Решение № 1140 от 20.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1140 гр. София, 20.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Мила Г. Димова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско дело № 20251100512880 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба на Д. С. С. срещу решение № 13521/10.07.2025 г. по гр.д. № 37687/2023 г. по описа на СРС, 24 състав, с което са отхвърлени предявените от Д. С. С. срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД искове с правно основание чл.

439, ал. 1 ГПК за признаването за установено, че ищецът не дължи на ответника сумите, както следва: 5621,42 евро – главница; 583,08 евро - договорна лихва за периода от 30.06.2013 г. до 25.02.2014 г.; 833,94 лева – съдебни разноски в исковото производство, за събирането на които е било образувано изпълнително дело № 1091/2014 г. по описа на ЧСИ С.Я. въз основа на изпълнителен лист от 04.03.2014 г., издаден по гр.д. № 10194/2014 г. по описа на Софийски районен съд, 24 състав.

Въззивникът поддържа, че решението на Софийски районен съд е неправилно.

Твърди, че не дължи на ответника „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД процесните суми, за които суми е издаден изпълнителен лист от 04.03.2014 г. по гр.д. № 10194/2014 г. по описа на Софийски районен съд, 24 състав, доколкото не е уведомен за прехвърлянето на вземанията в полза на ответника, както и поради погасяване на задълженията по давност. Счита, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че давностният срок 1 е прекъснат. Ето защо, моли обжалваното решение да бъде отменено, като предявените от него искове бъдат уважени. Претендира разноските по производството.

Въззиваемият – „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, оспорва жалбата, като счита, че първоинстанционното решение е правилно, поради което моли същото да бъде потвърдено. Претендира разноските.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от Д. С. С. с отрицателни установителни искове с правно основание 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че Д. С. С. не дължи на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД сумите, както следва: 5621,42 евро – главница; 583,08 евро - договорна лихва за периода от 30.06.2013 г. до 25.02.2014 г.;

833,94 лева – съдебни разноски в исковото производство, за събирането на които е било образувано изпълнително дело № 1091/2014 г. по описа на ЧСИ С.Я. въз основа на изпълнителен лист от 04.03.2014 г., издаден по гр.д. № 10194/2014 г. по описа на Софийски районен съд, 24 състав

Ищецът – Д. С. С., твърди, че не дължи на ответника „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД посочените суми, за които е издаден изпълнителен лист от 04.03.2014 г. по ч.гр.д. № 10194/2014 г. по описа на СРС, 24 състав, поради погасяване на задълженията по давност, както и поради факта, че не е уведомен надлежно за прехвърлянето на вземането. За принудително събиране на същите е образувано изпълнително дело № 1091/2014 г. по описа на ЧСИ С.Я., което обуславя правния интерес на ищеца от предявяването на посочените по-горе искове с правно основание чл. 439 ГПК.

С обжалваното решение исковете са отхвърлени изцяло.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Разгледано по същество същото е ПРАВИЛНО при допусната очевидна фактическа грешка. Същата се състои в посочване на размера на задължението за договорна лихва, което ищцата твърди, че не дължи, като неправилно е посочено, че сумата е в размер на 833,94 евро, а не правилният размер от 583,08 евро. Посочената грешка следва да бъде отстранена служебно от първоинстанционния съд след връщане на делото.

Видно от представеното и прието в първоинстанционното производство копие от изпълнително дело № 20148440401091 по описа на ЧСИ С.Я., същото е образувано за принудително събиране на процесните суми, за които в полза на праводателя на ответника срещу ищеца е издаден изпълнителен лист от 04.03.2014 г. по ч.гр.д. № 10194/2014 г. по описа на СРС, 24 състав.

Изпълнителният лист е издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 2

ГПК от 04.03.2014 г. по ч.гр.д. № 10194/2014 г. по описа на СРС, 24 състав, влязла в сила на 14.05.2014 г. (когато е изтекъл срокът за възражение срещу заповедта за изпълнение, връчена на длъжника на 29.04.2014 г.). С влизането в сила на заповедта за изпълнение се получава ефект по отношение на изпълняемото право, аналогичен на силата на пресъдено нещо, като се преклудира възможността длъжникът да релевира възражения за недължимост на сумите, предмет на заповедта за изпълнение, основани на факти, възникнали до изтичане на срока за възражение, поради което се получава ефект на разрешен спор за съществуване на вземане и новата давност е пет години на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД, считано от влизане в сила на заповедна за изпълнение.

(така решение № 50295/23.01.2023 г. по гр.д. № 1030/2022 г., ВКС, IV ГО). Ето защо, погасителната давност следва да бъде преценена от момента на влизане в сила на заповедта за изпълнение – 14.05.2014 г.

Следва да се установи, дали вземането е погасено по давност.

Видно от представеното копие от изпълнително дело № 20148440401091 по описа на ЧСИ С.Я., същото е образувано на 09.04.2014 г. за принудително събиране на сумите, за които е издаден процесният изпълнителен лист, като в молбата за образуване е поискано извършването на изпълнителни действия. По посоченото изпълнително дело са извършвани следните изпълнителни действия, съответно са подавани молби от взискателя за извършване на изпълнителни действия, както следва: на 16.04.2014 г. е наложен запор на вземания по банкови сметки на длъжника; с протокол от 07.05.2014 г. длъжникът е признал задълженията и е поел задължение за разсрочено заплащане на дълга в рамките на изпълнителното дело; на 13.06.2014 г., 11.07.2014 г., 12.08.2014 г., 10.10.2014 г., 10.11.2014 г., 10.12.2014 г., 12.01.2015 г., 12.02.2015 г., 12.03.2015 г. е насрочен описа на движими вещи на длъжника; на 04.06.2024 г. е наложена възбрана по отношение на имот на длъжника; с молба от 28.12.2015 г. „Еос Матрикс“ ЕООД е поискало да бъде конституиран като взискател; на 07.03.2016 г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника; с молба от 16.03.2016 г. длъжникът е признал дълга и е поискал разсрочване на задължението чрез ежемесечно вноски в размер на 80 лв.; за периода от налагането на запор на трудовото възнаграждение на длъжника – 16.03.2016 г., до м.04.2024 г. ежемесечно са постъпвали суми по изпълнителното дело от страна на работодателя на длъжника.

Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес не може да съществува сам по себе си, а съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече изпълнителни способи. Прекъсва давността предприемането на което и да е изпълнително действия в рамките на определения изпълнителен способ – насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, насрочване на извършване на продан и др. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността 3 образуването на изпълнително дело (когато молбата не съдържа искане за прилагане на конкретни изпълнителни действия), изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имуществото на длъжника, извършването на справки. Съгласно т. 3 от ТР № 2/2023 г. от 04.07.2024 г. по т.д. № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС, погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. Ето защо и при съобразяване на цитираната съдебна практика на ВКС, последното действие, с което е прекъсната давността преди подаване на исковата молба, по която е образувано настоящото дело, са постъпилите плащания от страна на работодателя на длъжника във връзка с наложения запор на трудовото възнаграждение на длъжника, а именно – плащането от м.06.2023 г., доколкото исковата молба е подадена на 06.07.2023 г.

Неоснователно е възражението на въззивника, че не е уведомен за прехвърлянето на вземанията от „УниКредит Булбанк“ в полза на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД. Както беше посочено, на 28.12.2015 г. „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е подало молба по изпълнителното дело за конституиране като взискател, тъй като е придобило вземанията по договор за цесия, който е приложен. Към молбата са приложени уведомление до длъжника, както и пълномощно, даващо право на цесионера да уведоми за прехвърлянето на вземането длъжника от името и за сметка на цедента.

Самото уведомление за прехвърляне на вземането е връчено в рамките на изпълнителното дело на длъжника на 21.05.2022 г., съгласно приложената разписка за връчване. Ето защо, „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е материалнопрано легитимирано да претендира вземанията.

Следователно, процесните вземания не са погасени по давност, а също така длъжникът е уведомен надлежно за прехвърлянето на вземанията в полза на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, поради което исковете с правно основание чл. 439 ГПК се явяват неоснователни.

При посочените мотиви следва да се приеме, че обжалваното решението е правилно.

По разноските:

При този изход на спора само ответникът по жалбата има право на разноски, като в негова полза на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да се присъди сумата в размер на 50 евро, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА решение № 13521/10.07.2025 г. по гр.д. № 37687/2023 г. по описа на СРС, 24 състав, с което са отхвърлени предявените от Д. С. С. срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаването за установено, че ищецът не дължи на ответника сумите, както следва: 5621,42 евро – главница; 583,08 евро - договорна лихва за периода от 30.06.2013 г. до 25.02.2014 г.;

833,94 лева – съдебни разноски в исковото производство, за събирането на които е било образувано изпълнително дело № 1091/2014 г. по описа на ЧСИ С.Я. въз основа на изпълнителен лист от 04.03.2014 г., издаден по гр.д. № 10194/2014 г. по описа на Софийски районен съд, 24 състав.

ОСЪЖДА Д. С. С., ЕГН ********** да заплати в полза на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375 на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 50 евро, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването на препис.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5