Определение № 1771 от 21.06.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1771 гр. София, 21.06.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Дияна Ценева

Членове:

Теодора Гроздева

Милена Даскалова като разгледа докладваното от Милена Даскалова Касационно гражданско дело № 20228002103817 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 260520 от 10.02.2022 г., постановено по в.гр.д. №7114/2019 г. по описа на Софийски градски съд е :

-отменено решение № 563733 от 17.12.2018 г., постановено по гр. дело № 41679/2009 г. по описа на Софийски районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от Л. Г. Б. и Р. Т.

Б. срещу В. Р. Н. иск с правно основание чл. 61, ал. 3, вр. чл. 59 ЗЗД за извършени необходими и полезни разноски за съсобствения имот за сумата над уважения размер от 5 263 лв. до сумата от 15 789 лв. и е осъдена В. Р. Н. да заплати на съделителите Л. Г. Б. и Р.

Т. Б. на основание чл.61, ал. 3 вр. чл. 59 ЗЗД сумата от още 10526 лв. за извършените от тях необходими и полезни разноски в съсобствения имот съответна на притежаваните от нея 4/8 идеални части от процесния имот;

- потвърдено решение № 563733 от 17.12.2018 г., постановено по гр.д. №1679/2009 г. по описа на Софийски районен съд в частта му, с която на основание чл. 349, ал. 2 ГПК на Л. Г.

Б. е поставена в дял едноетажна къща със застроена площ от 76 кв. м., находяща се в УПИ X.-1446, кв. 68 по плана на [населено място] ;

- потвърдено решение № 563733 от 17.12.2018 г., постановено по гр.д. №1679/2009 г. по описа на Софийски районен съд в частта му, с която В. Р. Н. е осъдена да заплати на съделителите Л. Г. Б. и Р. Т. Б. сумата от 5 263 лв. за извършени от тях в имота подобрения;

- потвърдено решение №563733 от 17.12.2018 г., постановено по гр.д. №1679/2009 г. по описа на Софийски районен съд в частта му, с която Р. Т. Б. е осъден да заплати на В. Р. Н. на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС сумата от 3 813, 75 лв. обезщетение за лишаване от ползване на 4/8 ид. ч. от делбения имот за периода 10.12.2016г. - 22.11.2017 г.

- потвърдено решение №563733 от 17.12.2018 г., постановено по гр.д. №1679/2009 г. по 1 описа на Софийски районен съд в частта му, с която Л. Г. Б. е осъдена да заплати на В. Р. Н. на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС сумата от 1 271 лв. обезщетение за лишаване от ползване на 4/8 ид. ч. от делбения имот за периода 10.12.2016г. - 22.11.2017 г.

В установения от закона срок е постъпила касационна жалба от В. Р. Н., чрез адв. В. К., срещу въззивното решение в частта му, с която имотът е възложен в дял на Л. Г. Б., както и в частта му, с която е уважена предявената от Л. Г. Б. и Р. Т. Б. претенция по чл.346 ГПК.

Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочат се основанията по чл. 280, ал. 1, т.1 и 3 ГПК за допускането му до касационно обжалване.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните правни въпроси:

1.Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на събраните при първоинстанционното разглеждане на делото доказателства и да изложи мотивите си за приложимите правни норми?

2. Длъжен ли е въззивният съд, при формиране на вътрешното си убеждение да обсъди и прецени точно всички доказателства, събрани по делото, без да ги тълкува едностранно и извадково?

3.Следва ли въззивният съд да прецени всички доводи на страните и представените във връзка с тях доказателства в мотивите на решението и да посочи конкретно и ясно въз основа на кои от тях основава приетата фактическа обстановка по делото?

4. Длъжен ли е въззивният съд при формиране на своите изводи, въз основа на които постановява съдебния акт, да съобрази всички обстоятелства по делото, спазвайки правила от логически и опитен характер, включително и при обсъждането и преценката на показанията на разпитаните свидетели, за да постигне обосновано и правилно решение на правния спор?

По първите четири въпроса се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 141/04.01.2021 г. по гр.д. № 478/2020 г. на ВКС, 1-во г.о., решение № 60156/14.07.2021 г. по гр.д. №3156/2020 г. на ВКС, 3-то г.о., решение №113/01.11.2021 г. по гр.д. №2895/2020 г. на ВКС, 4-то г.о. и решение №63/21.02.2022 г., но всъщност се има предвид решение № 53/14.07.2022 г., по гр.д. №2973/2021 г. на ВКС, 2-ро г.о.

5.От какво се определя качеството наследник по смисъла на чл.349, ал. 2 ГПК? Съпругата на пряк наследник ползва ли се с правото да иска възлагане, след като е получила наследство от починал след общия наследодател съпруг и може ли да противопостави това свое право спрямо другия пряк наследник?

6. За задължението на съда да извърши комплексна преценка на събраните доказателства, установяващи изискването съделителят, отправил претенция по чл.349, ал.2 ГПК да не притежава друго жилище. Сочи се противоречие на въззивното решение с решение №9/12.03.2021 г. по гр.д. №1469/2020 г. на ВКС, 2- ро г.о.

7. Длъжен ли е въззивният съд да постанови служебно събиране на доказателства по отношение цената на делбения имот, когато въззивната жалба поставя определен въпрос – 2 възлагането на имота на съделител, след като е изтекъл значителен срок от определянето на цената на делбения имот? Поддържа се противоречие с решение 266/17.10.2014г. по гр.д. № 3333/2014г. на 1- во г.о.

8.Длъжен ли е въззивният съд да изложи конкретни и обосновани мотиви по направено възражение за изтекла погасителна давност по претенцията за подобрения, извършени от съделител, приета за разглеждане в делбения процес, при наличие на спор кога са извършени те? Сочи се противоречие на изводите на съда с решение № 72/01.10.2020г. по гр.д. № 3485/2019г. на 1- во г.о.

9. Как се определя размерът на обезщетението, претендирано от съделител в делбен процес, за извършени от него подобрения в съсобствения имот за задоволяване на собствените му нужди, без знанието и съгласието на другия съсобственик и при неговото изрично противопоставяне – според пазарната оценка на подобренията, според направените разходи или според увеличената стойност на имотите? Твърди се, че съдът се е произнесъл в противоречие с решение № 56/03.07.2020г. по гр.д. № 2786/2019г. на ВКС, 2- ро г.о.; решение № 487/30.11.2011г. по гр.д. № 1503/2010г. на ВКС, 1-во г.о. и решение № 339/10.10.2011г. по гр.д. № 1072/2010 г. на ВКС, 1-во г.о.

Ответниците по касационната жалба Р. Т. Б. и Л. Г. Б. в срока по чл.287, ал. 1 ГПК не представят писмено становище.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е допустима- подадена е в срок, от страна по делото срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване в обжалваните му части – както по възлагателната претенция, така и по претенцията за сметки, по аргумент от чл. 280, ал. 3 ГПК.

За да постанови решението си въззивният съд е приел от фактическа страна, че делбеният имот е неподеляем. В първото заседание след влизане в сила на решението по допускане на делбата съделителката Л. Б. е поискала на основание чл. 349, ал.2 ГПК да й бъде възложен процесният имот. Съдът е направил извод за основателност на направената възлагателна претенция, като е изложил мотиви, че съделителката е живяла в имота, както при откриване на наследството, така и към настоящия момент. Съдът е приел също, че съделителката е представила декларация, че не притежава друго жилище, като от доказателствата по делото също не се установява тя да има такова и е прието, че оспорването на декларацията е недоказано. За неоснователни са счетени доводите на В. Н., че Б. не е сред кръга от лицата, които могат да искат възлагане по реда на чл. 349, ал.2 ГПК. В тази връзка са изложени мотиви, че след смъртта на Р. Б. и Ж. Б. (съответно през 1984 и 2007 г.), техни наследници са съделителката В. Н. и съделителите Р. Б. и Л. Б., които са наследници /син и преживяла съпруга/ на Т. Б., починал на 31.01.2004 г., като нито в чл. 349, ал. 2 ГПК, нито в друга законова разпоредба се предвижда каквото и да било диференциране на наследниците по някакъв признак и изключването им от кръга на лицата, които могат да искат възлагане на делбения имот.

За да уважи частично претенцията по сметките, предявена против В. Н., въззивният съд, въз 3 основа заключението на съдебно техническата експертиза и показанията на разпитаните по делото свидетели, е приел за установено, че в имота са извършени следните строителни работи като вид и стойност : 9 122 лв. за мазето и основите на сградата, 1 170 лв. за стълбищната клетка, 7 336 лв. за жилищен етаж, 5 200 лв. за подпорна стена и дренаж, 8 750 лв. за топлоизолация и външна мазилка и 13 615 лв. за покрив, или общо 45200 лв.

Стойността след 30% обща амортизация- е 15 070 лв. Стойността на сградата е 96 640 лв., а на дворното място – 57 200 лв. Изложени са мотиви, че тези работи са били необходими с оглед състоянието, възрастта и конструктивните особености на делбения имот, като съделителката Н. се е противопоставила на извършването им. Когато съсобственик извършва подобрения в общия имот при изричното противопоставяне на друг съсобственик отношенията относно извършените подобрения се уреждат съгл. чл. 61, ал. 3, вр. чл. 59 ЗЗД, като извършилият подобренията съсобственик би имал вземане в размер на по- малката стойност измежду направените от страната разходи и увеличената стойност на имота.

Противопоставянето от страна на другия съсобственик не е част от основанието на иска, но е от значение за размера, до който претенцията може да бъде уважена. Направен е извод, че са погасени по давност всички вземания, възникнали преди 22.11.2012г, предвид на което и вземането, касаещо направата на покрив е погасено по давност, тъй като строителните работи са извършени преди 2012г. Останалите ремонтни дейности са извършени след 2013г. и вземанията за тях не са погасени по давност, като те са на стойност 31 578 лв. Същите следва да се възприемат като стойност в момента на извършването им. Съобразно квотата на Н. в съсобствения имот, сумата която трябва да заплати на съсобствениците, извършили необходимите и полезни разноски, е в размер на 15 789 лв., или искът следва да се уважи за още 10 526 лв.

С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение, не са налице поддържаните от касатора основания на чл.280, ал.1, т. 1 и 3 ГПК за допускане на касационното обжалване.

Първите четири правни въпроса, по които се иска допускане касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, се свеждат до задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства във връзка с доводите и възраженията на страните и да направи собствени правни изводи, като се произнесе по доводите и възраженията на страните. Тези въпроси са от обуславящо значение за изхода на спора, но не са разрешени от въззивния съд в противоречие с трайната практика на ВКС, вкл. и цитираната от касатора, според която съдът е длъжен да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. Той е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право.

Съдът трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. В мотивите на обжалваното решение въззивният съд е посочил каква фактическа обстановка намира за установени и въз основа на какви доказателства, като решението не е основано на част от доказателствата, при необосновано изключване на останалите доказателства.

Въззивният съд е направил правните си изводи на база приетите за установени факти и в съответствие с разпоредбата на чл. 269 ГПК се е произнесъл по наведените във въззивната 4 жалба доводи. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът поддържа, че неправилната и непълна интерпретация на събраните доказателства са довели до незаконосъобразни и необосновани изводи по отношение на правно значимите факти, без да сочи кои конкретни доказателства не са обсъдени от въззивния съд и по кои доводи липсва произнасяне. Т.е. въпросите са обосновани с твърдения за неправилност на въззивното решение, а правилността на изводите на съда не подлежи на проверка в производството по чл. 288 ГПК.