Решение № 967 от 06.07.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 967 гр. Пловдив, 06.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Елена З. Калпачка при участието на секретаря Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно гражданско дело № 20235300501004 по описа за 2023 година Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на Р. А. Ч. от с.И., общ.., чрез п-к адв. Г. С. против Решение № 430/ 08.12.2022г. постановено по гр.д.№ 121/ 2022г. по описа на АРС, с което са признати за установени вземания на ПИБ АД против жалбоподателката в размер на 500 лева просрочена главница, 291,84 лв договорна лихва за периода 26.04.2018г. – 26.04.2021г., 0,83 законна лихва от 20.04.2021г. – 25.04.2021г. разноски за връчване на покана за предсрочна изискуемост, ведно със законна лихва от подаване на заявлението в съда 26.04.2021г. до пълното погасяване на задължението. Излагат се оплаквания за неправилност на постановеното решение по аналогични доводи и възражения, изложени в ОИМ , поддържа се наличието на оспорване от страна на жалбоподателката на ОУ на ПИБ в подадения отговор, били представени и действащи такива към момента на договора, които не били оспорени от ищеца, прави се довод за настъпила автоматична предсрочна изискуемост на вземанията по договора с оглед настъпил по-ранен момент на изискуемост на вземанията, а последните се явили погасени по давност поради изтичане на погасителна давност към 1 момента на подаване на заявлението. Въз основа на този довод, се намира обжалваното решение за неправилно поради неотчитане на изложените в ОИМ обстоятелства в тази насока; намира се също така изводите на съда да са в противоречие с императивни разпоредби на ЗПК/ отм./ в насока на валидността на процесния договор за ПК, както и доводи, че при отчитането им жалбоподателката ще дължи само главницата; излагат се възражения и за това, че на жалбоподателката не са били съобщени надлежно общите условия на банката като необходимост тя да ги приеме след запознаване и съгласие с тях съобразно чл.16 ЗЗД, както и не са налице доказателства към датата на сключване на договора същият да е сключен при индивидуално уговаряне с жалбоподателката. Иска се отмяна на обжалваното решение в посочената му част, отхвърляне на предявения от ПИБ АД иск , претендира се присъждане на АВ на основание чл.38 ЗА и направените разноски по делото.

Постъпил е писмен отговор от ПИБ АД, с който по подробно мотивирани съображения се оспорват доводите на жалбоподателя във ВЖ и се иска нейното отхвърляне, като се претендира присъждане на юриск.възнаграждение в размер на 100 лева.

Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените доказателства, намери следното:

Жалбата се явява подадена от надлежна страна в законния по чл.259, ал.1 ГПК срок, насочена е против валиден съдебен акт, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

Съдът е сезиран с искове по чл.422, ал.1, във връзка с чл.415, ал.1 ГПК от „Първа инвестиционна банка“ АД против жалбоподателката за признаване установеност на вземания по сключен Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка 37ЗРКО-А-1628 от 05.09.2007г. , въз основа на който на ответницата като титуляр е предоставена сумата 500 лева при условията на овърдрафт, който е бил използван изцяло от титуляра, със срок на неговото ползване до 05.09.2009г. Овърдрафтът е подновяван автоматично при условията и по реда на Общите условия / т.19.1.1/ на ищеца за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип Mastercard и Viza. Към ИМ ищецът е приложил извлечение от счетоводните книги по чл.417 т.2 ГПК. Съгласно т.13.1 и 13.1.1. от ОУ съдържанието на текста 2 относно предсрочната изискуемост се сочи, че са актуални както към момента на сключване на договора, така и към момента на подаване на заявлението по чл.417 ГПК, които ОУ са неразделна част от договора, съобразно които с писмено уведомление до титуляра ако в определен срок същият не извърши кое и да е плащане по договора и ОУ повече от 5 работни дни след датата, на която плащането е станало изискуемо, банката обявява овърдрафта за предсрочно изискуем. В настоящият случай овърдрафтът е станал изискуем на 19.12.2010г. , за което ответникът е бил поканен с покана чрез ЧСИ, връчена лично на 05.11.2020г. , а банката обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем на 20.04.2021г.

С ОИМ ответникът е оспорил предявените искове по основание и размер с възраженията, че е налице противоречие в издадената по реда на чл. 417 ГПК ЗИ и ИМ. Направено е възражение за погасяване на вземанията по давност, поради това, че падежът на всеки ползван овърдрафт е бил настъпил на 5-то число всеки месец, след което главницата става изискуема, с дължима лихва след изтичане на срок от 45 дни след съответната транзакция, поради което изискуемостта настъпила на 05.11.2010г, от която дата започва да тече петгодишният период за погасяване по давност на вземането за главницата.

Този период е изтекъл на 05.11.2015г, до който момент не са осъществявани действия, прекъсващи или спиращи изтичането на давността, а заявлението за издаване на ЗИ е подадено на 07.06.2021г. Последното погасяване от длъжника е било от 28.11.2013г, но тези спорадични плащания не прекъсват давността. Доколкото вземането за главница е погасено, погасени са и акцесорните вземания за договорна и наказателна лихви, тъй като считано от просрочието – 19.12.2010г са изминали 5 г, погасяващи вземането за главница и 3 г, погасяващи вземането за лихви. Счита се, че не се дължат претендираните суми поради изтичането на абсолютната погасителна давност - 10 години за всички вземания, която е изтекла на 05.09.2017г. В договора между страните липсва уточняване на сроковете, в които предоставения кредит следва да се погасява, а ОУ на ответника не са представени при подписване на договора за издаване на кредитна карта. Прави възражение за нищожност на договора, поради наличието на неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 т. 9 и т.10 от ЗЗП, тъй като на ответницата е наложено с договора приемането на клаузи, с които тя не е имала възможност да се запознае преди сключването на договора, както и че банката е променила 3 едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание. При подписване на договора не са били представяни ОУ, поради което и на ответника не са били предоставени условията за усвояване и погасяване на кредита. Освен това от сключване на договора банката е променяла многократно ОУ, а същите не са били писмено потвърдени от ответника. Поради това е посочено, че последните промени извършени в ОУ валидни от 17.04.2007г - променени 24.07.2007г , не са породили действие спрямо ответника и ищецът не може да се позовава на тях в отношенията си с нея. Възразено е, че в договора липсват клаузи относно условията на погасяване на кредита, падежа и изискуемостта и възможността на банката сама да променя тези условия, които клаузи имат решаващо значение за сключването на договора. Оспорено е, че представените с ИМ ОУ не са тези, действали към момента на сключването на договора.

При отхвърляне на предявените искове районният съд е отчел безспорните по делото обстоятелства, че между страните е сключен договор за издаване на кредитна карта от 05.09.2007г, по силата на който на ответника е предоставен овърдрафт в размер на 500лв, усвояван чрез издадена международна кредитна карта, че ищецът е изпълнил задължението си по договора, като е предоставил сумата от 500 лв за усвояване чрез издадена кредитна карта, което е потвърдено от неоспореното заключение на изслушаната ССчЕ .

Възражението на ответника, че ОУ не са му представени при подписване на договора, е намерено за неоснователно, поради констатацията от приложения към ИМ договор от 05.09.2007г, който не е бил оспорен от ответника, като последният е декларирал, че са му предоставени и приема ОУ на ПИБ АД/чл.11/. Неоснователно е прието и възражението, че в договора липсват клаузи относно условията на погасяване на кредита, падежа и изискуемостта, и възможността на банката сама да променя тези условия. Неоснователно е отчетено и възражението за нищожност на договора, поради наличието на неравноправни клаузи по смисъла на чл.143 т 9 и 10 от ЗЗП поради неговата неконкретизираност . Неоснователност е установена и относно възражението също за многократната промяна на ОУ, които не били писмено потвърждение от ответника, като е отчетена клаузата на чл. 40 от ОУ на ПИБ АД от 24.07.2007г, валидни към сключването на договора, в които е уредено правото на банката да променя ОУ, като уведоми за това титуляра писмено или електронно с обявление в банковите салони и на интернет страницата на 4 банката , както и че в случай че не е съгласен с приетите промени същият да има право едностранно да прекрати сключения между него и банката договор, след като погаси изцяло задълженията си към банката. В тази насока от съдът е извършил проверка на интернет страницата на ищеца , която установила, че последният е изпълнил задължението си да публикува промените в ОУ на банката. При тези констатации е мотивирано е прието, че предвиденото в чл.

13 от ОУ на ПИБ АД, валидни считано от 24.07.2007г, автоматично удължаване срока на договора за една година обвързва ответника, както и намерено, че обстоятелството, че не е преиздавана карта /в случай, че действително такава не е издавана/ не може да наведе за извод за прекратяване на договора, при липса на подадено от титуляра заявление до банката издател/ОУ/, както и погасено задължение по договора. Отчетено е също така, че не по различно е бил уреден въпросът за прекратяване на договора в последващите ОУ, приети от банката въз основа на клаузите по чл.

36.2, че ако картодържателят не желае картата да бъде подновена, респ. срокът за ползване на овърдрафта да бъде продължен, той следва да уведоми банката за това в писмена форма, не по-късно от един месец преди датата на изтичане срока на валидност на картата и да погаси изцяло дебитното салдо по картовата разплащателна сметка. , както и уреденото в клаузата по 36.3 право на картодържателя да прекрати едностранно договорните си отношения с банката с двумесечно писмено предизвестие, след като е погасил изцяло дебитното салдо по картовата разплащателна сметка. Поради липса на доказателства за подадено от ответника до банката заявление за прекратяване на договора, твърдението, че същият е прекратен считано от 05.07.2009г е обосновано като неоснователно. При тези констатации и фактически изводи съдът е намерил за установено, че между страните е възникнало валидно облигационно отношение породено от сключен договор за овърдрафт и издаване на кредитна карта от 05.07.2007г, както и че ищецът е изпълнил задължението си да предостави сумата по договорения овърдрафт, а за ответникът е възникнало задължението да заплати главницата, ведно с начислената договорна лихва. По направеното възражение за погасяване вземанията по давност е отчетено, че вземането по отношение главницата се погасява с общата 5 годишна давност/чл.110 ЗЗД/, заявлението за издаване заповед за изпълнение е подадено в съда на 26.04.2021г, или погасени са вземанията преди 26.04.2016г. Становището на ответника, че вземанията са 5 погасени по давност, тъй като падежът на всеки ползван овърдрафт настъпва на 5-то число всеки месец, като след тази дата главницата е ставала изискуема, а лихвата дължима след изтичане на срок от 45 дни след съответната транзакция, е прието за неоснователно, мотивирано с обстоятелството, че страните са уговорили предоставеният овърдрафт в размер на 500лв да бъде погасяван на вноски, не променя характера на задължението като едно цяло. Обосновано е, че падежът на задължението е крайният срок на договора, като същият в случая е прекратен, считано от 21.04.2021г. – с волеизявлението на банката, и тогава вземането е станало изискуемо, а не на 05.11.2010г, както се сочи от ответника, поради което искът е приет за основателен и доказан по отношение претендираната главница в размер на 500лв. Относно претенцията за начислени лихви, в тази част възражението за погасяването им по давност е мотивирано като основателно за период от три години назад преди подаване на заявлението за издаване на Заповед за незабавно изпълнение периода, или преди 26.04.2018г. с оглед погасяването му с кратката тригодишна давност по чл. 111 б „В“ ЗЗД, както и начислените годишни такси за 2011, 2012г. в тази част постановеното решение на ПРС не е обжалвано и е влязло в законна сила.