Решение № 4095 от 15.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4095 гр. София, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-13 СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Р. Димитров при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Р. Димитров Гражданско дело №

20241100112821 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 2 ал.1 т.3 предл. трето от ЗОДОВ от Т. А. Д. с ЕГН ********** против ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ с адрес гр.

София бул. “Витоша” №2 за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди, претърпени вследствие от незаконно обвинение по досъдебното производство на РП - Ловеч, № 1240/2015 г. и нохд. № 13370/2018 г. на СРС 16-ти състав, производството по което било прекратено с Определение от 16.03.2022 г. поради това че е погасено по давност в размер съответно 5134 .60 лв. и 90 000 лв. или общо 95 134. 60 лв., ведно със законната лихва върху претендираното обезщетение, считано от 16.03.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, както и разноските по делото.

В исковата молба се твърди че ищецът Д. в продължение на 6 години и 8 месеца е бил обвиняем и подсъдим по наказателно производството, което е образувано след като наказателното преследване е погасено по давност. Делото е образувано през 2015 г. и е било прекратено с определение от 02.03.2022 г. поради изтекла абсолютна погасителна давност.

Ищецът твърди че със своите противоправни действия ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ му е причинила неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и силни негативни изживявания през целия период докато е траело наказателното производство - безсъние,страх от осъждане с ефективна присъда и от разпадане на семейството му, гняв, безсилие и унижение. Счита че са били засегнати и доброто име и репутацията, с които се е ползвал сред своите колеги. Твърди още че за дълъг период от време се е затворил в себе си, избягвал е да общува с познати и колеги, изпитвал е срам и безпокойство как ще се отрази процесното наказателно производство на бъдещата му работа като адвокат и учен в сферата на правото.

Ищецът твърди че вследствие на причинените от ответника значителни болки и страдания: през пролетта на 2019 г. е получил остри коремни болки, които са наложили постъпването му в болница по спешност и назначаване на продължителна терапия; в края на 2019 г. е получил зъбна невралгия, свързана с усложнения довели до остра болка и постъпване по спешност в дентална клиника,където е бил лекуван в продължение на 2 месеца; имал е високо кръвно налягане през целия период, в който е траело процесното 1 наказателно производство, а в края на 2021 г. е постъпил в кардиологична болница поради влошаване на състоянието му след което му е била назначена терапия за намаляване на сърдечния ритъм и за хиперТ.я, която продължава да следва.

Моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск, ведно със законните последици, както и направените по делото разноски.

В срока за писмен отговор след предоставената съгласно чл. 131 ГПК възможност, ответникът ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Поддържа, че не е доказано от ищеца да е търпял неимуществени вреди, които да стоят в пряка причинна връзка с незаконното обвинение.

Оспорва иска по размер като изтъква доводи, че исковата сума не отговаря на принципа на справедливо обезщетяване на вредите, установен с чл. 52 от ЗЗД и не съответства на размерите, присъждани от трайната съдебна практика по аналогични случаи, както и не отговаря на обществено – икономическите условия в страната. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и твърденията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От приложените по делото писмени доказателства се установява че на 17.07.2015 г. е отказано да бъде образувано досъдебно производство по описа на ГДНП МВР, по прокурорска преписка 6934/15 г. по описа на СРП и са изпратени по компетентност отделни материали от преписката на РП - Ловеч, където на 28.12.2015 г. е образувано досъдебно производство № 1240/2015 г. срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.316 във вр. чл. 309 ал.1 НК, прекратено на 21.04.2016 г. поради факта че деянието предмет на производството не съставлява престъпление.

Впоследствие по прокурорска преписка 6934/15 г. по описа на СРП е образувано досъдебно производство № 48/16 по описа на ГДНП МВР срещу неизвестен извършител и водено срещу А.Д. Д.а за престъпление по чл.210 ал.1 т.5 във вр. чл. 209 ал.1 във вр. чл. 20 ал.2 във вр. ал.1 от НК и Т. А. Д. за престъпление по чл.210 ал.1 т.5 във вр. чл. 209 ал.1 във вр. чл. 20 ал.4 във вр. ал.1 от НК. Т. А. Д. е бил привлечен в качеството му на обвиняем с постановление от 04.05.2018 г., с което спрямо него е взета и мярка за неотклонение “ подписка”. По повдигнатото обвинение е образувано НОХД № 13370/2018 по внесен от СРП обвинителен акт от 03.08.2018 г. г., в който е прието че Т. А. Д. е осъществил с действията си от обективна страна състав на престъпление по чл. 210 ал.1 т.5 във вр. чл. 209 ал.1 във вр.чл.

20 ал.4 НК като през периода ноември 2004 г. - 11.03.2005 г. (датата на авансовото плащане по договора) като помагач на А.Д. Д.а последната като извършител набавил средства като убедил Ф.В. да подпише договор от името на фондация “Сиско Сет” и МФ по програмата ФАР във връзка с проект изготвен от Р.Г.К. с наименование „Подпомагане на интеграцията в обществото на дългогодишни безработни лица с висше образование и завършващи обучението си студенти.“, с което подпомогнал на А.Д. Д.а да набави за себе си и за Т. А. Д. имотна облага като същата в гр. София през периода 30.11.2004 до 24.10.2006 г. (крайната дата на изтегляне на сумата по договора) възбудила и подържала заблуждение у Р.Г.К. че Фондация за развитие на местните общности е изпълнител по проекта и с това причинил на последната имотна вреда в размер 38 835. 90 евро като причинената вреда е в големи размери.

Процесното наказателно производство е прекратено на 02.03.2022 г. поради изтекла абсолютна погасителна давност по чл. 82 ал.4 НК във вр.чл.80 ал.1 т.3 НК.

От приетата по делото СМЕ, заключението по която съдът възприема като обективно и професионално, се установява че заболяванията, от които ищецът страда са хиперТ.чна болест, стенокардия,дислипидемия, хиперлипидемия, състояние след механична чревна непроходимост, преценено като резултат от сраствания (2019 г.), проведено зъбно лечение поради кариозни изменения (2019 г.) , а от приложените финансови документи по 2 делото се установява че направените разходи по повод диагностика и лечение на уточнените заболявания при Т. А. Д. са на стойност 505, 40 лв. във връзка с болничното лечение на Д. в МБАЛ “ Бургас” през 2019 г. и проведените дентална диагностика и зъболечение през 2019 г. Прието е че отразените заболявания не водят до непосредствена опасност за живота на Д., но имат хроничен характер и с оглед превенция на евентуални усложнения следва да бъдат проследявани от специалисти, както и да бъдат контролирани с редовен прием на съответна медикаментозна терапия и хранителен, двигателен и хигиенен режим.

От заключението на вещото лице д-р Р. Х. се установява че заболяванията на ищеца не могат категорично да бъдат свързани само със стреса.

От разпита на свидетел А. Д.а/съпруга на ищеца/се установява че ищецът през цялото време след като е образувано наказателното производство срещу тях е бил много притеснен включително и от евентуално осъждане при което малолетните им деца са щели да останат без родители. Твърди още че въпреки че преди образуването на процесното наказателно производство съпругът от време на време е имал високо кръвно, всичко това се е задълбочило през този период, защото е имало и тревожност, безсъние и притеснение.

Д.а твърди още че са се влошили отношенията между нея и съпруга и е можело да се разделят. Установява се че ищецът е имал притеснение във връзка с професионалното си развитие, защото точно този период съвпада с явяването му на два конкурса - единия за главен асистент, а другия - за доцент и че се е затворил в себе си и не е искал да контактува с колеги имайки предвид евентуалната осъдителна присъда.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо от ЗОДОВ, Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда при обвинение в извършване на престъпление,ако наказателното производство бъде прекратено, поради това че е образувано след като наказателното преследване е погасено по давност. Легитимиран ответник по иск с процесното правно основание е Прокуратурата на РБ, като процесуален субституент на държавата / чл. 7, ал. 1 от ЗОДОВ /.

Основателността на иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. трето от ЗОДОВ предполага кумулативната наличност на следните предпоставки: 1/ ищецът да е бил привлечен като обвиняем в извършване на престъпление от общ характер; 2/ наказателното производство срещу същия да е прекратено, поради това че е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност; 3/. да е претърпял вреда /вреди/ и 4/. между незаконното действие на правозащитните органи и неблагоприятните неимуществени и имуществени последици /вредите/ да е налице причинно следствена връзка.

По правило, прекратяването на наказателно производство поради изтичане на давността за наказателно преследване не поражда автоматично право на обезщетение по ЗОДОВ, защото нейното изтичане макар и самостоятелно основание за прекратяване на наказателното производство представлява само процесуална пречка за реализиране на наказателната отговорност, без да установява невинността на лицето или незаконността на повдигнатото обвинение. Деецът не носи наказателна отговорност, защото тя е погасена и в този случай прокурорът не се занимава с това събраните доказателства достатъчни ли са за повдигане на обосновано обвинение. Поради това само процесуалните действия на прокурор, който образува наказателно производство при вече изтекла давност, са незаконни и подлежат на обезщетяване по чл. 2, ал. 1, т. 3 предл. трето ЗОДОВ.

Когато давността изтича при вече образувано наказателно производство съгласно Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по т. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС всички процесуални действия, извършени от разследващите органи и прокуратурата преди изтичането на давностния срок, се считат за законосъобразни, респективно няма основания за ангажиране отговорността на държавата по чл. 2, ал. 1, т. 3 предл. трето ЗОДОВ доколкото 3 липсва основният елемент от фактическия състав на отговорността по ЗОДОВ – „незаконно обвинение“.

Отговорът на въпроса дължи ли Прокуратурата на Република България по иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ обезщетение за вреди, след като наказателното производство е прекратено поради изтичане на абсолютната давност също е изяснен с ТР 3/2004 г. ОСГК ВКС - искът е допустим, но неоснователен, освен ако наказателното производство продължи по искане на обвиняемия или подсъдимия по реда на чл. 24, ал. 2 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК и чл. 289, ал. 2 НПК, или прокурорът внесе предложение за оправдателна присъда и лицето бъде признато за невинно с влязла в сила присъда.

В случая видно от приложените по делото писмени доказателства процесното наказателно производство е прекратено с определение от 02.03.2022 г. на основание изтекла в хода на производството абсолютна погасителна давност по чл. 82 ал.4 НК във вр.чл.80 ал.1 т.3 НК, поради което всички процесуални действия, извършени преди тази дата се явяват законни. Следва да се посочи, че ищецът е имал възможност, но не се е възползвал от правото си да иска продължаване на наказателното производство или да обжалва определението за прекратяване. Следователно обезщетение на основание уредената в чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ хипотеза не му дължи, доколкото по смисъла на специалния закон не е установена незаконност на повдигнатото обвинение – то не е прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето, или че извършеното деяние не е престъпление, нито има постановена влязла в сила оправдателна присъда, наказателното преследване не е било погасено по давност преди образуване на наказателното производство.