Решение № 174 от 10.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 174 гр. София, 10.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Ивета Антонова

Георги Кацаров при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20221100510452 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба подадена от „П.М.“ЕООД срещу решение № 8627/27.07.2022г. по гр.д.№45402/2021г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 53 състав, с което е осъден да запплати на „И.“ЕООД на основание чл.75 ал.2 изр.2 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД сумите по пет договора за прехвърляне на вземане от 23.10.2014г., сключени между „И.“ЕООД и „КНМ Г.“ ЕООД, на обща стойност от 7659,22 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба в съда- 26.01.2021г., до окончателното изплащане на сумите, както и за сумата от 3772,72лв., представляваща сбора от мораторни лихви за забава, или общо за сумата от 11431,94 лв.

Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като:

-налице са влезли в сила съдебни решения, по силата на което „Енерго-Про Продажби“АД е осъдено да заплати сумите по процесните пет договора за цесия в полза на „КНМ Груп“ ЕООД т.е. налице е сила на присъдено нещо, като е недопустимо да се пререшава същия спор;

- към датата на депозиране на исковата молба, по която е образувано делото, чийто решение е предмет на въззивно обжалване е налице абсолютна процесуална пречка за допустимостта на производството по смисъла на чл.126 ал.1 от ЗЗД, доколкото са били образувани и висящи, а към настоящия момент и влязли в сила съдебни решения по искове с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК предявени от „И.“ЕООД спрямо „КНМ Груп“ ЕООД и „П.М.“ЕООД за установяване, че ищеца е носител на вземанията по процесните пет броя договори за цесия;

- договорите за цесия, въз основа на които ищецът „И.“ЕООД се легитимира като носител на процесните пет вземания са развалени от цедента - КНМ Г.“ ЕООД, поради което 1 исковете основани на договорно основание са недопустими.

Ако въззивният съд не приеме, че исковете са недопустими, въззивникът излага и съображения за неправилност и незконосъобразност на обжалваното решение. Твърди, че липсва който и да е от елементите от фактическия състав по чл. 75 ал. 2,изр. 2 ЗЗД, доколкото ответникът има собствена материално-правна легитимация за получаване на плащанията като цесионер въз основа на договори за прехвърляне на вземания от 21.10.2014г., като посочва, че съобщаването на цесията не е част от фактическият състав, прехвърлящ вземането по реда на чл.99 от ЗЗДД. Посочва, че към датата на сключване на договорите за цесия между третото лице помагач и ищеца, цедентът не е притежавал вземанията, поради което и не е могъл да се разпореди с тях. Поддържа, че всички вземания са събрани от ответника в хода на изпълнителни производства като, ищецът не е използвал способите на защита срещу изпълнението, вкл. по исков път –чл. 440, чл. 464 ГПК, като след приключване на изпълнението с влязло в сила постановление на съдебния изпълнител, последващ иск за неоснователно обогатил се взискател е недопустим, респ. неоснователен.

Поддържа и заявеното от третото лице помагач още в изпратените до ищеца покани за изпълнение и изявление за разваляне на догоора, че договорите за цесия от 23.10.2014г. между ищеца и третото лице помагач са нищожни, доколкото е налице договаряне във вреда на представлявания – цедента, както и липса на надлежно пълномощно.

По изложените доводи заявява искане за обезсилване на обжалваното решение, като постановено по недопустими искове, а в условията на евентуалност – за отмяна на решението и вместо това - постановяване на друго, с което исковете се отхвърлят като неоснователни. Претендира разноски.

Въззиваемата страна и ищец в първоинстанционното производство „И.“ЕООД в срока по чл.263 ал.1 от ГПК е депозирал отговор на въззивната жалба, в който поддържа становище за нейната неоснователност, съответно правилност и законосъобразност на изводите на първоинстанционният съд. Посочва, че с оглед вида на търдената защита – осъдителни претенции, няма основание да се твърди нито идентичност на предмета на делото с цитираните в отговора на исковата молба и въззивна жалба граждански дела пред Варненски районен съд, нито липса на правен интерес. Излага становище, че първоинстанционният съд се произнесъл при правилно установяване на фактите и правилно приложение на материалния закон – чл. 99 ал. 4 ЗЗД. Твърди, че договорите за цесия между ищеца и третото лице помагач не са били развалени, тъй като липса неизпълнение на договорно задължение от страна на ищеца, което да е посочено, за което да е даден срок за изпълнение и да е направено ясно и недвусмислено твърдение, че след неизпълнение в указания срок договора ще бъде развален, поради което и нотариалните покани на „КНМ Г.“ ЕООД не са произвели действие, а освен това именно цедента е бил неизправната страна по договорите. Счита, че не е налице и хипотезата по чл.40 от ЗЗД –по никакъв начин се се установява договаряне във вреда на представлявания, напротив – ищецът е поел задължение на зедента за заплащане дължима от него цена по договори за прехвърляне на вземания, по които той е цесионер, а относно оспорването на представителната власт на пълномощника на цедента за сключване на договорите за цесия – недопоустимо е оспорването.

Моли решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно, да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Третото лице-помагач на страната на ответника - „КНМ Г.“ ЕООД в хода на въззивното производство заявява становище за основателност на въззивната жалба, като поддържа всички доводи и възражения изложени в нея. Моли решеинето да бъде отменено и исковете отхвърлени като неоснователни.

2

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235 ал. 2 ГПК, намира следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно.

Относно допустимостта на решението и във връзка с изложените във въззивната жалба възражения за произнасяне по недопустими искове, настоящият въззивен състав установи следното:

Първоинстанционният е сезиран с иск с правно основание чл.75 ал.2 изр.2 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД.

Изпълнението на възникнали изискуеми и ликвидни задължения задължения трябва да се направи точно и добросъвестно съгласно чл. 63 ЗЗД. Изпълнението е добросъвестно и длъжникът се освобождава от отговорност, ако е изпълнил към лице, което въз основа на недвусмислени обстоятелства се явява овластено да получи изпълнението – чл. 75 ал. 2 изр.

1 ЗЗД. Нормата на чл. 75 ал. 2 ЗЗД въвежда изключение от правилото за точно изпълнение, когато длъжникът е престирал на кредитора или на друго лице, овластено съгласно чл. 75 ал.

1 ЗЗД. Добросъвестността на длъжника по смисъла на чл. 75 ал. 2 изр. 1 ЗЗД произтича от недвусмислеността на обстоятелствата за овластяване на лицето, приело изпълнението.

Преценката за недвусмисленост на обстоятелствата по изпълнението се извършва във всеки конкретен случай. Обстоятелствата се обсъждат в тяхната съвкупност и от значение е не само уговорката за място на изпълнение, но може да е от значение и дали тази уговорка е свързана с естеството на задължението; с особени характеристики на вещта, предмет на договора; със специални изисквания на кредитора; с начина на легитимация на лицето, приело изпълнението, или други факти. При изпълнение в хипотезата на чл. 75 ал. 2 изр. 1 ЗЗД възниква право на иск на истинския кредитор срещу лицето, получило изпълнението – чл. 75 ал. 2 изр. 2 ЗЗД, но длъжникът се освобождава от отговорност.

Следователно ищецът при условията на пълно и главно доказване следва да установи кумулативното наличие на следните материални предпоставки: длъжникът по процесните вземания е изпълнил /платил/ на ответника, легитимирал се пред него като кредитор по вземанията въз основа на недвусмислени обстоятелства и към същата дата ищецът е истински кредитор на процесните вземания на твърдяното основание.

По силата на договори за прехвърляне на вземания от 28.04.2014г., 08.05.2014г., 12.05.2014г.18.06.2014г.,29.07.2014г. третото лице помагч на страна на ответника - „КНМ Г.“ ЕООД придобива вземания, както следва: от П.Т.А. за сумата от 1493,37 лв., от Р. Й.Д. и за сумата от 1192,19лв.; от П.И.Й. за сумата от 1689,52лв. , от Р.Й. за сумата от 2084,07лв. и от Г.И.Г. и за сумата от 1200,07лв – всички с длъжник „Енерго-про Продажби“ЕАД с правно основание на вземания – чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД за недължимо платена сума за цена на коригирана електроенергия.

Видно от съдържанието на представените по делото – л.13-27 вкл. от делото на ВРС 3 № 927/2021г. /където е първоначално е образувано първоинстанционното дело/ договори за цесия от 23.10.2014г., сключени между третото лице помагач на страната на ответника „П.М.“ ЕООД“ - „КНМ Г.“ ЕООД, в качеството му на цедент и ищеца „И.“ ЕООД, в качеството му на цесионер относно цитираните пет вземания, са сключени в хода на висящи съдебни производства:

- по искова молба на „КНМ Г.“ ЕООД срещу длъжника „Енерго-Про Продажби“ АД осъдителен иск по чл. 55 ал. 1, пр. 1 ЗЗД, за заплащане на процесното вземане в размер на сумата 1200,07 лв., представляваща платена без основание стойност на коригирана потребена електроенергия за периода от 12.01.2011г. – 06.07.2011г. за обект с аб. № 0100322140 и клиентски № 1200023906 с титуляр Г.И.Г., за което била издадена фактура № 0084700432/30.09.2011г. за което е образувано гр.д. № 10168/2014г. по описа на Районен съд-Варна; от представения изпълнителен лист № 4619/13.06.2019г., издаден по същото дело се установява, че след като решението на съда влязло в законна сила на 08.12.2018г., в полза на „КНМ Г.“ ЕООД срещу „Енерго-Про Продажби“ АД е издаден изпълнителен лист, въз основа на който било образувано и изп.д. № 394/2019г. по описа на ЧСИ С.Д., с район на действие – ВОС;

- по искова молба на „КНМ Г.“ ЕООД срещу длъжника „Енерго-Про Продажби“ АД осъдителен иск по чл. 55 ал. 1 пр. 1 ЗЗД, за заплащане на процесното вземане в размер на сумата 1192,19 лв., представляваща платена без основание стойност на коригирана потребена електроенергия за периода от 26.11.2009г. – 23.04.2010г. за обект с аб. № 2100904011 и клиентски № 1100210309 с титуляр Р. Й.Д., за което била издадена фактура № 0073835349/11.05.2010г. за което е образувано гр.д. № 10261/2014г. по описа на Районен съдВарна; от представения изпълнителен лист № 1248/15.02.2019г., издаден по същото дело се установява, че след като решението на съда влязло в законна сила на 26.06.2018г., в полза на „КНМ Г.“ ЕООД срещу „Енерго-Про Продажби“ АД е издаден изпълнителен лист, въз основа на който било образувано и изп.д. № 519/2019г. по описа на ЧСИ С.Д., с район на действие – ВОС;

- по искова молба на „КНМ Г.“ ЕООД срещу длъжника „Енерго-Про Продажби“ АД осъдителен иск по чл. 55 ал. 1 пр. 1 ЗЗД, за заплащане на процесното вземане в размер на сумата 1689,52 лв., представляваща платена без основание стойност на коригирана потребена електроенергия за периода от 31.08.2012г. – 26.02.2013г. за обект с аб. № 0100226106 и клиентски № 11200022622 с титуляр Паскал Й.Д., за което била издадена фактура № 0096459792/12.03.2013г. за което е образувано гр.д. № 11255/2014г. по описа на Районен съд-Варна; от представения изпълнителен лист № 2862/10.04.2019г., издаден по същото дело се установява, че след като решението на съда влязло в законна сила на 04.04.2019г., в полза на „КНМ Г.“ ЕООД срещу „Енерго-Про Продажби“ АД е издаден изпълнителен лист, въз основа на който било образувано и изп.д. № 378/2019г. по описа на ЧСИ С.Д., с район на действие – ВОС;