Решение № 708 от 03.06.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 708 гр. Пловдив, 03.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефка Михова

Членове:

Николай Стоянов

Иван Йорданов при участието на секретаря Ангелинка Костадинова като разгледа докладваното от Стефка Михова Въззивно гражданско дело № 20265300500037 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от „Ай Ти Еф Груп“АД, ЕИК *******, против решение №4473 от 17.10.2025 г., постановено по гр.д. № 19398/2024 г., по описа на Районен съд-Пловдив, в частта, с която е отхвърлен предявения от жалбоподателя иск за осъждане на Р. Д. Х., ЕГН **********, да му заплати на основание чл. 23 ЗПК чистата стойност по недействителен Анекс № *********към Договор за потребителски кредит № ***********от 16.09.2024 г. за разликата над уважения размер от 2322,96 лева до пълния предявен размер от 3000 лева.

Във въззивната жалба са релевирани подробни оплаквания за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение в обжалваната част, като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Искането към въззивния съд е за неговата отмяна и постановяване на ново по същество на правния спор, с което исковата претенция да бъде уважена

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата Р. Д. Х., ЕГН **********, подаден чрез пълномощника по делото адв. Н. М. , с който се взема становище за нейната неоснователност и се настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение.

Въззивният съд е сезиран и с частна жалба от Ай Ти Еф Груп“АД, ЕИК 1

***********, против определение № 1232 на първостепенния съд от 29.01.2026 г., постановено в производство по чл.248 от ГПК, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.В частната жалба са релевирани оплаквания за неправилност на обжалваното определение, с искане към въззивния съд за неговата отмяна и уважаване на молбата по чл. 248 от ГПК.

В отговора на частната жалба насрещната страна Р. Д. Х., ЕГН ********** изразява становище за нейната неоснователност и настоява за потвърждаване на обжалваното определение като правилно и законосъобразно.

Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която има право да обжалва и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че същото е валидно и допустимо. Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде проверена правилността му по изложените във въззивната жалба доводи и при служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми, като въззивната инстанция се произнесе по правния спор между страните.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове предявени от Р. Д. Х., ЕГН ********** против „Ай Ти Еф Груп“АД, ЕИК ***********, за признаване за установено в отношенията между страните, че сключените между тях Договор за потребителски кредит № **********от 16.09.2024 г., Приложение № 1 към Анекс № ************към Договор за потребителски кредит № *************от 16.09.2024 г. са нищожни на основание чл. 26, ал.1, пр. 1 –во във вр. с чл. 22 във вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК, както и с насрещен иск предявен от „Ай Ти Еф Груп“АД, ЕИК *************против Р.

Д. Х., ЕГН ********** за връщане по реда на чл.23 от ЗПК на чистата стойност по недействителен Анекс № ***********към Договор за потребителски кредит № ***********от 16.09.2024 г. в размер от 3000 лева.

С обжалваното решение съдът е приел, че сключените между страните Договор за потребителски кредит № *********от 16.09.2024 г., Приложение № 1 към Анекс № ***********към Договор за потребителски кредит № *******от 16.09.2024 г. са нищожни на основание чл. 26, ал.1, пр. 1 –во във вр. с чл. 22 във вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК, поради което е уважил предявените от Р. Х. искове. Като последица от недействителността на договора и анексите към него, районният съд е уважил частично предявения от търговското дружество насрещен иск за връщане на чистата стойност в размер от 2322,96 лева и отхвърли исковата претенция до пълния заявен размер от 3000 лева, по 2 съображения за недоказаност на твърденията на ищеца по насрещния иск за това кредитополучателката да е получила заем в този размер.

Пред въззивната инстация спорът е висящ само относно претенцията на търговското дружество- жалбоподател за сумата от 677,04 лева – разликата над уважения размер от 2322,96 лева до претендирания размер от 3000 лева, съставляваща чистата стойност по недействителен Анекс № *******към Договор за потребителски кредит № *********от 16.09.2024 г.по сключения между страните Договор за потребителски кредит № **********/22.07.2021г.

На основание чл. 297 от ГПК влязлото в сила решение е задължително за всички съдилища.

Ето защо, фактически констатации и правни изводи на първоинстанционния съд досежно недействителността на сключените между страните Договор за потребителски кредит № ********от 16.09.2024 г., Приложение № 1 към Анекс № ***********към Договор за потребителски кредит № **********от 16.09.2024 г. са задължителни за настоящия състав на съда и не могат да бъдат преразглеждани.

Последиците от недействителността на договора за потребителски кредит са уредени в чл. 23 ЗПК, предвиждащ, че потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и на лихва или други разходи по кредита. Това е специална императивна законова норма, която е приложима при потребителски кредити с оглед особената защита на потребителите като икономически по-слабата страна в правоотношението.

При това положение за Р. Х., като кредитополучател, е възникнало задължението да върне на търговското дружество само действително получената главница по договора за кредит.

В процесното споразумение е отразено, че чистата стойност на предоставения финансов ресурс възлиза на 3000 лв., което именно се явява и релевантната стойност за главница, която кредитополучателят дължи на кредитодателя при недействителност на договора. В срока за отговор по чл.

131 от ГПК Р. Х. не е оспорила факта на реалното получаване на сумата от 3000 лева. В проведеното по делото открито съдебно заседание на 25.06.2025г. районният съд е отделил като безспорно обстоятелството по делото, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № ********/16.09.2024 г. и Анекс № *********към договор за потребителски кредит № ************/16.09.2024 г., както и предоставянето и усвояването от кредитополучателя на заем в размер на 3000 лв. по Анекс № 713877.

Въпреки това, при постановяване на решението си, районният съд е приел, че предявеният от търговското дружество иск по чл.23 от ЗПК е доказан само до размера на 2322,96 лева, тъй като кредитополучателят не бил представил писмени доказателства за получаването на останалата част от сумата до пълния размер от 3000 лева.

Тази правна конструкция на първостепенния съд е изцяло погрешна и съставлява съществено нарушение на процесуалните правила.

Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, всяка страна е длъжна 3 да докаже фактите, на които основава своите искания или възражения. Когато обаче определен факт е отделен от съда като безспорен по реда на чл. 146, ал.

1, т. 5 от ГПК въз основа на съвпадащите изявления или липсата на оспорване от страните, този факт се изключва от предмета на доказване. За него ищецът не дължи ангажиране на доказателствени средства.

Като е изискал доказателства за факт, който самият съд е обявил за безспорен, първоинстанционният съд е нарушил принципа на предвидимост и правото на справедлив процес. Щом получаването на сумата от 3000 лева не е оспорено от насрещната страна и е прието за безспорно, а по делото липсват доказателства или възражения за нейното връщане (което е в тежест на длъжника), искът е следвало да бъде уважен в неговия пълен предявен размер.

Следователно обжалваното решение следва да се отмени като неправилно и се постанови ново решение от въззивния съд, с което предявеният иск от търговското дружество иск са осъждане на Р. Х. да му върна платената без основание по недействителния договор за кредит сума в размер от 677,04 лева/346,17 евро , следва да се уважи като основателен и доказан.

Настоящият съдебен състав намира, че подадената от „Ай Ти Еф Груп“АД, ЕИК **********, частна жалба против определение №1232 от 29.01.2026г., постановено по реда на чл.248,ал.1 от ГПК, с което съдът е отказал да измени решението си в частта за разноските за неоснователна.С обжалваното решение първоинстанционния съд е присъдил разноски в полза на ищцата Р. Х. за заплатено адвокатско възнаграждение по предявения от нея и уважен изцяло главен иск в размер от 935 лева.Въззивният съд намира възражението на търговското дружество за прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение за неоснователно.

При определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение следва да се съобрази постановеното на 25.01.2024г. решение на СЕС по дело С-438/22г., имащо задължителен за всички съдилища, на основание чл. 633 ГПК характер, предвид което размерите на адвокатските възнаграждения в НМРАВ могат да служат единствено като ориентир при определяне на възнагражденията, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

В процесния случай заплатения от Р. Х. и присъден от първоинстанционния съд размер на адвокатското възнаграждение от 935 лева съответства на вида и цената на предявения по делото иск , отговаря на критериите за разумност и пропорционалност, като намира баланса между правото на адвоката да получи възнаграждение, съответстващо на положения труд, и интереса на насрещната страна адвокатското възнаграждение да не е прекомерно и несъразмерно на фактическата и правна сложност на делото.

В аспекта на така изложеното се налага извод, че договореният , заплатен от ищцата и присъден от съда размер на адвокатското

4 възнаграждение не е прекомерен, същият е справедлив и съответства на материалния интерес по делото, изхода по спора, както и на вида и количеството на извършената работа и на фактическата и правна сложност на делото,поради което частната жалбата е неоснователна, а обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

При този изход на правния спор пред въззивната инстанция въззиваемата следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски в размер от 826 лева/422,33 евро.

Мотивиран от изложените съображения , Пловдивският окръжен съд:

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение №4473 от 17.10.2025 г., постановено по гр.д. № 19398/2024 г., по описа на Районен съд-Пловдив, в частта, с която е отхвърлен предявения от „Ай Ти Еф Груп“АД, ЕИК *********иск за осъждане на Р. Д.

Х., ЕГН **********, да му заплати на основание чл. 23 ЗПК чистата стойност по недействителен Анекс № *******към Договор за потребителски кредит № ***********от 16.09.2024 г. за разликата над уважения размер от 2322,96 лева до пълния предявен размер от 3000 лева, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Р. Д. Х., ЕГН ********** да заплати на „Ай Ти Еф Груп“АД, ЕИК ***********, сумата от 677,04 лева/346,17 евро- разликата над уважения размер от 2322,96 лева до пълния предявен размер от 3000 лева, представляваща чистата стойност по недействителен Анекс № *******към Договор за потребителски кредит № **********от 16.09.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаването на насрещната исковата молба в съда18.12.2024г. до окончателното изплащане.