Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 143 от 29.06.2026, Окръжен съд - Плевен

Съд
Окръжен съд - Плевен
Дело
Въззивно наказателно дело от частен характер 248/2026
Вид
Решение № 143
Подписан
29.06.2026
В сила
29.06.2026
Състав
ЕМИЛ СТЕФАНОВ БАНКОВ, БОРИСЛАВА ИЛИЕВА ЯКИМОВА, КРИСТИНА АНТОНОВА ЛАЛЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 147, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл. 102 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 107, ал. 5 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 13 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 14 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 313 и 314 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 313 и 314 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 319, ал. 1 и ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.320 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 320, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 34 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 143 гр. Плевен, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕМИЛ СТ. БАНКОВ

Членове:

КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА

БОРИСЛАВА ИЛ. ЯКИМОВА при участието на секретаря ЖЕНИ Н. СТОЙЧЕВА като разгледа докладваното от БОРИСЛАВА ИЛ. ЯКИМОВА Въззивно наказателно дело от частен характер № 20264400600248 по описа за 2026 година

Производство по реда на Глава „Двадесет и първа“ от НПК.

С Присъда № 7/12.02.2026 г., постановена по НЧХД № 102/2025 г. по описа на Районен съд – Червен бряг, подсъдимият И. П. М. е признат за невиновен за това, че на *** на площада в центъра на с. ***, около 18:00 ч. по време на предизборно събрание и среща с избирателите от селото, спрямо Ц.

В. Ц. с ЕГН ********** от с. ***, обл. Плевен, ***, в качеството му на кандидат за кмет, пред насъбралото се множество се обърнал към него с думите „Защо говориш глупости, като открадна казаните на селото“ и с това му приписал престъплението „кражба“ – като го оправдал по повдигнатото с тъжбата обвинение в престъпление по чл.148, ал.2, т.4 във връзка с чл. 148, ал.1, във връзка с чл. 147, ал.1 от НК.

Отхвърлен като неоснователен и недоказан е и предявеният от тъжителя Ц. В. Ц. граждански иск против подсъдимия И. П. М. в размер на 3000 лева, равностойни на 1533,88 евро, за причинените неимуществени вреди.

С присъдата тъжителят Ц. В. Ц. е осъден на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, да заплати на подсъдимия И. П. М. сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 434,60 евро.

Недоволен от присъдата тъжителят Ц. я обжалва, като в срока по чл. 320, ал. 4 от НПК е постъпило допълнително писмено изложение за аргументиране на доводите, посочени в жалбата. В жалбата и допълнителното писмено изложение по същество е посочено, че първоинстанционната присъда страда 1 от липса на мотиви, поради което е и направено искане за нейната отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. Основните оплаквания са насочени към селективното кредитиране на свидетелски показания от страна на съда и нарушаване на основните принципни положения, закрепени в НПК. В заключение е поискано от съда да признае подсъдимия за виновен, да му наложи справедливо наказание, а така също да уважи и предявения граждански иск, както и направените разноски.

Настоящото производство е второ поред пред въззивната инстанция. При предходното разглеждане на делото от друг състав на Плевенския окръжен съд, първоинстанционната присъда е отменена и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, постановил присъдата, предмет на настоящата въззивна проверка.

В съдебно заседание въззивният жалбоподател Ц. В. Ц. се явява лично и с адвокат И. А. от АК – Плевен. В хода на съдебните прения са преповторени доводите от жалбата и допълнителното писмено изложение към нея. Поискано е от съда постановяване на осъдителна присъда, алтернативно връщане на делото за ново разглеждане от първостепенния съд.

Подсъдимият И. П. М. се явява лично и с адв. Ц. А. от АК – Плевен.

Защитникът излага съображения за правилност и законосъобразност на постановения съдебен акт. Моли потвърждаване на присъдата и присъждане на разноските.

В правото си на лична защита подсъдимият И. П. М. твърди, че не е обидил никого и няма вина по случая.

В последната си дума иска от съда да потвърди оправдателната присъда.

Въззивният съд като взе предвид доказателствата по делото, изложеното в жалбата и допълнителното писмено изложение, становището на страните и след цялостна проверка на присъдата на основание чл. 313 и 314 от НПК намира следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 319, ал. 1 и ал.4 НПК, отговаря на изискванията на чл.320 НПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

За да постанови обжалваната присъда първоинстанционният съд приел за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият И. П. М., ЕГН **********, е роден на ***, с постоянен адрес в с. ***, обл Плевен, българин, с българско гражданство, със средно образование, неженен, работи, осъждан за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.

Тъжителят Ц. В. Ц. и подсъдимият И. П. М. се познавали отдавна, тъй като живеят в с. ***.

През предизборната кампания за „Местни избори 2023 г.“ тъжителят Ц. и брата на подсъдимия И. П. М. – М. М., били кандидати за кмет на с. *** от различни политически партии. М. М. освен брат на подсъдимия, е и бивш кмет на селото.

2

На *** на площада в центъра на с. ***, около 18:00 ч. се провело предизборно събрание и среща с избирателите от селото на политическата партия, чийто кандидат бил тъжителя, организирано от свидетеля А.Ц.А.. На събранието присъствали част от общинското ръководство, начело с председателя на общинската организация А. и кандидати за общински съветници. По време на изказване на тъжителя, в речта си изразил негативна оценка от свършеното от предишните кметове, което мотивирало подсъдимия да репликира тъжителя, след което събранието било закрито.

Изложената фактическа обстановка първоинстанционният съд приел за установена от показанията на свидетелите С.И.В., Н.И.М., А.Д.А. и Б.Б., Й.Б.Й., Д.Т.Р., А.И.А., М. Р. П.; от приетите писмени доказателства:

Удостоверение е за регистрация на кандидат за кмет от ОИК – Червен бряг; удостоверение за настоящ адрес на свидетел; Писмо от ОИК – Червен бряг ведно с Решение № 86-МИ/25.09.2023 г. на ОИК – Червен бряг за регистрация на кандидатска листа за кмет на с. ***, ***, ***, *** и *** за участие в изборите за общински съветници и кметове на 29.10.2023 г., протокол на ОИК – Червен бряг за избор на кмет на с. ***, числови данни от протокол на ОИК – Червен бряг за избор на кмет на с. ***, решение № 175-МИ/30.10.2023 г. на ОИК – Червен бряг; материалите съдържащи се в пр.пр. № 2771/2024 г. ведно с постановление за отказ да се образува досъдебно производство; справка за съдимост на подсъдимото лице и справка от Община Червен бряг с вх. № 4984/7.10.2025 г.

Първостепенният съд е отчел и обясненията на подсъдимия И. П. М..

Въззивният съд споделя изводите на първоинстанционния съд относно доказаността на приетата фактическа обстановка. Изпълнил е задълженията си по чл. 13 и чл. 14 от НПК и е дал отговор на обстоятелствата, подлежащи на доказване съобразно чл. 102 от НПК.

За да приеме за доказана изложената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е обсъдил и анализирал събраните и относими по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства.

Възраженията на повереника на тъжителя, че първоинстанционният съд е нарушил разпоредбата на чл. 34 от НПК – липса на мотиви за част от доказателствата, не се споделят от въззивния съд. Също несподелени са и възраженията за нарушение на разпоредбата на чл. 107, ал. 5 от НПК.

Доказателствата и доказателствените средства по настоящото дело са събрани и изготвени по предвидените ред и правила на НПК и настоящият съдебен състав не открива порок относно дейността на проверявания съд.

Първоинстанционният съд е анализирал поотделно и в съвкупност показанията на свидетелите, които условно могат да бъдат обособени в две групи – свидетели на тъжителя и свидетели на подсъдимия.

В първата група свидетели, които са и чули подсъдимият И. М. да изрича вменените му с обвинението слова, са С.И.В., Н.И.М., А.Д.А. и Б.Б..

Първостепенният съд правилно е отчел наличието на заинтересованост – пряка или косвена, у посочените свидетели и не е кредитирал с доверие изложеното от тях в разпитите им.

3

Близостта на свидетелката С.В. с тъжителя Ц. Ц. се установява както от нейните показания, така и от показанията на другите свидетели по делото.

Сам в това се е убедил и съдията от първоинстанционния съд, възприел непосредствено демонстрираната в съдебна зала близост между свидетелката В. и тъжителя Ц..

Свидетелят Н.М. е изложил пред съда неистина относно факта, че няма личен асистент. Твърденията му са оборени от приетите по делото писмени доказателства, касаещи предоставените му от Община Червен бряг социални услуги. Особената близост между свидетеля Н.М. и тъжителя Ц. Ц., а вероятно и битовата му зависимост от същия, се доказва и от показанията на другите свидетели по делото, които категорично заявяват, че Н.М. е продал дома си в с. *** и живее в дома на тъжителя Ц. Ц..

Свидетелката А.А. е разпитвана два пъти по време на съдебното следствие. От изложеното от нея първостепенният съд е направил извод, че на същата може би е оказан натиск относно показанията й, освен това и че се страхува да не бъде притеснявана в дома си по повод процесния случай.

Правилно районният съд не е приел в пълна степен изложеното от нея.

Особено внимание предизвикват показанията на свидетеля Б.Б..

Контролираният съд много правилно е отчел готовността на този свидетел да предостави „показания“ в интерес на страна, имаща подобаващо отношение към неговата персона. Напълно споделени от въззивната инстанция са направените констатации относно недопустимостта тези показания да бъдат приети с доверие от първоинстанционния съд.

Всички тези свидетелски показания не могат да предоставят в достатъчна степен убедителност, така че да опровергаят показанията на другата група свидетели.

Втората група свидетели се състои от Я.М., А. А., Р.М.М., М.М.А., Н.Ц.

И., А.И.А., Й.Б.Й., В.С.В., Г.А.Ж., Д.Т.Р., М. Р. П., М.М.В..

От показанията на свидетелите от тази група не се установява подсъдимият И. П. М. да е изрекъл вменените му с обвинението думи „Защо говориш глупости, като открадна казаните на селото?“ към тъжителя Ц.в В. Ц. и по този начин да му е приписал престъплението кражба. Част от тези свидетели са разпитани в първото поред разглеждане дело пред Районен съд – Червен бряг. Свидетелите нямат родство със страните по делото. Не се установява по никакъв начин заинтересованост у тях относно изхода на делото. Показанията на същите са логични, последователни и допринасят за разкрИ.е на обективната истина по делото.

При така установената и доказана фактическа обстановка се налага единственият възможен правен извод, приет и от първоинстанционния съд, а именно, че подсъдимият И. П. М. не е осъществил от обективна и субективна страна престъпление по чл. 148, ал.2, т.4 във връзка с чл. 148, ал.1, във връзка с чл. 147, ал.1 от НК.

На тъжителя Ц. В. Ц. следва да бъдат възложени разноските, направени във въззивното производство.

При извършената цялостна проверка на присъдата, въззивния съд не намира основание за нейната отмяна или изменение, поради което следва 4 същата да се потвърди, като правилна и законосъобразна.

По изложените съображения и на основание чл.334, т.6, във вр. с чл.338 от НПК, Плевенският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 7/12.02.2026 г., постановена по НЧХД № 102/2025 г. по описа на Районен съд – Червен бряг, като правилна и законосъобразна.

ОСЪЖДА Ц. В. Ц., ЕГН ********** от с. ***, обл. Плевен, *** ДА ЗАПЛАТИ на И. П. М., с ЕГН ********** от с. *** сторените от него разноски във въззивното производство, възлизащи на 350 (триста и петдесет) евро.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________