Решение № 311 от 30.10.2023, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 311 гр. Добрич, 30.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галя Ив. Митева при участието на секретаря Диана Б. Кирова като разгледа докладваното от Галя Ив. Митева Административно наказателно дело № 20233230200763 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от ЕТ „Аурелия С.”, ЕИК ... срещу НП № В002150 от 09.05.2023 г., издадено от Директора на Регионална дирекция за областите В., Д., Ш., Т., Р. и С. към Главна дирекция “Контрол на пазара” при Комисия за защита на потребителите, с което на жалбоподателя, за нарушение по чл. 23 от Закона за защита на потребителите във вр. с параграф 13, т. 9 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите, на основание чл. 200 от Закона за защита на потребителите е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500 лв.

С жалбата се иска наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.

В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбата.

Въззиваемата страна в съдебно заседание не се представлява.

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения 14-дневен срок и от лице, което има правен интерес.

Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът 1 подложи на цялостна преценка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка и констатира следното:

В процесния случай административно-наказателното производство е започнало с АУАН № 002150 от 09.03.2023 г., който е съставен от компетентното длъжностно лице, съобразно приложената по делото Заповед № 368 ЛС/22.04.2015 г. на Председателя на Комисия за защита на потребителите, в присъствие на търговеца, документирано с подписа му и в присъствие на един свидетел, връчен е на търговеца и съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. При връчване на акта търговецът не се е възползвал от правото си на възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН са депозирани писмени възражения по акта, които са били разгледани от наказващия орган и оставени без уважение като неоснователни.

Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието на един свидетел не е съществен порок, тъй като съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в него, което е достатъчно за неговата валидност.

За яснота съдът намира за нужно да отбележи и следното: Критерият за същественост или не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от страните в процеса. Липсата на подпис на един от свидетелите в акта не води до тази хипотеза. В случая е приложима разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, съгласно която наказателното постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, щом е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Постановление № 5/1968 г. на Пленума на ВС е категорично, че въпросът, дали наказателното постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на това, дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди всичко с оглед на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и деецът е известен.

Наказателното постановление е издадено в рамките на преклузивния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, както и в инструктивния срок по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН от компетентния административно-наказващ орган, съобразно приложената по делото Заповед № 849/15.11.2022 г. на Председателя на Комисия за защита на потребителите, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя /л. 18/.

Следва да се отбележи, че нарушението както в акта, така и в наказателното постановление е изписано текстово съобразно съдържанието на съответния текст от ЗЗП – чл. 23 от Закона за защита на потребителите във вр. с параграф 13, т. 9 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите, като разминаване на фактическо и правно положение не съществува.

Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е 2 законосъобразно в процесуален аспект.

По отношение на визираното нарушение и приложимия материален закон съдът установи следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 23 от Закона за защита на потребителите, за стоките, които се продават в насипно състояние, се обозначава само цената за единица мярка.

Видно от & 13, т. 9 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите, „Цена за единица мярка” е крайната цена, включваща данък върху добавената стойност и всички допълнителни данъци и такси за единица мярка от предлаганата стока. Единицата мярка е: за стоки, търгувани в зависимост от обема им – 1 литър или 1 кубически метър; за стоки, търгувани според теглото им – 1 килограм; за стоки, търгувани на дължина – 1 метър; за стоки, търгувани на площ – 1 квадратен метър.

Легална дефиниция за стоки, продавани в насипно състояние се съдържа в т. 10 на & 13 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите, съгласно която разпоредба, „стоки, продавани в насипно състояние” са стоките, които не са предварително пакетирани и се претеглят в присъствието на потребителя.

За нарушение по чл. 23 от ЗЗП на виновните лица се налага глоба, а на едноличните търговци и юридически лица – имуществена санкция, в размер от 500 до 5000 лв. /чл. 200 от ЗЗП/.

На ЕТ „Аурелия С.” е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за това, че не е изпълнил административното си задължение, за стоките, които се продават в насипно състояние, да обозначи цената за единица мярка килограм - нарушение по чл. 23 от Закона за защита на потребителите във вр. с параграф 13, т. 9 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.

От събраните доказателства се установява следното:

На 06.03.2023г. св. М. С. К. и св. Н. П. К. – служители на КЗП, извършили проверка в магазин за хранителни стоки, находящ се в гр. Д., ул.

„...“ № ..., стопанисван от ЕТ „Аурелия С.“ във връзка с провеждане на месечна кампания на КЗП за обозначаване на цените на хранителни стоки.

Проверяващите установили, че стоките в насипно състояние са изложени във витрина, като пред изложените стоки в насипно състояние са поставени етикети със следния надпис: Наименование на продукта и продажна цена обявена за 100 гр. и за килограм.

При проверката се предлагали следните стоки: фъстък, обявена цена 1.10 лв./100 гр. - 11.00 кг., бирен фъстък, обявена цена - 1.20 лв./100 гр. 12.00 лв. кг., царевица, с обявена цена - 1,00 лв./100 гр. - 10.00 лв. кг., леблебия, с обявена цена - 1.30 лв./100 гр. - 13.00 лв. кг., микс от ядки, с обявена цена - 1.30 лв./100 гр. - 13.00 лв. кг., чам фъстък, с обявена цена - 3.60 лв./100 гр. - 36.00 лв. кг., лешник, с обявена цена 3.60 лв./100 гр. - 36.00 лв.

3 кг., кашу, с обявена цена 3.60 лв./100 гр. - 36.00 лв. кг., бадем, с обявена цена 3.00 лв./100 гр. - 30.00 лв. кг.

При така установените обстоятелства, актосъставителят К. е приела, че ЕТ „Аурелия С.“ не е изпълнил административното си задължение, съгласно изискванията на чл.23 от Закона за защита на потребителите, предлагайки стоки, които се продават в насипно състояние, да обозначи само цената за единица мярка.

Съгласно § 13, т.9 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите (в сила от 10.06.2006 г., Обн. ДВ. Бр.99/2005г., последно изменение и допълнение с ДВ. бр. 20/11.03.2022г.), цената за единица мярка е крайната цена, включваща ДДС и всички допълнителни данъци и такси за единица мярка от предлаганата стока. Изрично се сочи, че за стоки, търгувани според теглото им, единицата мярка е един килограм.

За установеното в хода на проверката бил изготвен Констативен протокол № К-2708507/06.03.2023г., а срещу ЕТ бил съставен АУАН 2023 № 002150/09.03.2023г., надлежно връчен на А. Н. С. на 09.03.2023г. По АУАН е било направено възражение, което е било взето предвид при определяне размера на наложената имуществена санкция.

С оглед на така установената фактическа обстановка, административнонаказващият орган, приемайки qt правна страна, че е нарушена разпоредбата на чл. 23 от Закона за защита на потребителите, във връзка с параграф 13, т.9 от ДР на Закона за защита на потребителите, е съставил и процесното НП.

В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа обстановка от описаната в АУАН и в издаденото въз основа на него наказателно постановление. Конкретните обстоятелства по нарушението са установени от свидетелите М. К. и Н. К., които пресъздават свои непосредствени възприятия, придобити в хода на проверката и чийто показания са последователни и логични и се подкрепят от приетите по делото писмени доказателства, като липсва индиция за тяхната заинтересованост.

Няма основание да не се дава вяра на тези свидетели, нито да се счита, че техните показания не са достатъчни за несъмнено установяване на обективната истина. Посочените свидетели са категорични, че изброените стоки са имали обявени две цени в български лева - за 100 гр. и за килограм, а не само цена за единица мярка килограм.

Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена въз основа на разпитаните в хода на съдебното дирене свидетели, както и от приложените и приети по делото писмени доказателства – Жалба от ЕТ „Аурелия С.“ с вх. № В-00-259/03.07.2023 г. – 3 л.; НП № В-002150/24 от 09.05.2023 г., ведно с обратна разписка; Акт № 002150/09.05.2023 г. - 4 л.;

Констативен протокол № К -2708507/06.03.2023 г. – 4 л.; Разписка за връчено НП от 19.06.2023 г.; Заверено копие на Заповед на № 849/15.11.2022 г.;

Заверено копие на Заповед на длъжностно лице № 368 ЛС/22.04.2015 г.;

Възражения с № В-03-555/17.03.2023 г.

4

На практика така установената фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателя.

При така установената фактическа обстановка съдът намира описаното в АУАН и в издаденото въз основа на него НП нарушение по чл. 23 от Закона за защита на потребителите във вр. с параграф 13, т. 9 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите за доказано.

При издаване на наказателното постановление не са допуснати нарушения на материалния закон. То е обосновано и не е постановено при непълнота на доказателствата. Законосъобразно за извършеното нарушение е санкциониран едноличния търговец. Отговорността, която законът възлага на ЮЛ и ЕТ е обективна, безвиновна и за да бъде ангажирана е достатъчно само обективно да бъде констатирано неизпълнение на задължение към държавата.

Тя е проява на засилена превенция срещу определени противоправни прояви.

По отношение на наложеното наказание:

Наложената имуществена санкция е в минималния, предвиден в закона размер, а именно – 500 лева и не подлежи на преразглеждане от съда.

Съдът намира, че нарушението не представлява маловажен случай по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган не налага наказание, като предупреждава нарушителя писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

По силата на §1, т. 4 от ДР на ЗАНН маловажен случай е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.

В конкретния казус се касае до така нареченото в теорията “формално нарушение”. Фактът на предлагане на стоки в насипно състояние, които не са с посочена цена само за единица мярка килограм, осъществява състава на съответното нарушение, поради което не е необходимо да има или да няма вредни последици. В действителност наказващият орган е посочил, че нарушението е първо по рода си. Изхождайки от това съображение обаче не може да се говори, че се касае до по-ниска степен на обществена опасност, налагаща приложението на чл. 28 от ЗАНН. При подобно тълкуване на закона, всяко нарушение на съответния текст от ЗПП, респ. всяко първо нарушение при формално осъществяване на деянието на която и да е императивна норма, би следвало да е маловажен случай, което се явява 5 превратно възприемане идеята на законодателя за този вид деяния.

Разпечатката съдържа 52 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/caf6590d-df36-4b26-8b46-c893420d2cf6