Решение № 3664 от 13.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3664 гр. София, 13.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА

Административно наказателно дело № 20251110209177 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

С наказателно постановление (НП) № ***** година на заместник кмет на Столична община, на Б. А. А. с ЕГН ********** е наложено наказание глоба в размер на 50 /петдесет/ лева на осн. чл.101, т.1 от ЗАвтП за нарушение по чл.18, ал.1 т.1 и т.2 от Наредбата за реда и условията за пътуване с обществения градски транспорт на територията на Столична община(Наредбата).

Недоволно от издаденото наказателното постановление е останало санкционираното лице, което в срочно подадена жалба го атакува с искане за отмяна, с аргумент за неточно установена фактическа обстановка, като се твърди заплащане на превоза с банкова карта, а в допълнение се излагат оплаквания относно поведението на контрольорите по редовността на пътниците. На следващо жалбоподателя излага съображения за неправилно определяне на нарушената законова разпоредба, като намира, че е допуснато противоречие между ЗАвтП и подзаконов нормативен акт- наредба, която недопустимо преурежда обществените отношения. В заключение се сочи, че не са посочени причините, поради които не е приложен чл.28 ЗАНН.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адвокат Д., която поддържа искането за отмяна по изложените в жалбата аргументи, като намира, че показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел не следва да бъдат кредитирани, доколкото подробностите които съобщава сочат на целенасоченост и заинтересованост при депозиране на показанията. Претендира се присъждане на разноски.

В съдебно заседание въззиваемата страна- редовно призована, се представлява от юрисконсулт В., която моли за потвърждаване на наказателното постановление като изтъква, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства с категоричност се установява извършеното нарушение, като изтъква, че едва в жалбата се изтъква опит за заплащане с банкова карта, за което липсват каквито и да е доказателства. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

1

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят Б. А. А., ЕГН **********, с адрес гр. *******.

На 09.07.2024г., сутринта в гр.***, жалбоподателят Б. А. пътувала в превозно средство- тролейбус, движещ се по линия № 6, и обслужващ част от обществения превоз на територията на Столична община. Същата пътувала в посока от *** към ***, като още в началото на пътуването й в превозното средство се качили контрольори по редовността на пътниците, включително свидетелят К. Ш., които предприели проверка на пътуващите граждани. При това жалбоподателят А., която се намирала на седалка в предната част на тролейбуса не представила редовен превозен документ, отказала да закупи такъв както от водача, така и от контрольорите, като демонстративно заявила, че никога не е купувала билет, и сега също няма да си закупи такъв. При това била приканена да слезе от превозното средство, но същата категорично отказала, като заявила, че пътува до ***. Около 09.07 часа тролейбусът достигнал посочената спирка, тя слязла, като с нея слязъл и контролния екип, възползвайки се от факта на паркирания в близост патрулен автомобил на МВР. При това свидетелят Ш. помолил полицейските служители за съдействие при установяване на данните на жалбоподатЕ.та с цел предприемане на действия по ангажиране на административнонаказателната й отговорност. На място бил извикан патрул на 05 РУ-СДВР, с чиято помощ били установени пълните данни за самоличността на нередовния пътник.

В тази връзка от страна на свидетеля К. Ш. - контрольор по редовността на пътниците, бил съставен акт за установяване на административно нарушение бланков номер 559419/09.07.2024г. с който срещу Б. А. било повдигнато административно-наказателно обвинение за това, че на 09.07.2024г., в гр.***, в тролейбус по линия № 6 на обществения градски транспорт пътувала без редовен превозен документ и отказва да закупи карта за еднократно пътуване, продавана от контрольор по редовността на пътниците, квалифицирано като нарушение на чл.18, ал.1, т.1 и т.2 вр. чл.46, ал.1 и чл.47, ал.1 от Наредбата за реда и условията за пътуване с обществения градски транспорт на територията на Столична община.

Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, и връчен при отказ, което било удостоверено с подпис на свидетел, част от полицейския патрул на 05 РУ-СДВР, повикан на място.

На база така съставения АУАН било издадено процесното наказателно постановление (НП) № ***** година на заместник кмет на Столична община, с което на Б. А. А. с ЕГН ********** е наложено наказание глоба в размер на 50 /петдесет/ лева на осн. чл.101, т.1 от ЗАвтП за нарушение по чл.18, ал.1 т.1 и т.2 от Наредбата за реда и условията за пътуване с обществения градски транспорт на територията на Столична община(Наредбата).

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетеля К. Ш., дадени в хода на съдебното следствие и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства - АУАН № 559419/09.07.2024 година; наказателно постановление (НП) № *****, Заповед № СОА23- РД09-2484/17.11.2023г. на кмета на Столична община за компетентност на актосъставителя и Заповед СОА24-РД091873/02.02.2024г. за компетентност на административнонаказващия орган.

Настоящият съдебен състав кредитира в цялост показанията на свидетеля Ш., като от същите по несъмнен начин се установяват фактите, включени в предмета на доказване по делото- времето, мястото на превозното средство и неговия маршрут. Свидетелят подробно разказва за действията и поведението на жалбоподатЕ.та, като следва да се изтъкне, че същата в нито един момент не твърдяла да е заплатила или опитала да заплати пътуването си с банкова карта, напротив изтъкнала е липсата на превозен документ. Съдът не намира основание за съмнение в показанията на свидетеля Ш., като действително същите се 2 отличават с изключително добре съхранен спомен за конкретното нарушение, което обаче сам свидетелят обяснява с факта, че многократно е констатирал нарушение от страна на жалбоподатЕ.та т.е. познава същата, както и с провокативното поведение по време на проверката. Служебната заетост на свидетеля е свързана именно с установяване редовността на пътниците, респективно не може да се твърди, че изнасяйки данни за неизпълнение на задължението за закупуване на превозен документ същият действа предубедено.

На следващо място, съдът кредитира в цялост представените по делото писмени доказателства, приобщени на осн. чл.283 НПК към доказателствената съвкупност, като същите са логични, последователни съответни и не се опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната съвкупност.

Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Жалбата е подадена от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт, като доколкото от наказващия орган не са представени доказателства удостоверяващи каквото и да било връчване на НП, съдът приема, че жалбата е депозирана своевременно. С оглед, на изложеното жалбата се явява допустима, а разгледана по същество и в рамките на правомощията на съда по чл.314 НПК вр. чл.84 ЗАНН, се явява неоснователна в искането за отмяна на атакуваното наказателно постановление по изложените по долу съображения.

Административнонаказателното производство е образувано и срещу нарушителя е повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН № 559419/09.07.2024 година, който е съставен от компетентен орган- контрольор по редовността на пътниците, оправомощен да съставя актове за установяване на административни нарушения, съгласно чл.91, ал.11 от ЗАвтПр, в рамките на материалната и териториална компетентност на последния. Въз основа на обсъдения акт за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното НП, което е издадено от териториално и материално компетентен орган- заместник кмет на Столична община, надлежно оправомощен, съобразно чл.48, ал.1 Наредбата и ЗМСМА. Актът и наказателното постановление са съставени в рамките на установените в чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН, давностни срокове.

На следващо място актът за установяване на административно нарушение и НП отговарят на изискванията на чл.42 от ЗАНН,съответно чл.57, ал.1 ЗАНН, що се отнася до форма и реквизити, като в същите се съдържа достатъчно пълно и ясно описание на извъшеното нарушение и нарушените законови разпоредби, което да гарантира правото на защита на жалбоподатЕ.та.

В хода на административнонаказателното производство на жалбоподатЕ.та Б. А. е било повдигнато обвинение за осъществено от нейна страна административно нарушение, изразило се в неизпълнение на задълженията по чл.18, ал.1 т.1 и т.2 от Наредбата за реда и условията за пътуване с обществения градски транспорт на територията на Столична община, а именно да притежава редовен превозен документ и да предостави същия на контролните органи за проверка, по време на пътуването си от 09.07.2024 с тролейбус по линия № 6. Изложената в АУАН и НП фактическа обстановка напълно кореспондира с приетата за установена от настоящия съдебен състав. Правилно наказващия орган е подвел фактите под посочената в НП материално правна норма. Това произтича от обстоятелството, че в нарушение на цитираните текстове от наредбата, жалбоподатЕ.та като пътник в превозно средство по линия от обществения градски транспорт, не е изпълнила задълженията си по заплащане на превоза. Наред с това същата е отказала закупуване на билет за еднокатно пътуване продаван от контрольора по редовността на пътниците, както предписва чл.46, ал.1 Наредбата, при което и в съответствие с разписаната в чл.47, ал.1 Наредбата процедура са възникнали основания за ангажиране на административнонаказателна отговорност.

3

Не се установява изложеното в жалбата твърдение за заплащане на превоза с банкова карта, като такива доказателства не са представени от страна на жалбоподателя, а от друга страна това влиза в противоречие с показанията на свидетеля Ш..

От субективна страна нарушението е извършено виновно, при форма на вина умисъл, като жалбоподателя съзнателно е предприела пътуване с обществения градски транспорт, без да изпълни задълженията си по заплащане на превоза, като е искала именно това.

При това законосъобразно е ангажирана отговорността на жалбоподателя Б. А. по реда на чл.101, т.1 от ЗАвтПр, предвиждащ "Пътник в моторно превозно средство за обществен превоз, който пътува без билет или друг превозен документ, се наказва с глоба в размер: от 10 до 50 лв. - за превози по общинските транспортни схеми". Превозното средство, в което е установено нарушението е извършвало обществен превоз по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗАвтПр, по линия, която е част от утвърдена транспортната схема за територията на Столична община. Противно на изложеното в жалбата, отговорността на жалбоподатЕ.та е ангажирана именно на основание цитираната норма от ЗАвтПр, с което материалният закон е приложен правилно, като актуалната редакция на Наредбата не съдържа санкционни норми, т.е. не преурежда обществени отношения, уредени със закон.

Цитираната в жалбата съдебна практика има отношение към предходни редакции на подзаконовия нормативен акт, но не и към настоящия случай.

Наказанието е определено в максималния предвиден от закона размер, а имено петдесет лева, като съдът намира, че същото отговаря на обществената опасност на нарушението. Видно от показанията на свидетеля Ш., жалбоподатЕ.та не просто е отказала да закупи билет, продаван от контрольор по редовността на пътниците, но същата е отказала да закупи такъв и от шофьора на превозното средство, въпреки по- ниската му цена, както и да слезе от тролейбуса. Наред с това тя демонстративно е заявила, че никога не е закупувала превозен документ, което сочи на трайна тенденция да се неглижира задължението за заплащане на превоза в градския транспорт, като единствено намесата на органите на МВР е довела до възможност за санкциониране в настоящия случай. Предвид на това съдът намира, че размерът на глобата, макар и равен на максималния е правилно определен.