Решение № 3135 от 29.07.2024, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 3135

Хасково, 29.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - VII състав, в съдебно заседание на единадесети юли две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА

При секретар АНГЕЛИНА ЛАТУНОВА като разгледа докладваното от съдия АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА административно дело № 20247260700242 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 118, ал. 3, вр. ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба на Е. М. Х. от [населено място], [област], подадена чрез адв.В. Ч., против Решение № 1012-26-57-1/20.02.2024 г. на Директора на Териториално поделение - Хасково на Националния осигурителен институт, с което са потвърдени Задължителни предписания № ЗД-1-26-01520514/26.01.2024 г., издадени от контролен орган на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ) - Хасково.

Жалбоподателката твърди, че задължителните предписания са незаконосъобразни и издадени при липса на обективност при извършване на проверката. Същите не кореспондирали с Констативен протокол № КП-5-26-01520508/26.01.2024 г. на контролен орган към ТП на НОИ - Хасково. В контролно-отменителното производство не били извършени проверки относно значимите факти и обстоятелства - не били събрани писмени обяснения от лица, пряко възприели фактически действия относно извършваната дейност като земеделски производител, като не било установено дали за ревизирания период е била извършвана дейност по смисъла на чл. 10 от КСО, каквато била основната воля на законодателя в тази разпоредба. Основното било изпълняването на дейност, а не регистрацията за нея. Регистрацията на земеделския производител била аналогична и равностойна с регистрацията на едноличния търговец - призната от закона възможност да извършва стопанска дейност. От безспорните правнозначими факти били изведени незаконосъобразни изводи.

С оглед на така изложеното, жалбоподателката моли съдът да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното решение и потвърдените с него задължителни предписания, както и да й бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответникът - Директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Хасково, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и алтернативно, ако жалбата бъде приета за основателна, заявява възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, прие за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед № ЗР-5-26-01460967/14.11.2023 г. на Ръководител на Териториално поделение на НОИ – Хасково (л. 6), на основание чл. 107 от Кодекса за социално осигуряване и чл. 29, ал. 1 от Инструкция № 1 от 03.04.2015 г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на Националния осигурителен институт, е възложено да се извърши проверка от контролен орган на ТП на НОИ по разходите на държавното обществено осигуряване на Е. М. Х., ЕИК/код по БУЛСТАТ: *********.

С писмо изх.№ 1029-26-4937/11.12.2023 г. (л. 6 - гръб) Е. М. Х. е поканена да се яви в ТП на НОИ - Хасково и да представи документи във връзка с упражняваната от нея трудова дейност като земеделски стопанин. Видно от Известие за доставяне (л.7 – гръб), писмото е получено от адресата му на 13.12.2023 г.

С Писмо изх. № 1030-26-9/03.01.2024 г. (л. 8) от Директора на ТД на НАП – Пловдив, офис – Хасково е изискана информация за подадени ГДД с деклирарани приходи и разходи от Е. М. Х., в качеството й на самоосигуряващо се лице - земеделски стопанин с ЕИК по Булстат : *********. В тази връзка в писмо изх.№ К-48-НОИ-9-1/08.01.2024 г. (л. 8 – гръб) се посочва, че за периода от 04.09.2018 г. до 31.12.2022 г. Е. М. Х. с [ЕГН] няма подадени ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ.

В Писмени обяснения, депозирани в хода на административното производство, вх.№ 1029-26-4937-1/24.01.2024 г. (л. 23) жалбоподателката посочва, че през 2018 г. е отглеждала кокошки – 20 бр., крава – 1 бр. и теле – 1 бр. за лични нужди и решила да осъществява стопанска дейност, като произвежда и продава млечни продукти от собствено производство. За целта се регистрирала като земеделски стопанин. Основната й дейност била да отглежда кокошки за производство на яйца с цел продажба, а кравата била отглеждана за производство на мляко и за лични нужди. Имала направени продажби на млечни продукти от собствено производство - яйца и мляко, но нямала издаден документ за извършването им, регистриран касов апарат и не била издавала касови бележки. За периода от 2018 г. до 2021 г., като самоосигуряващо лице, не била участвала в европрограми и не била получавала субсидии от Държавен фонд „Земеделие“. За времето, когато била във временна неработоспособност поради бременност и раждане, не извършвала продажби от дейността. Към момента отглеждала кокошки и крави за лични нужди в стопански обект в [населено място], но тъй като доходът от реализация на продукцията не бил достатъчен за издръжка на семейството, започнала работа по трудово правоотношение.

В Констативен протокол № КП-5-26-01520508/26.01.2024 г. за извършена проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на Е. М. Х., съставен от старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – Хасково (л. 25 – гръб и сл.), е отразено, че след направена справка в правно-информационната система “Лакорда” се установило, че в Р. Б. Е. М. Х. е вписана на 05.09.2018 г. с правна форма - самоосигуряващо се лице, с КИД 2008: „Отглеждане на домашни птици”. Е. М. Х. била регистрирана на основание чл. 1, ал. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина (НООСЛБГРЧ), като самоосигуряващо се лице (земеделски стопанин), считано от 04.09.2018 г., декларирала прекъсване на дейността от 11.02.2021 г. и не декларирала възобновяване на дейността към момента на проверката. От направена справка в регистър Трудови договори и Регистъра на осигурените лица било установено, че в осигурителя - земеделски стопанин Е. М. Х. няма данни за наети лица по трудови правоотношения. От направена справка за внесени вноски по ДОО се установило, че за лицето има данни за внесени осигурителни вноски в приход на бюджета на ДОО за периода от 04.09.2018 г. до 17.09.2018 г. вкл., в качеството й на земеделски стопанин, тоест за 09 работни дни. От информационната система на НОИ е установено още, че за Е. М. Х., в качеството й на земеделски стопанин, са представени данни с Удостоверения приложение № 9 за временна неработоспособност, цитирани в констативния протокол, по които били извършени плащания.

От Областна дирекция „Земеделие“ е изискана информация относно регистрационния режим на Е. М. Х.. В отговор на запитването ОД „Земеделие” гр.Хасково е удостоверила, че лицето Е. М. Х. е регистрирано като земеделски стопанин, съгласно Наредба № 3/29.01.1999 г. за създаване и поддържане на Регистър на земеделските стопани на следните дати:

- на 04.09.2018 г. с валидна регистрация до 17.06.2019 г.

- на 18.01.2019 г. с валидна регистрация до 15.06.2020 г.

- на 06.01.2020 г. с птици общо 30 бр., в това число кокошки-носачки 20 бр. и бройлери 10 броя.

Изискана е информация от Областна дирекция по безопасност на храните - Хасково с изх. № 1029-26-150/09.01.2024 г., за да се установи дали животновъдният обект, в който се отглеждат животните, е с цел добив на суровини и храни за лична консумация, тип лично стопанство или с цел предлагане на пазара, тип ферма, регистрирана по реда на чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.

В писмо вх. № 1029-26-150#1/12.01.2024 г. се посочва, че след извършена справка към 12.01.2024 г. в Интегрираната информационна система - ВетИС на БАБХ, е установено, че лицето Е. М. Х. с [ЕГН] е собственик на регистриран животновъден обект - тип „лично стопанство“, находящ се в [населено място], общ.Х.. Същият животновъден обект бил регистриран на основание чл. 137 от ЗВД и имал издадено удостоверение за регистрация № ЛС-3606/18.12.2023 г.

В констативния протокол е прието за установено, че по отношение на Е. М. Х. е било налице условието да бъде регистрирана по установения ред като земеделски стопанин, но не е било налице другото условие, изискуемо по § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО - да произвежда растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба. Заявено е, че за възникване на осигуряването, съобразно чл. 10, ал. 1 от КСО, във връзка с § 1, ал. 1, т. 3 и § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, било необходимо да е налице реално упражняване на трудова дейност - полагане на личен труд на някое от основанията, посочени в чл. 4 от КСО. В тази връзка е преценено, че Е. М. Х. няма основание за осигуряване по реда на чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО за периода от 04.09.2018 г. до 11.02.2021 г. и направената регистрация по реда на Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, както и подадените по реда на чл. 5, ал. 4 от КСО данни, като самоосигуряващо се лице - регистриран земеделски стопанин (с код за вид осигурен – 13) не пораждат права за лицето по Кодекса за социално осигуряване.

Посочено е, че подадените данни по чл. 5, ал. 4 от КСО за периода от 04.09.2018 г. до 10.02.2021 г. включително, следва да бъдат заличени.

Със Задължителни предписания № ЗД-1-26-01520514/26.01.2024 г. (л. 28), издадени от К. К. И. - старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ - Хасково, на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване и чл. 37 от Инструкция № 1 от 03.04.2015 г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на Националния осигурителен институт, на Е. М. Х. е указано да заличи данните, подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО на Е. М. Х., [ЕГН], за периода от 04.09.2018 до 10.02.2021 г., с вид осигурен 13, декларация образец № 1.

Заявено е, че Е. М. Х. не е произвеждала животинска продукция, предназначена за продажба, предвид което лицето не отговаря на визираната в § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване дефиниция за регистриран земеделски стопанин по смисъла на КСО. Заявено е, че за да отговаря на посочената дефиниция, лицето трябва да е изпълнило кумулативно и двете условия: да произвежда растителна продукция и/или животинска продукция, предназначена за продажба и да е регистрирано по установения ред. От изисканата информация от компетентните институции и описаната подробно фактическа обстановка в Констативен протокол № КП-5-26-01520508/26.01.2024 г. ставало ясно, че Е. М. Х. с [ЕГН] няма качество на самоосигуряващо се лице за периода от 04.09.2018 г. до 11.02.2021 г., защото не отговаря на визираните в § 1, т. 3 и т. 5 от ДР на КСО дефиниции за „осигурено лице“ и „регистриран земеделски стопанин“, съответно няма основание за осигуряване по реда на чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО - като самоосигуряващо се лице - земеделски стопанин.

Задължителните предписания са връчени на Е. Х. на 26.01.2024 г. (л. 28 – гръб). Същите са оспорени с Жалба с вх. № 1012-26-57/02.02.2024 г. по описа на ТП на НОИ – Хасково (л. 30).

С Решение № 1012-26-57-1/20.02.2024 г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково (л. 31) жалбата срещу задължителните предписания е отхвърлена. В мотивите към решението е посочено, че Е. М. Х. няма основание за осигуряване по реда на чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО и направената регистрация по реда на Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, както и подадените по реда на чл. 5, ал. 4 от КСО данни, като самоосигуряващо се лице - регистриран земеделски стопанин (с код за вид осигурен – 13) и внесените в приход на бюджета на ДОО осигурителни вноски са неоснователни и не пораждат права за лицето по Кодекса за социално осигуряване. Посочено е, че от приложените доказателства по административната преписка е видно, че Е. М. Х. има вписан/регистриран животновъден обект тип лично стопанство, съгласно чл. 8, ал. 2 от Наредба №3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани, което, от своя страна доказвало, че последната не попада в обхвата на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, тъй като няма право да предлага на пазара произведените суровини и храни по аргумент на чл. 13, ал. 4 от Закона за животновъдството, поради което не подлежи на осигуряване.