Решение № 385 от 07.05.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 385 гр. Перник, 07.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Н.Н.Т.З. при участието на секретаря К.А.И. като разгледа докладваното от Н.Н.Т.З. Гражданско дело № 20231720102646 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящето производство е образувано въз основа на влязло в сила прекратително Определение № 12870/05.04.2023г., постановено по гр.д.№ 5829/2023 г., по описа на СРС, 92 състав, което от своя страна е било образувано въз основа на Определение № 20077288/31.01.2023г., постановено по гр.д.№ 8799/2021г., по описа на СРС, 80-ти състав, с което е отделен предявения насрещен иск с правно основание чл.132, ал.1 СК в отделно производство, на осн.чл.211, ал.1 вр.чл.210, ал.2 ГПК, като изрично е посочено в определението, че производството по гр.д.№ 8799/2021г. по описа на СРС ще продължи с разглеждането на първоначално предявения от ищеца иск с правно осн.чл.127, ал.2 СК и с насрещната искова претенция на ответницата с пр.осн.чл.127, ал.2 СК. Първоначалното производство е било инициирано с искова молба на Н. И. А. срещу В. Д. И. по иск с правно основание чл. 127, ал. 2 СК с искане да бъде определен на бащата режим на лични контакти с общото с ответницата му дете – Н. Н. А.. В срока за отговор на исковата молба майката В. Д. И. е предявила процесния насрещен иск за лишаване Н. И. А. от родителски права, както и иск по чл.

127, ал. 2 СК за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето Н. Н. А. на майката, при която да бъде определено и неговото местоживеене, като на бащата бъде определен режим на лични контакти с него и същият бъде осъден да му заплаща издръжка. При съобразяване на различния процесуален ред, по който подлежат на разглеждане първоначалния и един от насрещните искове съдът е разделил производството на основание чл. 211, ал. 1 във вр. чл. 210, ал. 2 ГПК.

В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че В. Д. И. и Н. И. А. живеели на съпружески начало от 2011 г. Първоначално живеели в гр. ******, впоследствие ответникът изтърпявал наказание лишаване от свобода, след освобождаването му от затвора се установили в гр. *****. Впоследствие отново изтърпявал наказание лишаване от свобода, междувременно се родило общото на страните дете Н. Н. А.. След освобождаването от затвора на ответника страните отново 1 заживеели заедно, но помежду им настъпил разрив и през януари 2019 г. окончателно се разделили. Ищцата В. Д. И., като родител и законен представител на малолетното дете Н. Н. А., предявява срещу бащата на детето Н. И. А. иск за лишаване на ответника от родителски права по отношение на малолетната им дъщеря Н. Н. А., поради трайно неполагане на грижи за детето и доколкото поведението му представлява опасност за здравето и възпитанието на детето. В исковата молба се твърди, че ответникът нямал редовни контакти с детето от раждането му и не полагал грижи за него. Затова още по време на бременността си ищцата била сама като живеела само с по-голямата си дъщеря. Докато ответникът бил в затвора ищцата му помагала като му ходела на свиждания, носела му храна и дрехи и водела детето при възможност. След излизането му от затвора /една година след раждането на детето/ ответникът припознал дъщеря си.

Въпреки това ответникът продължил да не полага грижи за детето, като не помагал и ищцата, а отношенията между родителите бързо се влошили. На следващо място се твърди, че през 2019 г. между страните избухнал скандал, в хода на който ответникът нанесъл на ищцата побой пред двете й деца. Тогава ищцата подала жалба срещу ответника, подала и молба по ЗЗДН и го напуснала, заедно с децата като се изнесла от съвместно обитаваното жилище. Известно време след това ищцата разбрала, че ответникът е посягал сексуално и на по-голямата й дъщеря, като двете подА. жалба за посегателството. В тази връзка спрямо ответника била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. След раздялата им ответникът окончателно се дезинтересирал от дъщеря си Н. – не се обаждал, не я търсил и не полагал грижи за нея. От своя страна ищцата живеела в спокойна и сигурна среда с двете деца, за които полагала адекватни грижи. Доколкото била осигурила на дъщеря си Н. дом и всичко необходимо за развитието й ищцата счита, че има по-висок родителски капацитет от ответника и има възможност и желание да се грижи за дъщеря си. Ответникът от своя страна бил криминално проявен, осъждан и лежал в затвора, безотговорен и опасен за детето и не познавал същото, нито навиците му. Поради това и ищцата счита, че именно тя следва да упражнява родителските права върху дъщеря си, докато ответникът бъде лишен от родителски права. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК от страна на ответника е постъпил писмен отговор, с който се излагат подробни доводи, че искът за лишаване от родителски права бил неоснователен. Ответникът поддържа, че твърденията в исковата молба били неверни и силно изопачени. В тази връзка оспорва да е агресивен или емоционално нестабилен, както и с поведението си да застрашава дъщеря си. Оспорва и твърденията, че не се е грижил за дъщеря си от раждането й, нито че не се е интересувал от нея. Напротив поддържа, че обича дъщеря си и е полагал грижи за нея, когато е било възможно.

Именно ищцата обаче постоянно създавала пречки за това. На следващо място ответникът признава, че действително бил в затвора, но веднага щом излязъл припознал детето. Дори докато бил в затвора ответникът изпращал пари за детето по своя брат, за да може ищцата и дъщеря му да живеят спокойно. Във времето, в което с ищцата още били заедно, а ответникът не бил в затвора поддържа, че се грижел за детето адекватно – като му приготвял храна и четял приказки. От своя страна ответникът счита, че вината за влошаване на отношенията между страните били постоянни изневери на ищцата, както и употреба на алкохол от нейна страна вкл. в присъствието на детето. Ответникът признава за скандал между страните през 2019 г., в който действително си изпуснал нервите поради изневяра на ищцата. На този скандал обаче детето не присъствало. Тогава действително ищцата се изнесла заедно с детето и родителите се разделили. От своя страна ищцата се сдобила със заповед за защита по реда на ЗЗДН и ответникът нямал възможност да вижда детето 14 месеца. Уточнява, че детето му липсвало, но не нарушавал заповедта. Независимо от това ищцата и поголямата й дъщеря го набедили в изнасилване. Поради това ответникът бил с мярка за 2 неотклонение „задържане под стража“. Доколкото станало ясно, че обвинението е „скалъпено“, ответникът бил пуснат на свобода, а досъдебното производство прекратено. Въпреки това ответникът несправедливо престоял още няколко месеца в ареста. Поради това и по вина на ищцата ответникът дълго време бил поставен в невъзможност да вижда дъщеря си – до 20.08.2020 г. Дори след това обаче ищцата се скрила от него заедно с детето, като не вдигала и никакъв телефон и не общувала с ответника. Ответникът поддържа, че търсел ищцата и детето и винаги, когато имал работа търсел начин да му преведе издръжка. Към настоящия момент ищцата отново криела адреса си в гр. Перник. Ответникът обаче искал да избегне допълнително влошаване на отношенията им и въвличане на детето в конфликта. Поради това и предявил иск да му бъдат определени мерки на лични контакти с детето. Предвид горното ответникът излага подробни доводи, че не представлява опасност за дъщеря си – напротив има желание да бъде част от живота й и да се грижи за нея, но именно ищцата не му позволявала. Поради това се иска претенцията за лишаване от родителски права да бъде оставена без уважение. При условията на евентуалност ако искът за лишаване от родителски права бъде уважен ответникът отново иска да има режим на виждане с детето и да му плаща издръжка от 200 лева. Претендира разноски.

В съдебно заседание страните поддържат изложеното и развиват допълнителни доводи, като след изслушване становищата на страните доклада е изменен, а в настоящето произовдство е предявен иск единствено с правно основание 132, ал. 1 СК и доклада е обявен за окончателен в този смисъл.

След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, настоящият състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК родителят може да бъде лишен от родителски права, когато без основателна причина трайно не полага грижи за детето и не дава издръжка. Това основание за лишаване от родителски права предполага цялостно неизпълнение на родителските задължения във формата на тежко укоримо виновно бездействие /за разлика от хипотезата по чл. 132, ал. 1, т. 1 от СК, според която основание за лишаване от родителски права са особено тежки случаи, както на провиненията на родителя, които представляват активно виновно поведение, така и особено тежки случаи, свързани с безвиновно състояние, т. е по обективни причини/, като то се състои от две предпоставки - без основателна причина трайно неполагане на грижи за детето и недаване на издръжка. Посочените предпоставки трябва да са нА.це кумулативно, като липсата на която и да е от тях води до юридическа невъзможност да бъде приложена предвидената санкционна мярка спрямо ответника.

По предявения иск правно основание чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК за лишаване от родителски права е необходимо ищцовата страна да установи в производството, че страните са родители на детето, че ответникът изцяло, трайно се е дезинтерсирал от него, че ищцата изцяло се грижи за детето и само тя му осигурява издръжка. В доказателствена тежест на ответната страна е да докаже по делото, че след раздялата с ищцата е полагал грижи и/или че е давал издръжка на детето, или че съществуват основателни причини да не е полагал грижи или да не е давал издръжка на детето си.

Съгласно чл. 132, ал. 1, т. 1 от СК Съгласно разпоредбата на чл. 132, ал. 1, т. 1 СК за лишаване на родителски права е необходимо да се установи кумулативно нА.чие на особено тежки случаи на душевна болест и/или поведение на родителя, създадена опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето и причинноследствена връзка между поведението и опасността. За да бъде квА.фициран случаят, като "особено тежък" по смисъла на чл. 132, във връзка с чл. 131, ал. 1 СК, то следва да е възникнала много висока степен на опасност, която не би могла да бъде отстранена 3 само чрез налагане на ограничителни мерки, като без значение е доколко укоримо е виновното поведение на родителя, понеже степента и формата на вината е ирелевантна.

Не е спорно между страните и от представеното удостоверение за раждане се установява, че са родители на детето Н. Н. А., родена на ** ** ****. от съвместното им съжителство на съпружески начала.

По делото е представено Решение № 149317/24.06.2019г., постановено по гр.д.

№ 4446/2019г., въз основа на което е издадена Заповед на осн.чл.15, ал.2 ЗЗДН срещу Н. И. А., както и му е забранено да доближава В. Д. на разстояние по – малко от 100 метра за срок от 14 месеца.

Представено е по делото Постановление от 27.03.2020г. по ДП № 209/2019г. по описа на 05 РУ-СДВР, пр.пр. № 2597/2019г. по описа на СРП, с което на осн. чл.243, ал.1, т.1 вр.чл.24, ал.1, т.1, пр.1-во, вр.чл.199 от НПК е ПРЕКРАТЕНО наказателното производство по ДП № 209/2019г. по описа на 05 РУ-СДВР, пр.пр. № 2597/2019г. по описа на СРП, образувано и водено за престъпление по чл.152, ал.1, т.1 и т.2 вр.чл.26, ал.1 НК.

По делото към отговора на исковата молба са представени 39 броя разписки за изпращане на парични средства от Н. И. А. на В. Д. И. за издръжка на детето Н., считано от 26.10.2019г.

По делото са приети два броя Социални доклади, изготвени от ДСП Перник и ДСП Оборище.

По делото е изслушана и приета съдебно – психологична експертиза, изготвена от вещото лице клиничен психолог М. Г., след проведено психологично изследване дава заключение, че от направения анА.зи на PSY-5 скА. на Н. може да се направи извод, че при респондентът не се маркират стойности за нА.чие на инструментална агресия, т.е. агресия която индивидите целенасочено използват в отношенията си с другите. Не се отчита нА.чието на насилствено поведение и/или антисоциални черти в характера. По отношение на скала PSYC Психотизъм ниските резултати не се интерпретират. По отношение на DlSC Слаби задръжки при респондентът стойностите са ниски, което кореспондира с поведение на респондент който е сдържан, конвенционален, устойчив на еднообразие, избягващ рисковете и притежаващ добър самоконтрол. ; NEGE Негативна емоционалност — ниските резултати по скалата не се интерпретират. По отношение на скала INTR Интроверсия при респондентът се отчита нисък резултат, т.е. лицето е социабилно, екстравертно, оптимистично, демонстрира енергичност и жизненост. По отношение на личностните особености и черти на характера, способността му да разпознава, да се справя и управлява гнева си и емоциите са описани подробно, поради което е изложена и препоръка за контакт с детето, при препоръчително започване на индивидуална работа с родителите и Детето.