Решение № 65 от 23.02.2024, Районен съд - Шумен
- Съд
- Районен съд - Шумен
- Дело
- Административно наказателно дело 1801/2023
- Вид
- Решение № 65
- Подписан
- 23.02.2024
- В сила
- 20.03.2024
- Състав
- Емилиян Кирилов Ангелов
Цитирани разпоредби
- чл.27 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.36 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 53 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.5 ал.3 т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 65 гр. Шумен, 23.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Емилиян К. Ангелов при участието на секретаря В. Ст. С.а като разгледа докладваното от Емилиян К. Ангелов Административно наказателно дело № 20233630201801 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 23-0869-001375/09.08.2023год. на Началник сектор към ОДМВР, сектор Пътна Полиция - Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН, чл. 174 ал.1 т.2 от ЗДП на жалбоподателя С. Й. С. е наложено административно наказание “глоба” в размер от 1000/хиляда/ лева и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 /дванадесет/ месеца. Жалбоподателят излага, че е бил набеден, че управлява автомобила, като моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно, тъй като било постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, като за датата на съдебно заседание, редовно призован се явява лично и по същество поддържа депозираната жалба.
Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща процесуален представител в съдебно заседание, който изразява становище за неоснователност на жалбата, като, моли за постановяване на решение, с което да се потвърди обжалваното НП, като правилно и законосъобразно.
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.
Жалбата е неоснователна.
От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: С НП № 231 ***/09.08.2023год на Началник сектор към ОДМВР, сектор Пътна Полиция Шумен на жалбоподателя на основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000 лева и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца за това, че” управлява МПС, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0.8 хиляда до 1.2 на хиляда включително“, като е посочено, че по този начин виновно е нарушил чл.5 ал.3 т.1 от ЗДП. В обстоятелствената част на атакуваното наказателно постановление е посочено, че жалбоподателя С. С. на 23.07.2023г. около 07.25 часа е управлявал л.а.“Дачия Сандеро“ с рег.№Н5896 ВТ, собственост на Й.В. по ул.“Адам Мицкевич“ в Шумен в посока от ул.“Съединение“ към бул.“Славянски“, като след спиране и проверка е установено, че водачът управлява МПС след употреба на алкохол в кръвта, констатирано с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабричен № ARPM 0763, като електронния екран е отчел 1.42 промила в издишания въздух в 07.29 часа на 23.07.2023г.с проба №02374.. Също така е отбелязано, че пробата е показана и и видяна от водача, който заявил, че не е употребил алкохол, като е издаден талон за изследване №097758. В наказателното постановление, също така е посочено, че настоящото административно-наказателно производство е образувано по реда на чл.36 ал.2 от ЗАНН, като деянието е установено по преписка вх.№3043/2023г. на ШРП, като с постановление от 12.08.2023г., прокурор в ШРП е прекратил досъдебното производство, тъй като от назначената химическа експертиза към ВМА Варна е установено наличие на алкохол в кръвта от 1.09 промила. В хода на досъдебното производство, въобще не е поставено под съмнение авторството на деянието, С. С. се е подписал на талона за медицинско изследване и по съответния начин и е дал кръв за изследване. Впоследствие след издаване на наказателното постановление, жалбоподателя С. е изложил тезата, че не той е управлявал автомобила. От свидетелските показания на Г. Д. и О. Р. се установява, че в момента, когато са се прибирали към РУ Шумен, след като са навлезли по ул.“Адам Мицкевич“ от бул“Славянски“ са забелязали л.а Дачия“ да се спуска срещу тях по ул.“Адам Мицкевич“ и тъй като в този ден било забранено паркирането на тази улица, заради организирани мероприятия решили да направят забележка на водача да не спира в този участък, защото в този момент той спрял автомобила, като именно тогава възприели съС.ието на водача, който според Д. бил в неадекватно съС.ие, поради което и извикали екип на сектор ПП. Свидетелите Д. и Р. категорично заявиха, че именно жалбоподателя С. е управлявал автомобила/Д. го посочи и в съдебна зала/. Свид. Д. също така изтъкна, че на предната седалка до С. е стояло момиче, като не си спомни в автомобила да е имало други хора.Свид.С. и С. от своя страна заявиха, че са били извикани за съдействие от колегите си, като след пристигане на място им е бил посочен водача, който изглеждал във видимо нетрезво съС.ие, когото са изпробвали с техническо средство, както и посочиха, че в автомобила е имало общо две момчета и едно момиче, като водачът въобще не е отричал, че е управлявал автомобила. Както по горе бе отбелязано от назначената химическа експертиза към ВМА Варна е установено наличие на алкохол в кръвта на С. от 1.09 промила.
При така установената фактическа обстановка съдът без никакво съмнение приема, че 2 именно жалбоподателят е извършил визираното в НП нарушение, а именно на 23.07.2023г. по улиците на Шумен е управлявал л.а.“Дачия Сандеро“ с рег.№Н5896 ВТ след въздействието на алкохол, което е в пълен дисонанс с императивната разпоредба на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДП. Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на А. С., С. С., Г. Д., О. Р., както и от присъединените на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени доказателства. При преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на посочените по горе свидетели, съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото са присъствали при установяване на нарушението и пресъздават пряко възприетите от тях факти и обстоятелства. Освен това показанията им са последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства. Още повече, доколкото посочените свидетели не са се намирали в никакви особени отношения с жалбоподателя С., от които да извличат ползи от твърденията си, същите не могат да се считат за заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.
От своя страна лансираната от жалбоподателя теза, че не той,а неговата съжителка е управлявала автомобила се обслужва от самата нея /свид.З.Д./ и свид.Й.М. и Й.У./всички доведени в съдебно заседание от жалбоподателя/. Показанията на споменатите свидетели, обаче са изключително противоречиви, относно това колко души са били в автомобила и кой къде е стоял по време на проверката Свид.Д. заявява , че приятелят и С. е стоял на задната седалка, същевременно свид.Й.М. изтъква, че по време на проверката С. е стоял отпред на пасажерската седалка, като нито един от двамата не посочва, че в колата е имало четвърти човек. Свид.У. обаче заяви, че и той е бил в автомобила на задната седалка, като до него е стоял жалбоподателя С. С., а на предната пасажерска седалка е нямало никой.
Съдът намира, че показанията на свид.Д., М. и У. определено не следва да бъдат кредитирани, на първо място защото се опровергават от показанията на посочените по горе четирима свидетели, чиито показания съдът приема за напълно достоверни, а отделно от това З.Д. е съжител на жалбоподателя, а М. и У. са в приятелски взаимоотношения със С. , поради което и не може да се счете, че тези лица са незаинтересовани и безпристрастни към изхода на делото.
При извършената служебна проверка съдът констатира, че при издаването на наказателното постановление са спазени изискванията на чл.36 ал.2 и чл.57 от ЗАНН, не са допуснати нарушения на процесуалните правила, обуславящи тяхната отмяна Административно наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението, което е било осъществено, както от обективна, така и от субективна страна и правилно е приложил съответната административно-наказателна разпоредба на Закона за движение по пътищата, като се е съобразил с разпоредбата на чл. 53 ал.2 от ЗАНН и като е взел предвид, че осъществяването на нарушението и самоличността на лицето, са били установени по безспорен начин.
3
При индивидуализацията на наказанията административно-наказващия орган е взел предвид, че установената концентрация на алкохол в кръвта на С. е в диапазона между 0.8 на хиляда до 1.2 на хиляда и е определил размера на наказанията в предвидените абсолютни стойности, съобразно чл.174 ал.1 т.2 от ЗДП, в съответствие с чл.27 ал.2 от ЗАНН .
Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е обосновано, правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
Административно наказващият орган е направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което предвид изхода на делото и доколкото е осъществено процесуално представителство от В.Д. – гл. юрисконсулт, се явява основателно, съгласно разпоредбата на чл.63д от ЗАНН. Размерът на възнаграждение се определя от съда, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото.
Съгласно чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 120 лева. В настоящия случай процесуалният представител на АНО е осъществил процесуално представителство в три открити съдебни заседания съдът намира, че следва да бъде определено и присъдено възнаграждение в размер на 100 лева.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление 23-0869-001375/09.08.2023год. на Началник сектор към ОДМВР, сектор Пътна Полиция - Шумен .
ОСЪЖДА С. Й. С. ЕГН ********** да заплати на ОДМВР – Шумен юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто / лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Шумен в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4