Определение № 13810 от 26.06.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13810 гр. София, 26.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Е, в закрито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Христов като разгледа докладваното от Дамян Ив. Христов Въззивно частно гражданско дело № 20261100505258 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.

Производството е образувано частна жалба на Е. Д. М. срещу Определение № 33766/13.08.2025 г. постановено по гр.д. № 3529/2025 г. по описа на СРС, 169 състав, което е оставено без уважение искането на ищеца Е. Д. М. за предоставяне на правна помощ и производството по гр.д. № 3529/2025 г. по описа на СРС, 169-и състав е прекратено като недопустимо.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното определение поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и процесуалния закон. Поддържа се, че СРС е прекратил производството чрез злоупотреба с право. Счита, че СРС неправилно е оставил без уважение искането за предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство. Моли определението да бъде отменено и делото да бъде върнато за произнасяне по същество и да му бъде предоставена правна помощ.

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от страна, имаща правен интерес, и против подлежащ на обжалване съдебен акт, като жалбоподателят е освободен от заплащане на държавна такса. Съдът като взе предвид доводите на жалбоподателя, намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Пред първата инстанция е бил предявен осъдителен иск от Е. М. срещу ответника – Апелативен съд – София за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер 24999, 00 лв. с оглед на незаконното му задържане по нчд № 128/2017 г.

За да постанови така обжалваното определение СРС е приел, че ищецът е генерирал огромен брой дела (над 1100) с идентичен предмет, което не преследва легитимна защита, а е израз на злоупотреба с право. Първата инстанция се е позовала на практиката на ЕСПЧ и индикациите в Директива (ЕС) 2024/1069 и е приела, че предявяването на иск за цели, различни от разрешаването на правен спор, съставлява недобросъвестно упражняване на правото на иск. С оглед на тези си мотиви СРС е приел, че искът е недопустим, поради липса на легитимен интерес и явно изразена недобросъвестност от страна на ищеца, поради което е прекратила производството и е отказала предоставяне на правна помощ на ищеца.

Настоящият състав на съда намира, че процесното определение е правилно като краен резултат по следните съображения:

В случая ищецът навежда твърдения за противоправно действие на Апелативен специализиран наказателен съд, изразяващо се в незаконното му лишаване от свобода в хода на образувано спрямо него наказателно производство и в резултат на което твърди да са му причинени неимуществени вреди. С оглед на очертаните в исковата молба фактически 1 твърдения , предявеният от ищеца иск е с правна квалификация чл. 2 ЗОДОВ. Съгласно Тълкувателно решение № 5/15.06.2015 г. по т.д. № 5/2013 г. на ОСГК, ВКС съдът е легитимиран да представлява държавата по искове за обезщетение за вреди по чл.2 ЗОДОВ само в случаите по ал.1, т.4 и т.5 ЗОДОВ за прилагане от съда на задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени поради липса на законно основание и за прилагане от съда на административна мярка, когато решението му бъде отменено като незаконосъобразно. В мотивната част на тълкувателното решение е прието, че когато се претендират вреди от неоснователно обвинение и задържането под стража като мярката за неотклонение е била потвърдена от съдебна инстанция, това не е основание държавата да отговаря чрез съда, защото мярката е била наложена не в нарушение, а в съответствие с изискванията на процесуалния закон. Тя уврежда непозволено задържания само когато обвинението е неоснователно, в който случай процесуално легитимиран да представлява държавата е Прокуратурата на Република България, защото тя е поддържала неоснователно обвинение. При съобразяване на правната квалификация на предявения иск – чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ, настоящият състав на съда намира, че Апелативен съд – София не е надлежно процесуалнолегимиран да отговоря по него, поради което и производството по делото е недопустимо като образувано срещу ненадлежен ответник. По отношение на оплакването за неправилност на извода на СРС за липса на основание за предоставяне на правна помощ следва да бъде посочено, че съгласно разпоредбата на чл. 24, т. 2 ЗПрП правна помощ под формата на процесуално представителство (чл. 21, т. 2 ЗПрП) не се предоставя, когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима. Доколкото в конкретния случай предявеният от ищеца иск е недопустим, то е налице предвиденото в закона изключение съгласно което на молителя не следва да бъде предоставяна правна помощ. С оглед на което настоящият състав на съда намира за неоснователно искането на жалбоподателя за предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство.

По изложените съображения определението на СРС следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 33766/13.08.2025 г. постановено по гр.д. № 3529/2025 г. по описа на СРС, 169 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му, при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2