Решение № 115 от 30.04.2025, Окръжен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 115 гр. ХАСКОВО, 30.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Ж.М. Д. като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Въззивно гражданско дело № 20255600500111 по описа за 2025 година

– чл.273 от ГПК.

Производството е въззивно по реда на чл.258

ВЪЗЗИВНИКЪТ - АГЕНЦИЯ „ПЪТНА

ИНФРАСТРУКТУРА” – гр.*** е останал недоволен от Решение № 238 от 06.12.2024 год., постановено по гр.д. № 680 / 2024 год. по описа на Районен съд – Свиленград, в частта, с която е осъден да заплати на Л. П. П., сума в размер на 3 768.33 лева – обезщетение за ползване на 0.761 д-ка от недвижим имот, находящ се в землището на село ***, Община ***, представляващ Поземлен имот с идентификатор *** на КККР, с номер по предходен план ***, в местността ***, за периода от 18.08.2021 год. до 19.08.2024 год., ведно със законната лихва, считано от завеждане на исковата молба в съда – 19.08.2024 год. до окончателното й изплащане, поради което го обжалва в посочената част с искане решението да бъде отменено и вместо него въззивният съд постанови друго, с което изцяло отхвърли иска. При условията на евентуалност прави искане при уважаване на иска, размерът на обезщетението да бъде определено на база средна наемна цена за земеделска земя по заключението на вещото лице.

ВЪЗЗИВАЕМАТА - Л. П. П. – оспорва въззивната жалба.

1

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по делото пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба, подадена от Л. П. П. против Агенция „Пътна инфраструктура” – гр.*** с искане за присъждане на сума от 5 100 лева - обезщетение за ползване без правно основание на 0.761 дка от собствения й недвижим имот, находящ се в землището на село ***, Община ***, представляващ Поземлен имот с идентификатор *** на КККР на селото, с обща площ от 29.957 д –ка, с начин на трайно ползване – нива в местността ***, дължимо за периода от 18.08.2021 год. до завеждане на иска - 19.08.2024 год.

С решение № 02006 от 14.04.1999 год. на

Поземлена комисия – гр.*** е възстановено правото на собственост на ищцата върху нива от 29.957 д-ка, пета категория, местност ***, имот № *** по плана за земеразделяне землището на село ***, показан на скица № *** год., в която като граница на имота е отразена и автомагистрала.

Видно от приетите като писмени доказателства писмо на Областен управител на Област *** от 17.08.2001 год., предложение по чл.36 от Закона за държавната собственост и предварителен договор с изх. № 013001 от 12.02.2002 год. е, че в открита процедура по отчуждаване на недвижим имот, във връзка с изграждане на автомагистрала „Марица”, ищцата се е разпоредила с 0.300 д-ка от описания по-горе недвижим имот в полза на държавата.

С решение № 73 от 29.03.2019 год., постановено по гр.д. № 756 / 2018 год. по описа на Районен съд – Свиленград, Агенция „Пътна инфраструктура” – гр.*** е осъдена да заплати на ищцата сумата в размер на 2 260.92 лева – обезщетение за лишаването й от ползване на 0.761 д-ка от описания по-горе имот, за времето от 21.07.2015 год. до 19.10.2018 год. Решението е влязло в законна сила на 22.04.2019 год.

От заключението на вещото лице К., представено по допуснатата при разглеждане на делото пред първоинсатнционния съд съдебно – техническа експертиза се установява, че част от имота на ищцата - 1.061 д-ка, попада зад оградата на автомагистрала „Марица“, ограничаваща сервитута й. В тази площ попадала отчуждена част от 0.300 д-ка и неотчуждена част от 761 кв.м.

От заключението на вещото лице Б., представено по допуснатата при разглеждане на делото пред първоинстанционния съд, съдебно оценителна експертиза се установява, че средната, наемна цена на заетата от ответника част от процесния имот с площ от 0.761 д-ка за периода от 20.08.2021 год. до 19.08.2024 год. възлиза на 3 292.98 лева. Наемната цена е определена като средноаритметична стойност от следните суми – 110 лева – средна наемна цена, определена за земеделска земя; 3 768.33 лева – средна наемна цена за земеделска земя с лице на автомагистрала и 6 000.60 лева – средна наемна цена за земя, върху която 2 може да се постави минимум един брой билборд, за което собственикът би получил наем от заявителя на рекламата.

При така установената фактическа обстановка, като безспорно съдът приема, че ищцата е собственик на поземлен имот № ***, в местността ***, с площ от 29.957 д-ка по плана за земеразделяне землището на село ***, Хасковска област, правото на собственост върху който й е възстановено с решение № 02006 от 14.04.1999 год. на Поземлена комисия – гр.*** по реда на ЗСПЗЗ. Като безспорно съдът приема и това, че част от описания имот с площ от 0.300 д-ка е отчужден по реда на чл.37 от Закона за държавната собственост – в редакцията към момента на извършване на акта на разпореждане – 2002 год. Безспорно е още, че върху тази част е реализирано мероприятието, за което е отчужден имота, а именно изграждане на автомагистрала „Марица”. Като безспорно съдът приема и това, че при строителството на автомагистралата е завзета и допълнителна площ от 0.761 д-ка, по отношение на която не е проведена отчуждителна процедура. В тази насока съдът цени заключението на вещото лице К., неоспорено от страните. Изхождайки от изложените по-горе фактически обстоятелства и зачитайки силата на присъдено нещо, формирана с решение № 73 от 29.03.2019 год., постановено по гр.д. № 756 / 2018 год. по описа на Районен съд – Свиленград, с което Агенция „Пътна инфраструктура” – гр.*** е осъдена да заплати на ищцата обезщетение за лишаването й от ползване на 0.761 д-ка от описания по-горе имот, за предходен период, съдът намира за основателен предявеният на основание чл.59 от ЗЗД иск, предвид наличието на елементите от фактическия му състав, свеждащи се до установено право на собственост по отношение на имот, по отношение на който собственикът е лишен от възможността да получава доходи, в резултат на извършени от друго лице действия, създаващи пречка за упражняване правото на собственост в пълния му обем, включително и неговото ползване.

При определяне размера на обезщетението съдът цени заключението на вещото лице К., определил площта на имота на ищцата, засегнат от строителството на автомагистралата, извън отчуждената част – 0.761 д-ка и заключението на вещото лице Б. определил размера на обезщетението за сума от 3 768.33 лева за исковия период от време – 18.08.2021 год. до 19.08.2024 год., на база средна пазарна наемна цена за земеделска земя с лице на автомагистрала.

Като неоснователни съдът намира изложените в жалбата доводи за това, че размерът на обезщетението следвало да бъде определен на база средна наемна цена, определена за земеделска земя, възлизащ на 110 лева, съгласно заключението на вещото лице Б., предвид обстоятелството, че при определяне на действителната пазарна наемна цена освен предназначението на имота – в случая като земеделска земя, следва да бъде отчетено и местоположението му – с лице към автомагистрала, при което наемна цена за исковия период е определена от експерта на 3 768.33 лева, която съдът намира, че следва да се приеме като действителна стойност на наемната цена, отчитайки характеристиките на имота освен като предназначение и още като местоположение. В тази връзка съдът намира за 3 неоснователни изложените в жалбата доводи за необоснованост на заключението на вещото лице по допуснатата при разглеждане на делото пред първоинстанционния съд, оценителна експертиза, предвид липсата на доказателства, които да я определят като необективна и некомпетентно дадена. Напротив, при изслушване на вещото лице от страна на процесуалния представител на ответника – въззивник в настоящото производство не са заявени оспорвания, нито искания за назначаване на допълнително или повторно заключение.

Достигайки до същите фактически и правни изводи за частична основателност на иска и уважавайки същия в посочения по-горе размер, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което по изложените по-горе съображения следва да бъде потвърдено.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 238 от

06.12.2024 год., постановено по гр.д. № 680 / 2024 год. по описа на Районен съд – Свиленград.

ОСЪЖДА

АГЕНЦИЯ

„ПЪТНА

ИНФРАСТРУКТУРА”, Булстат 000695089, със седалище и адрес на управление – гр.***, представлявана от Й.В. – председател на управителния съвет да заплати на Л. П. П., ЕГН ********** от гр.***, със съдебен адрес за призоваване – гр.*** – адвокат Т. К., сумата в размер на 300 /триста/ лева – деловодни разноски – възнаграждение за адвокат за осъществено процесуално представителство пред въззивния съд.

Решението може да се обжалва пред

Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4