Определение № 1042 от 17.07.2026, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1042 гр. Благоевград, 17.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Полина Дянкова като разгледа докладваното от Полина Дянкова Въззивно частно гражданско дело № 20261200500701 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 5431/14.04.2026 г., подадена от етажните собственици на сграда в режим на етажна собственост, представляваща сграда 1D, която е част от Апартаментен комплекс „Силвър Маунтин Резорт“, построен в поземлен имот с идентификатор № ***, съставен от 12 сгради, всяка от които представлява отделна етажна собственост. Жалбата е подадена чрез адв. С. В. С. срещу Определение № 462 от 05.03.2026 г. по гр. д. № 548/2025 г. по описа на Районен съд-Разлог, с което на осн. чл. 126, ал. 1 ГПК е прекратено производството по делото и е върната исковата молба, която е била подадена от частните жалбоподатели.

В частната жалба жалбоподателят изразява несъгласие с обжалваното определение, като счита, че същото е неправилно и незаконосъобразно.

Излага доводи, че производството по гр. д. № 548/2025 г. по описа на Районен съд – Разлог е образувано в законоустановения едномесечен срок, след допуснатото обезпечение на бъдещи искове по ч. гр. д. № 238/2025 г. по описа на същия съд, поради което между двете производства съществува пряка процесуална връзка. Посочва, че обезпечителното производство е първото по време образувано производство между страните и именно въз основа на него е предявен настоящият иск.

Жалбоподателят не оспорва, че впоследствие е било образувано и заповедно производство по ч. гр. д. № 391/2025 г., като поддържа, че образуването на двете производства е било обусловено от невъзможността за осъществяване на контакт с длъжника и стремежа за по-бърза и ефективна защита на правата му. Твърди, че впоследствие, с оглед допуснатото обезпечение, направените разноски и принципа на процесуалната икономия, е преценил да продължи защитата си по предявените осъдителни искове.

1

По изложените съображения се иска отмяна на Определение № 462/05.03.2026 г., постановено по гр. д. № 548/2025 г. по описа на Районен съд – Разлог, и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

С Определение № 807/29.05.2026 г., ОС-Благоевград е изискал от Районен съд-Разлог в срок до 08.06.2026 г. да представи по делото информация относно ч.гр.д. № 391/2025 г. по описа на РС-Разлог и гр.д. № 1585/2025 г. по описа на РС-Разлог, като посочи: кога е било образувано всяко от едно от тези дела; към настоящия момент те продължават ли да са висящи и да се разглеждат от РС Разлог, респ. от друг съд или вече са приключили; ако са приключили – да се посочи с какъв съдебен акт и на какво основание; между кои страни се развиват тези дела; какъв е предмета на всяко едно от тези дела; какво е искането на заявителя; какъв е петитума на исковата молба; на какви основания се претендират вземания от заявителя и от ищеца; налице ли е частично предявено вземане; осъществявано ли е изменение на иск по чл. 214 ГПК. От първоинстанционния съд е изискано и в срок до 08.06.2026 г. да се представят по делото заверени преписи от заявления за издаване на заповед за изпълнение и от искови молби, налични по ч.гр.д. № 391/2025 г. по описа на РС Разлог и гр.д. № 1585/2025 г. по описа на РС-Разлог, както и от крайните съдебни актове, ако делата вече са приключили.

По делото е постъпила изисканата от Районен съд – Разлог информация, от която се установява следното:

На 27.02.2025 г. пред Районен съд – Разлог е образувано ч. гр. д. № 391/2025 г. по заявление на Етажна собственост – сграда 1D, гр. Разлог, представлявана от управителя П.

В. З., за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Р. А. М. за сумата от 24 706,76 лв. Към момента на изготвяне на настоящото определение заповедното производство не е приключило с влязъл в сила съдебен акт.

С Разпореждане № 1747/12.08.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 391/2025 г., на заявителя са дадени указания по чл. 415 ГПК за предявяване на иск за установяване на вземането. В изпълнение на тези указания на 03.10.2025 г. е образувано гр. д. № 1585/2025 г. по описа на Районен съд – Разлог по искова молба на Етажна собственост – сграда 1D, представлявана от управителя П. В. З., срещу Р. А. М. за сумата от 24 706,76 лв., представляваща вземане, произтичащо от решения на Общото събрание на етажната собственост от 03.07.2023 г. и 23.12.2024 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото съдебно-деловодни разноски.

От представената информация се установява още, че към настоящия момент гр. д. № 1585/2025 г. по описа на Районен съд – Разлог е на производство пред същия съд и не е приключило с влязъл в сила съдебен акт.

Благоевградският окръжен съд, като обсъди доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С обжалваното определение, РС-Разлог, след като служебно е установил, че между 2 същите страни по повод същия предмет е образувано по-рано гражданско дело, а именно ч.гр.д. № 391/2025 г. и свързаното с него гр.д. № 1585/2025 г. по описа на РС - Разлог, то производството по гр. д. № 548 по описа за 2025 г., на основание чл. 126, ал. 1 ГПК, подлежи на прекратяване като по-късно образувано. РС-Разлог е прекратил производството и е върнал исковата молба на ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ - 1D, с адрес: ***, представлявано от управителя П. З..

При проверката си в закрито заседание по реда на чл. 278 от ГПК, съставът на ОСБлагоевград намира подадената частна въззивна жалба за допустима, като подадена в срока за обжалване (препис от процесния съдебен акт е връчен на 06.04.2026 г. като жалбата е подадена на 14.04.2026 г., представляващ първи следващ присъствен ден по смисъла на чл.

60, ал. 6 ГПК), от легитимирана страна, с правен интерес от обжалване на съдебен акт, по отношение на който изрично е предвидена в закона възможност за инстанционен съдебен контрол. Същата е редовна от външна страна и отговаря на изискванията на закона за съдържание.

Процесното определение е правилно.

Съгласно чл. 126, ал. 1 ГПК, когато в съда има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото искане, по-късно заведеното дело се прекратява служебно от съда. Пълен обективен и субективен идентитет между делата е налице, когато между същите страни е предявен иск за същото материално субективно право. Проверката за тъждество между предмета на делата включва преценка на белезите, които индивидуализират субективното право - правопроизводящите факти, съдържанието на правото и носителите на правоотношението, съставка на което е правото, като преценката на тези белези се извършва въз основа на посочените от ищеца основание и петитум на иска.

Анализът на представените по настоящото въззивно дело искови молби, въз основа на които са образувани ч.гр.д. № 391/2025 г. по описа на РС-Разлог и по-късно образуваното гр.д. № 548/2025 г. по описа на РС-Разлог, сочат на абсолютна идентичност на предявените по двете дела искове – единият, подаден по реда на чл. 422 от ГПК, с искане за установяване на вземането, за което е издадена заповед по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 391/2025 г. по описа на РС-Разлог, а другият осъдителен иск за същата претендирана сума по общия исков ред по по-късно заведеното гр.д. № 548/2025 г. по описа на РС-Разлог.

При наличие на вземане основано на решение на ОС на ЕС, кредиторът Етажна собственост- сграда 1D разполага с правото на избор относно предоставените му от закона възможности за постигане на целения резултат - заплащането на дължимата сума с настъпил падеж от собствениците на индивидуални обекти в ЕС, съразмерно на приспадащата им се част от общите части на сградата, за заплащане на дължимата сума за извършения ремонт в Сграда 1D- да подаде заявление по чл. 410 от ГПК, за да се снабди със заповед за изпълнение и в случай на нейното оспорване - да установи вземането си пред гражданския съд по общия исков ред и по реда на чл. 422 от ГПК или да предяви осъдителен иск за дължимите суми по общия исков ред пред гражданския съд. В случая страната е предпочела да заяви претенциите си като поиска както издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от 3

ГПК, така и като предяви осъдителен иск за същото вземане по общия исков ред. Така пред РС-Разлог са били образувани две дела с един и същи предмет – ч. гр.д. № 391/2025 г. по описа на РС-Разлог и по-късно заведеното гр.д. № 548/2025 г. по описа на РС-Разлог.

Анализът на фактическата обстановка дава основание на въззивната инстанция за категоричния извод, че индивидуализиращите спорното субективно право белези с оглед на обективната и субективната страна на прекратеното от първоинстанционния съд гр.д. № 548/2025 г. по описа на РС-Разлог, при преценката на индивидуализиращите претендираното право признаци, обуславят извода за пълен обективен идентитет с предходното ч. гр.д. № 391/2025 г. по описа на РС-Разлог, образувано преди това и висящо между същите страни и в същия граждански съд.

Проверката за тъждество между предмета на делата включва винаги преценка на белезите, които индивидуализират субективното право- правопораждащите факти, съдържанието на правото и носителите на правоотношението. Безспорно се налага извода, че идентичността на исковата претенция с оглед на еднаквост на заявените правнорелевантни факти от обективна страна, както и еднаквото правно основание на което ищеца се позовава с исковата си претенция, обуславят идентичния предмет на двете дела.

Изложеното от фактическа и правна страна дава основание на настоящия състав на ОС-Благоевград за категоричния извод, че индивидуализиращите спорното субективно право белези с оглед на обективната страна на предявения осъдителен иск по прекратеното гр.д. № 548/2025 г. по описа на РС-Разлог, с оглед на индивидуализиращите претендираното право признаци, обуславя безспорния извод за наличие на пълен обективен и субективен идентитет между прекратеното дело и по- рано образуваното ч.гр.д. № 391/2025 г. по описа на РС-Разлог.

В съдебната практика и в правната доктрина е утвърдено разбирането, че ,,основанието на иска“ представлява твърдените от ищеца факти и обстоятелства, от които той извежда претендираното субективно материално право. Без значение е във връзка с преценката за идентичност в настоящия случай обстоятелството, че по едното дело е предявен установителен иск, по реда на чл. 422 от ГПК, а по другото - осъдителен иск по общия исков ред, тъй като в настоящия случай за удовлетворяването на кредитора за претендираното вземане, законодателят е предоставил възможност за избор – снабдяване със заповед за изпълнение или предявяване на осъдителен иск за вземането си по общия исков ред. Съществено в случая е наличието на идентичност на заявеното правно основание, на което ищецът се позовава, за да иска от съда да му бъде признато по съдебен ред вземане, за което вече е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК или длъжникът да бъде осъден да заплати дължимата сума за претендираното вземане, изискуема и дължима въз основа на решение на Общо събрание на ЕС.

Впрочем, обстоятелството за наличие на идентичност между гр.д. № 391/2025 г. по описа на РС-Разлог и гр.д. № 548/2025 г. по описа на РС-Разлог, не се и оспорва с частната жалба, въз основа на която е образувано настоящото въззивно дело пред ОС- Благоевград.

4

Отводът за висящ правен спор по чл. 126, ал. 1 ГПК е основателен само при наличието на пълен субективен и обективен идентитет между делата. Със забраната да се образува второ дело по същия правен спор се изключва възможността за постановяване на различни решения - антиципира се отводът за пресъдено нещо. В настоящия случай от съществено значение е било да се прекрати по-късно образуваното гражданско дело, за да се избегне опасността от постановяването на две съдебни решения по един и същи правен спор с различен изход на делото, тъй като несъмнено е налице обективна и субективна идентичност между горепосочените дела. (Решение № 471 от 16.01.2012 г. на ВКС по гр. д.