Решение № 272 от 20.05.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 272 гр. София, 20.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГО 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове:

Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева при участието на секретаря Нели Й. Първанова като разгледа докладваното от Наталия Неделчева Касационно гражданско дело № 20248002101105 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 290 – чл. 293 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. №13407/28.07.2023г., допълнена с касационна жалба вх. №19173/08.11.2023г. и касационна жалба вх. №19245/09.11.2024г. на „Интрейд Инженеринг" АД, представлявано от управителя И. А. срещу решение №677/09.06.2023г. по гр. дело №982/2021г. по описа на ОС – Бургас. Според касатора решението е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на процесуалните правила доколкото било допуснато съществено процесуално нарушение от въззивния съд, който е отказал да извърши проверка на доказателствата и е пропуснал да разгледа заявеното от жалбоподателя искане за право на задържане. В о.с.з. се развиват допълнителни съображения, че правото на задържане е заявено своевременно с отговора на исковата молба, като е било потвърдено в открито съдебно заседание от пълномощника на страната, но въззивният съд е отказал да се произнесе относно правото на задържане, като същевременно е отказал да събере поисканите в тази връзка доказателства. Предвид изложеното се моли ВКС да отмени решението в тази част, да уважи касационната жалба на „Професионален футболен клуб Нефтохимик“ АД и съответно да върне делото на въззивната инстанция за произнасяне и за осъществяване на процесуалните действия, по които липсва произнасяне.

Чрез депозирания писмен отговор и в о.с.з., чрез пълномощника си ответникът – Община 1

Бургас оспорва касационната жалба, като моли тя да не бъде допускана до касационно обжалване, тъй като липсват основанията по чл. 280 ГПК за това. Счита, че решението не е нищожно, недопустимо, нито очевидно неправилно. Оспорва и твърдението на касатора за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения, като излага, че след обстоен анализ на всички събрани по делото доказателства, съдът е достигнал до обоснован извод за основателност на предявения от Общината иск. В о.с.з. допълва, че правилно въззивният съд не е уважил доказателствените искания за определяне стойността на направените подобрения, тъй като в първоинстанционното производство не е направено изрично възражение за заплащане на направените подобрения, а само възражение за правото на задържане.

С определение №5246/18.11.2024г., постановено по настоящето дело, касационно обжалване е допуснато на осн. чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по следния, преформулиран от съда въпрос:

„Допустими ли са, при приложението на ГПК /обн. Изв, бр. 12/1952г., в редакцията му от ДВ, бр. 53 от 30.06.2007г., в сила от 30.06.2007г., отм., бр. 59 от 20.07.2007г./ нови доказателства пред въззивния съд и след закритото /разпоредителното/ и първото по делото заседание, щом като те са от съществено значение за изхода на делото и са останали несъбрани поради несъобразяване на съда със съдебната практика относно правото на задържане в хипотеза, като настоящата, при която възражението е своевременно въведено в спорния предмет?“.

Въззивното решение №677/09.06.2023г., постановено по гр. дело №20212100500982 по описа на Окръжен съд – Бургас, за 2021г. е допуснато до касационно обжалване само в частта му, потвърждаваща решението на първоинстанционния съд, с което „Професионален футболен клуб Нефтохимик“ АД, ЕИК 102217249 е ОСЪДЕН на основание чл.108 ЗС да предаде на Община Бургас владението на собствения на ищеца недвижим имот, представляващ дворно място от 239 кв.м., ведно с построената в него четириетажна масивна сграда, с разгъната застроена площ от 471.98 кв.м., за преценка дали изводът на въззивния съд, че след като възражението на ответника за право на задържане до заплащане на стойността на направените подобрения не е прието от първоинстанционнисъд, то доказателствените искания за установяване на тяхната стойност следва да се оставят без уважение, съответства на практиката на ВКС.

Според настоящия състав на I г. о. на ВКС, когато в производството пред първоинстанционния съд възражение за право на задържане за извършени подобрения в имота, предмет на ревандикация, е въведено своевременно в спорния предмет, но не е прието за разглеждане от първоинстанционния съд и съответно не е разгледано от него, въззивният съд е длъжен да приеме така заявеното възражение за разглеждане и да се произнесе по него, ако възражението за подобрения, което правото на задържане обезпечава, бъде надлежно уточнено.

В своята практика ВКС последователно и непротиворечиво приема, че ако първоинстанционният съд незаконосъобразно е отказал да разгледа и да се произнесе по надлежно заявено пред него възражение за подобрения, това процесуално нарушение може да бъде отстранено във въззивното производство по повод на жалбата срещу решението / в 2 този см. решение №24/25.02.2022г. на ВКС по гр. дело № 2617/2021определение № 903 от 27.12.2013 г. по ч. т. д. № 3015/2013 г. на II т. о. на ВКС; определение № 105 от 19.04.2016 г. по ч. гр. д. № 1390/2016 г. на I г. о. на ВКС и др./. Дори изрично постановеният от първоинстанционния съд отказ да бъде прието за разглеждане в рамките на висящия процес възражение за подобрения и право на задържане не води до преграждане на възможността за развитие на този процес. Своевременно въведеното в процеса възражение за право на задържане за направени в имота подобрения се включва в предмета на делото /в този смисъл определение по ч. гр. д. № 1083/2008 г. на ВКС на V г. о.; определение по ч. гр. д. № 344/2009 г. на І г. о. на ВКС и определение № 224/21.03.2014 г. по ч. гр. д. № 1453/2014 г. на ВКС, ІV г. о./ и по приемането му първоинстанционният съд е длъжен да се произнесе с нарочно определение.

По съществото на правния спор Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 и чл. 293 ГПК, приема следното:

Производството е образувано по иск с правно основание чл. 108 ЗС. Ищецът Община Бургас твърди, че е собственик по силата на решение по протокол №26 от заседание на Общински съвет-гр.Бургас, проведено на 12.12.1997г. /с което капиталът на “Фина механика“ ЕООД е намален/, на недвижим имот, публична общинска собственост като отреден за задоволяване на обществени потребности от местно значение, представляващ дворно място от 239 кв.м., ведно с построената в него четириетажна масивна сграда, с разгъната застроена площ от 471.98 кв.м., представляващ имот с пл. №***, в УПИ ***, кв.***по плана на ЦГЧ на [населено място], актуван с Акт за публична общинска собственост № 989/27.10.1998г., с настоящ адрес: [улица], [населено място], съставляващо идеална част от поземлен имот с идентификатор ***, целият с площ от 2537 кв.м., ведно с изградената в същия четириетажна масивна сграда, с разгъната застроена площ от 471.98 кв.м., с идентификатор ***, с предназначение - административна, делова сграда. Счита, че същите, съобразно условията на договора за приватизация, не са преминали в патримониума на „Фина механика“ – АД, поради което това дружество не е могло валидно да се разпореди с правото на собственост в полза на „Интрейд груп“ – АД, последното – в полза на „Фина механика“ – АД, което от своя страна не е могло валидно да учреди върху тях договорна ипотека в полза на „Първа инвестиционна банка“ – АД. Ищецът претендира след като спрямо всички ответници бъде установено правото му на собственост, те да бъдат осъдени да му предадат владението върху съответните части от имотите както следва: от „Професионален футболен клуб Нефтохимик“ АД- предаване на владението на дворно място от 239 кв.м., ведно с построената в него четириетажна масивна сграда, съставляващо идеална част от поземлен имот с идентификатор ***, целият с площ от 2537 кв.м., с предназначение административна, делова сграда, състояща се от 5 самостоятелни обекта на собственост с посочени идентификатори, с предназначение за офис; от „Професионален футболен клуб Черноморец Бургас“ АД- владението на реално обособена част от същата четириетажна масивна сграда, с РЗП от 471.98 кв.м, представляваща магазин на първи етаж с площ от 46 кв.м. – СОС с идентификатор ***, с площ от 41.71 кв.м., с предназначение за 3 търговска дейност и СОС с идентификатор ***, с площ от 8.60 кв.м., с предназначение за търговска дейност; от „Хотелски комплекс Черноморец“ ЕАД- владението на втори и трети етаж от същата четириетажна масивна сграда, съставляващ самостоятелен обект с идентификатор ***, с площ от 147.81 кв.м., с предназначение за офис и самостоятелен обект с идентификатор ***, с площ от 91.29 кв.м., с предназначение за офис. Ищецът моли за отмяна на основание чл.431, ал.2 ГПК /отм./ като неверен нотариален акт за собственост на недвижим имот № 44/28.02.2002г., том 1-4, рег. № 697, дело № 37/2002г., вписан в службата по вписванията с вх. № 1134/28.02.2002г., акт 65, том 3, дело № 601, с който “Интрейд Инженеринг“ АД е признат за собственик на описания имот.

Ответниците оспорват така предявените искове.

Въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване в частта, потвърждаваща първоинстанционното решение, с което се ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците „Интрейд Инженеринг“, АД, ЕИК 102010695, „Професионален футболен клуб Нефтохимик“ АД /със старо наименование „Фина механика“ – АД/, ЕИК 102217249, „Хотелски комплекс Черноморец“ - ЕАД /със стари наименования “Професионален футболен клуб Черноморец-919“ ЕАД и “Интрейд Груп“ АД/, ЕИК 102060207, „Професионален футболен клуб Черноморец Бургас“ АД /със стари наименования “Професионален футболен клуб Черноморец Бургас-България“ АД и “Обединени спортни клубове Черноморец“ –АД/, ЕИК 119597133, всички представлявани от И. Д. А. и “Първа Инвестиционна банка“ - АД, ЕИК 831094393, че Община Бургас, Е СОБСТВЕНИК по силата на решение по протокол №26 от заседание на Общински съвет-гр.Бургас, проведено на 12.12.1997г., с което е намален капиталът на “Фина механика“ ЕООД, на недвижим имот, публична общинска собственост като отреден за задоволяване на обществени потребности от местно значение, представляващ дворно място от 239 кв.м., ведно с построената в него четириетажна масивна сграда, с разгъната застроена площ от 471.98 кв.м., представляващ имот с пл. № ***, в УПИ ***, кв.***по плана на ЦГЧ на [населено място], съставляващо идеална част от поземлен имот с идентификатор ***, целият с площ от 2537 кв.м., ведно с изградената в същия четириетажна масивна сграда, с разгъната застроена площ от 471.98 кв.м., с идентификатор ***, с предназначение - административна, делова сграда.

Във връзка с допуснатата до касационно обжалване част на въззивното решение, касаеща възражението за право на задържане, настоящият състав съобрази следното:

Първоначално производството е било образувано под №205 /2004г. по описа на Окръжен съд –Бургас по искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 97 ГПК /отм./, и други, съединени с тях, предявени от Община Бургас срещу „Фина Механика“ АД, „ОСК Черноморец“ АД, „Интрейд груп“ АД, „Интрейд инженеринг“ АД и „Първа Инвестиционна банка“ АД.

В първото, проведено по делото о.с.з. на 06.10.2004г., адв. Д. – пълномощник на ответниците „Интрейд инженеринг“ АД, „Фина механка“ АД, и „Интрейд груп“ АД след като е оспорила исковете, е направила възражение за задържане на имотите до заплащане на стойността на направените подобрения в размер на 200 000 лв. За събиране на допуснати от съда доказателства, производството по делото е отложено, като с определение, постановено в закрито заседание на 31.12.2004г. е спряно до приключване на наказателното производство 4 по следствено дело №89/2003г. по описа на ОСлС- Бургас.

След възобновяването му с определение от 02.02.2007г., производството е разделено, като по исковете по чл. 108 ЗС, установителния иск за собственост и по иска по чл. 431, ал.2 ГПК /отм./, е образувано гр. дело под нов №1279/2007г. по описа на РС – Бургас, като с разпореждане от 05.02.2008г., производството по гр. дело №1279/2007г. е насрочено за разглеждане в о.с.з. на 10.03.2008г.