Решение № 2678 от 29.05.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2678 гр. Пловдив, 29.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катя Р. Боева при участието на секретаря Паолина Ст. Неделчева като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело № 20255330113753 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба от И. Т. Ж. против „Кредит Йес“ ООД, с която се предявяват обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, вр. чл. 22 ЗПК и чл. 55, ал.1, предл. първо ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че договор за потребителски кредит № ............, сключен между страните, е недействителен на основание чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК, и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на ............ (равняващи се на .............. представляваща получена сума от ответника при начална липса на основание, а именно: нищожен договор за кредит, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – ............., до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за потребителски кредит № ................... по силата на който ответникът предоставил на ищеца сумата в размер на ........., при ГПР в размер на ...............

Посочва се, че съгласно чл. 6 от договора, от ищеца следвало да бъде представено обезпечение, а именно: банкова гаранция, или поръчител, отговарящ на изискванията на чл. 10 от Общите условия към договора. При 1 неизпълнение на посоченото задължение, в чл. 8 от договора била предвидена клауза за заплащане на неустойка в размер на ............. От правна страна се посочва, че посочената клауза представлява скрито възнаграждение, поради което е следвало сумата по нея да бъде включена в ГПР. По този начин същият надминавал допустимите стойности по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Отделно от посоченото, според ищеца, клаузата за заплащане на неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави, доколкото излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции. С оглед изложеното и сключеният между страните договор за кредит бил недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Поради изложеното се предявяват исковите претенции.

Претендират се разноски в производството.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от „Креди Йес“ ООД, с който се излагат съображения за неоснователност на предявената искова претенция. Признава се, че страните бил сключен договор за потребителски кредит № 548272/22.06.2023 г., като ищецът издал в полза на ответното дружество ценна книга, но не предоставила гарант. При тази хипотеза същият дължал неустойка по чл. 8 от договора. Към настоящия момент ищецът заплатил на ответника сума в общ размер на .............лева, от която ........... – главница, ........... – договорна лихва и .............. неустойка.

Поради изложеното се възразява срещу размера на иска. Досежно посочения в договора ГПР, се навеждат доводи, че същият съответства на посочените в чл.

19, ал.4 ЗПК лимити. Досежно оспорената клауза на чл. 8 от договора, се възразява, че същата е индивидуално уговорена, поради което не попада в приложното поле на ЗЗП. Същата била уговорена и с оглед принципна на свобода на договарянето, като не излизала извън присъщите й обезпечителна, санкционна и обезщетителна функции. Поради изложеното се претендира исковата претенция да бъде отхвърлена.

С протоколно определение от ...............постановено по делото, на основание чл. 214, ал.1 ГПК е допуснато изменение на размера на предявения осъдителен иск от сумата в размер на ............ на сумата в размер на ................, като за разликата между двете суми производството по делото е прекратено на основание чл. 232 ГПК.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа 2 страна следното:

От приобщените по делото доказателствени материали се изяснява, че между “Креди Йес” ООД и И. Т. Ж. е възникнало правоотношение по повод на сключен Договор за паричен заем № .............., по силата на който на ищеца е предоставена сума в размер от .............., която следвало да бъде върната на осем месечни погасителни вноски в срок до 21.02.2024 г. Отразеният в договора фиксиран годишен лихвен процент е 3,400 % месечно, а годишният процент на разходите е 49,193 %.

Съобразно чл. 6 от Договора, страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант/и, отговарящ/и на изискванията на общите условия към договора и с едно от следните обезпечения по избор на заемателя: ипотека върху недвижим имот, особен залог върху движимо имущество, банкова гаранция или ценна книга в полза на заемодателя. При неизпълнение на посоченото задължение в тридневен срок от сключване на договора, съобразно чл. 8 от същия, се дължала неустойка в размер на 308,52 лева – разсрочено.

По делото е изслушано заключение по допуснатата ССчЕ, изготвено от вещото лице П. Н.. Съобразно същото, в ГПР в договора за паричен заем са включени главница в размер на ........... и договора лихва в размер на ............

Ако към основните параметри на договора се добави и сумата за неустойка, посочена в чл. 8 от договора, ГПР ще нарасне на 432,73 %. Според справка за начислени вземания, получени плащания и прихванати с тях вземания, предоставена от ответното дружество, ищецът е заплатил по договора сумата в общ размер на ................

Съдът кредитира заключението по допуснатата ССчЕ като компетентно изготвено, с необходимите знания и умения и обосновано. Същото не се оспорва и от страните в производството.

По правните аспекти на спора:

Съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение, че между “Креди Йес” ООД като заемодател и И. Т. Ж. като заемател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от ............ Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други 3 възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал.

1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи (арг. чл. 23 ЗПК).

Съгласно чл. 8 от договора, при непредоставяне от страна на потребителя в срок обезпечение в полза на кредитора, към дължимите суми се начислява и неустойка в размер на ............ Разпоредбата на чл. 6 от договора, възлага в тежест за заемателя да осигури гарант/и, отговарящ/и на изискванията на общите условия към договора и с едно от следните обезпечения по избор на заемателя: ипотека върху недвижим имот, особен залог върху движимо имущество, банкова гаранция или ценна книга в полза на заемодателя. Прочитът на съдържанието на клаузите на чл. 6 и чл. 8 от договора и съпоставянето им с естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето същество „неустойката“ представлява скрито възнаграждение за кредитора. Изискванията, които клаузата на чл. 6 от договора възвежда за потребителя са на практика неосъществими за него, особено в светлината на обстоятелството, че той търси бързо кредитно финансиране. Не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури кумулативно гарант и алтернативно – недвижим имот, върху който да бъде учредена ипотека, имущество, предмет на особено залог, банкова гаранция за цялата сума по договора и ценна книга в полза на ответното дружество. Тоест, поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, то кредиторът цели да се обогати.

4

Същевременно, кредиторът не включва възнаграждението по договора за поръчителство към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи и нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно §1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси”. Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 49,193 %, но от съдържанието на договора потребителят не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР.

Нещо повече- както вече бе коментирано, предвид предпоставките, при които възниква задължението на потребителя да заплати неустойка за непредставяне на обезпечение, то същата е с характер на сигурен разход и следва да бъде включена изначално при формирането на ГПР. В случая, акцентът се поставя не само върху факта, че в тежест на потребителя се възлага заплащането на допълнително възнаграждение за ползвания финансов ресурс, но и върху обстоятелството, че ако това обстоятелство му бе известно (чрез изначалното му включване в разходите по кредите), то той би могъл да направи информиран избор дали да сключи договора.

5

Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно (като сума) е оскъпяването му по кредита. Това се явява и в директно противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13/ ЕИО. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва, че за да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, то е необходимо в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.