Решение № 760 от 24.03.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 760 гр. Бургас, 24.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ФИЛИП СТ. РАДИНОВ при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело № 20252120106307 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.

Образувано е по предявен от „АПС Бета България“ ЕООД, срещу С. Е. А., иск за установяване в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца, сумата от 350 лева, представляваща главница по сключен между „***“ АД и длъжника договор за потребителски кредит от 27.05.2020 г., ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 24.06.2025 г., до окончателното изплащане на задължението, като вземането е прехвърлено на ищеца с договор за цесия от 22.03.2024 г., за която сума е издадена Заповед № ***/25.06.2025 г. по ч. гр. д. № ***/2025 г. на РС - Бургас, на основание чл. 415, ал. 1, т. 2, вр. чл. 422 ГПК, вр. чл.

240, ал. 1 ЗЗД.

Твърди се, че между ответницата и „***“ АД по ел. път е сключен договор за потребителски кредит от 27.05.2020 г., по силата на който на ответницата е предоставена сумата от 350 лева, който същата се е задължила да върне на една вноска в размер на 350 лева, с краен падеж 25.06.2020 г., ГЛП – 0 % и ГПР – 42,58 %. Поддържа се, че ответницата не е заплатила в срок задълженията по договора за кредит, поради което същите са прехвърлени от него на ищеца с договор за цесия от 22.03.2024 г. Сочи се, че длъжникът е уведомен по ел. поща за цесията, а ако не бъде възприето последното, се иска връчване на уведомлението, ведно с преписа от исковата молба. Поддържа се, че за процесното вземане ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение, връчена по чл. 47, ал. 5 ГПК и в дадените от съда указания по чл. 415 ГПК са породили правен интерес от предявяване на настоящите искове.

Направено е искане за уважаване на предявения иск.

Претендира се присъждането на съдебно - деловодни разноски, за което е представен списък по чл. 80 от ГПК.

В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответницата чрез процесуалния си 1 представител, е депозирала отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва се усвояването на сумата. В условията на евентуалност се оспорват твърденията на ищеца, че ответницата е уведомена за цесията, като се твърди, че това не може да бъде осъществено чрез особен представител. Направено е възражение за нищожност на договора поради противоречието му с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Направено е искане за отхвърляне на предявения иск.

В съдебно заседание, дружеството-ищец не изпраща процесуален представител.

Депозира становище от 02.02.2026 г.

В съдебно заседания, чрез особения си представител, ответникът поддържа отговора на исковата молба.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Прието по делото е по ч. гр. д. № ***/2025 г. на РС – Бургас.

От ищеца по делото са ангажирани следните писмени доказателства, а именно заверени преписи от: сключен между „***“ АД и длъжника договор за потребителски кредит от 27.05.2020 г., договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 22.03.2024 г., извлечение с Приложение № 1, установяващ сключването на договор за цесия с ответницата.

По делото е прието пълномощно, по силата на което цедентът изрично упълномощава цесионера да уведоми длъжника /ответника/ за прехвърляне на вземанията по договорите.

По делото е представено и уведомление за извършена цесия изпратено от кредитодателя до кредитополучателя. Като част от кредитното досие на ответницата са представени искане за отпускане на кредит, стандартен европейски формуляр, общи условия и погасителен план.

Представена е разписка за преведена от ищеца, в полза на ответницата сума в размер от 350 лева.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

Не се спори по делото, а и видно от присъединеното ч. гр. д. № ***/2025 г. по описа на Районен съд – Бургас, в полза на ищеца срещу ответника, е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за сумата, предмет на установителния иск, връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и съобразно дадените от съда указания е предявен искът по чл. 415 от ГПК.

Предявеният от ищеца е иск с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 2, вр. чл. 422 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД. За успешното провеждане на предявения иск, ищецът следва да установи – възникването в негова полза на изискуеми вземания, за които е издадена заповедта, т. е. да докаже, че между страните е налице валидна облигационна връзка по посочения в исковата молба договор, включващ твърдените клаузи за дължимост на главница, по силата на който сумата по заема е усвоена от ответницата и за нея е възникнало задължение да заплати сумите, предмет на иска в претендираните размери, както и извършената цесия и уведомяването на ответницата за нея. В тежест на ответника е да докаже точно изпълнение на задълженията си да заплати процесната сума или направените правоизключващи и правонамаляващи възражения.

От горепосочения приет по делото, неоспорен досежно неговата автентичност, договори за кредит, по категоричен начин се установява възникването между страните на облигационно отношение, което ги обвързва.

От представената по делото разписка се установява, че сумата по кредита е усвоена.

С цесията кредиторът прехвърля вземането си на трето лице. За да е налице сключен договор за цесия и вземането да премине върху третото лице е достатъчно постигане на съгласие между него и кредитора. Приемането на цесията от длъжника и неговото участие 2 при сключването на договора не е необходимо. За да породи действие по отношение на длъжника, цесионният договор следва да му бъде съобщен от предишния кредитор - чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД. Установеното в чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД задължение на цедента има за цел да обвърже длъжника с договора за цесия и да го защити срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение. Това не означава, че предишният кредитор няма право да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника, като негов пълномощник, каквото е налице в настоящия случай, предвид приложеното по делото пълномощно. В случая по делото са представени уведомление за извършена цесия, адресирано до ответницата и подписано от цедента пълномощно за уведомление за извършената цесия. Същите следва да бъдат взети предвид от съда по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК и обуславят извод за осъществено в хода на настоящия процес уведомяване на длъжника за извършената цесия, с връчване на уведомлението, ведно с преписа от исковата молба на особения представител на ответницата.

Поради изложеното, съдът счита, че ответницата-длъжник е редовно уведомена за прехвърлянето на процесните вземания, договорите за цесия са породил правен ефект спрямо кредитополучателя и ищецът има качеството кредитор спрямо ответника.

По отношение на размера на претенциите, доколкото се установи, че усвоената сума е в размер от 350 лева и не са ангажирани доказателства за извършени от ответницата плащания по кредита, съдът приема, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.

С оглед изхода на спора, отправеното искане и представените доказателства и съгласно задължителните указания, дадени с т. 12 на ТР 4/2013г., ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното производство разноски в общ размер от 25,35 лева.

В исковото производство са представени доказателства за заплатена държавна такса в размер от 25,56 евро, депозит за особен представител в размер от 102,26 евро и в производството ищецът е представляван от особен представител, чието възнаграждение съдът определя в размер от 102,26 евро. С оглед това, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 230,38 евро, представляваща направените по делото съдебноделоводни разноски.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответницата С. Е.

А., ЕГН **********, с адрес ***, дължи на ищеца „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Триадица“, бул. „България“ № 81, сумата от 178,95 евро /сто седемдесет и осем евро и деветдесет и пет евроцента/, представляваща главница по сключен между „***“ АД и длъжника договор за потребителски кредит от 27.05.2020 г., ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 24.06.2025 г., до окончателното изплащане на задължението, като вземането е прехвърлено на ищеца с договор за цесия от 22.03.2024 г., за която сума е издадена Заповед № ***/25.06.2025 г. по ч. гр. д. № ***/2025 г. на РС-Бургас, на основание чл. 415, ал. 1, т. 2, вр. чл. 422 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД.

ОСЪЖДА С. Е. А., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Триадица“, бул.

„България“ № 81, сумата от 12,96 евро /дванадесет евро и деветдесет и шест евроцента/, представляваща направени съдебно-деловодни разноски в производство по ч. гр. д. № *** по описа за 2025 г. на РС-Бургас и сумата от 230,38 евро /двеста и тридесет евро и тридесет и осем евроцента/, представляваща направени съдебно-деловодни разноски, на основание 3 чл. 78, ал. 1 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4