Определение № 47691 от 17.11.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 47691 гр. София, 17.11.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета годИ. в следния състав:

Председател: РАДОС. Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОС. Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20241110157334 по описа за 2024 годИ. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на ГЛАВА XIII ГПК (Общ исков процес ревандикационен иск за собственост) Производството е образувано по искова молба с вх. № 304200/27.09.2023 г., допълнена с молба с вх. № 365721/13.11.2024 г., допълнена с молба с вх. № 66491/25.02.2025 г. от

1. Т. К. В., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „Р* 2. В. И. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „К*, 3. Р. В. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „К*, 4. Н. В. Б., роден на 26.08.1945 г. в гр. Враца, гражданин на Република **********с паспорт № *21.10.2020 г.,

5. и В. В. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „К*, всички чрез процесуален представител адв. Б. Г. М., САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. „И* срещу

1. С. А. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „М*, 2. А. С.ЧЕВ Н., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „З* 3. и И. Г. В., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „З*, с която са предявени следните искове с правна квалификация:

1

1. ревандикационен иск по чл.108 от ЗС за ПОЗЕМЛЕН ИМОТ (ПИ) с идентификатор * по кадастралната карта и кадастрални регистри (КККР) на гр. София, с искане да се признае за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на идеални части от процесния имот, както следва:

1.

1.

В. И. Л. и Р. В. Б. – на 8.11 % ид.ч., на основание покупкопродажба от Столична общИ., в режим на съпружеска имуществена общност (СИО)

Т. К. В. – на 30.72 % ид.ч., на основание наследство П* В.

Н. В. Б. – на 4.055 % ид.ч., на основание покупко-продажба от Столична общИ.

В. В. Л. – на 4.055 % ид.ч., на основание дарение от З* както и съда да осъди ответниците да предадат владението на ищците на посочените идеални части.

В исковата молба са изложени твърдения, че ищците са собственици на идеални части от урегулиран поземлен имот (УПИ) с идентификатор * при квоти, както следва: ищците В. И. Л. и Р. В. Б.а - Л.а са собственици в режим на СИО на 8.11 % ид. ч., ищецът Т. К. В. е собственик на 30.72 % ид. ч., ищецът Н. В. Б. на 4.055 % ид. ч. и ищецът В. В. Л. на 4.055 % ид. ч.

Твърди се, че ищците са учредили на „Б*” АД право на строеж за имота с нотариален акт № 100, том. V, peг. № 8111, дело № 714/21.04.2016 г. за самостоятелни обекти в новостроящата се сграда.

Твърди се, че впоследствие ищците установили, че посоченото дружество е прехвърлило на ответниците с нотариален акт № 114, том. VIII, peг. № 13 917, дело № 1123/19.06.2017 г., освен собствеността върху обектите: заведение за бързо хранене № 1, с площ от 110.94 кв. м., така и 2.87 % ид. ч. от терена и тераса с площ от 68.71 кв. м. Посочва се, че сградата била въведена в експлоатация на 05.12.2019 г.

2

Твърди се, че ответниците се опитват да обсебят дворното място, твърдейки, че са го закупили от дружеството, построило сградата - „Б*” АД, въпреки че това дружество не е било собственик на дворното място и поради това за него не е налице право да продава посоченото дворно място.

Молят съда да постанови решение с което да признае за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на идеални части от процесния имот, както и ответниците да бъдат осъдени да предадат владението върху гореописания имот на ищците.

Претендират разноски в производството.

С допълнителна молба с вх. № 365721/13.11.2024 г. ищецът уточнява иска си. Уточнява, че иска да бъдат признати за собственици на идеални части от терена върху който е построена сградата, а не реални част от обекта.

Посочва, че В. И. Л. и Р. В. Б.а - Л.а са собственици на имота, на основание покупко-продажба от СИ, придобито в режим на СИО. Т. К. В. – на основание наследство от съпруга

П* В.; Н. В. Б. - на основание покупкопродажба от СО; В. В. Л. – на основание дарение от З*;

Ищците уточняват, че не претендират да са собственици на реална част от заведение за бързо хранене № 1, а единствено от терена, представляващ УПИ с идентификатор * като твърдят, че описаната в Нотариалния акт на ответниците „тераса” не съществува. В построената сграда няма такъв обект, а същата представлява незаконно присвояване на терена (незастроената част от дворното място). Ако в обекта имаше постройка „тераса”, това би означавало, че плътността на застрояване е около 95 %, вместо допустимите 60 %, респ. строежът в тази си част, би бил незаконен.

Моли съда да удължи срока за отстраняване на нередовности.

С втора уточнителна молба с вх. № 66491/25.02.2025 г. ищецът посочва, че ответниците са се снабдили с н.а. за тераса с площ от 68.71 лева.

Твърдят, че тази тераса не е част от сградата, а от УПИ. Правният спор е именно за част от дворното място, върху което е построената терасата.

Твърдят, че тази тераса е част от терена и ищците са собственици на тази част.

Твърдят, че правото на собственост върху терена е на ищците Формулират следния петитум: да бъдат признати за собственици на съответните идеални части от УПИ с идентификатор * г., както и ответниците 3 да бъдат осъдени да предаден владението върху същите идеални части.

Изрично твърдят, че не претендират реална част от недвижимия имот.

Към исковата молба са представените следните писмени доказателства и доказателствени средства: 1. Договор от 04.05.2000 г. с приложение; 2. Заповед от 05.05.2015 г.; 3. Нотариален акт № 144 от 1930 г.; 4. Нотариален акт № 98 от 1965 г.; 5.

Нотариален акт № 92 от 1985 г.; 6. Завещание от 05.06.1979 г.; 7. Удостоверение за наследници от 07.09.2016 г.; 8. Нотариален акт № 97 от 2016 г.; 9. Нотариален акт № 100 от 2016 г.; 10. Нотариален акт № 114 от 2017 г.; 11. Разрешение за ползване; 12.

Кадастрална скица;13. Данъчна оценка.

Молят да се допусне назначаване на Съдебно-техническа експертиза (СТЕ), като вещото лице да отговори на следните въпроси: 1.Дали процесните площи представляват „тераса” на заведение или са дворното място на сградата, дали т. нар. „тераса” засяга незастроената площ от недвижимия имот и дали при нейното съществуване са изпълнени параметрите за озеленяване и изобщо дали обособяването на такава противоречи на закона и строителните разпоредби.

Молят да се допусне назначаване на Съдебно-оценителна експертиза (СТЕ), като вещото лице да отговори на следния въпрос: Да даде заключение за размера на пазарния наем на процесните 68 кв. м. от дворното място, които се ползват в момента от ответниците, към който наем се приравнява размерът на присъжданите обезщетения.

Моли ВЛ да изчисли размера на обезщетението, дължимо на всеки един от ищците, на база техните квоти от притежанието на идеалните части от терена.

В срок по чл.131 ГПК, ответниците подава отговор. Изцяло оспорва ревандикационния иск. Не оспорват, че ищците са собственици на идеални части от терена, представляващ ПИ *. Твърди, че този иск е лишен от правен интерес. Твърди, че искът за предаване на владението върху ид. ч. от УПИ е лишен от правен интерес, защото спорът е за реална част от терена – терасата, а не за целия УПИ. Твърдят, че владеят на годно правно основание терасата, а не изобщо идеалните части на ищците върху терена. Твърдят, че ищците и ответниците притежават по 12.98 % ид. ч. от земята за всяка страна.

По същество считат исковете за неоснователни, защото са придобили терасата на годно правно основание – покупко-продажба от 19.06.2017 г. която е прилежаща към заведение за бързо хранене № 1, заедно с 3.30 % ид. ч. от общите части на сградата, с прилежащите към заведението за бързо хранене, равняващи се на 16.23 кв. м. и заедно с 2.87 % ид. ч. от правото на строеж 4 върху ПИ. Твърдят, че след въвеждане в експлоатация на сградата са придобили 12.98 % ид. ч. от правото на собственост върху ПИ. Позовава се на технически проект, част „Архитектурен“, съгласно който терасата е нанесена като прилежаща част към заведението. Подът на терасата е изпълнен по проект с каменна настилка и общата площ е 68.71 кв. м. Терасата е била включена в площоопределянето. Позовава се на т.59 от § 5 от ДР на ЗУТ, съгласно която терасата представлява обект на строежа по ЗУТ и е изпълнена, съгласно одобрения проект. Твърди, че процесната тераса не представлява обща част, а площ от терена, която е самостоятелна обособена. Твърдят, че ищците имат право да ползват единствено частта от терена, отбелязана в приложения технически проект част „Архитектура“, като тераса ОЧ-08, граничеща с процесната тераса, тъй като само тази част представлява обща част. Твърди, че съгласно договора за суперфиция, терасата е част от построеното и строителят е собственик на нея. Твърди, че процесната тераса представлява тяхна индивидуална собственост. Твърди, че процесната тераса и общата тераса ОЧ-08 са разделени с поставена ниска ограда, която разграничава двата обекта. Твърди, че незастроената част от ПИ представлява част от строеж по смисъла на ЗУТ, определена още при учредяване на ЕС като тераса, която е индивидуална, а не обща. Твърди, че е идентична ситуацията с терасата към обект *.6.3. Само ОЧ 08 е обща тераса.

Считат, че претенциите на ищците да ползват терасата на ответниците е неоснователна. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.

Не се противопоставя на представените доказателства, както и по назначаване на СТЕ.

Към исковата молба са представените следните писмени доказателства и доказателствени средства: 1. Технически проект, част „Архитектура“, одобрен на 27.02.2015 г., 2. Таблица за площообразуване на сградата от 04.10.2015 г.; 3. Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 114, том VIII, рег. № 13917, дело 1123 от 19.06.2017 г. на нотариус М* Г.; 4. Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 78, том XVIII, рег. № * дело 3080 от 19.02.2022 г. на нотариус М* Г.;

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното от страните, както и материалите по делото, установи следното от фактическа и правна страна:

По процесуалното представителство

5

Ищците се представляват от адв. Б. Г. М., САК, със съдебен адрес: гр.

София, ул. „И*, което пълномощно важи за всички инстанции (л. 4 от делото).

Ответниците се представляват от адв. С. Х., Д* и адв. Г*, със съдебен адрес: гр. София, ул. „В* *, [email protected], която представителна власт важи за всички инстанции (л. … от делото).

По държавната такса

По иска с правно основание по чл. 108 ЗС:

При иск, касаещ право на собственост върху идеални части от процесния имот, цената на иска се определя съобразно данъчната оценка на претендираните от ищците идеални части от имота. Съобразно приетото в Определение № 83/29.01.2009 г. на САС по ч. гр. д. № 137/2009 г., ГК, 1-ви състав, влязло в сила /определението не е допуснато до касационно обжалване с Определение № 340/22.06.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 180/2009 г./ и в Определение № 110 от 27.03.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1655/2014 г., II г. о., ГК.

Данъчната оценка на УПИ с идентификатор * е 53539.20 лева, съгласно Удостоверение по чл.3, ал.1 ЗМДТ с изх. № 7224034369/16.05.2024 г.

На този етап няма актуална данъчна оценка за прилежащата част към недвижим имот - заведение за бързо хранене № 1, с площ от 110.94 кв. м. – тераса с площ от 68.71 кв.м.

Дължимата държавна такса, която е която е 1 % от цената на иска, се определя съобразно данъчната оценка на сбора на претендираните от ищците идеални части от ПИ с идентификатор * (в случай че претендират да са собственици на идеални части от ПИ с идентификатор * ), или съобразно данъчната оценка на сбора на претендираните от ищците идеални части от прилежащата към недвижим имот – тераса с площ от 68.71 кв.м. (в случай че претендират да са собственици на прилежаща част към недвижим имот – тераса).

Данъчната оценка на терена е 53 539.20 лева. Площта на терена 650 кв. м. Площта на спорната „тераса” е 68.71 кв. м., тоест, данъчната оценка е 6 188.05 лева (68.71/650 х 53 539.20). Държавната таса е 61.88 лева (1 % от 6 188.05).

С молба с вх. № 365721/13.11.2024 г. ищецът представя документ в 6 размер на 61.88 лева за ревандикационния иск.