Решение № 804 от 11.06.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 804 гр. Велико Търново, 11.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ ИЛИЕВА при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №

20254110103024 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК и насрещен иск с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД.

Ищецът основава исковите си претенции на твърдения, че е страна по договор за потребителски кредит №***., по който ответникът е кредитор, а ищецът-кредитополучател.

Ищецът твърди ,че договорът за кредит е за сумата 5148,18лв., който е следвало да де върнат за срок от 60 месеца. Сочи се, че ГПР е 43,76%, а ГЛП -37,73%. Сочи се, че ищецът е следвало да заплати и застрахователна премия в размер на 2854,30лв. Ищецът счита процесния договор за кредит за недействителен, като сочи, че в договора не е посочено какви разходи се включват в ГПР. Заявява ,че застрахователната премия е следвало да бъде включена в ГПР, но това не е сторено и поради това ГПР не съответства на действително прилагания от кредитора. Според ищеца погасителния план по договора не отговаря на изискванията на чл.11 ал.1 т.11 от ЗПК, а договорът за кредит не отговаря на изискванията на чл.11 ал.1 т.12 от ЗПК. Ищецът отправя искане съдът да прогласи за недействителен договор за потребителски кредит №*** на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД вр чл.22 от ЗПК вр чл.11 ал.1 т.9,10,11 от ЗПК и чл.19 ал.4 от ЗПК. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, който оспорва иска като неоснователен. Твърди, че процесния договор не е недействителен, като съображенията си излага в отговора. Сочи, че договорът за застраховка не е бил задължителен за сключване и потребителят е можел да избира дали да го сключи. Твърди, че ищецът е заплатил сумата 2247,10лв. по процесния договор за кредит. Моли за отхвърляне на исковата претенция. Претендира разноски.

С отговора ответникът предявява насрещен иск, приет за съвместно разглеждане в настоящото производство, за осъждане на ответникът по насрещния иск/ищец по първоначалният иск/ да заплати сумата 2901,08лв., представляваща чистата стойност на кредита, невъзстановена от ищеца. Отправя искане за уважаване на насрещната искова претенция. Претендира разноски.

Ответникът по насрещния иск е депозирала отговор на насрещната искова молба, в която заявява, че съгласно чл.23 от ЗПК, когато договорът е обявен за недействителен, 1 потребителят връща само чистата стойност на кредита. Ответникът по насрещния иск счита, че сумата 2247,10лв., платена от него, следва да се приспадне от дължимата главница. Счита, че при уважаване на насрещния иск, не следва да се възлагат разноски в негова тежест, по съображения посочени в отговора на насрещния иск.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 20.10.2024г. между ищеца Й. В. С. и ответника „Ти Би Ай Банк“ЕАД е сключен договор за потребителски кредит №***, по силата на който кредитодателят предоставя на ищеца кредит в размер на 5148,18 лв., при лихвен процент 37,73% и ГПР 43,76%. Срокът на договора за кредит е 60 месеца, при погасителен план посочен в договора.

Съгласно чл.7 от договора за потребителски кредит кредитополучателят следва да заплати застархователна премия в размер на 2854,30лв., която се включва разсрочено към погасителните вноски. Размерът на погасителната вноска е 298,15лв.

По делото не е спорно, че ищецът Й. В. С. е заплатил по договора общо сумата 2247,10лв.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

По делото не е спорно и от събраните писмени доказателства се установява, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № №***., по силата на който ответното дружество е предоставило на ищеца кредит в размер на 5148,18 лв.

Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК, съответно – на кредитор, съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК, а сключеният между тях договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК.

Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Според § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя” са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на 2 прилагането на търговски клаузи и условия. Следователно, на основание чл. 19, ал. 1, вр. § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, застрахователните премии представляват общ разход по кредита за потребителя, който трябва да бъде включен в състава на ГПР, когато сключването на застрахователния договор е задължително условие за получаване на кредита или задължително условие за ползване на кредита при конкретните условия.

В случая, в чл. 19 от процесния договор за кредит е предвидена възможност кредитополучателят да сключи или да се присъедини към предлаганите от кредитора застраховки, които не са задължително условие за възникване на кредитните правоотношения. Сключването на застрахователен договор, обаче представлява конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по процесния кредит. В договора е уговорено плащане на застрахователна премия, която е разпределена заедно с главницата на погасителни вноски, като по този начин са заобиколени изискванията на чл.

19, ал. 4 от ЗПК. Размерът на главницата по договора за кредит представлява отпуснатите парични средства, предоставени за ползване на кредитополучателя, които в случая са 5148,18лв. Сумата посочена в чл. 7 от договора като условие за усвояване на кредита, обаче включва и застрахователна премия от 2854,30лв., която има характер на разход, а не на главница тъй като не са предоставени фактически за ползване на кредитополучателя.

Разходите за заплащане на тази премия са част от общите разходи по кредита и следва да се отчитат при изчисляването на ГПР като прибавянето им към останалите разходи надвишава над пет пъти размера на законната лихва. Освен това, с включването на застрахователната премия към главницата се нарушава правото на потребителя да сравни условията, предлагани от различни кредитни институции, а оттам и да вземе съответстващо на интересите му решение услугите на коя от тях да избере. По този начин кредиторът е начислявал възнаградителна лихва не само върху реално предоставената сума на длъжника, а и върху застрахователното обезщетение, което е показателно за недобросъвестното изпълнение на задължението за точно, информирано и пълно запознаване на потребителя с параметрите на договора. Посочените съображения навеждат на извод за нарушаване на изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК за определянето на ГПР по ясен и разбираем начин, на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване на взетите предвид допускания при изчисляване на ГПР и на чл. 19, ал. 4 от ЗПК за ненадвишаване на ГПР над пет пъти размера на законната лихва. Това води до недействителност на договора за кредит съгласно чл. 22 от ЗПК, като кредитополучателят следва да върне само чистата стойност на кредита, без начислените лихви, такси и застрахователна премия.

С оглед гореизложеното съдът намира иска за признаване на недействителен на основание чл.22 от ЗПК на договор за з а потребителски кредит № *** за основателен и следва да бъде уважен.

По насрещния иск.

В случая по делото не е спорно, а и от приложените писмени документи се установява, че ответникът по насрещния иск е направил плащания по договора в общ размер 2247,10лв., която сума следва да се приспадне от главницата на договора за кредит в 3 размер на 5148,18 лв. След приспадане, сумата, която остава неплатена част от главницата възлиза на 2901,08лв, която сума в евро е 1483,30 евро, поради което исковата претенция по насрещния иск се явява изцало основателна и доказана и следва да бъде уважена.

Върху главницата от 1483,30 евро следва да се присъди и законната лихва за забава, считано от подаване на насрещната искова молба/02.12.2025г/ до окончателното изплащане.

По разноските:

Ищецът по първоначалния иск е претендирал разноски и с оглед изхода на спора и разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски за държавна такса по предявения установителен иск в размер на 365,84 евро, чиято левова равностойност е 715,53лв.

От пълномощника на ищеца по първоначалния иск своевременно е поискано присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата, за оказана безплатна правна помощ на ищеца. Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие, сключен между ищеца и адвокат Д. М.-АК *** е договорено оказване на адвокатска помощ и съдействие безплатно, при условията на чл.38 от Закона за адвокатурата. С оглед изхода на делото и на основание чл.38, ал.2 от ЗА ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат Д. М.-АК *** адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА, което съдът определя в размер на 400 евро.

С оглед изхода на спора по насрещния иск, в полза на ищеца по насрещния иск следва да се присъдят направените по делото разноски за държавна такса в размер на 59,33 евро и 100 евро за юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от горните съображения, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните Й. В. С. с ЕГН **********, с настоящ адрес *** и „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, с ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление ***, че договор за потребителски кредит № *** е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК от ЗПК вр. чл.26 ал.1 от ЗЗД.

ОСЪЖДА Й. В. С. с ЕГН **********, с настоящ адрес *** да заплати на „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, с ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление ***, сумата 1483,30 евро /хиляда четиристотин осемдесет и три евро и тридесет евро цента/, чиято левова равностойност е 2901,08 лв., представляваща неплатена част от главница по договор за потребителски кредит № ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на насрещната искова молба/02.12.2025г./ до оконателното изплащане.

ОСЪЖДА „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, с ЕИК 131134023, със седалище и адрес на 4 управление *** да заплати на Й. В. С. с ЕГН **********, с настоящ адрес ***, сумата в размер на 365,84 евро /триста шестдесет и пет евро и осемдесет и четири евро цента/, представляваща направени по делото разноски за държавна такса.

ОСЪЖДА „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, с ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление *** да заплати на адв. Д. В. М. – АК ***, с адрес *** сумата в размер на 400 евро /четиристотин евро/, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство в полза на ищеца.

ОСЪЖДА Й. В. С. с ЕГН **********, с настоящ адрес *** да заплати на „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, с ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление *** направените по делото разноски по насрещния иск за държавна такса в размер на 59,33 евро/петдесет и девет евро и тридесет и три евро цента/ и 100 евро/сто евро/ за юрисконсултско възнаграждение.