Решение № 446 от 16.07.2026, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 446 гр. Ямбол, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димчо Г. Димов при участието на секретаря Й. Г. П. като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело № 20262330101239 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.8 и сл. от Закона за защита от домашно насилие /ЗЗДН/.

Образувано е по молба от К. С. Я. от гр. Я с искане за издаване на заповед за защита от домашно насилие против Д. С. Д. от с. Г. И. ул. ***. С молбата се твърди, че ответника е неин ***, който на 21.06.2026 г. около 14,30 ч. в с. Г. И. е извършил спрямо молителката акт на домашно насилие, изразяващо се в отправяне на обиди и закани с думите „***“ и нанасяне на удар с юмрук в гърдите и, както и опит за душене. След като молителката успяла да го отблъсне, ответникът започнал нова атака с голям дървен кол и заплахи за убийство. Това нападение било второ срещу молителката, като първото било само вербално.

С допълнителна молба молителката уточнява, че иска защита само спрямо нея и представя декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН. По делото, с оглед фактическите твърдения на молителката, съдът е издал заповед за незабавна защита с рег. № *** г.

Ответника не е взел становище по молбата, не се явява в съдебно заседание. Ищцата също не се явява в съдебно заседание.

От фактическа страна:

За доказване на твърденията си ищцовата страна представя декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, с която декларира пред съда, че на 21.06.2026 год., изразяващо се във вербална заплаха: „***, удар с юмрук в гърдите, опит за душене и нападение с голям дървен кол, което нападение молителката успяла да отблъсне изплашена за живота си. Молителката още декларира, че и е известна наказателната отговорност по чл.313 НК за неверни данни в декларацията.

1

Видно от служебно изготвените от съда и приложени по делото справки за съдимост, страните не са осъждани.

Видно от служебно изготвените от съда и приложени по делото справки за родствени връзки ответникът е *** на молителката.

С оглед установените по делото факти и като взе предвид специалните правила в производството по ЗЗДН, както и общите приложими такива, съдът приема от правна страна следното:

Настоящият съд е родово и местно компетентен да се произнесе по подадената молба.

Молбата е допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона преклузивен срок по чл.10, ал.1 ЗЗДН, от процесуално легитимирано лице – чл.3, т.6 ЗЗДН, тъй като страните по делото са роднини по съребрена линия, във втора степен на родство, а разгледано по същество съдът намери искането на молителката за основателно, на следните съображения:

Според нормата на чл.2, ал.1 ЗЗДН за домашно насилие се счита всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка.

От своя страна в чл.3 ЗЗДН лимитивно е очертан и кръгът на субектите, чиито действия се санкционират от този закон. Така е несъмнено, че страните по делото попадат в обхвата на регулация по ЗЗДН при условията на чл.3, т.6 ЗЗДН.

След преценка събраната доказателствена съвкупност - представената Декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, която се ползва с предвидената в чл.13, ал.3 ЗЗДН формална доказателствена сила, която не бе оборена в настоящото производство. Или по друг начин казано по делото не бяха установени фактически данни оборващи декларираните с декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН факти и обстоятелства.

Неоспоримо е че декларираните от молителката обстоятелства – отправянето на обидни изрази към нея от страна на ответника „***“, отправянето на закана: „***“, съпроводено с физическа агресия към молителката, изразяващо се в удар с юмрук в областта на гърдите, душене и нападение с дървен кол, на 21.06.2026 год. в с.Г.И, обл.Я, представлява акт на физическо и психическо насилие, и покрива признаците на домашно насилие по смисъла на закона, извършено от ответника спрямо молителката.

Ето защо и при съобразяване разпоредбата на чл.13, ал.3 ЗЗДН, според която, когато няма други доказателства за конкретни факти и обстоятелства , съдът издава заповед за защита само на основание приложената декларация по чл.9, ал.3, съдът намери, че в случая са налице условията за постановяване на мерките предвидени за защита от домашно насилие с разпоредбата на чл.5, ал.1 ЗЗДН по отношение на пострадалото лице – молителката К. С.

Я..

По отношение на извършителя на домашно насилие Д. С. Д., следва да бъдат 2 наложени следните мерки: чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН – задължаване на ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие; по т.3 – забрана за извършителя да приближава пострадалото лице, жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице, на разстояние по-малко от 100 метра за срок от 12 месеца и по т.4 – забрана на извършителя да осъществява контакт с пострадалото лице под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация, за срок от 12 месеца.

Видът, условията и срокът на продължителността на мярката по чл.5, ал.1, т.3 и т.4, съдът определи като съобрази вида, характера и тежестта на извършения от ответника акт на домашно насилие и след оценка на риска – чл.15, ал.4 ЗЗДН.

Съдът като извърши оценка на риска като при задени степен на риска по методика определена в ППЗЗДН, съответно - „нисък риск“, „среден риск“ и „висок риск“, в конкретния случай съдът установи „среден риск“, т.е. налице са идентифициращи рискови фактори, които са индикации за наличие на вероятност за бъдещо насилие над пострадалото лице, с оглед агресивния профил на извършителя, но и че пострадалото лице има активни и относително сигурни ресурси за справяне с насилието.

Ето защо като съобрази характера и интензитета на извършеното от ответника насилие, начина на извършване, вероятността от бъдещо посегателство, с оглед профила на извършителя установяващ се при извършената оценка на риска, съдът намери, че така определени като вид и обем мерки са нужни и достатъчни за да изпълнят целите си, а имено защита на пострадалото лице.

В тази връзка, следва да се посочи, че мерките по чл.5, ал.1 ЗЗДН представляват не наказание за извършителя, а налагани от съда принудителни административни мерки по смисъла на чл.22 ЗАНН, които имат за цел защита на пострадалото лице чрез отнемане възможността за извършителя да извърши друг акт на насилие срещу пострадалия и мотивиране на самия извършител към неагресивно поведение към пострадалото лице и ограничаване на последиците за последното от акта на насилие.

С оглед разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗЗДН, следва да бъде приспаднат срока на действие на мерките по издадената в производството заповед за незабавна защита № *** год., като се постанови, че срока на постановените от съда мерки е 12 месеца считано от 24.06.2026 год.

На основание чл.15, ал.8 ЗЗДН на пострадалото лице следва да бъде издадена заповед за защита въз основа на настоящото решение, която на основание чл.16, ал.2 ЗЗДН да съдържа предупреждение за последиците за ответника от неизпълнението и.

По разноските:

При този изход на делото и на основание чл.11, ал.2 ЗЗДН ответника следва да бъде осъден да заплати в полза бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Ямбол дължимата държавна такса в размер на 12.78 евро.

При този изход на делото молителката има право на разноски, но такива не са 3 претендирани, а и не са представени доказателства за действително сторени такива, поради което съдът не дължи произнасяне в тази насока.

На основание изложените мотиви, Районен съд Я,

РЕШИ:

УВАЖАВА молбата на К. С. Я. с ЕГН **********, с адрес: гр.Я, ж.к.“***, с искане за издаване на заповед за защита от домашно насилие против Д. С. Д. с ЕГН **********, с адрес: с.Г. И., ул.***, и на основание чл.15, ал.8 ЗЗДН ИЗДАВА ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, като налага следните мерки за защита:

ЗАДЪЛЖАВА Д. С. Д. с ЕГН **********, с адрес: с.Г. И, ул.*** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА ОТ ИЗВЪРШВАНЕ НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ спрямо К. С. Я. с ЕГН **********, с адрес: гр.Я., ж.к.“***

ЗАБРАНЯВА на Д. С. Д. с ЕГН ********** ДА ПРИБЛИЖАВА К. С. Я. с ЕГН * * * * * * * * * * , ОБИТАВАНОТО

ОТ

НЕЯ

ЖИЛИЩЕ,

МЕСТОРАБОТА,

ПОСЕЩАВАНИТЕ ОТ НЕЯ МЕСТА ЗА СОЦИАЛНИ КОНТАКТИ И ОТДИХ НА

РАЗСТОЯНИЕ ПО-МАЛКО ОТ 100 МЕТРА - за срок от 12 /дванадесет/ месеца, считано от 24.06.2026 год.

ЗАБРАНЯВА на Д. С. Д. с ЕГН ********** ДА ОСЪЩЕСТВЯВА КОНТАКТ с К.

С. Я. с ЕГН ********** под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация – за срок от 12 /дванадесет/ месеца, считано от 24.06.2026 год.

Въз основа на решението, на основание чл.15, ал.8 и чл.16, ал.2 ЗЗДН да се издаде заповед за защита на пострадалото лице, в която на основание чл.16, ал.2 ЗЗДН да се предупреди за последиците по чл.21, ал.4 ЗЗДН Д. С. Д. с ЕГН **********, в случай на неизпълнението и.

ОСЪЖДА, на основание чл.11, ал.2 ЗЗДН, Д. С. Д. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза бюджета на съдебната власт по сметка на ЯРС сумата от 12.78 евро – държавна такса по делото.

Решението и Заповедта да се връчат на страните по делото.

КОПИЕ от Решението и Заповедта след влизането им в сила да се изпратят на РУ Я и РУ Т.

Решението подлежи на обжалване от страните в 7-дневен срок считано от 16.07.2026 год. пред Окръжен съд Я.

Обжалването не спира изпълнението на заповедта.

Съдия при Районен съд – Я: _______________________

4

5