Решение № 228 от 20.09.2024, Районен съд - Гоце Делчев
- Съд
- Районен съд - Гоце Делчев
- Дело
- Гражданско дело 1131/2023
- Вид
- Решение № 228
- Подписан
- 20.09.2024
- В сила
- 10.10.2024
- Състав
- Крум Динев
Цитирани разпоредби
- чл. 214, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 242, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 69, ал. 1, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 127, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 142, ал. 1 · Семеен кодекс
- чл. 142, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 143 · Семеен кодекс
- чл. 143, ал. 1 · Семеен кодекс
- чл. 56, ал. 6 · Семеен кодекс
- чл. 59, ал. 3 · Семеен кодекс
- чл. 59, ал. 7 · Семеен кодекс
- чл. 59, ал. 9 · Семеен кодекс
- чл. 1 · Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 228 гр. , 20.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Крум Динев при участието на секретаря Борислава Г. Тункова като разгледа докладваното от Крум Динев Гражданско дело № 20231220101131 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 127, ал. 2 СК и е образувано по молба на Ю.
Е. Г. с ЕГН **********, с постоянен адрес с. Г..... община Гърмен, област Благоевград, със съдебен адрес: Г...действащ чрез адвокат Александър Г., срещу А. Р. И. с ЕГН: **********, с адрес с. Г.., община Гърмен, област Благоевград, с която се иска от съда му бъде възложено упражняването на родителските права по отношение родените от общото съжителство между страните по делото деца - Румен Ю.ов Г. с ЕГН ... роден на ... година, АнаМария Ю.ова Г.а с ЕГН **********, родена на 20.11.2011 г. и Вишна Ю.ова Г.а с ЕГН **********, родена на ... г. В исковата молба се навеждат твърдения, че двамата с ответницата А. И. живели заедно до 2021 г., след което се разделили, като общите им деца останали да живеят с ищеца в село Гърмен, като до този момент последният полагал грижи за тях, осигурявайки им храна, облекло и всички останали необходими неща за нормално развитие.
Майката и ответница А. И. не ги подпомагала нито финансово, нито с реалното осигуряване на облекла или ученически пособия. С петитума на молбата се поддържа още ответницата да бъде осъдена да заплаща парична издръжка по отношение на всяко едно от децата в размер на 250 лева (след изменение на претенцията по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК в съдебно заседание), 1 както и да бъде определен режим на лични отношение с нея. В представения отговор към искова молба от страна А. И., представлявана от процесуалния представител адв. Кардашева, не се оспорва, че с ищеца съжителствали в общ дом, но като причина за раздялата помежду им посочва поведение на ищеца.
Оспорва се твърдението в исковата молба, че ответницата се е дезинтересувала от отглеждането на общите им деца, напротив - същата посещавала дома, в който те пребивавали, където чистела и готвела. Прави се искане родителските права по отношение на Ана - Мария Г.а и Вишна Г.а да бъдат упражнявани от ответницата, а родителските права спрямо Румен Ю.ов Г. да бъдат предоставени на Ю. Г.. В последно проведеното открито съдебно заседание родителите са изслушани лично от съдебния състав. Ищецът поддържа изложеното в исковата молба, като посочва, че работи, но без трудов договор, жилището му било пригодено за обитаване, същият отглеждал децата в последните три години, като дори бил и техен личен придружител при престоя им в болница назад в годините, а ответницата не полагала постоянни грижи, като дори му отказвала да съдейства при издаването на лични документи на децата. А. И. от своя страна споделя пред съда, че ищецът я тормозил по време на тяхното общо съжителство, а паричните средства, които тя му предоставяла за грижите на децата, пропилявал в казина. Твърди, че в дома, в който пребивава, има условия да отглежда децата, като дори същите редовно преспивали там. Признава, че не работи никъде, но има приятел и майка, които могат да й помагат при отглеждането на децата.
Излага, че пред нея децата се оплакват от поведението на ищеца, като същите казвали, че той ги тормози и настройва срещу нея. В хода на устните състезания процесуалните представители на страните поддържат исканията и своите възражения.
Районен съд - Гоце Делчев, след преценка на относимите писмени и гласни доказателства, както и становището на изслушания социален работник и представените по делото доклади от извършени проучвания на семейнобитовата среда, в която пребивават понастоящем децата, съдът достига до следните фактически изводи:
От представените удостоверения за раждане е видно, че майка и баща на ищците по иска за издръжка Румен Ю.ов Г., Ана - Мария Ю.ова Г.а, Вишна Ю.ова Г.а са именно А. Р. И., ЕГН:.... и Ю. Е. Г., ЕГН: **********. По делото са представени декларации, видно от които Ю. Е. Г. е припознал на ... г. Румен 2
Г., Ана-Мария Г.а, Вишна Г.а, доколкото между припозналия и майката на децата не е налице сключен граждански брак. На .... г. по отношение на ищеца от страна на Районен съд- Гоце Делчев с нарочна заповед за защита по реда на Закона за защита от домашното насилите е разпоредено да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо А. Р. И., като му е забранено да приближава нейното жилище, за срок от 6 месеца. С решението, въз основа на което е издадена посочената заповед, влязло в сила като необжалвано, е прието, че насилието, осъществено от Ю. Г. се изразява в удар на плесница и отправяне на ругатни по адрес на пострадалата. В проведеното изслушване по реда на чл. 56, ал. 6 СК ищецът признава да е “ударил един шамар” на А. И..
По делото е изслушан на основание чл. 15, ал. 6 ЗЗД социалният работник К.
Ч., която е служебно запозната със случващото се с децата на страните по делото, като същата посочва, че майката А. И. направила пред нея изявление, че постигнала съгласие с ищеца децата да живеят при него, като пред работника именно децата също заявили своето желание да пребивават в дома на техния баща. Социалният работник съдействал на бащата на Румен Г., за да запише последния като ученик в училище в с. Гърмен, като първоначално майката отказала да съдейства по този въпрос с думите “щом го гледа бащата, нека той да го запише”, доколкото нейното съдействие било необходимо, тъй като към онзи момент детето все още не било припознато от ищеца. След това Румен Г. успял да запише детето си на училище в с. Гърмен.
От проведеното изследване на К. Ч. се установява още, че жилищните условия, предлагани от бащата били достатъчни - етаж от къща, с четири стаи.
По отношение на дома на майката, в своето изслушване пред съда същата посочи, че е напуснала квартирата си в с. Огняново, проучвана от социалните работници, но понастоящем се намира в дома на своите родители в кв.
“Кремиковци”, където има всички необходими условия за живот, с изключение на течаща вода.
От страна на ДСП - Гоце Делчев, Отдел “Закрила на детето” насочили родителите към посещение на психолог, предвид констатираното отчуждение у децата спрямо майка им, като консултациите със същия продължили около година.
По делото е изготвена и оценка на родителския капацитет по отношение на двамата родители от страна на Център за обществена подкрепа, от която се 3 установява, че децата посещават редовно учебни занятия и не се констатират проблеми с поведението им в училищната среда. Експертите установяват, че между майката и децата е налице нарушение в емоционалната връзка, тъй като последните отказват да я посещават, като се наблюдава, че децата са в конфликт с лоялност към техния баща, който се грижи за тях, поради което и страните били насочени към посочените по-горе консултации. По делото е изслушан още и социалният работник И. И., провел изследванията относно родителския капацитет, като същият потвърждава влошените отношения майка - деца, посочва, че действително бащата полага необходимите грижи за децата, интересува се от техния учебен процес, но и двамата родители имат капацитет да полагат грижи, поради и което са нужни необходимите усИ. за преодоляване на възникналия конфликт. Децата Румен Г. и Ана - Мария Г.а пред съдебния състав заявяват, че се чувстват добре при своя баща и искат да живеят при него постоянно.
От материалите по делото не се установява към момента на приключване на събирането на доказателства в настоящата инстанция по отношение на ищеца да е образувано досъдебно производство, в което същият да е привлечен като обвиняем (писмо с вх. 752 от 01.02.2024 г.). По делото са изслушани и гласни доказателствени средства в лицето на свидетелите П. И. и Светла И.
(брат и сестра на ответницата), върху които показания съдът няма да основе своята крайна преценка по делото, тоест не ги кредитира, тъй като между споделеното от тези свидетели и обективно установените факти по делото има съществени противоречия. Така и двамата свидетели са категорични, че майката има желание да отглежда децата си, въпреки че социалният работник, изслушан по делото, е категоричен, че именно ответницата е била тази, която в разговор й споделила, че с бащата постигнали съгласие именно той да се грижи за тях. От друга страна, св. И. твърди, че именно нейната сестра води децата на училище, а бащата не осигурява необходимото, за да бъдат те материално подготвени за училище, но в същото време обаче резултатът от социалното проучване сочи тъкмо обратното - че именно бащата е този, който ги води в клас, интересува се от техните резултати, като от страна на класния ръководител не са постъпвали сигнали и оплаквания за това, че децата не са снабдени с необходимите училищни пособия като тетрадки и други консумативи. Св. И. пък е категоричен, че Румен е в 9-ти клас в училището в с. Дебрен, макар да се доказа по делото, че през декември 2023 г.
4 той е постъпил в 8-ми клас в училище, намиращо се в с. Гърмен, а Ана Мария да е в 5-ти клас, но от приложените удостоверения се доказва, че през учебната 2023/2024 г. тя е била в 6 клас. И двамата свидетели са категорични, че ответницата е била обект на постоянен тормоз от страна на ищеца, което впоследствие довело и до раздялата им, но от приобщените материали по гр. д. № 394/2022 г. по описа на РС - Гоце Делчев твърдения за системно насилие липсват дори и от молителката А. И.. Всички тези констатации мотивират съда да приеме, че свидетелите нямат толкова преки впечатления за случващото се с техните племенници, а с показанията си целят по-скоро да представят ищеца в негативна светлина, отколкото вярно и правдиво да изложат онова, което са възприели във връзка с отглеждането на децата.
На база на така изложеното от фактическа страна, съдът счита предявените искови претенции за основателни, поради следното:
Съгласно ППВС № 1 от 12.11.1974 г. на ВС предоставянето на упражняването на родителските права, определянето на местоживеенето на децата и на мерките за личните контакти, следва да бъдат определяни конкретно, при преценка на неизчерпателно изброени в това постановление обстоятелства, а именно възпитателските качества на всеки от родителите, техният морален облик, начин, вид, продължителност, ефективност на полаганите от родителя грижи към детето, на изразената му готовност да живее с детето не само като заявление, но и като реално предприети действия за това, пола и възрастта на детето с оглед неговите нужди, изследване към кого от двамата родители в поголяма степен то е привързано и защо, разполага ли родителят с помощта на трети близки лица, на които при нужда може да разчита, включително съобразяване със социалната среда, в която предстои да живее детето, не само като финансови и материални възможности, но и като начин на живот и възпитание, обучение. Така изброените правнорелевантни критерии отнесени към процесния казус, налагат заключението на съда, че упражняването на родителските права следва да бъде предоставено в полза на Ю. Г.. В случая по делото се доказва, че и към момента на сезирането на съда децата живеят в дома на ищеца, който обзавел за целта етаж от къща, състояща се от няколко стаи, снабдени с всички комунални услуги и според проведените социални проучвания домът отговаря изцяло на нуждите на семейството. Освен това, ищецът има постоянна работа със сигурен паричен доход, който по негови думи към момента му е достатъчен, макар за целта да не е сключил трудов 5 договор със своя работодател. От изслушаните социални работници се доказва, че именно ищецът е ангажиран и с образованието на децата, той се интересува от техния напредък, а от страна на учителите не са постъпвали оплаквания относно поведението на децата по време на класните занятия, същият е направил и постъпки да запише своя голям син отново в училищна институция след известно прекъсване, за което обаче не бил подпомогнат от ответницата, което обстоятелство съдът цени изключително във вреда на последната. Съдът оценява искреното желание на ищеца, споделено по време на личното му изслушване в съдебно заседание, да се грижи за своите деца, като тези думи не са просто декларативни, най-малкото защото ищецът е припознал децата и в последните три години е полагал непрестанни грижи за тях, като както се посочи и по-горе в доказателствения анализ, съдът не дава вяра на разпитаните свидетели, които твърдят обратното - че подходът на бащата е бил формален, а грижите ги полагала основно А И.. В случая не е без значение и желанието на децата да живеят при своя баща, като е вярно, че е констатиран проблем в комуникацията им с майката, най-вероятно като резултат от синдром на родителско отчуждение, но към този момент съдът не може да пренебрегне казаното от децата, защото обратното би ги поставило в изключително стресова ситуация, като за преодоляване на този проблем съдът ще изложи мотиви по-надолу. Осен това, в практиката на ВКС - Решение № 66 от 22.04.2021 г. по гр. д. № 3214 / 2020 г.4-то гр. отделение, е прието, че съдът е длъжен да зачете и изразената и от децата категорична тяхна воля, според която те поддържат твърд и последователен възглед къде желаят да живеят, като в това решение е и цитирано делото Laylle v. Germany.
Разпечатката съдържа 25 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cafc1e62-43a8-43c1-9c75-2666c9ae2a4f