграждение в минималния размер съобразно Наредба №4 и да задължи ищеца да довнесе разликата

Въззивният съд намира следното :

Пред първоинстанционния съд са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК , обща цена на иска 6548,48лв.

Поради ненамиране на ответника на адреса му на същия е назначен особен представител – адв. Н.Д., на когото е определено възнаграждение в размер на 490лв., платимо от страна на ищеца.

Адв. Д. е изготвил и депозирал отговор на исковата молба. По делото са проведени две съдебни заседания, в които особения представител се е явявал.

В с.з. от 07.02.2025г. и от 27.03.2025г. адв. Д. е поискал да бъде увеличено определеното му възнаграждение, като районния съд е оставил молбата му без уважение.

Съгласно чл.47, ал.6 изр.2 ГПК възнаграждението на особения представител се определя от съда съобразно фактическата и правната сложност на делото, като размерът на възнаграждението може да бъде и под минималния за съответния вид работа съгласно чл.36, ал.2 ЗА, но не по-малко от една втора от него. От своя страна чл.36, ал.2 ЗАдв препраща към размерите определени в Наредба №1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Въведеното правило, че съдът присъжда възнаграждение в определения от Висшия адвокатски съвет размер, който е значително по-висок от приложимите размери в аналогични случаи, без възможност на съда да прецени вида, количеството и сложността на 1 извършената работа, създава изкуствени икономически бариери при защитата на правата и интересите на участниците в гражданския процес и представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на чл.101, §1 ДФЕС, в какъвто смисъл е даденото тълкуване в решението по дело C-438/22 на СЕС. (в този см. са Определение №50015/16.02.2024г. по т.д.

№1908/2022г. на Іт.о., Определение №959/05.03.2024г. по ч.гр.д.№5106/2023г. ІІІг.о., Определение №50016/26.02.2024г. по т.д.№1964/2022г. на Іт.о. и др.) По изложените съображения нормата на чл.36, ал.2 ЗА, препращаща към Наредба №1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са : видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

Предвид изложеното, съдът приема, че в настоящия случай в полза на процесуалния представител на ищеца – адв. Д. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл.47 ГПК във вр. с чл.36, ал.2 ЗАдв в размер на 480лв., каквото е определил и първоинстанционния съд.

При определяне на размера на присъденото адвокатско възнаграждение, съдът съобразява заявената цена на исковете, фактическата и правна сложност на делото, обстоятелството, броя на проведените съдебни заседания, както и извършените от особения представител процесуални действия.

Поради горното съдът счита, че правилно районният съд оставил без уважение молбата за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, като обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №180/07.02.2025г. по гр.д.№1674/2024г. по описа на РС Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2