Определение № 910 от 30.03.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 910 гр. София, 30.03.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно частно гражданско дело № 20231000500789 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от 8.11.2022 г., подадената по пощата на 7.11.2022 г., на ответника С. Р. П. срещу разпореждането от 10.10.2022 г. по гр. д. № 1655/2020 г. на Софийския градски съд, І-21 състав, с което не е открито производство за възстановяване на срок за изпълнение на указания, дадени с определение от 20.07.2020 г. за оставяне без движение на исковата молба за предявяване на насрещен иск.

В жалбата се твърди се, че съдът неправилно е приел молбата за възстановяване на срок за недопустима. Твърди се, че първоначалният ищец Р. П. не бил редовно уведомен за указанията по определението от 20.07.2020 г., а дори и да е бил уведомен не е имал фактическа възможност за изпълнение в срок до 18.09.2020 г. или да поиска продължаване на срока или правна помощ, предвид настъпило непредвидено и непреодолимо обстоятелство – внезапно настъпила криза, причинена от онкологично заболяване, вследствие на което починал на 4.10.2020 г. Сочи се, че поради това жалбоподателят като наследник на първоначалния ответник поискал възстановяване на пропуснатия срок за изпълнение на указанията. Твърди се, че неправилно СГС е приел, че искането му е недопустимо, тъй като насрещната искова молба е върната с влязъл в сила съдебен акт.

Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт.

Ищецът „Българска строително-инвестиционна компания“ ЕООД, редовно уведомен, не взема становище по частната жалба.

Софийският апелативен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по частната жалба, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Българска строително-инвестиционна компания“ 1

ЕООД с искова молба от 7.02.2020 г., с която срещу Р. С. П. са били предявени осъдителни искове за заплащане на: 1) сумата 50 000 лв., представляваща заплатена от ищеца гаранция по т. 1.9 от предварителен договор от 25.02.2019 г.; 2) сумата 32 000 лв., представляваща заплатена сума за изготвяне на технически проект; 3) сумата 50 000 лв., дължима по т. 5.4. от същия договор; 4) сумата 40 000 евро, представляваща неустойка по т. 5.7. от договора. В исковата молба се твърди, че с посочения предварителен договор от 25.02.2019 г. ответникът се задължил да учреди в полза на ищеца право на строеж върху притежавания от него поземлен имот срещу насрещно задължение на ищеца да построи жилищна сграда и да предостави в обезщетение на ответника определени обекти от нея. Впоследствие се установило, че ищецът бил сключил по-ранен сходен предварителен договор от 21.05.2018 г. с друга строителна фирма – „Кем Инвест“ ЕООД, по повод на който на 18.04.2019 г. била вписана възбрана върху имота, допусната по гр. д. № 4763/2019 г. на СГС. С това било нарушено задължението на ответника по т. 3.3 от договора, а поради наложената възбрана не бил сключен и окончателния договор в уговорения срок до 6.12.2019 г. Поради това ищецът прекратил предварителния договор на осн. т. 5.1 от същия и имал право на възстановяване на платените суми и на уговорената неустойка.

Препис от исковата молба е бил връчен лично на ответника Р. П. на 8.06.2020 г. на адреса, посочен в исковата молба – гр. ***, ул. „***“ № ***, ет. ***, ап. ***. На 9.07.2020 г. ответникът е подал писмен отговор, както и насрещна искова молба. В насрещната искова молба ответникът е поискал ищецът да бъде осъден да му заплати следните суми за неизпълнението на същия договор:

1) сумата 26 000 лв., представляваща част от сумата 50 000 лв., представляваща неустойка по т. 5.5 от договора; 2) сумата 13 000 евро, представляваща част от сумата 50 000 евро, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от едностранното прекратяване на договора от ищеца; 3) сумата 25 000 лв., представляваща част от сумата 60 000 лв., представляваща обезщетение на имуществени вреди от незаплащане на изготвен работен проект по договор от 25.02.2019 г.

С определение от 20.07.2020 г. СГС е оставил без движение насрещната искова молба и е указал на ответника в 1-седмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса в размер на 3 057,03 лв. Препис от определението е изпратен на ответника със съобщение от 21.07.2020 г. на същия адрес. Същото е върнато в цялост с отбелязване от връчителя, че при посещения на няколко посочени дати /24.07.2020 г., 1.08.2020 г. и 8.09.2020 г./ лицето не е открито на адреса, а при позвъняване на телефона лицето съобщило, че се намира на работа в провинцията и не може да получи книжата. С разпореждане от 11.09.2020 г. съдът е приел съобщението за връчено на осн. чл. 41, ал. 2 ГПК.

С определение от 25.09.2020 г. е върната насрещната искова молба на осн. чл. 129, ал. 2 ГПК поради неизпълнение на указанията по определението от 20.07.2020 г. Препис от същото е изпратен на ответника със съобщение от 25.09.2020 г., което е върнато в цялост с отбелязване от 12.10.2020 г., че лицето е починало по сведение на съпругата му.

С определение от 12.10.2020 г. съдът е спрял производството на осн. чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК, а с определение от 29.01.2021 г. го е възобновил и е конституирал като ответници законните наследници на първоначалния ответник – съпругата Г. В. К. и сина С. Р. П.. Постановено е на новите ответници да се връчи препис от определението от 25.09.2020 г.

С молба от 5.02.2021 г. Г. В. К. е заявила, че е направила отказ от наследството, който е вписан на 3.11.2020 г., поради което с определение от 9.02.2021 г. е заличена като страна по делото.

2

На ответника С. П. е връчен препис от определението от 25.09.2020 г. на 4.02.2021 г.

С молба от 9.02.2021 г. ответникът С. П. е поискал да бъде възстановен пропуснатия срок за обжалване на определението от 25.09.2020 г., поради това, че не са налице условията за прилагане на чл. 41, ал. 2 ГПК, а пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, свързани със здравословното състояние на първоначалния ответник. С молба от 17.02.2021 г. ответникът е уточнил, че молбата се отнася за срока относно определението от 20.07.2020 г.

С разпореждане от 22.02.2021 г. СГС е постановил, че не открива производство за възстановяване на срока за обжалване на определението от 25.09.2020 г. Приел е, че срокът не е бил пропуснат, доколкото определението не е било връчено на първоначалния ответник приживе, а не е връчено и на новоконституирания ответник.

С разпореждане от 9.03.2021 г. СГС е постановил, че не открива производство за възстановяване на срока за обжалване на определението от 20.07.2020 г., като е приел, че уточнителната молба от 17.02.2021 г. касае обжалвания акт. Разпореждането е потвърдено с определение от 17.05.2021 г. по ч.гр.д. № 1226/2021 г. на САС, което не е допуснато до касационно обжалване с определение № 117/29.03.2022 г. по ч.гр.д. № 21/2022 г. на ВКС, ІІІ г.о.

Ответникът С. П. е обжалвал определението от 25.09.2020 г. с частна жалба от 9.02.2021 г., която е оставена без уважение с влязло в сила определение от 18.07.2022 г. по ч.гр.д. № 1104/2022 г. на САС. Със същото делото е върнато на СГС за произнасяне по искането по чл. 64 ГПК относно срока за изпълнение на указанията по определението от 20.07.2020 г., което искане се съдържало в частната жалба, по която е образувано въззивното производство.

За да постанови обжалваното разпореждане от 10.10.2022 г., с което не е открито производство по възстановяване на срока за изпълнение на указанията, дадени с определението от 20.07.2020 г., съдът е приел е, че е процесуално недопустимо да се възстановява срок за изпълнение на указания за отстраняване на нередовност на исковата молба, за неизпълнението на които исковата молба е върната с влязъл в сила съдебен акт.

Определението е неправилно.

Извън правомощията на съда в производство по чл. 64 и сл. от ГПК е да открива или да не открива подобно производство, доколкото законът не предвижда изричен акт за откриване. Както всяко друго съдебно производство така и това се счита за висящо /т.е. образувано/ от момента на инициирането му от страната, което задължава съдът да се произнесе по искането – с акт по допустимост или по основателност. Ако съдът се произнесе по основателността на искането, то с акта си следва да възстанови пропуснатия срок или да остави без уважение искането. Ако съдът счете искането за недопустимо /напр. защото е просрочено или ако не е бил пропуснат срокът, чието възстановяване се иска/, то той следва да остави без разглеждане искането за възстановяване. С обжалваното разпореждане от 10.10.2022 г. съдът не се е произнесъл по същество на искането /предпоставка за което е да го разгледа в открито заседание – чл. 66, ал. 1 ГПК/, поради което въззивният съд приема, че диспозитивът „не открива производство“ следва да се разбира като „оставя без разглеждане искането“.

Изложените в мотивите на обжалваното разпореждане съображения обаче са неотносими към допустимостта на искането по чл. 64, ал. 2 ГПК, а и към основателността на същото. От разпоредбата на чл. 64, ал. 3 ГПК следва, че срокът за подаване на искането е 1-седмичен срок от съобщението за пропускането му. Съдът съобщава за пропускане на срок за изпълнение на 3 указания, дадени по повод нередовно искане за защита /искова молба, жалба и др./, едва с връчването на акта, с който искането за защита е върнато. От момента на връчване за страната възниква правото да обжалва този акт, както и да поиска възстановяване на срока за изпълнение на указанията, по повод на които е постановено връщането. Ако страната упражни и двете процесуални права, то според трайната съдебна практика първо следва да се разгледа жалбата й срещу връщането на искането за защита, доколкото в това производство ще се прецени дали срокът за изпълнение на указанията е бил пропуснат. В случай, че не е бил пропуснат, то актът за връщането ще се отмени, в който случай искането за възстановяване на срока следва да се остави без разглеждане /освен ако страната не го оттегли поради отпаднал интерес/. Ако връщането се потвърди, то това означава, че срокът за изпълнение на указанията е бил пропуснат, в който случай и според трайната съдебна практика следва да се разгледа искането за възстановяване на срока /както в случая е указано и в определението от 18.07.2022 г. по ч.гр.д. № 1104/2022 г. на САС/. Ако впоследствие това искане са уважи по същество, то правните последици на връщането на искането за защита се считат за отпаднали, тъй като се възстановява положението от преди връщането. Следователно, влизането в сила на връщането на искането за защита не само, че не е пречка за разглеждане на искането за възстановяване на срока за изпълнение на указанията, по повод на които е постановено връщането, но е и предпоставка за разглеждането му по същество, при условия, че то е подадено в срок и е процесуално редовно. В случая не е спорно, че искането по чл. 64 ГПК е подадено в срок – съдържа се в частната жалба от 9.02.2021 г., а преценката за редовността му е извън предмета на обжалваното разпореждане Ето защо оставянето му без разглеждане с горните мотиви се явява неправилно.

С оглед на изложеното частната жалба се явява основателна, поради което обжалваното разпореждане следва да се отмени.

Така мотивиран, Софийският апелативен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждането от 10.10.2022 г. по гр. д. № 1655/2020 г. на Софийския градски съд, І-21 състав, с което не е открито производство за възстановяване на срок за изпълнение на указания, дадени с определение от 20.07.2020 г. за оставяне без движение на исковата молба за предявяване на насрещен иск.

ВРЪЩА делото на СГС за разглеждане на горепосоченото искане по чл. 64 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.