Решение № 28 от 14.02.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. П., 14.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. П.

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова-Станчева Въззивно гражданско дело № 20235000500541 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 263884/. ,постановено по гр.д.3566/2014г. по описа на ОС – П. ,с което е отхвърлен предявеният от „Р.“АД ,представляван от адв.К. Б. срещу Н.А.П. - гр.С. и ВАС гр.С. иск с правно основание чл.4§3 от Договора за Европейския съюз във връзка със ЗОДОВ , за заплащане на сумата 112 309,41 лв. ,.,представляваща обезщетение за претърпените от жалбоподателя имуществени вреди, които вреди са причинени от съвместните действия на Н.А.П. и ВАС при нарушаване на правото на Европейския съюз в сферата на ДДС /чл.63,чл.167,чл.168 и чл.178 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.Х1.2006год./,,ведно със законната лихва от момента на внасяне на недължимо начислените суми до окончателното и изплащане.По съображенията ,подробно изложени във въззивната жалба жалбоподателят „Р.“АД счита решението за недопустимо като постановено по непредявен иск ,немотивирано ,необосновано и постановено в противоречие с материалния закон ,поради което заявява искане същото да бъде отменено като претендира и присъждане на разноски за двете инстанции.

С въззивната жалба е Н.А.П.равено и искане за отправяне на преюдициално заключение до СЕС по формулирани в три пункта въпроси ,касаещи доказателствата и доказателствените средства относно реалността на доставката и доказателствената тежест относно добросъвестността / недобросъвестността на данъчно задълженото лице .

Въззиваемата страна

1

ВАС ,представляван от процесуален представител П. Д. оспорват въззивната жалба и по съображения ,подробно изложени считат обжалваното решение за правилно и заявява искане същото да бъде потвърдено ведно с присъждане на разноски . Противопоставят се на искането за отправяне на преюдициално запитване.

Контролираща страна Апелативна прокуратура П. счита обжалваното решение за правилно и счита ,че същото следва да бъде потвърдено.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е допустима ,постъпила е в срок ,изхожда от легитимирана страна ,имаща интерес от обжалване и е против подлежащ на въззивно обжалване акт , а решението е валидно и допустимо като постановено по очертания с обстоятелствената част и петитум допустим предмет на иска, поради което делото следва да бъде разгледано по същество.

Предмет на въззивно разглеждане са предявени искове от „Р.“АД за против Н.А.П. и ВАС за солидарно заплащане на сумата 112 309,41 лв.,представляваща обезщетение за имуществен вреди , които вреди са причинени от съвместните действия на Н.А.П. и ВАС при нарушаване на правото на Европейския съюз в сферата на ДДС /чл.63,чл.167,чл.168 и чл.178 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.Х1.2006год./.

Ищецът е твърдял, че с РА № 211001483/14.07.2010 г. на ТД на Н.А.П. П. на дружеството са начислени допълнително ДДС в размер на 37 271,96 лв., ведно с лихви, както и корпоративен данък в размер на 75 037,45 лв., ведно с лихви. РА е обжалван и с Решение № 7171/28.05.2014 г. по адм.д.№ 13812/2013 г. на ВАС първоинстанционното решение на АдмС - П. е частично отменено, а РА е потвърден изцяло. Ищецът е поддържал, че са налице незаконосъобразни действия на Н.А.П. и ВАС, които не са се съобразили с общите принципи на правото на ЕС, които имат директен ефект, и в частност - с разпоредбите на чл. 63, чл. 167, чл. 168 и чл. 178 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на ДДС.По – конкретно е поддържал ,че в контекста на основополагащите принципи на правото на ЕС и на общата система на ДДС,при наличието на предпоставките ,визирани в горепосочените разпоредби ,право на приспадане на ДДС може да се откаже само ако са налице „обективни данни „ ,че данъчно задълженото лице е знаело или е трябвало да знае,че сделката ,на която основава правото на приспадане ,е част от данъчна измама /злоупотреба с ДДС нагоре или надолу по веригата ,какъвто процесния случай не е ,поради и което в резултат на неправомерните действия на данъчните органи и органите на съдебната власт и неспазване на върховенството на правото на ЕС и на задължителната практика на СЕС по тълкуването и прилагането му на дружеството - ищец били причинени имуществени вреди в размер на начислените му допълнително данъчни задължения от общо 112 309,41 лв.

Ответникът В.а.с., чрез процесуалния си представител М.С., е подал отговор, в който по същество е поддържал, че искът е неоснователен, тъй като 2 всъщност се претендират вреди от правораздавателна дейност, а СЕС е постановил, че отговорност на държава – членка за нарушаване правото на ЕС, произтичащо от съдебен акт, не може да бъде ангажирана, освен в изключителни случаи, когато съдът е нарушил по очевиден начин приложимото право. Оспорил е твърдението, че Решение № 143/05.01.2011 г. по адм.д.№ 4871/2010 г., ВАС, обективира съществено нарушение на правото на ЕС. Оспорил е и наличието на причинно – следствена връзка между твърдяното нарушение на правото на ЕС и претендираните вреди. По тези съображения е заявил искане за отхвърляне на така предявения иск.

Ответникът Н.а. по п. – С., бул. Д. 52, чрез юрисконсулт М. С. от ТД на Н.А.П. – П., ул. С. 106, е подал отговор, в който е поддържал, че така предявеният иск е недопустим по отношение на Н.А.П., тъй като издаденият административен акт не е окончателен, липсва пряка причинна връзка между нарушението и вредата и не е налице пасивна легитимация на Н.А.П. като страна в настоящото производство, а по същество е заявил искът да е неоснователен, тъй като липсва плащане по цитирания РА, въз основа на който е образувано изп.д.№ 3128/2010 г., по което няма предприети принудителни действия от публичния изпълнител, тъй като делото е спряно.

Посочил е понататък ,че липсват доказателства за кадровата обезпеченост и за реалното осъществяване на фактурираните доставки на СМР и строителни материали, поради което приходната администрация правилно е приложила закона и правото на ЕС.По тези съображения е поискал искът да се остави без разглеждане като недопустим или да се отхвърли като недоказан и неоснователен, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Контролиращата страна Окръжна прокуратура – П. счита, че иска е неоснователен, тъй като не е налице основното изискване, за да се претендира отговорност на държавата за вреди от действие на правораздавателните органи, а именно да са налице съществени нарушения на законите и на правото на ЕС. В случая този критерий не е налице, поради което иска следва да се отхвърли като неоснователен.

Съдът,с решението ,предмет на обжалване е приел по делото да няма спор, че основен предмет на дейност на дружеството ищец е извършване на СМР,основно на общински обекти, като на същото е извършена от ТД на Н.А.П. – П. ревизия по преките и косвени данъци, както следва: корпоративен данък за периода 01.01.2007 г. – 31.12.2008 г. и ДДС за периода 01.01.2008 г. – 31.12.2008 г. В хода на ревизията са извършени насрещни проверки на различни доставчици на ищеца – „Е.Ф.“ ЕООД, „Е.И.“ ЕООД, „Б.Т.С.“ ЕООД, „И.К.“ ЕООД, „Р.“ ЕООД, „Б.“ ЕООД и „В.-т.“ ЕООД, които не са могли да бъдат намерени на декларираните от тях адреси (с изключение на „Р.“ ЕООД), респ. те не са представили изисканите им от данъчния орган обяснения и документи във връзка с материалната, техническа и кадрова обезпеченост на проверяваните доставки, поради което е прието, че тези доставки не са извършени реално.Посочил е ,че ревизията е приключила с Ревизионен доклад № 1001483/21.06.2010 г., въз основа на който е издаден РА № 211001483/14.07.2010 г. на ТД на Н.А.П. – П.. , с който са установени 3 задължения за главница в размер на 37 271, 96 лв. - отказан данъчен кредит за 2008 г. (ведно с лихви в размер на 10 314,23 лв.) и в размер на общо 75 037, 45 лв. - допълнително начислен корпоративен данък за 2007 г. и 2008 г. (ведно с лихви в размер на общо 19 517,98 лв.).Този РА е бил обжалван по административен ред и е потвърден с Решение № 674/02.09.2010 г. на Директора на ТД на Н.А.П. – П., а с решение № 1202/28.05.2013 г. по адм.д.№ 2096/2010 г., АдмС – П. РА е отменен в частта по отношение на отказания данъчен кредит и на допълнително начисления корпоративен данък за доставките, приети от данъчните органи за реално неизвършени, ведно с лихви, и е потвърден в частта относно начисления корпоративен данък за доставките, по които предходните доставчици са издавали касови бонове от регистрирани фискални устройства. С окончателно Решение № 7171/28.05.2014 г. по адм.д.№ 13812/2013 г., ВАС, касационната инстанция е отменила решението на АдмС – П., в частта, в която е отменен процесния РА, отхвърли е жалбата на „Р. „АД и е потвърдил решението в останалата му част.

От правна страна съдът е посочил ,че според трайната практика на СЕС, отговорност на държавата за вреди, причинени от национална юрисдикция, постановила акт по същество като последна инстанция, възниква само в изключителни случаи, при допуснато очевидно нарушение на приложимото право на ЕС – Н.А.П.ример, ако с влязло в сила решение националната юрисдикция не се е съобразила с практиката на СЕС в съответната област на обществените отношения, които общностното право регулира, или когато е иззела компетентност, изрично възложена на орган на ЕС (решение от 30.09.2003 г. по дело С-224/1; решение от 13.06.2006 г. по дело С-173/03; решение от 28.06.2016 г. по дело С-168/15). Посочил е ,че правото на данъчен кредит е уредено в ЗДДС в съответствие с Директива 2006/112/ЕО на Съвета, и то възниква при определените в нея предпоставки: субектът да е данъчно задължено лице за ДДС; стоките/услугите да са получени от данъчно задължено лице и да са използвани за последваща облагаема доставка от друго данъчно задължено лице; да притежава фактура; ДДС по доставката да е станал изискуем, т.е. стоките/услугите да са доставени, по смисъла на чл. 63 от Директива 2006/112/ЕО. Ако тези предпоставки са налице, право на приспадане на данъчен кредит може да бъде отказано само, ако са налице „обективни данни“, че данъчно задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че посочена от него сделка, въз основа на която претендира право на приспадане на ДДС, е част от данъчна измама/злоупотреба с ДДС, извършена по веригата от доставки.В конкретния случай съдът е приел ,че от събраните в хода на ревизията и на съдебното производството доказателства не се установява реалното извършване на спорните доставки, тъй като посочените в РА дружества-доставчици (с изключение на едно) не са могли да бъдат открити на декларираните от тях адреси, респ. не са представили изисканите им документи за извършването на тези доставки, въпреки че са били в договорни отношения и са комуникирали по някакъв начин с ищеца, който също би трябвало да е заинтересован от намирането на доставчиците си, за да им се извърши последваща проверка от данъчните органи, поради което съдът е счел, че са налице и данни за измама при упражняване правото на данъчен 4 кредит по спорните доставки, за които е отказано признаване на това право.

По така изложените съображения е стигнал до извода ,че ответниците Н.А.П. – С. и ВАС – С. не са извършили н арушение на правото на ЕС по смисъла на чл. 63, чл. 167, чл. 168 и чл. 187 от Директива 2006/112/ЕО, което да представлява изключителен случай, при който е допуснато очевидно нарушение на приложимото общностно право и което да е достатъчно съществено по смисъла на чл. 4, § 3 от ДЕС, поради което не са налице елементите на фактическия състав на отговорността по смисъла на тази общностна норма и намирайки иска за неоснователен ,е отхвърлил същия.

Обжалваното решение е валидно и допустимо като постановено по очертания посредством обстоятелствената част на иска и заявения петитум допустим предмет на спора.Поддържаното от жалбоподателя ,че решението е немотивирано и затова недопустимо е неоснователно доколкото липсата на мотиви касаят правилността ,а не допустимостта на обжалвания акт.