Решение № 121 от 12.05.2025, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 121 гр. Враца, 12.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вероника Ант. Бозова при участието на секретаря Цветелина Ст. Цекова като разгледа докладваното от Вероника Ант. Бозова Административно наказателно дело № 20251420200140 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба от Д. П. Д., гр. В. *****, против НП №8732/28.06.2024 г., издадено от началник отдел Контрол по републиканската пътна мрежа към Дирекция Анализ на риска и оперативен контрол при АПИ, с което за нарушение по чл.139, ал.1, т.2, пр.3 ЗДвП, вр. чл.7, ал.1, т.4, б.А и чл.7, ал.1, т.3, б.Б от Наредба №11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, на основание чл.177, ал.3, т.1, пр.3 ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2000,00 лв.

В жалбата се твърди, че атакуваното НП следва да се измени, тъй като наложената санкция е несъразмерна на извършеното

Като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, Врачански районен съд приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

На 31.05.2024 г., около 12:00 часа, жалбоподателят извършвал превоз на товари със съчленено ППС с пет оси – МПС с 2 оси марка ***** с рег. №***** и полуремарке с три оси с рег. №*****. На път II-15, км.4, на отбивната площадка в посока гр. Враца - с. Борован същият бил спрян за проверка от Н.

1

А. – старши инспектор в отдел Контрол по републиканската пътна мрежа към дирекция Анализ на риска и оперативен контол при АПИ. В хода на поверката свидетелят извършил измерване с техническо средство електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС и ролетка и установил, че натоварването на задвижващата единична ос на ППС е 13.550 при максимално допустимо натоварване на оста 11.500 т съгласно чл.7, ал.1, т.4, б.А от Наредба №11/03.07.2001 г. на МРРБ. Установил също, че сумата от натоварването на ос на тройната от на полуремаркето е 29.645 при максимално допустимо натоварване на оста 24 т. съгласно чл.7, ал.1, т.3, б.Б от Наредба №11/03.07.2001 г. на МРРБ. При това приел, че е налице превишаване с 2.050 т. на задвижващата единична ос на ППС-то и 5.645 на сумата на натоварване на ос на тройната ос на полуремаркето. При това съставил на жалбоподателя АУАН, в който посочил, че е извършено нарушение по чл.139, ал.1, т.2, пр.3 ЗДвП, вр. чл.7, ал.1, т.4, б.А и чл.7, ал.1, т.3, б.Б от Наредба №11/03.07.2001 г. на МРРБ. АУАн е съставен в присъствието на жалбоподателя и му е връчен лично, като в него не са вписани възражения.

На 28.06.2024 г., въз основа на съставения АУАН, при идентично словесно описание на нарушението, на основание чл.177, ал.3, т.1, пр.3 ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лв.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства. Съдът кредитира доказателствената съвкупност в цялост, като намира, че същата безпротиворечиво установява кога и къде е извършено деянието, възприето като нарушение, кога и къде е установено, както и при какви обстоятелства е съставен АУАН. Доколкото, обаче същата не съдържа съществени противоречия по отношение на подлежащите за доказване факти, излагането на по-подробен анализ е ненеобходимо и обременяващо съдебния акт.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА следното:

Жалбата е депозирана от легитимна страна, в предвидения от законодателя преклузивен срок и срещу акт от категорията на обжалваемите, поради което се явява процесуално допустима и като такава следва да се разгледа по 2 същество.

Разглеждайки жалбата по същество, по аргумент на чл.314, ал.1 НПК, вр. чл.84 ЗАНН, независимо от посочените от жалбоподателя основания, съдът изследва правилното приложение на материалния и процесуалния закон. При тази проверка настоящата инстанция констатира, че наказателното постановление е изготвено съгласно изискванията на чл.57, ал.1 ЗАНН и в него не се установяват пороци от външна страна. НП е издадено от компетентен орган, като в него достатъчно подробно са описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението, начина на констатиране на същото, подробно и точно е описана правната му квалификация, както и кой текст от кой закон е нарушен. Описанието така както е направено по никакъв начин не накърнява правото на нарушителя да разбере срещу какво именно нарушение да организира защитата си. Правната квалификация е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение.

Изследвайки материално-правната законосъобразност на НП, съдът приема, че от събраните по делото доказателства по безспорен и категоричен начин се устанвовява, че на 31.05.2024 г., около 12:00 часа, жалбоподателят е извършвал превоз на товари със съчленено ППС с пет оси – МПС с 2 оси марка ***** с рег. №***** и полуремарке с три оси с рег. №*****, като се е движел по път II-15, км.4, когато при проверка е установено, че натоварването на задвижващата единична ос на ППС е 13.550 при максимално допустимо натоварване на оста 11.500 т съгласно чл.7, ал.1, т.4, б.А от Наредба №11/03.07.2001 г. на МРРБ, а сумата от натоварването на ос на тройната от на полуремаркето е 29.645 при максимално допустимо натоварване на оста 24 т. съгласно чл.7, ал.1, т.3, б.Б от Наредба №11/03.07.2001 г. на МРРБ. При това правилно наказващият орган е приел, че е налице превишаване с 2.050 т. на задвижващата единична ос на ППС-то и 5.645 на сумата на натоварване на ос на тройната ос на полуремаркето, при което е нарушена разпоредбата на чл.139, ал.1, т.2, пр.3 ЗДвП, съгласно която разпоредба „Движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат:с натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Нарушението е и субективно съставомерно. Жалбоподателят е бил длъжен 3 да съобрази предвидените максимални норми в чл.7, ал.1, т.3 и т.4 от Наредба №11/03.07.2001 г. на МРРБ. Въпреки това е извършвал превоз на товари, при което съдът приема, че е извършил нарушението при съзнаване на обществено опасните последици от същото.

Правилно е и приложението на чл.177, ал.3, т.1, пр.3 ЗДвП, именно съгласно която разпоредба се налага глоба от 500 до 3000 лв. на водач, който, без да спазва установения за това ред: управлява пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството. На жалбоподателят обаче е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лв., което е над средния предвиден в закона размер, като от НП и изложените в него мотиви не стават ясни причините за определяне на наказание в такъв размер. Видно е, че в мотивите е изложено твърдение, че този тип нарушение се извършва системно от водачите, като се причиняват множество катастрофи. Това твърдение обаче не може да се ползва за индивидуализация на санкцията на конкретния водач – обществената опасност на деянието е отчетена от самия законодател в параметрите 500 лв. – 3000 лв., като при определяне на конкретния размер на глобата следва да се отчетат индивидуалните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства на водача и извършеното от него. В случая не се установява водачът да има други нарушения от същия вид. Не се установяват и други отегчаващи отговорността обстоятелства. При това съдът приема, че адекватна и съответстваща на извършеното е санкция в минимално предвидения в закона размер, а именно в размер на 500 лв. Ето защо, предвид правомощията на въззивната инстанция, съдът приема, че НП следва да се измени в частта на наложената глоба, като същата се намали от 2000 лв. на 500 лв.

С оглед извода на делото, направеното от страна на жалбоподателя искане за присъждане на направените в хода на производството разноски за адвокатско възнаграждение се явява основателно. Видно е, че се претендират разноски в размер на 600 лв. Предвид фактическата и правна сложност на делото и с оглед обема на процесуалното представителство, съдът счита, че претенцията е основателна в размера й до сумата от 300 лв., като в останала част до пълния претендиран размер от 600 лв. се явява неоснователни и следва да се остави без уважение.

4

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ НП №8732/28.06.2024 г., издадено от началник отдел Контрол по републиканската пътна мрежа към Дирекция Анализ на риска и оперативен контрол при АПИ, с което за нарушение по чл.139, ал.1, т.2, пр.3 ЗДвП, вр. чл.7, ал.1, т.4, б.А и чл.7, ал.1, т.3, б.Б от Наредба №11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, на основание чл.177, ал.3, т.1, пр.3 ЗДвП, на Д. П. Д., гр. В. *****, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2000,00 лв., като НАМАЛЯВА глобата от 2000 лв. на 500 /петстотин/ лв.

ОСЪЖДА отдел Контрол по републиканската пътна мрежа към Дирекция Анализ на риска и оперативен контрол при АПИ ДА ЗАПЛАТИ на Д. П. Д., ЕГН:********** сумата от 300 /триста/ лева, представляваща направени в хода на производството разноски за адвокатско възнаграждение.

ОСТАВЯ без уважение искането на Д. П. Д. за присъждане на разноски в размер над 300 лв. до пълния предявен размер от 600 лв. като неоснователно.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр. Враца в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

Съдия при Районен съд – Враца: _______________________ 5